№ 17285
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
************** по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „****“ ЕАД против Н. С.
Г., в качеството му на наследник на лицето И. С., починал на 11.09.2023 г.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че на 21.04.2021 г. служители на оператора на
електроразпределителната мрежа извършили техническа проверка на средство за търговско
измерване с фабричен № ********, обслужващо процесния обект „къща“ на ответника в с.
Владимир, община Радомир. За извършване на проверката било уведомено МВР на тел. 112.
При проверката бил съставен Констативен протокол № *******/21.04.2021 г. в присъствието
на лицето В.И.В.- независим свидетел, който не бил служител на „****“ ЕАД, като
присъствието му било удостоверено с подписа му в констативния протокол. Сочи, че
потребителят, ползващ обекта, бил потърсен от служители на ЕРМ Запад, за да бъде
поканен да присъства на проверката, но същият не е открит на адреса. Направените при
проверката констатации били описани на стр. 3 от констативния протокол, изчерпателно
посочено в исковата молба. Поради направените констатации служители на ЕРМ след
проверката предприели следните действия: измерването на електрическата енергия е
приведено в изправност и е пломбиран клемния блок на електромера, щита и т.н.
Електромерът не е изпращан за метрологична експертиза, тъй като била установена промяна
в схемата на свързване.
Твърди, че на клиента-ответник било изпратено писмо, с което същият бил уведомен
за извършената проверка и му бил изпратен съставения констативен протокол. На база
констативния протокол, доказващ по непротиворечив начин наличието на промяна в схемата
на свързване, която води до непълно измерване на потребената от абоната електрическа
енергия, било извършено преизчисляване на сметката по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за
периода от 21.01.2021.г до 21.04.2021 г., за който период била начислена процесната сума по
фактура № *********/27.04.2021 г. Сочи, че с писмо с изх. № **********/26.04.2021 г.
уведомил ответника за преизчислените количества електрическа енергия, както и за
процесната фактура. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата в размер на 832 лева –
задължения по фактура № *********/27.04.2021 г., дължими по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, вр.
чл. 56 ПИКЕЕ за периода 21.01.2021 г.- 21.04.2021 г., както и сумата в размер на 194,93 лева
- представляваща лихва за забава върху главницата по фактурата за периода 11.05.2021 г. –
1
28.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.08.2023 г., до
окончателното плащане, за които суми била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
47570/2023 г. по описа на СРС, 35 състав. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът Н. С. Г. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Сочи, че не били приложени снимки към протокола,
изготвен от ищеца, поради което констатациите били съмнителни. Твърди, че след смъртта
на брат си редовно плаща сметките за електрическа енергия за с. Владимир. Твърди, че по-
голямата част от тока минава през т. нар. мост, а друга по-малка част – през електромера. В
протокола било посочено сечението на моста, но не и дължината му, която била от значение.
Моли ищцовото дружество да бъде задължено да представи фактурите за електрическа
енергия за м. януари – април 2021 г. Възразява срещу забавата на дружеството да претендира
сумите чак след като брат му е починал. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено на 01.08.2023 г. заявление по чл. 410 ГПК от ищеца „****“ ЕАД, ЕИК:
********* е образувано ч. гр. д. № 47570/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, по което на
01.09.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу наследодателя на
ответника Н. С. Г. (лицето И. С. Г., починал на 11.09.2023 г.) за сумите, предмет на
настоящото исково производство.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
вр. чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 20.05.2025 г., изменен с
протоколно определение от 30.06.2025 г. относно доказателствената тежест и приет за
окончателен при липса на възражения от страните, съдът на основание чл. 154 ГПК е указал
на ищеца, че по иска с правно основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 56 ПИКЕЕ носи
доказателствената тежест да докаже следните правопораждащи претенциите му факти: 1)
съществуване на валидно облигационно правоотношение с ответника за разпределение на
електрическа енергия за процесния период; 2) наличието на право на корекция за ответника,
както и 3) законосъобразното извършване на корекционната процедура - съставяне на
констативен протокол по установения ред; констатации от проверката, начина, по който е
извършено остойностяването съгласно направените констатации от тази проверка.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Видно от представената по делото Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., ведно с
Решение от 09.12.2013 г. на ДКЕВР и Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, които не са
оспорени (на л. 11-17 от гр. д. № *****/2023 г. по описа на 43 състав – прекратено), същата е
издадена на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (със сегашно наименование „****” ЕАД) за
дейността „разпределение на електрическа енергия“ на обособената територия, определена
в приложение № 1 към нея за срок от 35 години.
