Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на трети декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря
Ангелина Георгиева като разгледа докладваното административно дело №1807/2021
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по
жалба от „К. 92“ ЕООД, ЕИК **** с
управител К.Ж.Б. – Н., чрез адв. И.Т. срещу писмо рег. № 20-24809/15.04.2021 г.
издадено от началник на СГКК – гр. Варна, с което във връзка със заявление вх.
№ 01-80301/15.02.2021 г. е уведомен жалбоподателя, че не се явява
заинтересовано лице, притежаващо право на собственост или други вещни права
върху имот с ид. **** и няма основание заявената от нето услуга за
„Удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри“ да бъде изпълнена.
Жалбоподателят
сочи, че имот с ид. **** е отреден за улица „Доктор Недялка Головина“,
урегулирана съгласно Заповед № Г-96/09.11.2001 г. на Община Варна. Съгласно чл.
53б от ЗКИР грешки и непълноти в кадастралната карта могат да се отстраняват
служебно от АГКК, поради което всяко лице може да сезира административния орган
за извършване промяна в КККР. „К. 92“ ЕООД е съсобственик на имот с ид. ****,
за които е налице влязъл в сила ПУП – ПРЗ, изградена е сграда, въведена е в
експлоатация и е с административен
адрес: гр. Варна, ****, в същата са закупили жилища повече от 30 семейства. На
основание чл. 14, ал.2 от ЗУТ улиците се урегулират с уличните регулационни
линии. През имот с ид. **** преминава посочената улица, каквото е и становището
на Община Варна в писмо от 05.04.2021 г. Същата е необходима за собствениците
на жилища в имот с ид. ****. Уточнено, че улицата служи и да достъп до зала за
спортна гимнастика на Община Варна. Отправено е искане за отмяна на мотивирания
отказ на началника на СГКК – Варна и преписката да се върне на органа за
поправяне на КККР като се нанесе правилното предназначение на имот с ид. ****.
Ответникът -
Началник на СГКК – гр. Варна, при представяне на административната преписка е
изразил становище по спора /л.3 от делото/, в което е посочил, че оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана и моли същата да бъда отхвърлена. В
случай, че представения размер за адвокатски хонорар на процесуалния
представител на жалбоподателя надхвърля минималния размер по Наредба №1/2004 г.
е отправено искане да се намали до минималния такъв, посочен в наредбата.
Заинтересована страна - „СПОРТЕН КОМПЛЕКС ВАРНА“ АД, чрез адв. С.С.
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Намира, че
началника на СГКК – Варна правилно е отказал да предприеме процедура по
изменение на КК и КР по отношение на имот с идентификатор ПИ ****, т.к.
жалбоподателят „К. 92“ ЕООД не се явява собственик, нито заинтересовано лице по
смисъла на пар.1 от ЗКИР, което да му дава право да иска такива промени. Независимо
от всички твърдения на жалбоподателя относно незаконосъобразност на направения
апорт, липса на основание и т.н. към настоящия момент липсват съдебни или други
актове, които да опровергават правото на собственост на „СПОРТЕН КОМПЛЕКС
ВАРНА“ АД. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за които
представя доказателства.
Заинтересована страна – М.Р.Р. – редовно призован не е изразил
становище по спора.
Заинтересована страна – А.А.Ф. – редовно призован не е изразил
становище по спора.
Съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
Подадено е до
СГКК – Варна заявление вх. № 01-80301-15.02.2021 г. от Н.И.Н., в качеството на
пълномощник на „К. 92“ ЕООД /л.34 от делото/, с правоспособност съгласно
Заповед № РД-15-86/07.10.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК /л. 57 от делото/
за изменение на КККР за ПИ ****. В Обяснителна записка към заявлението е
посочено, че се иска изменение на КККР за ПИ ****, чрез промяна на начина на трайно ползване, на основание чл.51,
ал.1, т.2 и чл.51, ал.5 от ЗКИР и Заповед № Г-267/30.06.2016 г. и
Г-1/13.01.2017 г. /не са посочени издателите на двете заповеди/, тъй като улица
„Доктор Н. Головина“ е част от уличната мрежа одобрена със Заповед № Г-96/09.11.2001
г. на Община Варна и попада в имот ****.
Съгласно н. а.
150, том 76, рег. № 2881, дело 16203/10.12.2015 г. „К. 92 „ЕООД е собственик на
200 кв. м ид. части от ПИ ****.
Съгласно н. а.
рег. № 28232/11.10.2018 г. „К. 92 „ЕООД е собственик на 227,68 кв. м ид. части
от ПИ ****.
