№ 1477
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Светлана Д. Т.а
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20241100900528 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът „ОМВ България“ ООД твърди, че сключил на 28.04.2005 г. с ответника „ДЗИ
– Общо застраховане” ЕАД договор за застраховка с полица № 220805295000002. По силата
на този договор ответникът поел задължение да застрахова вземания на застрахования от
клиенти, възникнали по сключени договори за продажба и доставка на петролни продукти,
които клиенти се посочвали в списък, по който страните са постигнали съгласие. На
03.12.2007 г. страните по застрахователния договор сключили друг договор, с който
уговорили, че ще обединят усилията си за по-бързо и ефективно събиране на вземанията си
от длъжниците в случаите на настъпили рискове и заплатени застрахователни обезщетения и
в случаите, когато вземането на застрахования към длъжника е по-голямо от полученото от
застрахователя обезщетение по настъпилото събитие. В чл. 3 от този договор било
постигнато съгласие, че застрахователят се задължава да плати на застрахования
направените от него разходи за събиране на вземания, представляващи държавни такси за
образуване и водене на производства пред съда, както и заплатени адвокатски
възнаграждения. Страните уговорили, че начинът на разпределение на разходите между тях
ще бъде определен с допълнително споразумение, което ще бъде подписвано към договора.
Ищецът твърди, че по време на действието на застрахователния договор настъпил
риск, който застрахователят се задължил да покрива, който е неплащане от клиента „Декс 3“
ЕООД на задължения към ищеца по сключен договор за продажба и доставка на петролни
продукти. С оглед на това на 01.09.2014 г. ищецът и ответникът подписали анекс към
договора от 03.12.2007 г., с който се съгласили, че ищецът ще предяви иск за събиране на
1
вземанията си срещу „Декс 3“ ЕООД, като разходите, направени за водене на този иск ще
бъдат разпределени между страните по равно. Ищецът предприел действия за предявяване
на своите вземания към „Декс 3“ ЕООД по съдебен ред и за принудителното им събиране, за
което направил разходи в общ размер на 44 084.28 лв. без ДДС, респ. 52 901.13 лв. с ДДС
/съгласно уточнителна молба с вх. на СГС № 43638/15.04.2024 г./. Счита, че на основание
постигнатата между страните уговорка ответникът дължи да му възстанови половината от
разходите за заплащане на тези разноски в размер на 26 450.57 лв. с ДДС. Ответникът не
изпълнил в срок това свое задължение, поради което дължи да заплати и обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, което за периода от
21.03.2022 г. до 14.03.2024 г. възлиза на сумата от 6 143.56 лв.
С оглед на изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 26 450.57 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие – неизпълнение от „Декс 3“ ЕООД на задълженията му за
заплащане на покупна цена по договор за продажба и доставка на петролни продукти,
сключен между „Декс 3“ ЕООД и „ОМВ България“ ООД, за което ищецът е издал фактура №
**********/20.03.2019 г., както и сумата от 6 143.56 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, начислено за периода от
21.03.2022 г. до 14.03.2024 г. вкл.
Ищецът пояснява в уточнителна молба от 06.11.2024 г., че конкретните действия,
които е извършил по повод установяване основателността на вземанията си спрямо
дружеството „ДЕКС 3“ ЕООД, са следните:
- на 22.08.2014 г. „ОМВ България“ ООД е образувало пред PC - Сливница
производство по чл. 417 ГПК. По повод подаденото заявление с вх. № 1037/22.08.2014 г. е
образувано пред посочения съд гр. дело № 437/2014 г. по описа на 4-ти състав. Решаващият
състав е издал в полза на „ОМВ България“ ООД заповед за изпълнение по реда на чл. 417
ГПК, ведно с изпълнителен лист срещу длъжника „ДЕКС 3“ ЕООД и авалиралите ценната
книга на заповед, обезпечаваща вземанията на кредитора по договора за продажба и
доставка на петролни продукти;
- въз основа на издадения в полза на „ОМВ България“ ООД изпълнителен титул по
гр. дело № 437/2014 г., с молба от 02.09.2014г. е образувано пред ЧСИ М.П., с район на
действие СГС изпълнително дело № 1995/2014 г.;
- по повод депозирано от длъжниците възражение по заповедното дело, „ОМВ
България“ ООД е предявило срещу на 20.11.2014 г. срещу тях иск по чл. 422 ГПК, по което е
образувано пред ОС - София търг. дело № 185/2014 г., 5-ти състав, по което е постановено
Решение № 121 от 27.11.2015 г., с което са уважени частично предявените от „ОМВ
България“ ООД искове. Срещу посоченото решение на Софийски окръжен съд „ОМВ
България“ ООД е подало жалба, по повод която е образувано търг.дело № 864/2016 г. по
описа на Софийски Апелативен Съд, който е постановил Решение № 2350/09.12.2016 г., с
което е отменил решението на СОС в обжалваната част и е уважил предявените от „ОМВ
България“ ООД искове. В резултат на това СОС бил издал в полза на „ОМВ България“ ООД
2
изпълнителен лист за сторените разноски в двете производства пред Окръжен и Апелативен
съд.