Между страните не се спори, че обектът – „къща“, със средство за търговско
измерване с фабричен № ********, находящ се на адрес: с. Владимир, община Радомир, е
бил присъединен към електроразпределителната мрежа, както и че И. С. Г. е бил потребител
на електрическа енергия за този имот.
От постъпилото по делото писмо от 03.06.2025 г. от „Електрохолд Продажби“ ЕАД се
установява, че за обект на адрес: с. Владимир, община Радомир, обект „къща“, бизнес
партньор *********, „Електрохолд Продажби“ АД има сключен договор за продажба на
2
електрическа енергия с лицето И. С. Г..
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 1368 от 11.03.2024 г., издадено от
Столична община, район „Красна поляна“ (на л. 21 от делото), лицето И. С. Г. е починало на
11.09.2023 г., като е оставило за свой единствен наследник ответника Н. С. Г..
Видно от представения констативен протокол № ******* от 21.04.2021 г. (на л. 19-20
от гр. д. № *****/2023 г. по описа на 43 състав – прекратено), констатациите, в който се
подкрепят и от показанията на свидетеля М.С.М, служител на ищеца, при извършената на
21.04.2021 г. проверка на монтирания електромер за обекта с № ********, аб. № **********
е установена промяна в схемата на свързване на измервателната система, като е установено,
че липсва пломба на щита на ел. таблото и същият е бил в отворено положение, а в ел.
таблото е монтиран допълнителен проводник (мост) тип ПВ -А1 6мм², като мостът бил
поставен между изходящата фазова клема на входящия предпазител и входящата фазова
клема на изходящия за абоната предпазител. Установено е, че след премахване на моста и
възстановяване на правилната схема на свързване, електромерът е в „клас на точност“.
Протоколът е подписан от двама техници - служители на ищцовото дружеството,
включително свидетелят М., както и от представител на Федерацията на потребителите.
Удостоверено е, че са уведомени органите на МВР. Видно от представеното по делото
известие за доставяне № 0************ от 22.04.2021 г. (на л. 21-22 от гр. д. № *****/2023 г.
по описа на 43 състав) констативният протокол е бил изпратен до абоната И. С. Г., но поради
смяна на адрес същият не му е бил връчен.
Отразените в протокола констатации се потвърждават от показанията на разпитания в
хода на производството свидетел М., който е присъствал при проверката и който
потвърждава посоченото в констативния протокол, като разказва, че при извършената
проверка е установена липса на пломба на щита на ел. таблото, като същият е бил в
отворено положение. Свидетелства, че било установено, че при входящия и изходящия
предпазител за електромера на абоната е поставен допълнителен проводник - мост, като по
този начин била променена първата схема на свързване на ел. системата. Заявява, че
абонатът не е присъствал при проверката, доколкото същият не бил открит на адреса.
Твърди, че по време на проверката е присъствал представител на Федерацията на
потребителите, както и че за констатациите на същата били уведомени органите на МВР на
тел. 112.
От горното следва извод, че констативният протокол е съставен съгласно правилата
на чл. 49, ал. 1- 3 от ПИКЕЕ, включително и в присъствието на свидетел, който не е
служител на оператора, според правилото на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ.
От представената по делото справка за преизчисляване на количества ел. енергия от
26.04.2021 г. (на л. 24 от гр. д. № *****/2023 г. по описа на 43 състав) се установява, че въз
основа на констативния протокол е извършено преизчисление на количеството ел. енергия за
периода 21.01.2021 г. - 21.04.2021 г. и същото възлиза на 4186 kWh, за което на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 56 ПИКЕЕ ищецът е издал фактура № 3363730/27.04.2021 г. на стойност
832 лева, която също е представена по делото (на л. 23-24 от гр. д. № *****/2023 г. по описа
на 43 състав), като видно от товарителница с изх. № ********** (на л. 25 от гр. д. №
*****/2023 г. по описа на 43 състав), поради смяна на адрес, абонатът И. С. Г. не е получил
уведомление за извършената корекция.
По делото е представено писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“ с изх.
№ УРИ ******-***/28.05.2025 г., ведно с приложена към него разпечатка (на л. 69-71 от
делото), от които се установява, че на 21.04.2021 г. към тел. 112 е постъпил сигнал относно
неправомерно ползване на ел. енергия в с. Владая, общ. Радомир.
