№ 9512
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:********
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20231110134656
по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на *** да заплати на
„****“ АД сумата от 718.84 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „****“ за вредите по лек автомобил
„****“ с рег. № СВ **** АВ вследствие на ПТП от 20.02.****., настъпило на общински път-
ул. „****“ № 50, в посока към ул. „****“, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 10.00
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 21.06.2023г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от
218.85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.06.2020г. до
22.06.2023г.
Ищецът твърди, че на 20.02.****. в гр. София, на ул. „****“ № 50, в посока към ул.
„****“ застрахованият при него по силата на договор за имуществено застраховане „****“
на МПС лек автомобил „****“ с рег. № СВ **** АВ попаднал в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка, за което счита, че отговорност носи
ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен участък като част от
общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били причинени увреждания по
предна и задна десни гуми на стойност 708.84 лева, която сума била изплатена от ищеца в
полза на правоимащото лице с платежно нареждане от 09.04.****. Застрахователят отправил
регресна покана до ответника да възстанови стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение, както и сторените за определянето му разноски от 10.00 лева, което
последният не сторил. При тези съображения в настоящото производство ищецът
претендира процесното регресно вземане, законна лихва върху него, обезщетение за забава,
както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, оспорвайки към датата на ПТП между
собственика на увредения лек автомобил и ищеца да е съществувало валидно облигационно
отношение по договор за застраховка „****“, доколкото по делото не били представени
1
подписани от страните по този договор и приложими към него общи условия на
застрахователя. Оспорва доказаността на механизма на ПТП, вкл. наличието на дупка на
пътното платно, както и на евентуално настъпилите в резултат от ПТП увреждания по лекия
автомобил, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на протокола за ПТП.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС, който не
съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, в частност с евентуално
наличната дупка на пътя. В условията на евентуалност оспорва иска и по размер,
поддържайки, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение било силно завишено с
оглед обичайните разноски за отстраняване на щети като процесната. Твърди, незвисимо от
всичко изложено, че изпълнил задължението си да поддържа пътния участък в изправно
състояние, като възложил поддръжката и текущия ремонт на същия на „****“ ЕАД по
силата на сключен с последното договор № ****-****/27.04.2015г., като изяснява, че с
констативен протокол от 28.01.****. за проверка на качеството на извършената по договора
работа по процесната улица същата не била приета, а впоследствие- с констативен протокол
от 27.02.****., същият обект бил приет без забележки. Поради това поддържа, че в случай че
се установи, че сочените от ищеца увреждания по процесния лек автомобил са резултат от
недобрата поддръжка на пътния участък, последната е резултат от неизпълнение на
договорно задължение на „****“ ЕАД, обосноваващо отговорността му за обезщетяване на
*** за вредите, претърпени в резултат от това неизпълнение. При тези фактически и правни
доводи ответникът заявява искане за конституиране на „****“ ЕАД като трето лице- негов
помагач и предявява срещу него обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ
ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД за обезщетяване на вредите от неизпълнение на договорно
задължение, равняващи се на стойността на ищцовата претенция. Претендира разноски.
С постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение съдът е конституирал като
подпомагаща ответника страна „****“ ЕАД и е приел за съвместно разглеждане предявения
срещу същото от *** обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с
чл. 258 ЗЗД.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба на *** срещу „****“ ЕАД, с който последното оспорва както предявения
срещу общината главен иск, оспорвайки фактическите твърдения в исковата молба и
доказаността на същите, а наред с това, оспорва и да е допуснал неизпълнение по сключения
със *** договор, като поддържа в тази връзка, че съгласно изготвен на 27.02.****.
констативен протокол *** е приела като надлежно изпълнени всички дейности, извършени
на ул. „****”, включително в зоната на процесния пътен инцидент.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „****“ с предмет увреденото имущество; 2/
настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП (попадане
в дупка на пътното платно), в причинна връзка с което да са причинени вреди на
застрахования лек автомобил; 3/ виновно противоправно поведение (бездействие) на
работници или служители на ответника или на трети лица, на които последният в качеството
си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил сигнализирането,
обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание нормата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е настъпил
инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на застрахователно
2
обезщетение по имуществена застраховка „****“ в полза на правоимащите лица.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Не са спорни между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че в изпълнение на
задължението си по процесния застрахователен договор ищецът е заплатил в полза на
правоимащото по договора лице застрахователно обезщетение в размер на 708.84 лева,
както и че процесният пътен участък, на който се твърди да е настъпило произшествието, е
част от общинската пътна мрежа.
