Решение по дело №198/2024 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 109
Дата: 12 юли 2024 г. (в сила от 20 юли 2024 г.)
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20241820200198
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. ........., 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ........., V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в закрито
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Частно наказателно дело
№ 20241820200198 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурор Н. Н. и въз основа на събраните по делото
доказателства
РЕШИ:

НАСТАНЯВА на основание чл.155 от Закона за здравето А. Я. В., ЕГН
********** от гр.........., общ.........., Софийска област, ул. „.......“ № 1, вх.А на
задължително лечение - стационарна форма за срок от 3 /три/ месеца, което
следва да се проведе в „ДПБ Карлуково”.
ПРИЕМА липса на способност на освидетелстваният А. Я. В., ЕГН
********** да изразява информирано съгласие за лечение и
ОПРЕДЕЛЯ длъжностно лице при Община Луковит, за лице, което
да изразява такова съгласие.
Решението подлежи на предварително изпълнение, считано от днешна
дата, като подаването на жалба или протест не спира изпълнението на
решението.
Препис от решението да се изпрати на „ДПБ Карлуково”.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски
1
окръжен съд в 7-дневен срок считано от днес.
Съдия при Районен съд – .........: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
по ЧНД № 198/2024 г.
по описа на РС ........

Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Образувано е по искане на Районна прокуратура гр......... за
настаняване на задължително лечение в специализирано заведение на
освидетелствания А.Я.В., ЕГН ********** от гр........., общ........., Софийска
област, ул. „.........“ № 1, вх.А. В искането се твърди, че преписката е
образувана по повод подаден сигнал от Е.Я.В., която твърди, че
освидетелстваният А.В. се държи неадекватно и агресивно, изскачал
внезапно пред движещите се по улицата автомобили и създавал предпоставки
за настъпване на ПТП, крещял, ритал пътните знаци и паркираните
автомобили, уринирал на обществени места, разхождал се гол, чупел
прозорците на къщата си, убил кучето си, разхождал се по улицата с малка
брадва в ръка. Сочи се, че А.Я.В. страда от психично разстройство
„параноидна шизофрения“, като през последните години е бил на лечение на
няколко пъти. За влошеното здравословно състояние на В. говорят сведенията
снети от Е.Я. В.а, П.П.П., П.С.П. Д.Г., Я.М.А. и С.Г.Д.. Същите твърдят, че
освидетелстваният страда от психично заболяване и според тях състоянието
му напоследък се влошило.
Изложеното сочи на лице с психическо заболяване, което се нуждае
от специални здрави грижи по смисъла на Закона за здравето, тъй като с
поведението си застрашава, както своя живот и здраве, така и живота и
здравето на околните.
Искането е връчено на освидетелствания лично и на назначения му
процесуален представител адв.Карлова – САК, който не е направил
възражения и не е посочил доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
гр......... поддържа искането. Пледира, че от събраните по делото доказателства
относно здравословното състояние на освидетелствания А.Я.В. е установено,
че същият страда от психично заболяване, което налага неговото лечение.
Моли съдът да постанови решение, с което освидетелстваният да бъде
настанен за задължително лечение в стационарна форма за срок от три месеца,
съобразно предложението на изслушаното по делото вещо лице, както и да се
определи лице, което да дава информирано съгласие относно лечението.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Освидетелстваният А.Я.В. страда от психично заболяване –
параноидна шизофрения, като живее сам в наследствена къща в гр..........
Състоянието на същия напоследък се влошило, като ставал агресивен, държал
1
се неадекватно, като изскачал ненадейно пред движещите се по улицата
автомобили, изпочупил стъклата на жилището, в което и живее. Свидетелите
също твърдят, че освидетелстваният крещи в дома си, като плаши живеещите
наоколо деца, създава смут у съседите и поведението му е неприемливо, ритал
пътни знаци, отвивал бушоните на електрическото табло, което водело до
спиране на електрозахранването в съседните имоти. Освидетелстваният няма
лице което да се грижи за него след смъртта на майка му, въпреки, че докато
била жива посягал и на нея физически. Тези обстоятелства се установяват от
показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Я. В.а и П.П.П. и
медицинската документация по делото.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнена, тъй
като обсъдените поотделно и в тяхната съвкупност писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства са логични, последователни,
взаимно допълващи се и непротиворечиви, пресъздават еднородна фактическа
обстановка.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.155 от ЗЗдравето на задължително настаняване и лечение
подлежат лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗдравето, които поради
заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява
опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно
здравето им.
Лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ са психичноболни с установено
сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностно
разстройство/ или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично
заболяване; както и тези с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост
или съдова и сенилна деменция.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-психиатрична
експертиза безспорно се установи наличието на медицинския критерии за
задължително настаняване и лечение на освидетелствания А.Я.В., а именно,
че същият страда от психично заболяване параноидна шизофрения, хроничен
ход обостряне. Параноидно-халюцинаторен синдром. Алкохолна
съобусловеност, което е вид психоза по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ.
Вещото лице приема, че състоянието на освидетелствания В. налага
настаняването му на задължително лечение – стационарна форма за срок от
три месеца в ДПБ Карлуково, както и че лицето не може да дава информирано
съгласие във връзка с лечението си, като такова може да даде длъжностно
лице от Община Л..
Изложеното сочи, че е налице и юридическия критерий за
задължително лечение, а именно поради заболяването си освидетелстваният
представлява опасност за себе си и за близките си. Агресивното му и
неадекватно поведение е насочено към живущи граждани в гр......... и
налудните му постъпки сочат на опасност и за неговото здраве и живот и този
2
на околните, както и имуществото им. Безспорно се установи, че
освидетелстваният В. не е в състояние да се контролира, отказва приемането
на подходящи за заболяването му медикаменти и липсват близки родственици,
които да го обгрижват и това също са фактори, които водят до обостряне на
състоянието му.
С оглед изложеното и след придобиването на непосредствено
впечатление за състоянието на освидетелствания А.В. и като взе предвид
становището на вещото лице, настоящият съдебен състав, намира, че същият
следва да бъде настанен за задължително лечение, стационарна форма за срок
от три месеца, което да се проведе в ДПБ Карлуково, под контрола на
завеждащия психиатричен кабинет. Вещото лице е установило, че
освидетелстваният не е способен да изразява информирано съгласие за
лечението си, поради което е необходимо определянето на лице по смисъла на
чл.162, ал.3 от ЗЗ, като в настоящият случай предвид заключението на вещото
лице, съдът намери, че такова лице следва да бъде длъжностно лице при
Община Л..
Направените в хода на производството разноски остават за сметка на
бюджета на съда.
Предвид изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3