Според приетото по делото експертно заключение по съдебно-техническа експертиза
(на л. 74-82 от делото), което съдът кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК, като
обективно, пълно и компетентно дадено, направените в констативния протокол констатации
представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на
свързване на ел. измервателната система, което води до неотчитане на потребената
3
електрическа енергия. Според заключението общото количество неотчетено от СТИ от 4186
KWh за периода от три месеца е преизчислено при спазване на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, като
изчисленията при извършената корекция на сметката са математически верни и съответстват
на одобрените от ДКЕВР цени на електрическата енергия за процесния период. Експертът
посочва, че за период от три месеца преди извършената на 21.04.2021 г. проверка не са
налице данни за извършване на друга техническа проверка или смяна на процесния
електромер, обслужващ процесния имот.
Приложимата в случая нормативна уредба, с оглед датата на извършване на
проверката – 21.04.2021 г., са разпоредбите на новите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019
г.). В раздел IX от същите се урежда редът и начинът за преизчисляване на количеството
електрическа енергия, като те доразвиват законовата постановка по Закона за енергетика,
въведена с измененията на ДВ, бр. 54 от 2012 г., относно възможността за извършване на
едностранна корекция на сметките за предоставена електрическа енергия.
ПИККЕ не изискват между страните да е налице облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия, тъй като електроразпределителното
дружество не осъществява такава услуга (видно и от приетата по делото Лицензия).
Правоотношението възниква по силата на ПИКЕЕ с електроразпределителното дружество,
отговарящо за територията, на която се намира електроснабдения обект, в случая къща,
находяща се в с. Владимир, община Радомир, което съгласно представената по делото
лицензия, издадена от КЕВР с № Л-135-07/13.08.2004 г. е „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
респективно понастоящем ищцовото дружество.
С новите ПИКЕЕ, титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на
електроразпределителната мрежа, като това негово право се извежда от изричните норми на
чл. 56, ал. 1 и ал. 2, съгласно които в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел, операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги
(с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на
предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата
заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал. 1.
Предвид изложеното, то титуляр на вземането по корекционната фактура е
електроразпределителното дружество, в случая „****“ ЕАД, а задължено лице е
„ползвателят на мрежата“, съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 41а от ДР към Закон за
енергетиката: „физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа, доставящо ел. енергия в електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа“.
С оглед горното, ползвател на мрежата е и крайният потребител, доколкото потребява
електрическа енергия и притежаваният от него имот е снабдяван именно, чрез
електроразпределителната мрежа на ищеца.
Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди на крайни
клиенти е регламентирано в специалния Закон за енергетиката. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 1 ЗЕ
сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови крайни клиенти – за
обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато
тези клиенти не са избрали друг доставчик, се сключват по регулирани от Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/ цени. Според чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в следващите
алинеи на разпоредбата е установено съдържанието на последните, както и е въведено
изискване за публикуване на Общите условия най-малко в един централен и един местен
всекидневник. Публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител без да е необходимо изричното им писмено приемане, като на потребителите,
които не са съгласни с условията, е предоставен 30-дневен срок, в рамките на който
4
разполагат с възможност за предлагане на специални условия. В този смисъл, по отношение
на процесното правоотношение следва да се прилагат Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежа, уреждащи отношенията между „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, с ново наименование „****“ ЕАД, и клиентите на
дружеството, съставени на основание чл. 104а от ЗЕ и одобрени с Решение ОУ-2/04.06.2021
г. на КЕВР.
По аргумент от чл. 98а, ал. 1 ЗЕ продавач на електрическа енергия по договора за
продажба на електроенергия за битови нужди на крайни клиенти се явява крайният
снабдител, който според легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ може
да бъде енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, или
енергийно предприятие, снабдяващо с природен газ обекти на клиенти, присъединени към
газоразпределителната мрежа в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик. От своя страна купувач на електрическа енергия за битови нужди
е битовият краен клиент. Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ „краен клиент“ е клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а в § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ е дадена легална дефиниция на понятието „битов клиент“, а именно клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно приложимите към процесния период Общи условия и по-конкретно чл. 4 от
същите, страни по тях са „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ново наименование „****“
ЕАД, в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа за определената
територия съгласно издадената му лицензия и собственик или титуляр на вещно право на
ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно
действащото законодателство и е приел общите условия за продажба на крайния снабдител
или има договор за продажба на електрическа енергия с друг доставчик.
