№ 15010
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110155904 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На дванадесети юни две хиляди двадесет и пета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 55904 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. ****************, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор И.И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против М. Ц. М., с ЕГН **********, от гр. ************************, със
законен представител Ц. Д. М.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че
ответникът, като наследник и правоприемник на К.Г.К., е потребител на топлинна енергия за
отопляван недвижим имот, находящ се в гр. ************************, с абонатен №
******, за който се дължи сумата от общо 1 285,82 лв., от която: сумата 1 066,44 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 180,32 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2021 г. до 28.09.2023 г., сумата от 31,96 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от месец август 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 7,10 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 28.09.2023 г.
Твърди, че ответникът не е заплащал дължимата цена за посочения период, като
задължението възлиза на общо 1285,82 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е
сключила договор с „Т.С.С. за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата
молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от
ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния
период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва
за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди М. Ц. М. да заплати
на „Т.С. – гр. София сумата от общо 1 285,82 лв., от която: сумата 1 066,44 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г.
до месец април 2022 г., сумата от 180,32 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
28.09.2023 г., сумата от 31,96 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
август 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 7,10 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 28.09.2023 г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции като основателни и доказани,
претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника М. Ц. М. особен представител, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Оспорва настъпило наследствено правоприемство. Оспорва
качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, както и наличието на
2
облигационни отношения между страните. Оспорва ползването на топлинна енергия от
ответника за процесния период, като твърди, че ответникът е настанен в дом за възрастни
хора, както и извършената реална доставка на топлинна енергия. Оспорва предоставяне на
услугата дялово разпределение. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Излагат се подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции
като неоснователни.
С определение от 19.03.2025 г. „Т.С.С. е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.С.С., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направени са възражения за извършено плащане и по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № *****/27.06.2016 г. на ДКВЕР
на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетите като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключени
между ищеца и „Т.С.С., последното се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С.
се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира
дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото Договор № **** от 02.10.2002
г., сключен между „Т.С.С. и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
********************, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване
на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата
етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите
за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо
събрание на собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „Т.С.С. е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от Договор за продажба на държавен имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 28.12.1995 г. се установява, че К.Г.К. е придобила чрез
покупко-продажба собствеността върху апартамент № 164, находящ се в гр.
3
*****************, а от представения заверен препис от Удостоверение за наследници №
************** от 20.05.2025 г., издадено от Столична община, район „Л.“, се установява,
че К.Г.К. е починала на 23.03.2019 г. и е оставила за свой законен наследник сина си М. Ц.
М.. С Решение № 933 от 04.02.2020 г. по гр.д. № 10395/2019 г. по описа на СГС, М. Ц. М. е
поставен под пълно запрещение, а с Решение № 117 от 03.09.2020 г. на Органа по
настойничество и попечителство при район „Л.“ на Столична община, на лицето е
определен настойник по право.
Като доказателства по делото са приети два броя общи фактури, издадени от ищеца
на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г., както и справка, от които се установява, че задълженията за
абонат с инсталация № ********* за периода от месец август 2020 г. до месец септември
2022 г. са в общ размер на 1 285,82 лв., от които: сумата от 1 098,40 лв. за главница и сумата
от 187,42 лв. за лихва за забава.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.С.С. са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 077,09 лв., от които начислената сума по фактури е
в размер на 639,45 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 437,64 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 14.03.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № ******, за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. са в размер на
1 066,44 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и отразена корекция на цената на
топлинната енергия и 180,32 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били
издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни
за извършени плащания на сумите, предмет на процеса.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския
закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
4
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. ****************, на който адрес е открита
партида на абонатен № ******, с инсталация № *********. Не се спори, че ответникът е
собственик по наследство на процесния отопляван недвижим имот, спори се за размера на
дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, праводателят на ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и
през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
5
топлинна енергия в размер на 1 077,09 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 639,45 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 437,64 лв.
Съдът приема, че дължимата сума за процесния отопляван недвижим имот е в
претендирания размер от 1 066,44 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на предявяване на исковата
молба – 11.10.2023 г. тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на
вземането до месец юли 2020 г. включително, като вземането за месец август 2020 г., което е
станало изискуемо в средата на месец октомври 2020 г., както и вземанията след тази дата,
не се считат погасени по давност. Задълженията за главница на ответника за периода от
месец август 2020 г. до месец април 2022 г. възлизат на 1 077,09 лв. за отоплявания имот
съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, като
доколкото задълженията за периода от месец май до месец юли 2020 г. са с нулева стойност
за сградна инсталация, битово-горещо водоснабдявани и имот, то пропорционално
отношението не се променя при изчисляване на съответната част по таблицата от т. 4 от
заключението. Следователно исковата претенция се явява основателна и доказана за периода
от месец август 2020 г. до месец април 2022 г. за сумата от 1 066,44 лв., като за периода от
май 2020 г. до месец юли 2020 г. претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по
давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявеният
акцесорен иск. Процесуалният представител на ответницата е направила възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за
лихва за забава върху главниците за периода преди месец август 2020 г. са погасени по
давност. Доколкото се претендира лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 28.09.2023 г.,
6
то същата е основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от 1 066,44
лв., при съобразяване с издадените общи фактури. Съобразно със заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза задължението за лихва за забава за процесния
период възлиза на 180,32 лв. Исковата претенция като основателна и доказана следва да
бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 31,96 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец август 2020 г. до месец април 2022 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „Т.С.С.. Липсват доказателства за възлагане събирането
на тази сума от „Т.С.С. в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че исковата претенция
като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 7,10 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до
28.09.2023 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на исковата молба – 11.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 409,42 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 453,58 лв., от които: сумата от 125 лв. – платени държавни такси,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица, сумата от 428,58 лв. – платено
възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М. Ц. М., с ЕГН **********, от гр. ************************, със
законен представител Ц. Д. М., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С., с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *******************************, представлявано от
изпълнителния директор И.И.Е., на основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, сумата от 1 066,44 лв. /хиляда шестдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/
– главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 180,32 лв. /сто и осемдесет лева и
7
тридесет и две стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 28.09.2023 г., както
и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба - 11.10.2023
г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата
от 1 409,42 лв. /хиляда четиристотин и девет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за
сумата от 31,96 лв. /тридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ – главница за дялово
разпределение за периода от месец август 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 7,10 лв.
/седем лева и десет стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.10.2020 г. до 28.09.2023 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *******************************, с ЕИК *********, представлявано от
управителя М.П.С., в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С., с ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8