Определение по дело №686/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 244
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20212100500686
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 244
гр. Бургас , 26.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500686 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.389 и сл от ГПК, и е образувано
по частната жалба на „НЕКТАР НАТУРА" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Петрич, ул.“Братя Миладинови" № 7, против Определение № 260226 от
01.03.2021 г. по гр.д.296/2021 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е оставено без
уважение искането на дружеството-жалбоподател за допускане на обезпечение на
предявените от жалбоподателя искове искове срещу „Глион" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в ж.к. Хотел "Фиеста М", ул. "Крайбрежна алея" № 1, к.к.
"Слънчев бряг", за присъждане на суми в общ размер от 3651,16 лв, чрез налагане на
възбрана върху: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.505.23.1.191 с адрес в
гр. Н., „Ф. Б.", етаж *, с площ от 204 кв. м., с брой нива - 1, с предназначение - „друг вид
самостоятелен обект в сграда".
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като са неправилни
изводите на първоинстанционния съд, че поисканата обезпечителна мярка – възбрана върху
недвижим имот, не е подходяща поради ниската стойност на исковата претенция, при което
стойността на имота, върху който се претендира налагана на възбраната, надхвърля
стойността на предявените искове. Твърди се, че е налице обезпечителна нужда, тъй като от
представените доказателства се вижда, че към момента ответното дружество не притежава
други имоти, и съществува реална опасност ответното дружество да осуети събирането на
вземането. Сочи се още, че при липсата на данни за пазарната стойност на имота, неговото
предназначение и състояние, не може да се направи извод за свръхобезпечност на исковете,
още повече – при учредените върху имота три договорни ипотеки.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на
определение, с което се допуска поисканото обезпечение на предявените от жалбоподателя
искове чрез посочената обезпечителна мярка. Не се сочат нови доказателства.
Производството по гр.д.296/2021 г. по описа на Районен съд Несебър е
образувано по исковата молба на жалбоподателя „НЕКТАР НАТУРА" ООД за осъждане на
ответника „Глион" ЕООД да заплати на ищеца главница в размер на 2699,76 лв,
представляваща стойността на договорени и доставени от ищеца на ответника и незаплатени
от ответника стоки, по изброени в исковата молба фактури, и договорна лихва в размер на
951,40 лв.
1
С нарочна молба ищецът е направил искане за допускане на обезпечение на
предявените от него искове в общ размер от 3651,16 лв, чрез обезпечителна мярка
„Възбрана“ върху недвижим имот на ответника, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 51500.505.23.1.191 с адрес в гр. Н., „Ф. Б.", етаж *, с площ от 204 кв.
м., с брой нива - 1, с предназначение - „друг вид самостоятелен обект в сграда". В молбата
си ищецът признава, че по реда на чл.390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещия му иск
чрез обезпечителна мярка „Запор върху банкова сметка“ на ответника, но твърди, че по тази
обезпечителна мярка „вземането му е частично обезпечено“, като „Банка ДСК“ ЕАД, в която
е запорираната банкова сметка на ответника, позовавайки се на банковата тайна, е отказала
да оповести в какъв размер е запорираната сума.
С обжалваното определение НРС е оставил без уважение искането за допускане
на обезпечение чрез Възбрана на собствен на ответника недвижим имот по съображения, че
макар исковете да са допустими и вероятно основателни, исканата обезпечителна мярка е
неподходяща, тъй като имуществото, върху което се иска налагане на възбраната, е
надхвърля многократно като стойност цената на предявените искове. Първоинстанционният
съд е отчел и допуснатото вече обезпечение на бъдещите искове.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е не основателна.
Съдът споделя становището на първоинстанционния съд, че предявените искове
са допустими, а с оглед твърденията на ищеца и представените доказателства към
настоящия момент – и вероятно основателни, като се отчита обстоятелството, че с оглед
характера на обезпечителното производство, преценката на съда за вероятната
основателност на иска се извършва единствено на база твърденията в исковата молба и
приложените към нея писмени доказателства, без съдът да навлиза в съществото на спора.
Предвид предмета на спора – за вземане на облигационно основание, съдът приема, че в
този случай по принцип е налице и обезпечителна нужда.
Съдът споделя изцяло обаче становището на първоинстанционния съд, че
поисканата обезпечителна мярка е неподходяща предвид цената на исковете – общо 3651,16
лв, и стойността на недвижимия имот, върху който се претендира налагане на
обезпечението. Макар по делото да липсват доказателства за стойността на конкретния
недвижим имот, следва да се отчете, че се касае за самостоятелен обект в сграда в
гр.Несебър, с площ от 204 кв.м., при което, независимо от състоянието на имота, стойността
на обекта при всички случаи значително ще надвишава сбора от цената на исковете.
Учредяването на договорни ипотеки върху имота не променя горния извод на съда, още
повече, че от учредените в полза на Банка ДСК ЕАД ипотеки върху СОС с идентификатор
51500.505.23.1.191, видно от представената Справка от АВп, три са заличени (пореден
номер 1, 2 и 3 от Справката). На последно място съдът приема, че макар по делото да не е
установено каква сума е запорирана по банковата сметка на ответника в ДСК ЕАД по
допуснатото обезпечение на бъдещия иск, наличието на такъв запор подкрепя допълнително
извода за свръхобезпечаване на иска с поисканата възбрана върху недвижимия имот.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.

2
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260226 от 01.03.2021 г. по гр.д.296/2021 г. по
описа на Районен съд Несебър.

Определението е окончателно, по аргумент от чл.396, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3