№ 2576
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110130907 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.Л.К.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 30907 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З. Р. Д., с ЕГН **********, от гр.
София, кв. „..................., против „....................“ АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „................, представлявано от изпълнителния директор А.Д.С., за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на § 7 от договор за потребителски
микрокредит от 10.02.2021 г. е нищожна поради накърняване на добрите нрави, и като
неравноправна, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 133,20 лв.,
платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба - 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане
плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 10.02.2021 г. сключила с ответника договор за
потребителски микрокредит в размер на 500 лв., която сума следвало да бъде върната за
срок от 3 месеца, при договорен годишен процент на разходите в размер на 49,89 % и
годишен лихвен процент от 41.16 %, и общ размер на подлежащата на връщане сума от
534,69 лв. Също така твърди, че съгласно § 7 от договора при непредставяне на едно от
обезпеченията, посочени в § 6 от договора в 3-дневе срок от подписване на договора, се
дължи неустойка в размер на 133,20 лв., платима на три разсрочени вноски, всяка в размер
на 44,40 лв. Сочи, че по договора платила сумата от 667,89 лв., от която: сумата от 500 в. –
главница, сумата от 34,69 лв. – лихва и сумата от 133,20 лв. – неустойка. Оспорва клаузата
на § 7 от договора като нищожна, в противоречие с дорбите нрави, както икато
неравноправна. Позовава се на съдебна практика. Твърди, че договореният размер на
неустойката прдставлява 1/3 част от сумата по отпуснатия кредит, поради което били
нарушени принципите на дорбосъвестност и справедливост. Размерът на неустойката бил
необосновано висок, в противоречие в разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Договорената
неустойка представлявала допълнително обезщетение в полза на кредитора за неизпълнение
на акцесорно задължение. Същата крауза била договоена като печалба за кредитора, водеща
до увеличаване стойността на договора. Излага подробни съображения. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „....................“ АД, с който признава предявения
иск за недействителност на клаузата за неустойка. Не спори сключен между страните
договор за предоставяне на кредит в размер на 500 лв., по който договор ищцата следвало да
върне сумата от 534,69 лв. на три равни месечни вноски, всяка в размер на 178,23 лв. Не
2
спори заплащане от ищцата на сумата от 667,89 лв. Твърди, че ответното дружество е
връчило на ищцата уведомление за извършено прихващане на 06.07.2022 г. за сума в размер
на 34,54 лв., представляваща незаплатен остатък по договор за кредит от 28.10.2021 г.
Ответното дружество е извършило прихващане на сумата от 267,79 лв., от която: сумата от
134,59 лв., представляваща надплатена неустойка по догово за кредит от 16.09.2021 г., и
сумата от 133,20 лв., представляваща надплатена неустойка по договор за кредит от
10.02.2021 г., със сумата от 34,54 лв., която ищцата дължала, до размера на по-малката от
двете суми. Признава дължимост на сумата от общо 233,25 лв. Също така твърди, че
ответникът предложил на ищцата изплащане на сумата, но последната отказала след
консултация с адвоката си. Моли съда да постанови решение при признание на иска, както и
за възлагане на претендираните разноски в тежест на ищцата. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са
възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 10.02.2021 г. се установява, че същият е
сключен между „....................“ АД и З. Р. Д., по силата на който ответното дружество
предоставило на ищцата кредит в размер на 500 лв. за срок от 3 месеца, при договорен
фиксиран лихвен процент от 41,16 % и годишен процент на разходите от 49,89 %, с
приложен към договора погасителен план, като договорът е сключен при общи условия.
Като доказателства по делото са приети 3 броя копия от снимки за наредени преводи
от ищцата по сметка на ответника за периода от 10.03.2021 г. до 10.05.2021 г.
От представените от ответника писмени доказателства, част от които идентични с
представените от ищеца, се установява, че с уведомление от 06.07.2022 г., отправено от
ответното дружество до ищцата, същото е уведомило ищцата за извършено прихващане със
задължения по три броя договори за кредит, сключени между страните на 11.05.2021 г.,
20.08.2021 г. и 28.10.2021 г., със сумата от 377,80 лв., внесена от ищцата по нищожна клауза
за неустойка с непогасен остатък от главница по посочените договори, като след
извършеното прихващане е останала дължима сума от длъжника в размер на 34,54 лв.
Уведомлението е било връчено на 19.07.2022 г.
От доказателствата, приети по делото, се установява, че ответникът е предоставил на
ищцата стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, с включена информация по чл. 8 от ЗПФУР, както и е съставен
погасителен план, включващ броя, размера и падежа на вноските. От представения заверен
3
препис от разписка от 10.02.2021 г. се установява, че ответникът е извършил паричен превод
на сумата от 500 лв. по Изипей с получател ищцата.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от стпаните по делото, което съдът възприема като
обективно и безпристрастно, се установява, че по процесния договор изплатената сума от
ищцата е 500 лв., като общият размер на заема възлиза на 667,89 лв., от който: сумата от 500
лв. – главница, сумата от 34,69 лв. – договорна лихва и сумата от 133,20 лв. – неустойка.