Сочи, че извършените /заплатени/ от „ОМВ България“ ООД разноски във връзка с
така описаните действия надхвърляли многократно стойността на претендираната от
ответника сума за плащане, като до фактурирания и претендиран в настоящото
производство размер на разноските страните били достигнали след извършени преговори
помежду си.
В поредица от уточнителни молби ищецът конкретизира по вид и размер направените
от него разноски във връзка с установяване по съдебен ред на съществуването на
задълженията на „ДЕКС 3“ ЕООД, както и по тяхното принудително изпълнение, като
съгласно последователно депозираните от ищеца молби от 18.12.2024 г., 23.04.2025 г. и
10.06.2025 г. (молбата от 11.03.2025 г. не се поддържа – изявление на процесуалния
представител на ищеца в проведено на 07.05.2025 г. открито съдебно заседание) разходите,
които са направени, са за суми, както следва:
- сумата 9 265 лева без ДДС, която представлява заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство пред РС – Сливница по ч.гр.дело № 437/2014 г. на
21.08.2014 г.;
- сумата 12 000 лева – заплатена държавна такса за образуване на производството
пред РС – Сливница по ч.гр.дело № 437/2014 г. на 21.08.2014 г.;
-сумата 9 811.77 лева без ДДС – заплатено на 01.09.2014г. адвокатско възнаграждение
за образуване на изпълнително дело № 1995/2014 г. по описа на ЧСИ М.П.;
- сумата 170 лева – заплатена на 01.09.2014 г. авансова такса за образуване на
изп.дело № 1995/2014 г. по описа на ЧСИ М.П.;
- сумата 116.57 лева – заплатена на 03.09.2014 г. такса по изп. дело № 1995/2014 г. по
описа на ЧСИ М.П. за извършване на проучване на длъжниците по делото;
- сумата 12 000 лева – заплатена на 13.11.2014 г. държавна такса за образуване на
търг.дело № 185/2014г. по описа на Софийски Окръжен Съд;
- сумата 500 лева – заплатен на 12.05.2015 г. депозит по допусната ССчЕ по търг.дело
№ 185/2014г. на СОС;
- сумата 300 лева – заплатен на 28.05.2015 г. допълнителен депозит по допусната
ССчЕ по търг. дело № 185/2014 г. по описа на СОС.
Твърди, че сборът на посочените суми, заплатени от ищеца като държавни такси и
адвокатски възнаграждения, е общо 44 163.34 лева, от които в настоящото производство
претендира сумата от 22 042.14 лева без ДДС, респ. 26 450.57 лв. с ДДС, доколкото именно
това е сумата, за която се съгласили страните съгласно изискванията на процесния договор и
анекса към него. Това е и причината ищецът да издаде фактура № **********/20.03.2019 г.
на посочената стойност и да претендира сумата в настоящото производство, ведно с лихвата
за забава.
3
Ответникът по исковете „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД ги оспорва. Твърди, че
отказал да заплати застрахователно обезщетение за събитието, представляващо неплащане
от клиента „Декс 3“ ЕООД на задължения към ищеца по сключен договор за продажба и
доставка на петролни продукти. С оглед на това и уговорките, постигнати в договора,
сключен на 03.12.2007 г., не се прилагат по отношение на предприетите от ищеца действия
за събиране на вземанията си от това дружество. Този договор и всички анекси към него се
отнасят само за случаите, при които е ангажирана по безспорен между страните начин
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените на ищеца вреди от настъпило събитие. Прави възражение за погасяване по
давност на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, а и се установява от представения на л. 15-23 договор за
застраховане на краткосрочни търговски кредити № 220805295000002 от 28.04.2005 г., че
между „ОМВ България“ ООД и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е сключен договор за
застраховка с предмет вземанията на Застрахования (ищец в настоящото производство) от
Длъжниците (купувачите) по договори за продажба и доставка на петролни продукти,
възникнали в резултат на редовни доставки на стоки, при които има промяна на
собствеността без да е налице рекламация, и в съответствие с договора за продажба и
доставка на петролни продукти между Застрахования (Продавача) и Длъжника (Купувача).