М.Р.Р. е собственик
на идеални части от ПИ **** съгласно н. а.
№ 151/24.08.1993 г. /л.124/.
А.А.Ф. е
собственик на идеални части от ПИ **** съгласно
н. а. № 58/09.06.2005 г. /л.124/.
„СПОРТЕН
КОМПЛЕКС ВАРНА“ АД е собственик на ПИ **** съгласно Устав на дружеството вписан
в СВ-Варна № 295, том ХІ, рег. № 18464/15.07.2005 г. /л. 127-132/
Издадено е
писмо № 20-24809/15.04.2021 г. от началника на СГКК – Варна във връзка със
заявление с вх. № 01-80301/15.02.2021 г., като е установено, че имот с ид. ****
съгласно ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № Г-96/09.11.2001 г. на кмета на Община
Варна е собственост на „СПОРТЕН КОМПЛЕКС
ВАРНА“ АД. Дадено е заключение „Предвид гореизложеното и на основание §1, т.13
от ЗКИР, ви уведомяваме, че не се явявате заинтересовано лице притежаващо право
на собственост или други вещни права върху имота и няма основание заявената от
вас услуга за „Удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри да бъде изпълнена“.
По
делото е изготвена и приета съдебно – технически експертиза, неоспорена от
страните, чрез която е установено следното: За територията,
в която попада имот с ид. **** oт КККР - Варна има влязъл в сила ПУП – ЗРП на
част от 21 мр /ЖК „Бриз-юг“, одобрен на основание чл. 32, ал.1, т.1 от ЗТСУ,
чл.20, ал.1 от ЗТСУ и Протокол №13 от 20-21.03.2001 г. на ГАГК към Община
Варна, във връзка с чл.6, т.7 от ЗТСУ и §6, ал.3 от ПР на ЗУТ със Заповед Г-96
от 09.11.2001г. на Кмета на Община Варна. Посоченият
план не е по чл.16, не се налагат отчуждителни производства или сключване на
окончателни договори. Не се налага и изплащане на суми по чл.17, ал.3 от ЗУТ. Имотът
е нанесен в кадастралния план като ПИ 2969
и е отразен в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен
Директор на АГКК. От огледа на място е установено, че
една значителна част от предвижданията на подробния устройствен план по
отношение на имот 2969, идентичен с ПИ **** oт КККР са реализирани на място.
Поради това счита, че планът по
отношение на регулацията е приложен. ПИ **** oт КККР е с трайното
предназначение на територията според Приложение № 2 към чл. 13, ал. 2 от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри - урбанизираната
територия с код 1. ПИ **** е с начин на
трайно ползване на имота според Приложение № 3 към чл. 14, ал. 4 Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 – за второстепенна улица с код 2110. На извадката от действащия план, улицата е
посочена с лилав щрих, местата за паркиране с жълт, а озеленяването със зелен
щрих – л. 189.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По
допустимостта на производството: В оспореното писмо са изложени мотиви, за недопустимост
и неоснователност на искането за изменение на КККР – Варна, защото е посочено,
че жалбоподателя не е заинтересовано лице по §1, т.13 от ДР на ЗКИР и няма
основание заявената услуга да бъде извършена, т.е. прието е че искането е
недопустимо, но производството не е
прекратено по реда на чл. 56, ал.2 вр. чл. 27, ал.2, т.5 от АПК, а е посочено,
че няма основание заявената услуга да бъде извършена. С оглед направеното
изявление съдът приема, че е издаден индивидуален административен акт – отказ
за изменение на КККР, по реда на чл. 53, ал.1 от ЗКИР.
Жалбоподателят
е адресат на оспорения административен акт. В оспореното писмо или
в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок
може да се подаде жалба, поради което срокът за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК се е удължава на два месеца, съгласно чл. 140, ал.1 от АПК. Писмото е
съобщено на 16.04.2021 г., чрез пълномощник по електронна поща. Жалбата е
подадена на 07.05.2021 г. в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Подадено
е заявление от „К. 92“ ООД, с което е поискано изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри за ПИ ****, като е посочено, в обяснителната записка
към заявлението: „Вид на изменението: Изменение на кадастралната карта в ПИ ****
имот – промяна на начина на трайно ползване“. Въпреки че е посочено, че се иска
изменение на кадастралната карта, от скиците към обяснителната записка се установява,
че се иска изменение на кадастрален регистър по реда на чл. 53, ал.1, т.3 от ЗКИР, като за имот **** от КККР – Варна вместо начин на трайно ползване – „за
паркинг“ да се впише „за второстепенна улица“.