От така изложената законова и договорна регламентация следва, че всяко лице, чийто
обект е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, използва мрежата за снабдяването на обекта с електрическа енергия по
посочения в ОУ ред. В този смисъл е нормата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ съгласно която крайните
клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия. От нормата следва, че за
уреждане на отношенията във връзка с ползването на електроразпределителната и
електропреносната мрежа с крайни клиенти, не е необходимо сключване на отделен писмен
договор с ищцовото дружество. Легитимирана страна по договора е собственикът или
ползвателят на съответния присъединен имот (в този смисъл Решение № 205/28.02.2019 г. по
гр. д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о.).
Предвид горепосочената правна уредба на процесното правоотношение, за
основателността на иска по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 56 ПИКЕЕ на първо място ищецът
следва да докаже, че ответникът, респ. наследодателят му, е бил титуляр на правото на
собственост върху процесния имот или, че в негова полза е било учредено ограничено
вещно право на ползване по отношение на същия в рамките на предявения с исковата молба
период.
В настоящия случай ответникът не оспорва, че е собственик на процесния обект, а и
същото се установява от приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № 1368 от
11.03.2024 г., издадено от Столична община, район „Красна поляна“, респективно доказана е
първата предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, вр. чл. 56 ПИКЕЕ.
На следващо място, настоящият състав приема утвърденото в практиката (решение №
***/18.06.2019 г. по гр. дело № ****/2018 г. по описа на ВКС, Г. К. III Г. О., и др. )
становище, че е налице правно основание за корекция на сметката при констатирано
5
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия след
изменението на Закона за енергетиката. В настоящия случай корекционната процедура е
извършена по реда на ПИКЕЕ в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. ал. 2 от
ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа
енергия и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ вр. чл. 2,
ал. 1 от ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните, с оглед на което и едностранната
корекция не е лишена от законово основание, а е извършена по реда и начина за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, подробно регламентирани съгласно
изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. ал. 2 от ЗЕ.
За да може да упражни правото си на едностранна корекция,
електроразпределителното дружество следва да е спазило реда, предвиден в Раздел IX от
ПИКЕЕ, като настоящият състав приема, съвкупно от събраните по делото доказателства, че
са изпълнени изискванията на чл. 49, ал. 1 - ал. 3 ПИКЕЕ, като процесния констативен
протокол е съставен от служители на оператора, подписан е от свидетел – независимо трето
лице, уведомени са органите на МВР (като съгласно ПИКЕЕ не се изисква присъствие и
подпис на служител на МВР, като е достатъчно уведомяване на МВР за това - чл. 58
ПИКЕЕ, което в случая е изпълнено), като е спазено и изискването на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ в
седемдневен срок от датата на съставяне на констативния протокол операторът да го изпрати
на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка.
В ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена такава, като тези случаи като цяло се свеждат до две групи - на
констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и на субективно
въздействие върху измервателната система. С първата е въведена обективна отговорност,
като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за
вреди - корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на
средството за търговско измерване със заложените нормативи (т. е. при отчитане на грешки
извън допустимите). Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена проверка
е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система,
добавяне на чужд елемент, обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при
която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на
потребената електроенергия.
В конкретния случай с оглед констатациите, обективирани в процесния констативен
протокол, е установено при извършената проверка нарушение, изразяващо се в монтиране в
ел. таблото на допълнителен проводник (мост) тип ПВ -А1 6мм², което съгласно съдебно-
техническата експертиза представлява осъществяване на нерегламентиран достъп към
електроразпределителната мрежа и води до неотчитане на потребената електрическа
енергия.
Съгласно чл. 50, ал. 2 от цитираните ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
6
Доколкото в настоящия случай се касае за промяна в схемата на свързване, следва да намери
приложение именно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а видно от заключението на
вещото лице тази норма е била спазена от ищеца при извършване на корекцията, като сумата
по корекцията е определена при цени, утвърдени от КЕВР. Следователно и въз основа на
съставения констативен протокол електроразпределителното дружество е извършило
корекция в сметката на абоната съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, при спазване на изискванията
за допълнително начисляване на потребеното количество електроенергия.