Съгласно пункт I от Договора страните са приели следните дефиниции относно
приложими в отношенията им понятия:
1.1. Търговският кредит е кредит, предоставян на търговец (купувача) от
Застрахования (продавача) и възникващ вследствие забавяне между датата на
предоставянето и фактурирането, и датата на заплащането на доставените стоки.
1.2. Кредитен период е срокът за плащане на стоките, определен в договора за
продажба и доставка на петролни продукти в календарни дни, считано от датата на издаване
на фактурата за стоките и услугите. Кредитният период се договаря в срок до 30 календарни
дни, като за всеки един длъжник/купувач е конкретно фиксиран в договора за продажба и
доставка на петролни продукти и е посочен в Приложение № 1 към настоящия договор.
1.3. Кредитен лимит е максималната стойност на доставките, които Длъжникът
/Купувачът/ може да получи от Застрахования по договора за продажба и доставка на
петролни продукти, намалена със стойността на банковите гаранции и депозити,
предоставени от длъжника.
1.4. Усвоен кредитен лимит е размерът на действителния оборот на Длъжника
/Купувача/ по договора продажба и доставка на петролни продукти.
В чл. 4 от Договора е уговорено, че застрахователното събитие настъпва при
неплащане от страна на Длъжник в продължение на 45 дни след падежа на плащането на
4
дължими суми от парично задължение към Застрахования по договора за продажба и
доставка на петролни продукти, като Застрахованият се задължава незабавно да спре
доставките на стоки към Длъжник, който не е заплатил просрочените си суми в срок от 15
дни от датата на падежа.
С чл. 5 от договора страните изрично са посочили дата на застрахователното събитие
да е датата на изтичане на 45 от падежа на дължимото плащане за цена на доставени от
ищеца на Длъжника/купувача петролни продукти.
В чл. 7 от Договора са посочени покритите рискове и обхвата на застрахователното
покритие, сред които са: неплащането на която и да е дължима и изискуема сума от парично
задължение на Длъжник (купувач) към Застрахования по договора за продажба и доставка на
петролни продукти, обявяване на длъжник /купувач/ в несъстоятелност със съдебно
решение, при условие че вземанията на застрахования са включени в списъка на
кредиторите на длъжника/купувача; откриване на процедура по ликвидация, извънсъдебно
уреждане на задълженията на Длъжник/купувач, при условие, че вземанията на
Застрахования са включени в това извънсъдебно уреждане и Застрахованият участва в него
след получаване съгласието на Застрахователя.
Съгласно чл. 8 от Договора Застрахователят се задължава да обезщети Застрахования
до размера на застрахования кредитен лимит за всяко застрахователно събитие, настъпило в
срока на действие на договора вследствие на някои от покритите рискове.
В чл. 11 от договора е посочено, че в Приложение № 1 към договора застрахованият
посочва размера на застрахования кредитен лимит за всеки един Длъжник/Купувач.
В Раздел IV от договора, озаглавен „Изключени рискове“, подробно са разгледани
случаите, в които Застрахователят има право да откаже плащане на обезщетения. Това са
хипотези на прекратяване на договор за продажба и доставка на петролни продукти по вина
на Застрахования, отказ на Длъжника да приеме стоките поради качествено или
количествено несъответствие, забава в плащанията поради наличие на насрещно
неизпълнено задължение от страна на Застрахования (договорно или нормативно), за
виновни действия, с които са причинени вреди, действие на лица без представителна власт,
неспазване на предварително одобрените типови бланки, природни бедствия и др.
Застрахователно обезщетение не покрива също така лихви за просрочие, неустойки, глоби и
др. подобни санкции, свързани със забава на Длъжника.