На основание чл. 51, ал.3
вр. чл. 53, ал.1, т.3 от ЗКИР оспореното писмо е издадено от компетентен орган – началника
на СГКК – Варна.
Съгласно чл.
51, ал.3 от ЗКИР - Измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице,
когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно
постъпила информация от ведомство или община.
Липсата на право на
собственост или на друго вещно право обуславя и липсата на положителна
процесуална предпоставка по чл.
27, ал. 2, т. 5 от АПК за допустимост на искането за изменение
на одобрените КККР, за която административният орган следи служебно. В случая
правилни са изводите на ответника, че имот **** по КККР – Варна не е
собственост на жалбоподателя, поради което същия не е заинтересовано лице по
смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР. Липсата на фактическо изпълнение на влязъл
в сила ПУП и затруднено достигане до имота не обуславя възможност жалбоподателя
да се впише в изискванията на §1, т.13 от ДР на ЗКИР.
За прецизност съдът
отбелязва, че ответникът е следвало да издаде заповед за прекратяване на
административното производство на основание чл. 56, ал.2, вр. чл. 27, ал.2, т.5
от АПК. Не е било необходимо да излага становище относно основателността на
искането. Въпреки, че го е сторил, в случая ответникът не е уважил искането за
извършване на административната услуга, поради което не е допуснато нарушение
на чл. 53, ал.1, т.3 от ЗКИР. Поради това оспореното писмо е законосъобразно.
Не е указано в
административното производство на „К. 92“ ЕООД да представи доказателства за
право на собственост относно ПИ ****, но в случая това не е съществено
процесуално нарушение, тъй като от събраните доказателства се установява, че
жалбоподателя не е собственик на имота.
При допустимо
искане за изменение КККР относно начина на трайно ползване на поземлен имот
същото следва да се разгледа по реда на чл. 53, ал.1, т.3 от ЗКИР. В този смисъл
е неоснователен доводът на жалбоподателя, че е налице явна фактическа грешка по
смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКИР, която следва да се поправи по реда на чл. 53б
от ЗКИР.
Установено е чрез
СТЕ, че за територията, в която попада
имот с ид. **** oт КККР - Варна има влязъл в сила ПУП – ЗРП на част от 21 мр жк
„Бриз-юг“, одобрен на основание чл. 32, ал.1, т.1 от ЗТСУ, чл.20, ал.1 от ЗТСУ
и Протокол №13 от 20-21.03.2001 г. на ГАГК към Община Варна, във връзка с чл.6,
т.7 от ЗТСУ и §6, ал.3 от ПР на ЗУТ със Заповед Г-96 от 09.11.2001 г. на Кмета
на Община Варна.
От изложеното се установява, че посоченият план не е по чл.16 от ЗУТ и
не се налагат отчуждителни производства или сключване на окончателни договори.
Не се налага и изплащане на суми по чл.17, ал.3 от ЗУТ.
Имот **** е нанесен в
кадастралния план като ПИ 2969 със
Заповед № РП-229/22.03.2001 г. и е отразен в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008
г. на Изпълнителен Директор на АГКК, като трайното ползване на имота е записано
„за паркинг“. Чрез СТЕ е установено, че трайното ползване на имота съгласно ПУП
е „за
второстепенна улица - с код 2110“.
Съдът съобразява, че начина на трайно
ползване на имот е сред основните кадастрални данни, съгласно чл.1, ал.2, т.1
от ЗКИР и чл. 27, ал.1, т.1 от ЗКИР.
Предвидената улица в ПИ **** не е нанесена в КККР и начина на трайно ползване на имота записан в КККР следва да е „за второстепенна улица“, а не „за паркинг“. Вещото лице от оглед на място е установило, че една значителна част от предвижданията на подробния устройствен план по отношение на имот 2969, идентичен с ПИ **** oт КККР са реализирани на място. От установеното съдът прави извод, че ПУП одобрен със Заповед Г-96 от 09.11.2001 г. на кмет на Община Варна е приложен по смисъла на § 22 от ЗР на ЗУТ (Обн. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), която норма е приложима към момента на одобряване на ПУП 2001 г. и нанасянето на имота в КККР 2008 г., съобразно посочената норма ПУП се счита за приложен по отношение на регулацията - с изплащането на дължимите суми по договорите по чл. 17, ал. 3, когато такива се предвиждат, нанасяне на имота в кадастъра и вписване в имотния регистър. Няма спор между страните, че ПУП за ПИ **** не е по чл. 16, ал.1 от ЗУТ. Поради това не е приложима нормата на чл. 53а, т.5 б. „а“ от ЗКИР, вр. чл. 51, ал.3 от ЗКИР и не следва да се предоставя на СГКК – Варна служебна информация от Община Варна за ПУП за имота. Също така не е приложима и нормата на чл. 54а, ал.4 от ЗКИР (Нов – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) /Ведомствата и общините предоставят в 7-дневен срок на службата по геодезия, картография и кадастър измененията в основните кадастрални данни по чл. 27, ал. 1 и 3/, тъй като към 2008 г. когато е била одобрена КККР за ПИ **** не е действала посочената норма и ПУП за ПИ **** влязъл в сила 2001 г. Следва, че в случая не е приложим чл.51, ал.3 от ЗКИР, която норма допуска изменение в КККР въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.
