РЕШЕНИЕ
№ 903
гр. Варна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110201446 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по
жалба М. А. Т., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-
0442-001565/13.02.2024г. на Началник Сектор в ОД МВР В., РУ 04 В., с което
на жалбоподателя му е наложено наказание "глоба" в размер на по 200.00 лв.
на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1от
ЗДвП, „глоба“ в размер на 10.00лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП,
за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 20.00лева на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДвП, „глоба“ в
размер на 50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/
месец, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с наложеното му с наказателното
постановление наказание по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от
ЗДвП, като обжалва процесната НП само в тази му част, а в останалите
пунктове не възразява срещу санкциите и не оспорва нарушенията.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е приета от
съда за разглеждане.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява се от процесуален представител.
1
Представител на органа издал НП, не се явява, депозирани са писмени
бележки.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 09.12.2023г. около 16,30ч, в общ.А. по ГП 9, км.120,500 в посока гр.Б.,
въззивникът управлявал л.а.„Ауди С8“ собственост на „Кристи 12“ЕООД
БУЛСТАТ ********* с рег.№ СВ 1991 КН.
На 09.12.2023г., св.Б. и Х. – полицейски служители били позиционирани
в обл.В., община А. на път първи клас №9 км.120,500. Двамата полицейски
служители забелязали лек автомобил с ДК№ ** да се движи в посока гр.Б.с.
Свид.Х. подал сигнал със стоп палка на водача на автомобила и му
посочил къде да спре. При преминаването на автомобила управляван от
въззивника покрай спрения служебен автомобил и двамата полицейски
служители му бил подаден ясен, видим и разбираем сигнал със стоп палка,
посочвайки му да спре в дясно по посока на движението. Подалият сигнал
служител свид.Х. бил с униформено облекло и до служебен обозначен
автомобил и въпреки, че сигналът бил подаден ясно, въззивника не се
съобразил с подаденият сигнал и продължил движението си с управлявания от
него автомобил, като дори увеличил скоростта на движение на автомобила.
Поради това свидетелите го последвали със служебният си автомобил,
като успели да спрат в последствие след около 3 километра преследване с
включен звуков и светлинен сигнал. Извършена била проверка и бил съставен
АУАН.
Въз основа на това бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който
описал оспореното нарушението, квалифицирал по чл.103 от ЗДвП, както и
другите неоспорвани нарушения. След запознаване със съдържанието на акта
въззивникът го подписал без възражения.
В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу
съставения АУАН, те били разгледани от АНО но не били приети. Въз основа
на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Х. и Б., дадени в с.з., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви. И двамата свидетели при
2
разпита си пред съда са категорични, че ясно са видели водача на автомобила,
които е възприел подаването на сигнала със Стоп палката, погледнал ги е, след
което ускорил движението на управлявания от него автомобил. Свидетелите
си спомнят за процесната ситуация, като възпроизвеждат обстоятелства,
съотносими към извършената проверка. Оценката на свидетелските
показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен
материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в
състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина,
съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на
показанията на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и
фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува
съмнение, че дават необективни и тенденциозни показания. Това, което
твърдят в показанията си, същите са възприели лично при процесната
ситуация при изпълнение на служебните си задължения. Служебната функция
на двамата свидетели не може а priori да обоснове извод за заинтересованост
и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си
възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства,
свързани с поведението на въззивника при извършената му проверка.
Въззивника оспорва фактическата обстановка, като не извежда нови
факти.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
показанията на свидетели, дадени в съдебно заседание, НП, АУАН, заповед.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, на издалото НП лице е
компетентно. Видно от същата заповеди, АУАН също е съставен от
компетентен служител, съдържа всички необходими реквизити и е надлежно
връчен на нарушителя. Спазени са сроковете по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията в жалбата, касаещи нарушение на
чл.57ал.1т.5 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на НП, в същата са
посочени дата и място на извършване на нарушението, посочени са
3
обстоятелствата, при които тези нарушения са извършени, посочени са всички
съставомерни факти, посочен е и АУАН, въз основа на който е издадено НП,
поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.
Мястото на извършване на нарушението е посочено достатъчно ясно и
точно, поради което и в тази насока не се констатират съществени
процесуални нарушения. Ясно е, както по кой път точно се е движил
възззивника и в каква посока, точно къде е бил подаден сигнала със стоп
палка.
Констатациите в АУАН се подкрепят изцяло и от гласните доказателства,
събрани в с.з. Изрично в НП се сочи, че въззивникът е управлявал лек
автомобил, посочен е неговият модел и регистрационен номер, поради което и
в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения.
Безспорен факт е, че управлявания от въззивника автомобил не е спрял на
подадения сигнал със стоп палка от страна на служители на полицията.
Разпитани по делото те са категорични, че не е имало обективни причини
поради, който автомобила управляван от въззивника да не е можел да изпълни
разпореждане за спиране. Категоричен е, че въззивника ги е възприел,
категорично е видял подаването на стоп сигнала с палката, погледнал ги е, но
въпреки това не е било предприето спиране или дори намаляване скоростта на
автомобила, а напротив скоростта е била увеличена и последвало
продължително преследване.
Правилно АНО е приел, че възз.Б. е извършил нарушение и на чл. 103 от
ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, въззивникът, при подаден
ясен сигнал за спиране със стоп палка от униформен служител с посочване и
на мястото на което въззивникът е следвало да спре, не е спрял. Както ЗДвП,
така и ЗМвР дават право на служители да дават разпореждания и чрез
действия и знаци. В конкретният случай, сигналът е бил ясен и видим за
въззивника и не е имало пречка да спре за проверка.
Правилно АНО е наложил наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП за извършеното нарушение. Наложеното наказанието в НП е на
основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП е определено към минимума - Глоба в
размел на 50 лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец е
адекватно на извършеното нарушение.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
4
намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. Правилно е била определена
и санкционната норма, тъй като именно в чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП е предвидена
санкция за водач, който откаже да изпълни нареждане на контролните органи,
каквото виновно поведение в случая е налице.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на
доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0442- 001565/13.02.2024г. на Началник
Сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 В., в частта с която М. Антонов Т., с ЕГН
********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на
50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец, на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. А. Т., с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-
5
Варна сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-
Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по
компетентност на Наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6