В Раздел VI. от Договора страните са постигнали съгласие, че застрахователната сума
е лимитът на отговорност на Застрахователя, опредЕ. за всеки един Длъжник поотделно и в
общ размер за всички Длъжници/купувачи, включени в покритието по договора.
Застрахованият кредитен лимит не може да надхвърля 100 000 лева за един длъжник, а
общият – 9 000 000 лв. Застрахователят носи отговорност до размера на усвоения кредитен
лимит, за който Застрахования е заплатил премия, но не повече от застрахования кредитен
лимит.
Съгласно чл. 28 от Договора, до 10-то число на всеки месец от срока на действие на
5
Договора, Застрахованият представя на Застрахователя отчет-декларация, показващ размера
на усвоения кредитен лимит към края на предходния (отчетен) месец, въз основа, на който се
определя размера на дължимата месечна застрахователна премия (при годишно тарифно
число 1%), платима в срок до 14 работни дни след получаване на издадена застрахователна
сметка.
Съгласно чл. 29.2 от Договора застрахователят се задължава при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования застрахователно обезщетение, но не
повече от застрахования кредитен лимит, за който е заплатена съответната месечна
застрахователна премия.
В т. 31 от Договора е уговорено, че при неплащане в срок на падежа (датата на която
изтича кредитният период) от страна на Длъжник/купувач съгласно договор за продажба и
доставка на петролни продукти, Застрахованият е длъжен в срок от 10 дни от датата на
падежа да изпрати до Длъжника писмо с искане за доброволно плащане на дължимите суми;
в срок от 15 дни от датата на падежа да спре продажбите и доставките към
Длъжника/Купувача, като в противен случай Застрахователят не носи отговорност за
доставени стоки след 15-ия ден от падежа; да изпрати до неизправния длъжник второ писмо
с искане за доброволно плащане на дължимите суми и предупреждение за предприемане на
съответните принудителни мерки за плащане. Предвидено е още, че застрахованият има
право да заведе щета в 15-дневен срок след настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 32.2 от Договора размерът на дължимото застрахователно обезщетение
се определя като разлика между фактурираната стойност на извършените доставки на стоки,
които не са заплатени, намалена с: размера (стойността) на приетите обезпечения под форма
на финансови активи и/или банкови гаранции съгласно Приложение № 1; сумата от
извършените плащания от Длъжника/Купувача или трети лица по тези доставки, както и
всички насрещни задължения на Застрахования. По-нататък е предвидено, че
Застрахователят заплаща застрахователното обезщетение в срок до 14 работни дни от
завеждането на щетата по т. 31.4, ако е придружено с всички документи по Приложение №
5.
Договорът е сключен при Общи условия, които са приложени към исковата молба.
Към договора са сключвани и Добавъци, с които страните са променяли отделни клаузи по
договора.
Няма спор, че страните по делото са сключили и Договор от 03.12.2007 г. /л. 32 – 37
от делото/ във връзка с отношенията, които са съществували между тях по повод Договори
за застраховане на краткосрочни търговски кредити от 28.04.2005 г. с номера на полиците
220805295000001 и 220805295000002, въз основа на които Застрахователят е изплатил
застрахователни обезщетения по претенции на Застрахования за настъпили застрахователни
събития във връзка с включени в застрахователното покритие клиенти на Застрахования
(ДЛЪЖНИЦИ). В резултат на платените обезщетения Застрахователят и Застрахованият
имат едновременно вземания към тези Длъжници и т. А от договора. Договорът е сключен с
оглед желанието на страните да обединят усилията си за по-бързо и ефективно събиране на
6
вземанията си към Длъжниците, посочени в Приложение № 1 към Договора. Страните са
изразили желание да уредят и всички бъдещи случаи на частично изплащане на
застрахователно обезщетение от Застрахователя по претенции на Застрахования до края на
действие на Договорите за застраховане на краткосрочни търговски кредити с номера на
полиците 220805295000001 и 220805295000002 от 28.04.2005 г., както и случаите когато
вземането на Застрахования към Длъжниците е по-голямо от изплатеното застрахователно
обезщетение, като за всеки конкретен случай ще се подписва Анекс към Договора. Съгласно
чл. 5 от договора застрахованият се задължава да предоставя до 15-то число на всеки месец
справка за заплатените през предходния месец разходи по чл. 3 на Застрахователя и да
издаде фактура за съответната припадаща се на Застрахователя част за конкретните
Длъжници, за които към момента на основание на този договор са предприети действия от
упълномощени от Застрахования адвокати по събиране на вземанията. Съгласно чл. 6
застрахоателят се задължава да заплаща направените от Застрахования разходи, за които е
получил фактура, в петдневен срок от получаването й по банкова сметка на Застрахования.