КККР е одобрена със Заповед 2008 г. Тогава
е била в действие нормата на чл. 44, ал.1 от Наредба № 3
от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри, която норма е предвиждала /ОТМ./ - За поземлен имот - улица, се
заснемат и нанасят в кадастралната карта приложените улични регулационни линии,
а в неурегулирани населени места или при неприложена регулация - границите на
поземлени имоти към прилежащата улица. Към настоящия момент действа чл.
39, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, която въвежда изискване – За поземлен имот – улица, се заснемат
материализираните граници. В кадастралната карта се нанасят данните от
приложените улични регулационни линии, когато те се различават от заснетите с
разлики, по-големи от допустимите в чл.
18, ал. 4.
И към момента на одобряване на
КККР 2008 г. както и към настоящия момент е налице законоустановено изискване
улиците по приложен ПУП да се нанасят в КККР – Варна и записването на трайното
ползване на имота да е съответно на действителното. В случая това не е спазено.
По силата на чл. 39, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. и чл.3,
ал.2, т.1 от ЗОС улиците са публична общинска собственост. Поради което в случая
улицата предвидена в имот **** е
публична общинска собственост. Община Варна и „СПОРТЕН КОМПЛЕКС ВАРНА“ АД са
лица по §1, т.13 от ДР на ЗКИР, които могат да инициират производство по
изменение на КККР, съобразно чл. 51, ал.3 от ЗКИР.
Липсата на нанесени улици в
КККР и неправилно записване трайното ползване на имота не препятства възможността
за прокарване на временен път, при наличие на законоустановени предпоставки за
това по реда на чл. 190, ал.1 вр. ал.6 от ЗУТ, каквото производство
жалбоподателят е провел. Издадена е Заповед № 1479/01.06.2021 г. на кмет на
Община Варна за прокарване на временен път до ПИ ****, която е оспорена по
съдебен ред и производството не е приключило към момента – адм. дело №
1329/2021 г. на Адм. съд - Варна. Налице
е правен механизъм за защита интересите на лице, което не са собственик на
имот, през който е предвидена улична регулация, но ще се ползва от предвидена
улица и той е този по чл. 190, ал.1 и ал.6 от ЗУТ, а не този по чл. 53, ал.1,
т.3 от ЗКИР, поради което интересите на жалбоподателя не са накърнени и не е нарушена
целта на закона.
Изложеното обосновава извод
за неоснователност на оспорването, поради което жалбата следва да се отхвърли.
„СПОРТЕН КОМПЛЕКС ВАРНА“ АД
е представлявано от адв. С.С.. Издадена е фактура № *********/04.10.2021 г. от
адв. С. за сумата от 1200 лева /1000 лева – стойност на услугата и 200 лева –
ДДС/ за извършена услуга – процесуално представителство по адм. дело №
1807/2021 г. на Адм. съд – Варна. От извлечение по сметка на С.С. се
установява, че на 15.10.2021 г. сумата по фактурата е заплатена от „СПОРТЕН
КОМПЛЕКС ВАРНА“ АД. От жалбоподателя не е направено възражение за прекомерност
на стореното възнаграждение, поради което съдът не следва да го намалява до
предвидения минимум от 900 лева, без ДДС, предвиден с чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 143, ал.4 от АПК, вр. § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на „СПОРТЕН
КОМПЛЕКС ВАРНА“ АД сумата от 1200 лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл. 173, ал.
2 от АПК, Административният съд – Варна,
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „К. 92“ ЕООД, ЕИК **** с управител К.Ж.Б.
– Н., срещу писмо рег. № 20-24809/15.04.2021 г. издадено от началник на СГКК –
гр. Варна.
ОСЪЖДА „К. 92“ ЕООД,
ЕИК **** да заплати в полза на „СПОРТЕН КОМПЛЕКС ВАРНА“ АД, ЕИК *********
сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: