РЕШЕНИЕ
№ 3120
гр. Варна, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20243110113791 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. В. П. ЕГН
**********, с адрес: гр. В., лично и като майка и законен представител на детето Т. П.
П., ЕГН ********** срещу П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., с която е
предявен иск с правно основание чл.150 СК да бъде изменен размерът на присъдената
в полза на детето Т. П. П. месечна издръжка с Решение № 1471/13.04.2016 г. по гр.
дело № 2967/2016 г. по описа на PC – Варна в размер на 105,00 лева, с падеж до 1 -во
число на текущия месец, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за
всеки месец забава и като да бъде осъден ответникът П. И. П. да заплаща издръжка в
полза на малолетното дете Т. П. П. чрез нейната майка и законен представител Д. В. П.
месечна издръжка в размер на 600 лева, с падеж до 1 -во число на текущия месец, за
който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за всеки месец забава от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.10.2024 г.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
Ищцата сключила граждански брак с ответника на 15.05.2012 г. От този брак
имат родено едно дете Т. П. П., ЕГН **********. С Решение №1471/13.04.2016 г. по гр.
дело №2967/2016 г. по описа на PC -Варна, бракът между страните бил прекратен по
взаимно съгласие, като родителските права върху детето били предоставени на
неговата майка, местоживеенето на детето било определено при неговата майка,
определен бил режим на лични отношения между бащата и детето, а П. П. е задължен
да заплаща месечна издръжка в размер на 105 лв.
Ищцата излага, че от постановяване на решението през месец април 2016 г. до
настоящия момент има изменение в обстоятелствата относно присъдената издръжка, а
именно: детето е пораснало, нуждите му са се увеличили, посещава извънкласни
занимания и минималната работна заплата за страната е увеличена. Ответникът рядко
1
плаща издръжка, но от известно време решил да превежда по 235 лв. Счита тази
издръжка за изключително ниска съобразно нуждите на Т. П..
Твърди, че бащата на детето не е участвал в организирането на личните
празници, нито финансово, нито физически. Откакто родителите са се разделили
бащата не се е интересувал дали детето има нужда от нещо. Ищцата сама е плащала
всички необходими разходи за Т.. Винаги тя е покривала разходите за лекарства,
ежедневните й разходи, за извънкласните й занимания. Детето Т. П. учи в „5 в" клас на
ОУ „Цар Сиомеон". Ответникът счита, че след като е платил издръжката за месеца са
свършили неговите задължения към детето. Детето свири на китара, ходи на уроци.
Закупуването на китарата е в размер на 240 лв., уроците са 320 лв. Ходило е на летен
лагер 600 лв. За училище е закупена униформа в размер на 188 лв., помагала в размер
на 90 лв. За ученически пособия 246 лв. На ден джобните на детето за училище са 10
лв. - 24 дни по 10 лв. са 240 лв. Tea П. тренира кикбокс, месечната такса е в размер на
80 лв., народните танци на месец са 85 лв. Наред с горното детето иска да излиза с
приятелки, расте и има нужда от нови дрехи и обувки.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
особения представител на ответника, в който излага следното:
Счита предявеният иск за неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Излага,
че от данните, налични по партидата на „Марина Травел“ ЕООД не се установява
ответникът да реализира добри доходи. Напротив, установява се, че дружеството има
минимален оборот и множество задължения. Неговият собственик и управител
(ответникът) очевидно изпитва сериозни финансови затруднения и вероятно е
задлъжнял, тъй като е налице вписване на запор върху притежаваните от него
дружествени дялове в капитала на това дружество. От заявление обр. Г-3 №
20210625112539 се установява, че през 2020г. дружеството не е осъществявало
дейност, а през 2021 г. е реализирало загуба от дейността. След 2022г. дружеството не
е подавало никакви документи в ТРРЮЛНЦ, което счита за индиция, че то или не
осъществява никаква дейност, или е изпаднало във фактическа несъстоятелност, която
обаче не е обявена от съда.
Всички останали дружества, за които ищцата е приложила справка от
ТРРЮЛНЦ се намират в същото, ако не и по-лошо състояние.
В случай, че съдът уважи иска, моли да бъде присъдена издръжка в минималния
размер, установен от закона, тъй като присъждането на издръжка над него би било
обременително за ответника!
