№ 6872
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100513837 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е инициирано с въззивна жалба на В. Н. М., ответник в
първоинстанционното производство срещу решение 15 600/14.08.2024 г. на
СРС, 155 състав, постановено по гр.д. 53 834/2021 г. С обжалваното решение е
прието за установено по исковете на „Електрохолд Продажби“ АД по реда на
чл. 415 ал.1от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, че В. Н. М.
дължи сумата от 247, 14 лв. – главница за доставена електрическа енергия за
периода 24.01.2019 г. – 23.06.2019 г. за клиентски № 300063764034, сумата от
35,01 лв. – лихва за забава за периода 26.03.2019 г. – 28.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 55 244/20 г. на СРС, 155
състав.
В жалбата са наведени възражения, че решението на СРС е недоказано,
необосновано с едностранчиво разглеждане на фактите. Изложени са
съображения, че показанията на електромера не го въвеждали автоматично в
задължение за заплащане на консумирана енергия, тъй като същият уред бил
1
изключен и манипулиран единствено от служители на ищеца като отчетените
показания били функция на нечия манипулация. Заявени са твърдения, че в
представено решение 20044296 на СРС удостоверявало манипулиране на
уреда за техническо измерване, което показвало маниер на своеволие и
незачитане на права на облигационни отношения и закона. Иска се отмяна на
първоинстанционото решение изцяло като се постанови ново, с което
заявените искове бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищеца
в първоинстанционното производство „Електрохолд Продажби“ ЕАД.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79 ал.1пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на електрическа енергия през процесния период, изпълнение
на задължението по доставка на електрическа енергия в конкретно количество
в процесния топлоснабден имот.
Дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ определя "битов клиент"
като клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за 2 отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Съобразно нормата на чл. 97,
ал. 1, т. 4 ЗЕ тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях
имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско
напрежение. Качеството "потребител" е дефинирано в чл. 4, ал. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
2
България“ ЕАД /пред. наим. на ищеца/и е свързано с притежаването на
правото на собственост или на ограничено вещно право върху даден имот.
В този смисъл, облигационното правоотношение по повод доставката
на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и
собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е
необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на
приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи
условия. Нещо повече, видно от доказателствата по делото е налице заявление
за продажба на ел. енергия за битови нужди и декларация, изходящи от
ответника – въззивник, с които същият е поискал продажба на електрическа
енергия за битови нужди за процесния имот от ищеца като е приел и ОУ към
договора. Въз основа на същите, при ищцовото дружество е открита партида
за обект на потребление: град София, ул. „**** ***“ 9, *** с клиентски номер
3000163764034. Поради което, страните са били обвързани от валидно
правоотношение с предмет на доставката на електрическа енергия.
Количеството доставена енергия за процесния период е установено от
заключението на изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза,
приета като неоспорена от страните. От заключението се установява, че към
процесния период средството за техническо измерване е било технически
изправно и отговаря на изискванията за качество на ДАМТН. По делото няма
и данни да са били заявени оплаквания от страна на ответника за съмнение в
изправността на техническото средство за измерване, поради което
възраженията му, че отчетените показания са „функция на нечия
манипулация“ не се подкрепят от ангажираните по делото доказателства.
Стойността на потребената електрическа енергия за процесния период
се установява от заключението на ССчЕ, прието като неоспорено пред СРС.
Изпълнение на задължението за заплащане на потребена електрическа
енергия, относно процесните задължения не се твърди да е реализирано.
Такова не е установено и предвид изводите на експертизата.
Възражението, че през процесния период в имота е преустановена
доставката на електрическа енергия не намира подкрепа в ангажираните по
делото доказателства – СТЕ и писмени такива респ. противоречи и на
изявлението на самия въззивник в открито съдебно заседание от 04.04.2024 г.,
проведено пред СРС.
3
Позоваването на мотивите на съдебно решение, постановено между
същите страни за предходен период е ирелевантно в рамките на настоящото
производство, тъй като мотивите не се ползват със задължителна
доказателствена сила/решение 36/21.04.2012 г. по търг. дело 319/2011 г. на
Второ ТО на ВКС, решение 57/26.02.2018 г. по гр. д. 2736/2017 г. на Четвърто
ГО на ВКС и др./.
Възражения досежно размера на претенцията по главния респ.
акцесорния иск във въззивната жалба не са навеждани, поради което
настоящият съдебен състав не намира причина да ревизира същите.
Поради съвпадане на крайните изводи на съда в решаващия му състав с
тези на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна не е заявила искане за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 15 600/14.08.2024 г. на СРС, 155 състав,
постановено по гр.д. 53 834/2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4