Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.17 от ЗЗДН. С Решение от 28.06.2011 година, постановено в публично съдебно заседание по ГР.Д.№402 по описа за 2011 година на С. районен съд, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е: задължен Д. А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. и Р. А.; забранено е на Д. А. да приближава жилището на С. и Р. А., намиращо се в гр. С., ул.„П. Е.” №.., блок 3, В.”А”, .5, А. 5, и училището, което се посещава от Р. А. за срок от 6 месеца. Отхвърлена е молбата на С. А. за осъществен на 10.05.2011 година от ответника Д. акт на домашно насилие, изразяващо се във физическо насилие, осъществено спрямо нея като неоснователно и недоказано. Отхвърлена е молбата на С. и Р. А., в частта с която се иска отстраняване на Д. А. от семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. „Ц. О.” №1., 1 и 2 етаж. Отхвърлена е молбата на С. и Р. А., в частта, с която се иска задължаването на Д. А. да посещава специализирани програми. Наложена е на Д. А. глоба в размер на 300.00 лв. Предупреден е А. за последиците от неизпълнение на заповедта. Осъден е да плати ДТ и разноски в полза на С. А.. Постъпила е в законоустановения срок жалба от С. и Р. А., против решението. Обжалва се решението в отхвърлителните му части. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои порочността му в обжалваните части, доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да се отмени решението в обжалваните части и да бъдат уважени исканията. Постъпила е в законоустановения срок и жалба от Д. А., против постановеното решение, в частите му, в които са уважени исканията на молителите С. и Р. А.. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои порочността на решението в обжалваните части, подробни доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да се отмени решението в обжалваните части, вместо което да се постанови ново, с което молбата за защита срещу осъществено домашно насилие да се отхвърли като неоснователна. Постъпил е отговор от Д. А. против подадената от С. и Р. А. жалба. Заето е становище, че жалбата е неоснователна. Изложени са съображения във връзка с това становище. Направено е искане да се отхвърли жалбата. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК във вр. с пар.1 от ЗР на ЗЗДН и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК във вр. с пар.1 от ЗР на ЗЗДН, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Молбата е подадена от надлежна страна против надлежна страна - чл.3, ал.1, т. 1 от ЗЗДН и чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН; до компетентен орган – чл.7, ал.1 от ЗЗДН и в срока, визиран в чл.10, ал.1 от ЗЗДН, и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с молбата. Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК във вр. с пар.1 от ЗР на ЗЗДН, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК във вр. с пар.1 от ЗР на ЗЗДН, въззивният съд счита решението за правилно. Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и първоинстанционният съд - постъпилото по реда на ЗЗДН искане е частично основателно. Съображенията за този извод са следните: Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. В.ГР.Д.№876/2012 г. ВТОС Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстаÝционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: С разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН законодателят е регламентирал обвързващата съда доказателствена сила на подадената на основание чл.9, ал.3 от ЗЗДН декларация за твърдените в нея факти. Съдържанието на процесните декларации, отговаря на изискванията за „конкретизиране” на действията, които се твърди, че са акт на домашно насилие, осъществен от ответника спрямо съпругата му и непълнолетния му син. Поради което оплакванията във въззивната жалба, подадена от ответната страна, в тази насока са неоснователни. С оглед на горното процесните декларации имат обвързваща съда доказателствена сила по отношение на твърдените в двете декларации действия. Фактът, че декларациите са подадена не заедно с молбата, не може да „опорочи” прогласената от закона обвързваща доказателствена сила. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Поради което оплакванията във въззивната жалба, подадена от ответната страна, и в тази насока са неоснователни. Доказателствената сила може да бъде оборена с допустими, съгласно разпоредбите на ГПК, доказателствени средства, както и чрез доказателствени средства, посочени в ал.2 на чл.13 от ЗЗДН. Ответникът е оспорил верността на твърденията, изложени в молбата и процесните декларации. Тежестта на доказване, че не са верни, лежи върху оспорващия. От събраните по делото доказателства не са установени обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че твърденията за събитията, предмет на делото, не са се верни. Не е оборена обвързваща съда доказателствена сила на подадените декларации. Освен това от събраните по делото доказателства са установени обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че твърденията за събитията, предмет на делото, са верни. Обстоятелства, приети за установени от районния съд, чиито фактически констатации и доказателствени изводи, както се посочи по горе, настоящият състав напълно възприема. Дори да се приеме, че процесните декларации нямат обвързващата доказателствена сила, защото не са подадени заедно с молбата за защита от домашно насилие, и не съдържат необходимите данни, каквито са твърденията на ответната страна, и какъвто извод настоящият състав не възприема по изложените по-горе съображения, приетите за установени факти, изложени от първоинстанционния съд при обсъждане на събраните по делото доказателства, които въззивният съд също приема за установени, са напълно достатъчни за да се направи обоснован извод: Жалбоподателят е извършил спрямо молителите – съпруга и син, акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН –„психическо и физическо насилие”.Поради което оплакванията във въззивната жалба, подадена от ответната страна в тази насока, са неоснователни. Горните изводи се отнасят самодо събитията, които са предмет на процесните две декларации. Относно събитието, твърдяно в молбата за защита срещу домашно насилие, за което не се съдържат данни в подадената декларация от молителката, настоящият състав приема за свои както фактическите, така и правните констатации на районния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Въззивният съд напълно възприема съображенията на първоинстанционния съд, обосноваващи крайния му извод за неоснователност и недоказаност на молбата за защита от домашно насилие в тази й част. Поради което оплакванията, изложени във въззивната жалба, подадена от лицата, търсещи защита от домашно насилие, са неоснователни. С оглед горните изводи на ответника, като извършител на домашно насилие, следва да бъдат наложени мерки за защита срещу домашно насилие. Законодателят не е регламентирал със ЗЗДН критерии, с оглед на които съдът да определи вида на мерките, които ще наложи; срока, за който да ги наложи; както и конкретния размер на глобата, която съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗЗДН съдът при всички случаи налага. Решаващият съд следва да прецени с оглед обстоятелствата по делото, кои и колко от визираните в чл.5, ал.1 от ЗЗДН мерки да наложи; за какъв от визирания в чл.5, ал.2 от ЗЗДН срок и в какъв от визирания в чл.5, ал.4 от ЗЗДН размер. Настоящият състав като взе предвид вида и значимостта на конкретните действия на извършителя и подбудите за извършването имнамира, че следва на извършителя да му бъдат наложени мерки за защита срещу домашно насилие по вид; срок, за който да бъдат наложени; както и размер на глобата, такива, каквито са определени от районния съд. И по отношение на определените мерки за защита срещу домашно насилие, съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито фактически и правни констатации също В.ГР.Д.№876/2012 г. ВТОС изцяло приема за свои. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод какви мерки за защита да наложи и по отношение на кои мерки да отхвърли направените искания. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице посочените в двете жалби пороци на обжалвания съдебен акт. С оглед фактическите и правни изводи на въззивният съд, изложени по-горе, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Жалбите са неоснователни и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. С оглед разпоредбата на чл.17, ал.6 от ЗЗДН решението на окръжния съд е окончателно. Водим от горното и по реда и на основание чл.17, ал.5 от Закон за защита срещу домашно насилие окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ от 28.06.2011 година, постановено в публично съдебно заседание по ГР.Д.№402 по описа за 2011 година на С. районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: _____________ ЧЛЕНОВЕ: 1. ______________ 2. _______________ |