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че:
1/ Че П. И. П., ЕГН ********* и Д. В. П. ЕГН ********** са законни родители
на детето Т. П. П.;
2/ Че с Решение №1471/13.04.2016 г. по гр. дело №2967/2016 г. по описа на PC -
Варна, бракът между страните бил прекратен по взаимно съгласие, като родителските
права върху детето били предоставени на неговата майка, местоживеенето на детето
било определено при неговата майка, определен бил режим на лични отношения
2
между бащата и детето, а П. П. е задължен да заплаща месечна издръжка в размер на
105 лв. Същите факти се установяват и от представените по делото удостоверение за
раждане на детето и съдебно решение №1471/13.04.2016 г. по гр. дело №2967/2016 г.
по описа на Районен съд –Варна.
Съгласно справка за данни за осигуряване от ТД на НАП Варна Д. В. П. се
осигурява при „Жестион София“ ЕООД и получава трудово възнаграждение в размер
на 2552,20 лв. месечно.
От представената справка за от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията Д. П. и П. П. закупуват по време на брака 1/3 ид.ч. от ПИ №000114 с
площ 1700 кв.м., находящо се в село Страшимирово, общ. Белослав от Тодор И.
Ангелов, като същият им учредява право на строеж на жилищна сграда в северната
част на имота с площ на първи етаж от 153 кв.м и на втори етаж от 125 кв.м. След
развода П. П. прехвърля на Д. П. своя дял от тези недвижими имоти. Същата се
разпорежда с имотите през 2016 г.
По партида на ответника има вписана искова молба за делба на 14 поземлени
имота в село Студена, общ. Свиленград, област Хасково между 24 съделители.
Решението не е отбелязано, поради което не е ясно какъв имот е получил в дял
ответникът.
Д. П. е закупила жилищна сграда с площ от 33 кв.м, жилищна сграда с площ от
49 кв.м, както и дворното място, в което са изградени, находящи се в гр. Варна, ул.
„Средна гора“ №28А през 2017 г., а през 2019 г. е закупила Самостоятелен обект в
сграда с площ от 63,38 кв.м, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Стара планина“ №64.
От справка от КАТ е видно, че Д. П. е собственик на Нисан Хашкай от 2017 г., а
ответникът П. П. е собственик на два товарни автомобила, но същите са с прекратена
регистрация.
От справка в ТР към Агенция по вписванията се установя, че П. П. е управител
и едноличен собственик на капитала в „Марина Травел“ ЕООД. Видно от последния
публикуван финансов отчет на дружеството същото има парични средства на каса в
размер на 72000 лв. и вземания от клиенти и доставчици в размер на 17000 лв. Също се
установява, че за 2021 г. основните разходи на дружеството са от амортизация на
активи, а приходите му са 9000 лв.
Ответникът няма действащи трудови договори.
Видно от удостоверение от „Българи Варна“ ЕООД детето Т. П. П. посещава
Детска танцова школа Българи, зала Фулмакс два пъти седмично при месечна такса от
80,00 лв.
По делото са изслушани показанията на свидетеля В. Б. П.. От показанията на
свидетеля се установява, че Д. П. има две деца – едното Т. П., чийто баща е ответникът
и другото В., чийто баща е В., който е починал преди три години и половина при
катастрофа. Виждала е бащата само веднъж преди две години. Когато за детето има
извънредни разходи се налагат хиляди моления и обаждания, за да помогне. Т.
посещава народни танци. Иска отново да ходи на кик бокс, но майка й не може да си
го позволи. Детето има обичайните за всеки ученик разходи за униформи, помагала.
От народните танци детето ходи на международни участия и отново с хиляди моления
и обаждания се случват нещата. Сега и предстои да ходи в Турция, цената за което ще
е 700 лв. без джобните. Чувала е от децата, че бащата на Т. работи – лятото разхожда
туристи с лодка, а зимата прави метални конструкции.
3
След съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства съдът
установи от правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл.150 СК.
Съгласно разпоредбата на чл.150 СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
При решаване на въпроса за издръжката на децата следва да се съобрази, че
задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Родителите дължат издръжка на децата си дори, когато са лишени от
родителски права – чл.134, т.1 СК. Съгласно чл.142, ал.1 от СК конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я
дължат. Алинея втора на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Видно от
представеното удостоверение за раждане на детето, същото е малолетно, като негови
родители са съответно ищцата и ответникът.