От представената с исковата молба в заверен от страната препис съобразно нормата на
чл. 183, ал. 1 ГПК застрахователна полица № **** се установява, че същата е подписана от
името и на двете страни, поради което следва да се приеме, че е спазена изискуемата от
закона, в частност нормата на чл. 344, ал. 1 КЗ, писмена форма за действителност на
застрахователния договор. С оглед на това, при съобразяване на предвидения в
съдържанието на договора период на застрахователно покритие, както и че предмет на
същия е именно соченото като увредено МПС, следва да се приеме за безспорно установено
съществуването към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „****“ на МПС между ищеца и собственика на увредения автомобил. Изводът в
последния смисъл не се разколебава от обстоятелството, че по делото не е представен
подписан от застрахования екземпляр на приложимите към договора общи условия,
доколкото същите регламентират съдържанието на правоотношението, но не учредяват
същото. Наред с това, изрично в застрахователната полица е посочено, че потребителят на
услугата е запознат със съдържанието на и е получил екземпляр от всички документи,
съставляващи неразделна част от договора, вкл. приложимите към него общи условия, както
и че ги приема, под което изявление застраховащият се е подписал, с което е удостоверил
верността на изложеното в последния смисъл. С оглед на това необосновано е съждението
на ответника, че липсата на представени по делото подписани от застрахования общи
условия обуславя извод за недействителност на съглашението. Нещо повече, след като
страните по правоотношението са предприели извънсъдебно поведение, с което
недвусмислено са демонстрирали зачитането на правното действие на договора, позовавайки
се на съдържанието му, регламентирано и от въпросните общи условия- застрахованият,
като е сезирал застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, а застрахователят, като
е изплатил същото, никоя от тях не би могла да се позовава на недействителността му, а още
по- малко това би могло да стори трето за договора лице, каквото е ответникът по регресната
претенция- арг. нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ и съдържащите се в т. 2а от Тълкувателно ****
№ 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, задължителни за
правоприлагащите органи тълкувателни разяснения.
Обстоятелството, че описаното в исковата молба ПТП съставлява покрит
застрахователен риск по сключената от собственика на лекия автомобил застраховка „****“
се установява от представените застрахователна полица, в която изрично е отбелязано, че
покрити рискове са включените в клауза „Пълно ****“ по общите условия на ищеца, както и
от съдържанието на последните, представени в заверен от страната препис с исковата молба,
съгласно които на обезщетяване от застрахователя подлежат уврежданията по МПС в
резултат от „нарушена цялост на пътното покритие“, каквато дупката на пътното платно
несъмнено е.
Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се
установяват от протокол за ПТП № 1699370 от 20.02.****., съставен от посетилия мястото
на инцидента младши автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ в СДВР. Съгласно
удостовереното в протокола ПТП е настъпило на 20.02.****. в гр. София, на ул. „****“ №
3
50, като движейки се по тази улица в посока към ул. „****“, пред автобусен гараж „****“
лек автомобил „****“ с рег. № СВ **** АВ преминал през необезопасена дупка на пътното
платно, вследствие на което се увредили предната и задната му десни гуми.
Действително, в частта, касаеща механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма
обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда
изявления на участника на ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от
последния факти от обективната действителност. В останалата му част, обаче- място и време
на инцидента, наличие на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно,
както и на увреждания по процесния автомобил, протоколът се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в качеството
му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от значение за
установяване механизма на произшествието.
С оглед на изложеното отразеното в протокола за ПТП относно механизма на
произшествието подлежи на изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране на
всички допустими доказателства- в този смисъл са **** № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
****/2008 г., ВКС и **** № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС.
В случая възпроизведеният в протокола механизъм на ПТП се потвърждава от
адресираните от водача на сочения за увреден лек автомобил „****“ с рег. № СВ **** АВ до
ищеца уведомление и декларация за настъпило застрахователно събитие, съгласно които на
20.02.****., движейки се по ул. „****“ в посока към гр. София, срещу гараж „****“
автомобилът попаднал в дупка, при което се спукали двете десни гуми на същия.
Наред с това, така изложеното се потвърждава от водача на автомобила- П. Т. К.,
разпитан като свидетел в хода на настоящото производство, който заявява, че през ****.
претърпял ПТП с управлявания от него лек автомобил „****“ с рег. № ****, което настъпило
в гр. София, срещу автобусния гараж в „****“ в гр. София, при което движейки се по ул.
„****“, водачът спрял за престой в отбивка на пътя, за да разговаря по телефона, след което,
потегляйки, попаднал в дупка на пътното платно. Изяснява, че на мястото, на което
настъпило ПТП, имало много дупки, като конкретната била голяма, но не била обезопасена
или сигнализирана. След инцидента извикал органите на КАТ, които посетили мястото на
инцидента.