По отношение на обстоятелството дали потребителят е бил надлежно уведомен за
извършената корекция настоящият съдебен състав приема даденото в решение №
***/18.06.2019г. по гр. дело № ****/ 2018 г. на ВКС, III г. о. разрешение относно въпроса
дали е изпълнено изискването по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" ЗЕ, а именно
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция. В това решение е посочено, че ако в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия в противоречие с чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред (в този смисъл
са и решение № ***/13.09.2021 г. по гр. дело № 1899/ 2020г. на ВКС, ІV г. о., решение №
100/29.06.2021 г. по гр. дело № 2996/2020г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.). Следователно, дори и да е
налице хипотеза на неуведомяване на ответника за съставения констативен протокол, не
следва извод, че не е възникнало правото на корекция.
В светлината на всичко изложено по-горе, в настоящия случай е установена промяна
в схемата на свързване, довела до неизмерване на консумираната електрическа енергия,
което обуславя извод, че са установени предвидените законовите основания за крайния
снабдител едностранно да коригира сметката на клиента (потребителя) по смисъла на ЗЕ и
приетите въз основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 ЗЕ правила съгласно чл. 50
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.), респективно предявеният иск с правно основание
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 56 ПИКЕЕ е основателен и следва да се уважи изцяло, като
претендираната главница се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
В приетата по делото фактура е посочен срок за плащане на установеното парично
задължение, но в приложимите към процесното правоотношение разпоредби на ЗЕ и чл. 56
ПИКЕЕ не е предвид срок за плащане на преизчисленото и фактурирано количество
електрическа енергия, като такъв не се съдържа и в клаузите на приложените по делото
Общи условия на ищцовото дружество. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
ответникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото обаче не се доказва
такава да е била изпратена, респективно получена от ответника, съответно от неговия
наследодател, поради което съдът намира, че ответникът, съответно неговият наследодател,
не е бил надлежно поканен да плати паричните си задължения, респективно не е изпаднал в
забава, поради което не дължи мораторно обезщетение и в този смисъл предявената
акцесорна претенция е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/ 2013г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
7
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
конкретния случай ищецът своевременно е поискал да му бъдат присъдени направените
разноски, като е представил и доказателства за извършването им.
Конкретиката на случая сочи, че в заповедното производство ищецът е направил и
доказал разноски за държавна такса в размер на сумата 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева. В исковото производство ищецът
е направил разноски в общ размер на сумата от 740 лева, от които за държавна такса в
размер на 75 лева, за такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лева, депозити за
възнаграждение на вещо лице в размер на 560 лева, както и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. При изчисляване на разноските
съдът не взема предвид заплатените от ищеца разноски за депозит за особен представител и
призоваване на свидетел, доколкото посочените депозити не са използвани по делото и
ищецът е обективирал искане за възстановяването им.
В производството по обжалване на Определение № 44276 по гр. д. № *****/2023 г. по
описа на СРС, 43 състав ищецът е направил и доказал разноски в размер на 15 лева за
държавна такса (л. 6 от в. ч. гр. д. № ***/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Ж състав).
С оглед горното на ищеца с оглед уважената част от исковете следва да му се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 60,76 лева, за исковото в размер
на 599,53 лева, а за производството по обжалване на Определение № 44276 по гр. д. №
*****/2023 г. по описа на СРС, 43 състав в размер на 12,15 лева.
Ответникът не е претендирал разноски, като не е представил и доказателства за
извършването на такива, поради което и не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„****“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***** иск с правно основание чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ, вр. 56 ПИКЕЕ, че Н. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Вардар“, бл.
56, вх. 8, ап. 93 дължи на „****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***** сумата от
832 лева, представляваща цена за количество електрическа енергия, начислена при
констатирана неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия в обект,
находящ се в с. Владимир, община Радомир, за което е изготвен Констативен протокол №
*******/21.04.2021 г., въз основа на който е съставена фактура № *********/27.04.2021 г. за
периода от 21.01.2021.г до 21.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. (датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „****“ ЕАД (с предишно
наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 194,93 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.05.2021 г. до 28.07.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.09.2023 г. по ч. гр. д. № 47570/2023 г.
по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ГПК Н. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, бул. „Вардар“, бл. 56, вх. 8, ап. 93 да заплати на „****“ ЕАД (с предишно
наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***** сумата от 60,76 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, сумата от 599,53 лева, представляваща разноски в исковото производство и
сумата от 12,15 лева, представляваща разноски за производството по обжалване на
Определение № 44276 по гр. д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 43 състав.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9