Страните не спорят, че един от клиентите на ищеца „ОМВ България“ ООД е
дружеството „ДЕКС 3“ ООД, с когото имали сключен договор за продажба на петролни
продукти от 30.01.2009 г., нито съществува спор, че неплащането от страна на клиента „Декс
3“ ЕООД на задълженията му към ищеца по този договор представлявал покрит риск по
договора за застраховка от 28.04.2005 г. на краткосрочни търговски кредити.
Наред с това страните не спорят, че клиентът „Декс 3“ ЕООД е бил в неизпълнение
по сключения с „ОМВ България“ ООД договор за продажба на петролни продукти от
30.01.2009 г., с оглед на което ищецът е завел пред ответника щета № 220829500015/14 от
28.07.2014 г. по застрахователна полица №220805295000002/28.04.2005 г., с неизправен
длъжник „Декс 3“ ЕООД.
Установява се, че към договора от 03.12.2007 г. „ОМВ България“ ООД и „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД са сключили и Анекс № 3 от 01.09.2014 г., с който са изменили някои от
условията на Договора във връзка със събирането на вземането по регистрираната по
полица 220805298000002 щета № 220829500015/14, касаеща вземания на „ОМВ България“
ООД от длъжника „ДЕКС 3“ ЕООД. В анекса е посочено, че вземанията на „ОМВ България“
ООД към длъжника са в размер на 1 097 455.58 лв., като в тази сума не се включват
дължимата законна лихва и разноските, направени по повод събирането на вземането до
този момент. Освен това към датата на подписване на анекса застрахователят все още не се е
произнесъл по регистрираната във връзка със събитието щета № 220829500015/14. Съгласно
чл. 2 страните са се съгласили, че ще предприемат съвместни действия срещу Длъжника,
като предявят частичен иск в размер на 600 000 лв., като разноските по предявения частичен
иск ще бъдат разпределяни по равно между страните по споразумението.
Няма спор, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че
във връзка с неплащане от страна на длъжника „Декс 3“ ЕООД на дължимите суми към
ищеца, последният е завел при ответника щета № 220829500015 на 28.07.2014 г. Във връзка с
така образуваната щета ответното дружество не е изплатило застрахователно обезщетение,
7
като видно от писмо с изх. на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД № 62 – 2066/27.02.2015 г. и
№ 92-2066/07.04.2015 г. застрахователят е посочил, че представените документи по щетата
не могат да послужат в пълна степен за доказване на основанието и размера на претенцията,
като дружеството няма основание за окончателно становище във връзка със задължението си
за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 220829500015/14 от 28.07.2014 г.
преди произнасяне с влязло в сила решение на съда по основателността и размера на цялото
вземане на „ОМВ България“ ООД срещу „ДЕКС“ ЕООД. В същия смисъл е и проведената
по-нататък кореспонденция между страните и изпратени писма.
С писмо изх. № 92-4833/17.06.2015 г. „ДЗИ – Застраховане“ ЕАД е уведомило „ОМВ
България“ ООД, че прекратява едностранно процесния застрахователен договор и
добавъците към него.
Страните не спорят, а това се установява и от представените по делото доказателства,
че ищецът е инициирал пред РС – Сливница заповедно дело № 437/2014 г., подавайки
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
събиране на вземането си срещу „Декс 3“ ЕООД, след което са предприети и редица други
действия пред Окръжен съд-София и Апелативен съд-София за установяване вземанията на
„ОМВ България“ ООД към „Декс 3“ ЕООД, като окончателното решение на съда по спора е
влязло в сила на 24.01.2017 г. По делото е представено и разпореждане от 20.02.2017 г. на
Софийски окръжен съд по т.д. № 185/2014 г. по описа на СОС за издаване на изпълнителен
лист в полза на „ОМВ България“ ООД, въз основа на което е образувано изпълнително дело
пред ЧСИ М.П., с район на действие СГС, за което от представените документи се
установява, че ищецът е сторил разноски в значителен размер – л. 45-46 и л. 222-223; л. 249 –
л. 272 от делото.