Правдоподобността на така изложеното от свидетеля относно механизма на ПТП се
потвърждава от техническа гледна точка от заключението на съдебно- техническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи, и съгласно което описаният в протокола за ПТП механизъм е годен да причини
сочените от водача и застрахователя на МПС увреждания по същото.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че макар в приобщените като писмени
доказателства уведомление и декларация за настъпило застрахователно събитие, както и в
приобщените гласни доказателства да се твърди, че ПТП е настъпило на ул. „****“, а в
исковата молба да се твърди, че се е осъществило на ул. „****“- така, както това е отразено и
в протокола за ПТП, на практика не е налице несъответствие по този въпрос в
доказателствената съвкупност по делото, доколкото във всички посочени документи, а и
съгласно показанията на свидетеля инцидентът е настъпил на улицата пред гараж „****“ в
гр. София, т. е. не е налице разминаване по отношение на точното място на инцидента, респ.
разминаване между твърденията на ищеца в исковата молба и установеното по делото от
фактическа страна.
Настъпилата в резултат на ПТП вреда по двете десни гуми на автомобила се
установява от отразеното в уведомлението и декларация за щета и от опис- заключение по
щета, съставен от застрахователя, а причинната връзка между вредоносния резултат и
инцидента се потвърждава от неоспореното и в тази му част заключение на съдебно-
4
автотехническата експертиза.
Страните не спорят по обстоятелството с правно значение, че процесният пътен
участък е част от общинската пътна мрежа, респ., че именно ответникът в качеството си на
стопанин на пътя е задължен да поддържа пътната мрежа и да обезпечава отстраняването и
сигнализацията на препятствията по нея.
Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, и съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на общината, която на
основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и детайлизирана в
дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от §1 ДР на ЗП. А съгласно изричната разпоредба
на чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на пътя осъществява тези
дейности чрез служителите си и чрез други лица, на които е възложил извършването им,
поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението
на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или бездействия, като на
основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага оборимо.
При тези фактически и правни съображения съдът намира, че установеното по делото
наличие на неравност на пътя- дупка, която въпреки вмененото им задължение за това не е
била сигнализирана и обезопасена (за установяване на обстоятелството в последния смисъл
по делото не са ангажирани доказателства от ответника, въпреки разпределената му с
доклада по делото доказателствена тежест за това) по начин, осигуряващ безпрепятственото
и безаварийното ползване на пътния участък съобразно предназначението му, се дължи на
противоправното и виновно поведение на служители на ответника, респ. на лица, на които
същият е възложил поддръжката на пътя, поради което последният е легитимиран да
отговаря за обезщетяване на вредите от ПТП съобразно действителната им стойност, която в
случаите на частична увреда, какъвто е настоящият, се съизмерява с възстановителната
стойност на имуществото по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ- цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, доколкото ответникът не е
ангажирал доказателства за установяване на соченото от него поведение на водача на МПС
по управление на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Тук следва да се
изясни, че наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътя не съставлява
предвидимо препятствие по смисъла на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и не следва да се
възприема за естествено състояние на пътната настилка, поради което на водачите на МПС
не би могло да бъде вменено задължение да управляват автомобилите си със съзнанието за
наличие на дупка на пътя.
От представеното по делото и неоспорено от ответника преводно нареждане от
09.04.****. се установява, че за обезщетяване на правоимащото по договора за застраховка
лице за вредите от процесното ПТП ищецът е извършил плащане в размер на 708.84 лева.
Съгласно неоспорените и в тази им част доказателствени (фактически) изводи в
заключението на съдебно- техническата и оценителна експертиза стойността, необходима за
ремонта на лек автомобил „****“, респ. за привеждането му във вида и състоянието отпреди
инцидента, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от
640.40 лева.
С оглед на това и доколкото между страните не съществува спор относно извършването
и размера на разноските за определяне на процесното застрахователно обезщетение, чиято
5
дължимост следва от изричната разпоредба на закона- чл. 411, изр. първо КЗ, възлизащи на
сумата от 10.00 лева, искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД
следва да бъде уважен за сумата от общо 650.40 лева, а за разликата до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва пълно и главно да докаже
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и размера на
вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Задължението на делинквента, както и на субекта по чл. 49 ЗЗД, обезпечаващ
отговорността на последния, към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
би могла да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а длъжникът
изпада в забава след покана- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Получаването от ответника на приложената с исковата молба регресна покана на
сочената от ищеца дата- 03.05.****., се установява от поставения върху регресната покана
регистрационен номер по описа на общината. Поради това и при липсата на данни, а и на
твърдения ответникът доброволно да е погасил чрез плащане процесното регресно вземане,
следва да се приеме, че след получаване на поканата същият е допуснал неточно в
темпорално отношение изпълнение на процесното парично задължение, продължило и през
исковия период- от 22.06.2020г. до 22.06.2023г. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с
помощта на електронен калкулатор, размерът на обезщетението върху установената като
дължима сума за този период възлиза на сумата от 202.44 лева, до която сума искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичната основателност на предявените срещу *** искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се приеме за осъществено
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения от ответника в условията на
евентуалност обратен иск срещу „****“ ЕАД до размера на сумите, които бяха установени
като дължими по предявените срещу общината главни искове.