При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.
Към момента минималната работна заплата е в размер на 1077,00 лв., съгласно
Постановление №359/23.10.2024 г. за определяне размера на минималната работна
заплата за страната на Министерски съвет. Така минималната издръжка съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 СК от 01.01.2025 г. към момента е в размер на 269,25 лв.
Размерът на издръжката, дължима от бащата към момента е определен Решение
№1471/13.04.2016 г. по гр. дело №2967/2016 г. на Районен съд –Варна и е в размер на
105,00 лв. Безспорно от влизане в сила на предходното решение до предявяване на
настоящия иск е изминал един значителен период от време от девет години, като
присъдената издръжка в момента е далеч под законово определения минимум и
крайно недостатъчна с оглед на икономическите условия в страната. Детето е ученичка
в основно училище и следва да закупува учебните си помагала, униформа, тетрадки и
др. Нуждае се от дрехи, с оглед на възрастта, в която се намира, а именно на усилен
растеж. Посещава школа по народни танци, с която се налага да пътува извън страната,
което съдът определя само като полезно за детето. Т. вече е на 12 години и тепърва ще
навлиза в пубертета и разходите й ще се увеличават. Същата може да има нужда от
уроци, които да я подпомогнат за матурите. Има нужда от социални контакти и
спортни активност. Поради това съдът определя общите разходи за детето в размер на
800,00 лв.
Майката има месечен брутен месечен доход от 2552,00 лв., но същата следва да
полага грижи и за още едно дете, чийто баща е починал и не може да му осигурява
издръжка. От друга страна бащата на Т. е в трудоспособна възраст, няма данни да
страда от заболявания, които да водят до неговата нетрудоспособност. Същият полага
труд в собствено дружество или по граждански договор, получените средства от която
си дейност не декларира. Не се установи да има алиментни задължения към други
деца, не взима детето при себе си и не полага преки грижи за него. Поради това съдът
4
намира, че същият има завишена възможност да полага труд и съответно да изкарва
средства за покриване на нарастващите разходи на детето си.
Доколкото издръжката следва да бъде определена не само с оглед на нуждите на
децата, но и възможностите на родителите, съдът намира, че бащата следва да заплаща
издръжка в полза на детето в размер на 530,00 лв.
Поради изложеното, предявеният иск се явяват частично основателен до
размера от 530,00 лв., като следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
претендираните съответно 600,00 лв.
На основание чл.1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 612,00 лв. по иска за издръжка с
правно основание чл. 150 от СК, която сума следва да бъде заплатена от ответника по
сметка на съда на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ВРС и припадащата се спрямо уважената част от иска сума за
възнаграждение за назначения му служебно от съда особен представител в размер на
255,00 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от Закона за адвокатурата, вр. чл.7,
ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
адвокат И. А. В., съобразно с уважената част от иска сумата от 429,30 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 1471/13.04.2016 г. по гр. дело
№2967/2016 г. по описа на 26 състав при Районен съд –Варна издръжка, дължима П.
И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. в полза на детето Т. П. П., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Д. В. П. ЕГН ********** и двете с адрес: гр.
В., като я увеличава от 105,00 (сто и пет) лева на 530,00 (петстотин и тридесет)
лева, считано от датата на подаване на исковата молба 30.10.2024 г., с падеж 1-во
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска до настъпване на законното основание за нейното изменение или прекратяване,
на осн. чл. 150, във вр. с чл. 143 от СК като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 530,00 лв. до претендираните 600,00 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Варненски районен съд: BG89FINV915031BGN0FPGK, в „ПИБ”АД – клон Варна,
банков код: FINVBGSF сумата от 612,00 (шестстотин и дванадесет) лв.,
представляваща държавна такса, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Варненски районен съд: BG73FINV915033BGN0FPHL, в „ПИБ”АД – клон Варна,
банков код: FINVBGSF сумата от 255,00 (двеста петдесет и пет) лв., представляваща
възнаграждение за особен представител, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
И. А. В., с адрес: гр. В. сумата от 429,30 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и
тридесет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2,
вр. чл.38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата.
5
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, досежно
присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението
за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6