РЕШЕНИЕ
№ 1042
гр. Благоевград, 21.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.ева
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103389 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от К. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Б и А. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. "Андрей Ляпчев“
№ 6, и двамата ищци чрез адвокат Г. Ч. М., с личен номер **********, адрес на упражняване
на дейността; гр. Бпротив Община Б, представлявана от кмета на М
Предявени са при условията на обективно и активно субективно съединяване искове, с
които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците
са собственици при равни квоти (по 1/2 ид.ч.) на основание давностно владение, установено
през 1950г. от техния дядо по майчина линия С след това предадено през 1986г. на тяхната
майка Р С.а Ц.а, и продължено от 2020г., и понастоящем от ищците на недвижим имот с
идентификатор № 24367.120.46, индивидуализиран в исковата молба.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявените искове
за неоснователни.
Ищците твърдят, че са собственици на основание осъществявано от тях давностно
владение на процесния недвижим имот. Навеждат, че този недвижим имот е бил владян и
стопанисван приживе от дядото на ищците по майчина линия С, като от 1950г. дядо им, а
след това от 1986г. майка им РЦ.а ползвали и владеели имота, като родителите на ищците са
изградили в имота вила. Сочат, че през последните четири години (от 2020г.) до настоящия
момент ищците владеели и стопанисвали имота, като били продължили владението на дядо
си и майка си. Заявяват, че обработвали земята, като засаждали и отглеждали трайни
насаждения (овощни дръвчета), засаждали зеленчуци, строяли вила. Поддържат, че част от
имота се ползвал като ливада, която се косяла ежегодно. Излагат, че имотът бил ограден с
циментови колци и мрежа, захваната за тях, имало и входна метална врата с мрежа. В имота
имало ток и вода, които са заплащали редовно от тях, като партидите били открити на името
на семейството им. Смятат, че от 84 години, дядото и майката на ищците, както и самите
ищци владеят имота като собствен, като през този период владението им е било явно,
несъмнено, спокойно, непрекъснато и с ясно изразеното намерение, че считат същия за
тяхна собственост. Сочат, че през 2024г. решили да се снабдят с документ за собственост за
1
притежавания имот, като подали молба декларация до Община Благоевград за снабдяване с
документ за собственост, като ответникът им отхвърлил молбата поради наличието на АЧОС
№ 4140/23.10.2014г. за имота. Считат, че ответникът оспорва правото им на собственост
върху имота, тъй като се легитимира като собственик на целия недвижим имот на основание
горепосочения АЧОС.
Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищците не са били установили владение
върху имота, тъй като същият е придобит от държавата. Ответникът твърди, че се
легитимира като носител на вещно право на собствеността върху процесния имот и
правоприемството от държавата е настъпило по силата на закон. Заявява, че на основание
чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1. т. 7 от ЗОС, § 7, ал. 1. т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, § 42 от ПЗР на ЗИД
ЗОС, на 02.01.2024 г. или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от
25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, процесния имот е негова собственост.
Поддържа, че имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на
чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС. Сочи, че за процесния имот с Договор от 03.05.1982г., сключен между
АПК „Д. Б майката на ищците Р С.а Ц.а било отстъпено право на строеж в полза на майката
на ищците да изгради жилищна сграда (вила) върху държавна земя. В тази връзка смята, че
праводателите на ищците са били наясно, че имотът е бил част от АПК и че собствеността е
била на държавата.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са искове с правна
квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на
собственост на ищците върху процесния недвижим имот.
Предявените установителни искове са допустими.
Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са
титуляри на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание –
давностно владение, установено от 1950г. и упражнявано от праводателите им техния дядо
по майчина линия С, след това предадено през 1986г. на тяхната майка РС.а Ц.а, както и че
от 2020г., са продължили упражняването на фактическата власт върху процесния имот. В
тази връзка трябва да установят, че праводателите им, съответно ищците през сочените от
тях периоди (от 1950г. до 1986г. за дядо им С за майка им Р Ц.а от 1986г. до 2019г., а ищците
от 2020г. до настоящия момент) са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с
намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и
непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в
исковата молба период от време.
Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на
собственост на ищците. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по
отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7
ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от
държавна в общинска, както и че бил придобил имота по силата на закона, а именно чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗЗ.
От представения препис от договор за учредено право на строеж от 03.05.1982г. става ясно,
че на майката на ищците Р С.а Ц.а от страна на АПК „Д.Б“ е било е било предоставено
право на строеж в процесния недвижим имот, находящ се в землището на село Д“, който
имот към учредяване на правото на строеж е била държавна земя.
От приетите по делото копие на строителни книжа се установява, че родителите на ищците
са построили през 1986г. жилищна сграда (вила) в процесния имот. Самите ищци също
признават, че през 1986г. в процесния имот е била построена тази вила, която е с
2
идентификатор № 24367.120.46.1.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото
бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията
на вещото лице инж. Д. Х., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно
заседание на 13.10.2025г. се установява, че процесният имот с идентификатор №
24367.120.46 от момента на отразяването му (съществуването му) в картата на
възстановената собственост (КВС) до настоящия момент е земеделска земя в землището на
с. Дъбрава, с НТП - овощна градина. Става ясно, че територията в която попада процесният
имот е предвидена за възстановяване на земи в стари реални граници. Вещото лице е
категорично, че не са открити данни за внасянето на имота в АПК, ТКЗС, ДЗС и други
подобни организации. Установява се, че процесният имот е бил част от по-големи имоти,
както следва първо имот с № 120001, с обща площ от 76,437 дка и второ имот с № 120037, с
площ от 68,352 дка, като същият попада в територия, определена за възстановяване на земи
в стари реални граници, както е отразено и в регистъра към КВС. Самата Картата на
възстановената собственост за старите реални граници за землището на с. Де одобрена на
15.12.1995 г. Става ясно, че за процесния имот с идентификатор 24367.120.46 (част от бивши
имоти № 120001 и № 120037) е налице план съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ от одобряването на
Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. със Заповед № РД-10-121 от 28.07.2008 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград. Експертът е проследил
историята на процесния имот, като е установил, че е отразен за първи път със Заповед №
КД-14-88 от 02.09.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК в кадастралната карта и
кадастралните регистри на землище на с. Дъбрава. За процесния имот 24367.120.46,
представляващ част от бивш имот № 120001, не е подавано искане за възстановяването му
на база влязло в сила признавателно решение в съответствие с чл. 45д, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Експертът е категоричен, че процесният имот не е възстановен, тъй като в Общинска служба
,,Зее е подавано искане и не е премината процедура по възстановяването му.
Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като е изготвило
скица от оглед на място, както и снимков материал /съответно Приложение № 1 и
Приложение № 2 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че
процесният имот представлява оградено дворно място с построена масивна двуетажна
жилищна сграда и трайни насаждения (овощна градина). Имотът е ограден от всички
страни, като е изградена паянтова ограда от бетонни колове с телена мрежа между тях. На
Приложение № 1 в зелен цвят експертът е представил с плътен зелен кръг наличните овощни
дървета в процесния имот, като броят на същите е над 40. За добиване на визуална
представа от показаното на скицата от огледа на място, за състоянието на процесния имот за
годините 2006 г., 2011 г., 2013 г., 2017 г., 2021 г, и 2024 г. вещото лице е приложило извадки
от цифрова ортофотокарти (ЦОФК) от МЗХ /Приложение № 3 към експертизата/. От всички
тези снимки става ясно, че върху по-голямата част от имота има следи от земеделска
дейност, като са ясно различими трайните насаждения – овощни дървета. От огледа на място
експертът е установил, че процесното дворно място се поддържа, като същото е било
окосено. На място съществува и сградата, която е заснета с идентификатор №
24367.120.46.1.