Както бе изяснено, съобразно фактическите твърдения на ответника- ищец по
обратния иск, предмет на този иск е вземането на последния за обезщетяване на
претърпените от него вреди от некачествено изпълнение на възложени на „****“ ЕАД
текущи ремонт и поддръжка на процесния пътен участък.
Процесуално задължение на ищеца по този иск- ***, е да установи пълно и главно
съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на договорно правоотношение с „****“
ЕАД, по силата на което последното е било длъжно да извършва, вкл. към датата на
процесния пътен инцидент, ремонт и поддръжка на процесния пътен участък, вкл. на
мястото на настъпване на конкретното ПТП, изразяващо се в попадане в дупка, като при
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника по обратния иск е да установи
точното изпълнение на задължението си по договора да поддържа и извършва текущия
ремонт по ул. „****“, вкл. в района на № 50.
Между страните по обратния иск не е спорно, а и от надлежно приобщените като
писмени доказателства и неоспорени от тях договор № ****-****/27.04.2015г. и приложение
№ 11 към него се установява, че ул. „****“, вкл. „****“, вкл. ул. „Стара планина“ в с.
Чепинци е включена в предметния обхват на съглашението, съгласно чл. 1.1.1 от което
„****“ ЕАД е задължено да осъществява дейностите по поддържане и текущ ремонт на
посочените в приложение № 11 улици и булеварди на база показатели на изпълнение в
зависимост от определеното в приложението ниво на поддържане, като по арг. от чл. 1.1.2
от договора по отношение на пътните участъци, изрично посочени в приложението, не е
6
необходимо изрично, нарочно възлагане от страна на възложителя, а поддръжката и
ремонтът им се осъществяват непрекъснато по силата на писмения договор. С оглед на това,
доколкото, както бе изяснено, ул. „****“, вкл. ул. „****“, е част от предметния обхват на
договора съгласно приложение № 11 към него, без в същото задължението на изпълнителя
да е ограничено до конкретно обособен периметър, следва да се приеме, че в случая по
силата на сключения между *** и „****“ ЕАД договор за изработка за последното е
съществувало задължение, вкл. към датата на процесния пътен инцидент, да осъществява
поддръжката и текущия ремонт по цялата ул. „****“, в т. ч. на мястото на настъпване на
процесното ПТП.
С оглед на това и доколкото по изложените вече съображения съдът прие за доказано,
че към датата на инцидента на ул. „****“ в гр. София, пред автобусен гараж „****“ е имало
дупка на пътното платно, в резултат от преминаването през която по лек автомобил „****“
са настъпили увреждания, следва да се приеме, че към посочената дата ответникът е
допуснал неизпълнение на договорното си задължение към *** да поддържа изправен
пътния участък, по отношение на който е бил длъжен да стори това по силата на процесните
договор и приложение № 11 към него. Изводът в последния смисъл не се разколебава от
представения от страните по обратния иск констативен протокол от 27.02.****., с който
представители на *** са приели без възражение извършените от „****“ ЕАД по ул. „****“
СМР, като са констатирали приемане на обекта без наличие на дупки по пътната настилка.