Няма спор също така, че ищецът е решил да префактурира сумата от 22 042.14 лв. без
ДДС, съответно с ДДС – 26 450.57 лв. – разноски съгласно Анекс, като е издал Фактура №
********** на 20.03.2019 г., за заплащането на която е изпратил няколко покани до
ответника – второ уведомително известие на л. 9 и нотариална покана на л. 11 от делото.
По делото е представена на хартиен носител електронна кореспонденция между
страните, проведена в периода 2019 г. – 2021 г., от която се установява, че представители на
страните са провеждали разговори по повод различни вземания и длъжници на „ОМВ
България“ ЕООД и действията, които да бъдат предприети във връзка с това.
Във връзка с множеството представени по делото и издавани от ищеца фактури по
делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, изготвено от вещото лице Д. Г., което съдът кредитира като обосновано и
компетентно дадено. Вещото лице, след анализ на приложените към делото документи,
както и след извършени проверки в деловодствата и счетоводните записвания на двете
страни, е посочило, че фактура № ********** от 20.03.2019 г., издадена от „ОМВ България“
ООД с получател ЗПАД ДЗИ – Общо застраховане е с основание „Префактуриране на
разноски съгласно Анекс“ в размер на 26 450.57лева с включено ДДС, като фактурата е
осчетоводена от ищеца, но не и от ответника. По фактурата не са извършени плащания.
8
Вещото лице е посочило, че има издадени кредитни известия и фактури, както следва:
Кредитно известие № ********** от 04.06.2015 г., издадено към фактура ********** от
05.03.2015 г.; Кредитно известие № ********** от 04.06.2015 г., издадено към фактура
********** от 30.09.2014 г.; Кредитно известие № ********** от 04.06.2015 г., издадено към
фактура ********** от 31.08.2014 г. и Кредитно известие № ********** от 28.07.2015 г.,
издадено към фактура 9 ********* от 04.06.2015 г. По задача номер 9 вещото лице е
разяснило как е формирана стойността по Фактура № ********** от 20.03.2019 г., а именно
като сбор от следните суми:
- 11 118.00 лева – на 21.08.2014 г. от разплащателна сметка в лева с IBAN:
BG******** с титуляр „ОМВ България“ ООД е извършен банков превод към Адвокатско
дружество „Т. Х. и партньори“ по фактура №********** от 21.08.2014 г. / в
префактурираната сума е взета данъчната основа по фактура в размер на 9 265.00лева/;
- 12 000.00 лева – на 21.08.2014 г. от разплащателна сметка в лева с IBAN:
BG******** с титуляр „ОМВ България“ ООД е извършен банков превод към Районен съд -
Сливница с основание на превода „такса за завеждане на заявление по чл. 417 ГПК“;
- 11 774.12 лева – на 01.09.2014 г. от разплащателна сметка в лева с IBAN :
BG******** с титуляр „ОМВ България“ ООД е извършен банков превод към Адвокатско
дружество „Т. Х. и партньори“ по фактура №********** от 05.09.2014 г. /в
префактурираната сума е взета данъчната основа по фактура в размер на 9 811.77 лева/;
- 170.00 лева – на 01.09.2014 г. от разплащателна сметка в лева BG********, с титуляр
„ОМВ България“ ООД е извършен банков превод към ЧСИ М.П. с основание на превода
„образуване на изп. дело и проучване на длъжници“;
- 116.57 лева – на 03.09.2014 г. от разплащателна сметка в лева с IBAN: BG******** с
титуляр „ОМВ България“ ООД е извършен банков превод към ЧСИ М.П. с основание на
превода „заплащане на държавни и общински такси по изп. дело 1995 от 2014 г.“; сумата в
размер на 116.57 лева е част от цялостен превод в размер на 140.00 лв.;
- 12 000.00 лева – на 13.11.2014 г. от разплащателна сметка в лева с IBAN:
BG******** с титуляр „ОМВ България“ ООД е извършен банков превод към Софийски
Окръжен Съд с основание на превода „искова молба по чл.422 ГПК-Декс“;
- 500.00 лева – на 12.05.2015 г. от разплащателна сметка в лева с IBAN: BG******** с
титуляр ОМВ България ООД е извършен банков превод към ОС - София с основание на
превода „депозит вещо лице т.д. № 185/2014 г. на СОС.“;
- 300.00 лева – на 28.05.2015 г. от разплащателна сметка в лева с IBAN:
********CITI9******** с титуляр „ОМВ България“ ООД е извършен банков превод към ОС
- София с основание на превода „допълнителен депозит за вещо лице по т.д. № 185/2014 на
СОС.“.