Вещото лице също така установява, че по процесния договор ищцата е извършила три
плащания, както следва: на 10.03.2021 г. сумата от 222,63 лв., на 12.04.2021 г. сумата от
222,63 лв. и на 10.05.2021 г. сумата от 222,63 лв., като заплатената сума за неустойка е в
размер на 133,20 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото се претендира нищожност на клаузата на § 7 от договора за потребителски
микрокредит от 10.02.2021 г. поради накърняване на добрите нрави и като неравноправна.
При извършеното уточнение на исковата претенция, за съда се налага извод, че се
претендира нищожност на клаузата за възнаградителна лихва на две самостоятелни правни
основания, едно от които посочено в специалния закон – Закона за защита на потребителите
по силата на препращащата норма на чл. 24 от ЗПК към разпоредбите на чл. 143 – 148 от
ЗЗП, и второто от които, посочени в общия закон – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. От така
посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе относно спазване на
изискванията на специалния закон – ЗЗК, съответно за наличие на основанието, водещо до
нищожност на договора, предвидени в специалния закон – ЗЗК. При липса на такова следва
да провери наличие на основание, водещо до нищожност на клаузата за неустойка по
смисъла на общия закон - ЗЗД, в съответствие с правилото lex specialis derogat legi generali.
От представения по делото договор се установява, че същият е сключен от
разстояние, при спазване на изискванията на закона за сключване на договор от разстояние,
като предварителна информация е била предоставена на ищцата по смисъла на чл. 5 ал. 10
от ЗПК. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищцата по смисъла на
чл. 5, ал. 13 от ЗПК, както и че договорът е сключен в изискуемата форма. Спори се за
валидността на клаузата, с която е договорена неустойка, дължима на кредитора.
В § 7 от сключения между страните договор е договорена неустойка в размер на
133,20 лв., платима на три равни части в размер на 44,40 лв., на падежите заедно със
съответната погасителна вноска, при непредставяне на някое от обезпеченията в § 6 от
потребителя, като страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на
кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни
мерки за регулиране на финансовия риск.
Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
4
Договореният размер на неустойката от 133,20 лв. е 26,64 % от стойността на
отпуснатия кредит от 500 лв. Така договореният размер съдът намира необосновано висок,
още повече че липсват данни за намаляване на кредитоспособността на потребителя по
време на действие на договора и настъпване на вреди за кредитора.
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Така претендираната неустойка в
договора, сключен между страните, излиза извън присъщите функции, поради което за
съда се налага извод, че същата е нищожна. Клаузата, предвиждаща неустойка е
неравноправна, доколкото ищецът не е могъл да влияе върху представените от ответното
дружество условия, при които е бил сключен договорът. Ето защо и претенцията на ищеца
за прогласяване на клаузата за заплащане на неустойка за нищожна като неравноправна се
явява основателна, поради което и следва да бъде уважена.
По предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 133,20
лв., платена от ищеца на ответника без основание, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго.
С оглед установената и приета от съда нищожност на клаузата на § 7 от договора, и
видно от заключението на вещото лице, ищцата е извършила плащане на сумата от общо
667,89 лв., от която: сумата от 500 лв. – главница, сумата от 34,69 лв. – договорна лихва и
сумата от 133,20 лв. – неустойка. В случая договорната лихва е договорената цена и се
дължи на кредитора за предоставения от ответника на ищеца кредит. С извършеното
погасяване на дължимия кредит ищцата е погасила кредита от 500 лв. и е платила на
ответника цената по договора в размер на 34,69 лв. или сумата от 534,69 лв. е платена на
годно правно основание. За разликата над тази сума до размера на общо платената сума от
667,89 лв. ответникът не доказа в хода на процеса наличие на годно правно основание, на
което е платена сума от 133,20 лв. Ето защо съдът намира за доказана исковата претенция по
основание и размер, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба – 09.06.2022 г. до окончателното й плащане, поради което същата следва да бъде
уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
5
същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищцата следва да бъдат възложени направените по делото разноски. С оглед на
освобождаване на ищцата от дължимите по делото такси и разноски, съдът следва да се
произнесе по дължимото на ищцата адвокатско възнаграждение. От представения по делото
договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата
безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето
защо на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 600 лв., представляващо минималното такова към момента на сключване на
договора за двата предявени иска.
По отношение на искането на процесуалния представител на ответника за възлагане
на направените по делото разноски в тежест на ищцата, съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което искането не сладва да бъде уважено.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 400 лв., от която: сумата от 100 лв. – дължима държавна
такса и сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от З. Р. Д., с ЕГН
**********, от гр. София, кв. „..................., против „....................“ АД, с ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „................, представлявано от
изпълнителния директор А.Д.С., че клаузата на § 7 от договор за потребителски
микрокредит от 10.02.2021 г. е нищожна поради накърняване на добрите нрави, и като
неравноправна.
ОСЪЖДА „....................“ АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „................, представлявано от изпълнителния директор А.Д.С., ДА ЗАПЛАТИ на
З. Р. Д., с ЕГН **********, от гр. София, кв. „..................., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, сумата от 133,20 лв. /сто тридесет и три лева и двадесет стотинки/, платена от ищеца
на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане плащане.
ОСЪЖДА „....................“ АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „................, представлявано от изпълнителния директор А.Д.С., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. В. М., от АК - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап.
Б, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „....................“ АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „................, представлявано от изпълнителния директор А.Д.С., ДА ЗАПЛАТИ по
6
сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща дължими разноски за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7