Доказателствената информация, събрана чрез експертизата, подлежи на цялостно
възприемане. Констатациите на вещото лице се базират както на непосредствен оглед на
място, така и на подробна преценка на извадки от цифрова ортофотокарти (ЦОФК) от МЗХ
/Приложение № 3 към експертизата/. Експертните изводи, формирани на тази основа, са
категорични, мотивирани са в нужната степен и не се опровергават от другите
доказателства.
С нарочна молба-декларация от 17.07.2024г. ищецът А. С. Ц. поискал от ответната община
да му бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с
идентификатор № 24367.120.46 по КК на Б. На 17.07.2024г. от страна на ответника е
3
съставено удостоверение, съгласно което за процесния имот има съставен Акт за частна
общинска собственост № 4140/23.10.2014г., с който имотът е актуван като частна общинска
собственост, за което ищците са уведомени.
С цел да докажат, че праводателите им С Ц.а, а и от 2020г. и самите ищци, са придобила
спорния имот в резултат на давностно владение ищците са ангажирали гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите С и Х /съседи/, от които може да се
направи извод за основателност на твърдението на ищците за придобиване на имота по
давност.
От разпита на първия от доведените от ищците свидетели – Состава ясно, че имотът, който
притежавали ищците, представял парцел, който бил заграден с мрежа, с желязна врата. В
този парцел имало къща (вила), която била построена от бащата и майката на ищците преди
35 години. Сочи, че в имота имало градина, дръвчета. Дръвчетата били ябълки, череши,
круши, всякакви овощни дръвчета. Заявява, че познавала дядото, прадядото, бащата и
майката на ищците К. и А. Ц.и. Тази свидетелка излага, че родителите на ищците К. и А. Ц.и
поддържали имота, косели го, отдолу, градинката си гледат. След като родителите на
ищците починали, за имота и къщата се грижили ищците, като двамата ищци идвали много
често не само събота и неделя, а и през седмицата. Сочи, че ищците имали къщата и
парцелът от майка им, която пък го имала от нейния баща и дядо на ищците Стоил, който
бил дал на майка им имота. Навежда, че имотът бил заграден от всички страни. Входът за
имота бил откъм улицата, която деляла имота на ищците от имота на тази свидетелка. В
имота се влизало през голяма, желязна врата. Ищците Ц.и й споделили, че имали проблем с
Общината за имота. Заявява, че Ц.и в годините назад не били изоставяли имота. Имотът е
бил поддържан. Сега на този имот идвали ищците К. и А. Ц.и и си го поддържали. В имота
двамата братя ищците засаждали домати, чушки, праз, краставички. Орали имота с фреза, а
другата част от имота била засаден с овощни дръвчета, като имало череши, круши, ябълки,
всякакви дръвчета Имало ток и вода в къщата. Не била виждала представители или
служители на Община Благоевград да били идвали и да са се разпореждали за нещо в имота.
Тази свидетелка описва формата на имота като правоъгълник и смята, че бил с площ от
около 1,5 дка – 1,8 дка.
От разпита на втория от доведените от ищците свидетели – Х също става ясно, че имотът,
който притежавали ищците, представял парцел, който бил заграден с мрежа, с желязна врата,
както и че в този парцел имало къща, която била построена от бащата и майката на ищците
преди около 40 години. Сочи, че към къщата имало двор, който може бил около 1,5 дка. Този
имот бил заграден и то от много отдавна. Бащата на ищците го заградил когато двамата
ищци били на около 7-8 години. Имотът бил заграден с циментови дебели колци от траверси
и телена мрежа. Имотът имал желязна врата, която се заключвала и отключвала. Вратата се
падала откъм пътя. Заявява, че в дворното място имало овошки - череши, кайсии, които били
посадени от майката и бащата на ищците К. и А. Ц.и. Поддържа, че бащата на майката на
ищците Сбил дал имота на дъщеря си. Майката и бащата на ищците Ц.и били в този имот
най-малко от 40 години. Двамата ищците поддържали имота. Работили го били. Преди това
за имота се грижели родителите им. Към момента в имота имало и ток и вода. Не бил
виждал представители или служители на Община Благоевград да били идвали и да са се
разпореждали за нещо в имота. Този свидетел описва разположението на къщата и
дръвчетата в имота.
