Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1627 22.05.2017
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9783 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт П.,
е предявил против Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** иск за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 6833/ 2016 г.
на ПРС, 8 гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, следните суми- 653,46 лева
(шестстотин петдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки) представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2013 г.–30.04.2015 г.
по партидата на длъжника с клиентски номер № *** за обект на потребление с ИТН:
***, находящ се в гр. П.; обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода 01.01.2014г до 26.05.2016г. в размер на
108,91 лева (сто и осем лева и деветдесет и една стотинки), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 27.05.2016 г. до окончателното
погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П.,
имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да
заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължала обезщетение за забава в размер на законната
лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на
топлинна енергия, дружеството е доставило до сградата, а търговецът, извършващ
дялово разпределение, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия на стойност 762,37 лева, включваща главница в
размер на 653,46 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена
за периода 01.11.2013 г. – 30.04.2015 г. Предвид забавата в плащането, се
дължала и сумата от 108,91 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 01.01.2014 г. – 26.05.2016 г. Ответникът не бил изпълнил
задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно
производство по частно гр. дело № 6833/2016 г. на ПРС, 8 гр. с-в, била издадена
заповед за посочените суми, ведно с разноски от 325 лева. В срока по чл. 414,
ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост на вземанията, поради което
за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в
срока по чл. 422 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се и
разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор. Извън срока за отговор оспорва предявения иск по
основание и размер.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 6833/ 2016 г. на ПРС, 8 гр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: главница в размер на 653,46
лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода
01.11.2013 г.–30.04.2015 г. по партидата на длъжника с клиентски номер № *** за
обект на потребление с ИТН: ***, находящ се в гр. П.; обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 01.01.2014г до
26.05.2016г. в размер на 108,91 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 27.05.2016 г. до окончателното погасяване и разноските по
заповедното по производство в общ размер
на 325 лева. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение
от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
В настоящото производство е приета
съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че
разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно
утвърдена методика. За процесния период в имота на ответника е начислявана ТЕ
за отопление и ТЕ разпределена като сградна инсталация. Не е ползвана и
начислявана БГВ. Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода
от 01,11,2013 г. до 30,04,2015 г. е общо 7,06178 MWh,
в това число 3,57857 MWh
за отдавана от сградна инсталация и
3,48321 MWh за
отопление. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ищцовото
дружество.
Прието е заключение и на съдебно-
счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството
консумирана топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата
от 653,46 лева, а лихвата за забава- на 108,91 лева.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал.
1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Съгласно
задължителната съдебна практика – ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения постановени по реда на чл.290 ГПК
по приложението на чл.133 ГПК/ решение № 230 по т.дело № 1090/2011г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 5 по гр.дело № 822/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др. /
разпоредбите на чл.131 и чл.133 ГПК ограничават възможността на ответника по
делото да прави възражения относно основателността на предявения иск, да сочи
доказателства след срока на отговора на исковата молба, като неговите
възражения и доводи, направени с отговора по чл.131 ГПК ограничават както
първоинстанционния съд да разширява обхвата на своето произнасяне, така и въззивната
инстанция. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор, с който да оспори качеството си на потребител. Поради това, съдът
приема, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия. В заключението на СТЕ изрично
се отбелязва, че за процесния период абонатната станция е работила и обслужвала
сградата, в която се намира имотът на ответника, като там е доставяна топлинна
енергия (ТЕ) за отопление и ТЕ разпределена като сградна инсталация. В имота на
ответника не е ползвана и доставяна само БГВ.
Няма разлика между ТЕ начислена на
абоната с това, което следва да му бъде разпределено съгласно техническите
нормативните изисквания. Методиката е спазена.
Заключението му не е оспорено, няма основание същото да не се кредитира,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му
задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото
лице по ССчЕ, което изчислява доставеното количество ТЕ, разпределена като сградна инсталация и
отопление на база данните от СТЕ и нормативно определените цени за продукта.
Това заключение също следва да се кредитира изцяло като компетентно дадено
и обективно изготвено, поради което
искът за главницата е доказан и по размер, в който следва да се уважи.
По
отношение на претенцията за лихва за забава в размер на 108,91 лв. за периода
от 01.01.2014 г. до 26.05.2016 г., съобразно ССчЕ е на пълно
основателна и същата следва да се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 75 лв., депозит за вещи лица – 200 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Следва да
бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 6833/16 г. по описа на ПРС
разноски, които са в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение - на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3774 30.05.2016
г., издадена по частно гр. дело № 6833/ 2016 г. на ПРС, 8 гр. с-в, Н.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми за начислена топлинна енергия: главница
в размер на 653,46 лева (шестстотин петдесет и три лева и четиридесет и шест
стотинки) представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода
01.11.2013 г.–30.04.2015 г. по партидата на длъжника с клиентски номер № *** за
обект на потребление с ИТН: ***, находящ се в гр. П.; обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 01.01.2014г до
26.05.2016г. в размер на 108,91 лева (сто и осем лева и деветдесет и една
стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, начианя от 27.05.2016 г.
до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
направените по делото разноски в размер на 375 лева /триста седемдесет и пет
лева/ и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по частно гр. дело №
6833/ 2016 г. на ПРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