По задача 10 вещото лице е отговорило, че при проверка на приложените по делото
доказателства е констатирало, че има фактура, издадена от „ОМВ България“ ООД и
получател „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД със същото основание, а именно –
9
„префактуриране на разноски съгласно Анекс“ – фактура № ********** от 04.06.2015 г. в
размер на 24 023.56 лв. с ДДС с основание „префактуриране на разноски съгласно Анекс“,
като към фактурата има издадено кредитно известие за минус същата стойност.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда:
С оглед твърденията на ищеца относно съдържанието на юридическите факти, от
които извежда правото си на застрахователно обезщетение и формулирания петитум съдът
намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 208 КЗ /отм./, респ. чл. 405 КЗ /нов/
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да
установи следните факти: 1) съществуването на сключен между страните валиден договор за
имуществено застраховане; 2) настъпване на посоченото в исковата молба събитие; 3) че
това събитие е риск, който застрахователят се е съгласил да покрива със сключения договор;
4) настъпване на имуществени вреди за застрахования, които се изразяват в направени
разходи за събиране на парични вземания, които застрахованият ищец има към „Декс 3“
ЕООД по договор за продажба и доставка на петролни продукти; 5) съществуване на
причинна връзка между претърпените вреди и настъпилото събитие.
Твърдението е за сключена имуществена застраховка с ответника, с която е
застрахован рискът от настъпване вреди за ищеца от неплатена цена по продадени от него
горива, т.е. застраховката е относно риска от несъбиране на паричното вземане на продавача
и цели обезщетяване на вредите от неизпълнението на купувача, и е от вида на
имуществените застраховки, когато застраховано е оценимо в пари благо на ищеца – чл. 200
КЗ /отм./, съответно – при настъпване на застрахователно събитие (неплащане)
застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение – чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./.
От събраните по делото писмени доказателства бе установено наличието на валиден
застрахователен договор със съдържанието, посочено от ищеца, такова, каквото същото е
отразено в договора от 28.04.2005 г. По делото се установи, че ищецът има сключен договор
за доставка на горива с „ДЕКС 3“ ЕООД, което дружество ответникът не оспорва, че е сред
тези, вземанията срещу които е включено в застрахователното покритие. Няма спор освен
това, че неплащането от страна на „ДЕКС 3“ ЕООД към ищеца на негови задължения във
връзка с конкретни доставки на петролни продукти представлява покрит риск по процесния
договор за застраховка. Наред с това по силата на договора от 03.12.2007 г. и Анекс № 3 към
него страните изрично са се съгласили, че във връзка с посочения договор за застраховка от
28.04.2005 г. ще обединят усилията си за по-бързо и ефективно събиране на вземанията към
длъжниците на „ОМВ България“ ООД, като в Анекса изрично е посочен длъжникът „Декс
3“ ООД. В чл. 2 от договора е постигнато съгласие за предявяване на частичен иск в размер
на 600 000 лв., като всички възстановени суми по предявения частичен иск ще бъдат
разпределени поравно между „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и „ОМВ България“ ООД, вкл.
и разноските по предявения частичен иск. В чл. 2, подточка i и ii е разграничено как ще се
разпределят сумите, в това число и разноските до пълното погасяване на вземането на
застрахования и след пълното погасяване.
10
С договора от 03.12.2007 г. и сключения Анекс № 3 към него страните по
застрахователния договор изрично са предвидили, че разноските, направени с оглед
събирането на просрочените вземания, също са част от застрахователното обезщетение.
