№ 16639
гр. С, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110138644 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на Е. Б С. с ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к.
,,С Т“,10 бл. ..., представлявана от адв. С. Й. Д., срещу ответника „С В“ АД,
ЕИК ..., с адрес на управление в гр. С, бул. "Ц Б III" № ..., ет. 2 и 3,
представлявано от В Б Т и/или Ф М Д, съдържаща претенция по отношение на
ответното дружество да бъде установено, че ищецът не му дължи сума в
размер на 795,28 лв., начислена и претендирана по клиентски № ... за имот,
находящ се в гр. С, ж.к. ,,С Т“,10 бл. .... В исковата молба са наведени следните
твърдения - за процесния имот ответникът претендирал заплащане на сума в
размер на 795.28 лева, като за целта издал извънсъдебна справка за
посоченото задължение. Ищецът твърди, че не дължи тази сума, тъй като
липсвала установена облигационна връзка с ответника, тъй като не е
собственик или вещен ползвател на посочения имот, а единствено обитател;
евентуално поради недоставена, неотговаряща на българските държавни
стандарти и нормативни изисквания, услуга, непотребена в процесния имот. В
тази връзка се твърди, че имотът не е водоснабден, уредите, който се
използват за отчет, не са изрядни и не са минали необходимите
метеорологични проверки и сертификати. На трето място се позовава на
изтекла погасителна давност за посоченото вземане. Навежда се, че
1
ответникът допуснал нарушения на чл. 30 и чл. 32, ал. 3 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, както и чл. 21, ал. 1 и ал. 5 от
приложимите общи условия. Цената била формирана по прогнозни стойности,
като се възразява и срещу определената методика на начисление. Отбелязва
разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД по отношение на релевираното
възражение за погасителна давност за вземанията в процесния период.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от
ответника, който признава частично исковата претенция по реда на чл. 237
ГПК, но на основание чл.78, ал.2 от ГПК претендира възлагане разноските за
водене на делото върху ищеца, тъй като сочи да не е дал повод за завеждането
му. Твърди, че предявеният иск е недопустим за горницата над сумата от
441.73 лв. до пълния предявен размер от 795.28 лв., поради липса на правен
интерес от воденето му по отношение на цитираната сума, тъй като по
партидата с клиентски № ..., открита за имота на адрес: гр. С, ж.к. „С Т“ 10,
бл. 1..., за периода от 02.11.2017 г. до 03.05.2022 г., таксуваните суми по
фактури били на обща стойност 450.48 лв. Към 14.05.2025г. дължимите суми
за цитирания период възлизали на 441,73 лв., като разликата между
фактурираната сума за периода и дължимата в размер на 441.73 лв. се дължала
на кредитно известие, издадено на 02.04.2025 г. за сумата от 2,99 лв. и на
извършено на 05.10.2020 г. плащане на задължения по партидата в размер на
10.79 лв. И двете суми били приспаднати от фактура № ... от 02.11.2017 г.
Суми над тази за посочения период не са били начислявани, фактурирани и не
се претендирали нито от ищеца, нито от трето за настоящото производство
лице. В условията на евентуалност излага доводи по същество за тази част от
исковата претенция- на 10.10.2018 г. в процесния имот, в присъствието на
ищеца, служители на „С В“ АД извършили проверка и пломбиране на
индивидуалните средства за търговско измерване /СТИ/, монтирани в
апартамента, като било видно от съдържанието на талона, че като
клиент/потребител на ВиК услуги за имота е посочена ищцата Е. С., която
подписала съставения във връзка с проверката и пломбирането на водомерите
в имота й документ. Ето защо тя се явявала потребител по смисъла на § 1, т. 2,
б. а) от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги. За остатъка от исковата претенция, а именно за сумата в размер на
2
441.73 лв., касателно за периода от 02.11.2017 г. до 03.05.2022 г. вкл., искът се
признава, като се твърди, че ищецът действително не дължи процесната сума,
тъй като по отношение на нея настъпила погасителна давност. Затова се
посочва, че дружеството не е предприемало принудителни действия по
нейното събиране. По въпроса за дължимостта на разноските се акцентира, че
ответникът не е дал повод за образуване на делото, като не е предприемал
действия по принудително изпълнение, не е упражнявал извънсъдебна
принуда по отношение на ищеца. Цитира се съдебна практика на ВКС по
приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. В условията на евентуалност, при
възлагане в тежест на ответника на съдебно-деловодните разноски, се