Това е така, тъй като коментираният констативен протокол е от 27.02.****., т. е. със същия е
констатирано състоянието на пътния участък около седмица след пътния инцидент от
20.02.****., което, както и установеното по делото, че на същия е имало дупка към
20.02.****., препятства възможността да се приеме, че към тази дата, релевантна за
настоящия правен спор, изпълнителят по договора- ответник по обратния иск, е бил
изправен. С оглед на това и доколкото за установяване на твърдението си в последния
смисъл „****“ ЕООД не е ангажирало други доказателства, съдът намира, че в случая в
резултат от виновното неточно изпълнение в качествено отношение на задължението на
изпълнителя по договора със *** да поддържа процесния пътен участък по начин, че същият
да е годен за безпрепятствено и безаварийно придвижване, възложителят- ищец по главния
иск, е претърпял вреда- в правната му сфера е възникнало задължение да обезщети
собственика на увреденото имущество, респ. застрахователя на последното, за вредите по
това имущество, настъпили в резултат от попадане на МПС в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно. Доколкото се касае за регресно вземане, имащо за
свой източник съществуващото между страните по обратния иск конкретно договорно
правоотношение, стойността на същото се предопределя от стойността на вземанията, за
които бе установено, че са възникнали и съществуват понастоящем в правната сфера на ***-
за сумата от 650.40 лева- регресно вземане в полза на платилия застрахователно обезщетение
застраховател по застраховка „****“, както и за сумата от 202.44 лева- обезщетение за
забава, за които суми предявеният обратен иск следва да бъде уважен, като доколкото в
случая регресните права на ищеца по този иск възникват от изпълнението на ****то по
главния иск, при уважаването на обратния иск следва да бъде постановен т. нар. условен
диспозитив.
При този изход на спора по главния иск разноски се следват и на двете страни по него
съобразно уважената, респ. съобразно отхвърлената част от претенциите.
Така, на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 591.18 лева, представляваща част от сторените от него разходи за
държавна такса за разглеждане на иска и за депозити за възнаграждения на вещото лице и на
свидетеля, както и от следващото му се юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото.
7
В полза на ответника по главния иск на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК и
съобразно отхвърлената част от исковете следва да бъде присъдена сумата от 9.04 лева,
представляваща част от следващото му се юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото.
Съобразно общите правила за разпределяне на отговорността за разноските и при
съобразяване на сумите, предмет на разглеждане по обратния иск, предопределени от
уважената част от главните искове, в полза на *** следва да бъде присъдена сумата от 170.99
лева, представляваща част от заплатените от общината държавна такса за разглеждане на
обратния иск, както и за изготвяне на преписи от документи на основание нормата на чл.
102з, ал. 3 ГПК, както и от следващото му се общо за производството юрисконсултско
възнаграждение, определено по изложените вече съображения в минимален общ размер.
Останалата част от заплатените от ищеца по обратния иск разноски следва да остане за
негова сметка, доколкото обратният иск подлежи на разглеждане до сумата, до която са
уважени главните искове, а съобразно трайно установената съдебна практика, вкл. на
касационната инстанция, разноските по обратния иск се разпределят единствено между
страните по него, доколкото по този иск възниква процесуално правоотношение единствено
между тях- вж. постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 1301/18.03.2025г.
по ч. гр. дело № 4477/2024г. по описа на ВКС, I ГО.
В полза на ответника по обратния иск в случая разноски не следва да бъдат
присъждани, доколкото не е заявявана претенция такива да са реално извършени.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че отговорността за разноските,
присъдени в тежест на ответника по главния иск, не би могла да бъде възложена в тежест на
ответника по уважения обратен иск, доколкото същите не са разноски, извършени във връзка
с този иск, а същевременно, основанието за евентуалната им дължимост от ответника в
полза на ищеца по обратния иск не би било заявеното с исковата молба договорно такова, а
именно неизпълнение на договорно задължение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД *** да заплати на „****“ АД, ЕИК *****, сумата от 650.40 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „****“ за вредите по лек автомобил „****“ с рег. № СВ **** АВ вследствие
на ПТП от 20.02.****., настъпило на общински път- ул. „****“ № 50, в посока към ул.
„****“, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.06.2023г., до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 202.44 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК- сумата от 591.18 лева, представляваща разноски за настоящото производство, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите над присъдените суми до пълните предявени размери
съответно от 718.84 лева и от 218.85 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ АД, ЕИК *****, да заплати на ***
сумата от 9.04 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА по предявения като обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
8
второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД „****“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на *** стойността на
вредите, претърпени от *** в резултат от виновното неизпълнение на задължението на
„****“ ЕАД по сключен между страните договор № ****-****/27.04.2015г. да поддържа
изправна пътната настила по ул. „****“ към 20.02.****., равняваща се на сумите, присъдени
с настоящото **** по предявените срещу *** искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата от 650.40 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено от „****“ АД застрахователно
обезщетение по застраховка „****“ за вредите по лек автомобил „****“ с рег. № СВ **** АВ
вследствие на ПТП от 20.02.****., настъпило на общински път- ул. „****“ № 50, в посока
към ул. „****“, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.06.2023г.,
до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 202.44 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г., при условие, че тези суми
бъдат изплатени от *** в полза на „****“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „****“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на ***,
сумата от 170.99 лева, представляваща разноски за настоящото производство по предявения
по делото обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 258
ЗЗД.
****ТО е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника „****“ ЕАД,
ЕИК ****.
****ТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9