Освен основният покрит риск в обхвата на застрахователното покритие е включено още
неплащането на която и да е дължима и изискуема сума от парично задължение на „ДЕКС 3“
ЕООД към Застрахования по договора за продажба и доставка на петролни продукти. С
договора и анекса застрахователят се е задължил да поеме и част от разноските на
застрахования по съдебни и изпълнителни дела, които пряко са свързани със
застрахователното събитие. Подобна възможност за застраховане на правни разноски като
обособена част от договор за покритие на други рискове изрично е предвидена в чл. 218 КЗ
/отм./, респ. чл. 421, ал.1, т. 2 КЗ /нов/. Ето защо съдът намира, че с посочения договор от
03.12.2007 г. и Анекс № 3 от 01.09.2014 г. застрахователното дружество се е съгласило да
обезщети застрахования и във връзка с направените от него разноски за събиране на
вземанията към длъжника „ДЕКС 3“ ЕООД, до размера на една втора от същите.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало
вземане срещу ответника в размер на половината от сторените от него разноски за
събиране на дълга към „Декс 3“ ЕООД. Съдът намира, че това вземане е възникнало и
станало изискуемо на датата, на която е направена всяка от разноските за събиране на
вземането, а именно – в периода от 21.08.2014 г. до 28.05.2015 г., или най-късно на датата, на
която е влязло в сила решението на съда, с което исковете срещу „ДЕКС 3“ ЕООД са
уважени – 24.01.2017 г. Не се споделя тезата на ищеца, че вземането е възниквало с издаване
на фактурата. Фактурата действително е документ, който може да отразява възникналата
между страните облигационна връзка, като в практиката константно се приема, че
осчетоводяването от длъжника, включването в дневника за покупко - продажби по ДДС
и ползването на данъчен кредит по нея по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване, но фактурата не може да
измени датата, на която едно вземане е възникнало, респ. е станало изискуемо.
Въпросът за изискуемостта на задължението на ответника е от значение предвид
релевираното от него възражение за давност. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок,
какъвто е и настоящият случай. От своя страна в чл. 197 КЗ /отм./, респ. чл. 378, ал. 1 КЗ
/нов/ е посочено, че правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със
застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие.
Настоящите искове са предявени с искова молба, подадена в съда на 18.03.2024 г.,
което е след изтичане на погасителната давност за вземането на ищеца, което означава, че
исковете са неоснователни и съдът трябва да постанови решение за тяхното отхвърляне.
Следва да се посочи, че ищецът нито твърди, нито от събраните по делото доказателства се
установява да са настъпили такива обстоятелства, които да водят до спиране, респ.
11
прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Не се установява от страна на
ответника да е направено изрично признание на вземането на ищеца, тъй като, за да е
налице признание на вземането, което да прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „а“
ЗЗД, е необходимо ответникът да е направил ясно изявление, адресирано до ищеца, в което
вземането да е конкретизирано по основание, период и размер и да е посочил, че признава
вземането /в този смисъл Решение № 181 от 23.11.2016 г. по гр. дело № 338/2016 г. на ВКС,
III г.о./. А това не се установява от приложената по делото електронна кореспонденция. В
конкретния случай не се установява и осчетоводяване на спорната фактура, което да се
тълкува като признание, макар че дори и счетоводните записвания на размера на
задължението към конкретен кредитор във воденото счетоводство, трудно може да се
приравни на признание, тъй като то не е адресирано до кредитора или негов представител,
съответно не съставлява признание на осчетоводеното вземане, водещо до прекъсване на
погасителната давност.
В чл. 119 ЗЗД е предвидено, че с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. При
прилагане на тази норма и с оглед погасяване на главното вземане по давност, трябва да се
приеме, че погасено по давност е и акцесорното вземане за получаване на обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане. Ето защо и акцесорният иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД също трябва да се отхвърли като неоснователен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват.
Доказаха се направени от тази страна разходи в размер на 250 лв. – депозит за ССчЕ, както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв. Така, общо
разноските, които следва да се присъдят в полза на ответника, са в размер на 450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОМВ България” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „******** бл. сграда 4, ет. +1, ап. помещение 411,
срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, искове за осъждане на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на „ОМВ България” ООД сумата от 26 450.57 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие –
неизпълнение от „Декс 3“ ЕООД на задълженията му за заплащане на покупна цена по
договор за продажба и доставка на петролни продукти, сключен между „Декс 3“ ЕООД и
„ОМВ България“ ООД, за което е издадена фактура № **********/20.03.2019 г. въз основа
на договор от 03.12.2007 г. и Анекс № 3 към него от 01.09.2014 г., както и сумата от 6 143.56
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
12
лихва, начислено за периода от 21.03.2022 г. до 14.03.2024 г. вкл.
ОСЪЖДА „ОМВ България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „******** бл. сграда 4, ет. +1, ап. помещение 411 да заплати на
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, сумата от 450 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13