позовава на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически положения:
По делото е налице писмо от страна на С О, отдел “ОП - И”, в което е
отразено, че апартамент № ..., находящ се в ж.к. “С Т”, блок ... за
интересуващия процеса период данъчно задължено лице е Район И. В същото
време е налице и писмо от 17.04.2025 г., изходящо от ответната страна и
адресирано до ищцата, в която се посочва, че последната дължи сумите по
фактури за периода от ноември 2017 г. до май 2022 г. така както е посочено и
от ищцовата страна в обстоятелствената част на исковата молба, с тази
разлика, че с писмото на ответното дружество за този период се претендират
764.87 лева, а в исковата молба е посочено, че се дължат 795.28 лева, поради
което за горницата над 764.87 лева искът е недопустим поради липса на
правен интерес. За останалата част исковата претенция е допустима, тъй като
за нея е отправена извънсъдебна претенция към Е. С.. Представената справка
от ответника за претенция в размер от 441.73 лева касае само част от исковия
период до м. май 2020 г., а отразената сума в размер на 1 489.43 лева в
кредитното известие от м. април 2025 г. съвпада с тази, посочена в справката,
приложена към писмо с вх. № ... от 07.04.2025 г. на “С В” АД, като сумата е
по-голяма от процесната, предвид, че касае задължения до 2025 г. Исковата
претенция за процесния период е и основателна, тъй като в настоящото
производство ответникът не установи, макар да е в негова доказателствена
тежест, че ищцата има качеството на потребител на водоснабдителната услуга
по смисъла на § 1, т. 2, б. а) от ДР на Закона за регулиране на
3
водоснабдителните и канализационните услуги, доколкото е налице
доказателство, че имотът е общинска собственост. Това, че Е С. е подписала
талон за пломбиране на водомери би могло да служи като косвена индиция, че
тя притежава право на собственост, но в случая са налице категорични
доказателства за собствеността на имота. Действително са налице
извънсъдебни плащания по партидата, но ответникът не е ангажирал
доказателства от кого изхождат те и в какво качество. Отделно, за процесния
период тези вземания са погасени по давност, така както се признава и от
ответното дружество. Ето защо исковата претенция в допустимата й част е
изцяло основателна и подлежи на уважаване.
При този изход на спора и съобразно недопустимата част на иска разноски се
следват в полза на ответника, но такива не се претендират. Направеното в хода
на съдебното производство частично признание на предявените искове не е
основание за присъждане на направените от ищците разноски в по-малък
размер, съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК - Определение № 667 от
16.01.2012 г. по гр. д. № ...30 от 2011 г. на Софийски градски съд. Съобразно
изхода на спора в полза на ищцата се дължат 48.09 лева, а в полза на
процесуалния представител адвокат С. Й. Д., САК адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева, като съдът, за да определи този размер взема под
внимание процесуалните усилия на адвоката, изразени в подготвяне на искова
молба и допълнително становище, както и процесуално представителство в
едно съдебно заседание, но и липсата на правна и/или фактическа сложност в
настоящия случай.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в
отношенията между Е. Б С. с ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к. ,,С Т“,10 бл.
..., и „С В“ АД, ЕИК ..., с адрес на управление в гр. С, бул."Ц Б III" № ..., ет. 2 и
3, че Е С. не дължи в полза на „С В“ АД 764.87 (седемстотин шестдесет и
четири лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляващи парична
равностойност на водоснабдителни услуги по клиентски № ... за имот,
находящ се в гр. С, ж.к. ,,С Т“,10 бл. ..., за периода от м. ноември 2017 г. до м.
4
май 2022 г. като ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо по
отношение на горницата над сумата от 764.87 лева до посочената такава в
исковата молба от 795.28 лева, поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С В“ АД, ЕИК ..., с адрес на
управление в гр. С, бул. "Ц Б III" № ..., ет. 2 и 3 да ЗАПЛАТИ на Е. Б С. с ЕГН
********** съдебно-деловодни разноски в размер на 48.09 лева (четиридесет
и осем лева и девет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „С В“ АД,
ЕИК ..., с адрес на управление в гр. С, бул. "Ц Б III" № ..., ет. 2 и 3 да
ЗАПЛАТИ на адвокат С. Й. Д., САК, адвокатско възнаграждение в размер на
400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи
саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5