И двамата разпитани по делото свидетелки са категорични, че от над 40 години, досега, не
са виждали никой друг освен родителите на ищците, а след тяхната смърт и самите ищци в
имота.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите
съответстват и на събраните писмени доказателства, както и на заключението на приетата
по делото експертиза.
4
Основното възражение на ответника е, че е бил придобил имота по силата на закона, а
именно чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД към ЗОС, или на основание чл.
19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2
ЗСПЗЗЗ. В тази връзка ответникът е представил Акт за частна общинска собственост № 4140
от 23.10.2014г. (АЧОС).
Актът за частна общинска собственост само констатира придобито по някой от
предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. За да се ползва, като официален
удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота
и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на
което имотът е придобит от общината. В АЧОС е вписано правно основание за издаването
му чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение №
3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.
В конкретния казус ответната община не е придобила правото на собственост на спорния
имот по силата на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това е така, защото в приложното
поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този
смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които
са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации,
отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. /В този смисъл решение №
427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№ 3255/2008г., ІІ ГО/. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост
по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.
ЗТПС/отм./ в чл.12, ал.1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на
собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е
бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била
владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на
собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира
приложение разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се
на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на
твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право,
респективно наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е.
да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът
твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот
по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да
докаже,че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи
доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно че не са били налице предпоставките за
издаване на акт за общинска собственост /вж. в този смисъл решение № 21/04.02.2011г. на
ВКС по гр.д.№ 1327/2009г., ІІ ГО/.
Трябва изрично да се отбележи, че не всички земи със земеделски характер, находящи се
извън строителните граници на населеното място са били причислявани към държавния
поземлен фонд и предавани за ползване на ТКЗС. Когато собственикът на земята не е бил
член на ТКЗС, т.е. не е внесъл земята си в ТКЗС, нито тя е била отнета и включена в
селскостопанска организация; когато той е продължил владението си върху земята и след
образуването и по време на съществуването на ТКЗС, правилата на чл. 86 ЗС (ред. преди
изм. ДВ, бр. 31 от 1990 г.) и чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ са неприложими, тъй като собствеността
5
върху тази земя не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ /вж. в този смисъл решение №
942/24.02.2009г. на ВКС по гр.д.№ 2967/2008г., ІⅤ ГО/.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза става ясно, че
процесният имот, представлява земеделска земя, която не е била включена в ТКЗС, ДЗС, а за
нея също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по
ЗСПЗЗ.
Съгласно заключението на вещото лице и показанията на свидетелите, процесният имот,
представлява дворно място, което се поддържа. Съгласно показанията на свидетелите
Софъседи на имота в същата местност, праводателите на ищците съответно техният дядо по
майчина линия С, а след него тяхната майка Р.а Ц.а, ищците владеят имота от над 40 години,
а именно от най-малко от 1982г.; собствеността им никога не е била оспорвана; имотът не е
влизал в ТКЗС или ДЗС, а се обработвал от праводателите на ищците, а от 2020г. и от самите
тях, като имотът е ограден от всички страни и в него има многобройни овощни дървета.
Съгласно извадките от цифрова ортофотокарти (ЦОФК) от МЗХ /Приложение № 3 към
експертизата/ върху по-голямата част от имота има следи от земеделска дейност, като са
ясно различими трайните насаждения – овощни дървета.
Така установените факти обуславят извод, че по отношение на процесния земеделски имот
не следва да се прилагат правилата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, не
могат да се ползват от придобивна давност приобретателите по сделки със земеделски земи,
собствеността върху които се възстанявава на собствениците, притежавали ги преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски
стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Процесният имот не е бил приобщен към земите на ТКЗС, ДЗС или образувана въз основа
на тях селскостопанска организация; не подлежи на възстановяване; нито ищците
противопоставят осъщественото давностно владение спрямо собственик, от когото земята е
била отнета, предвид което въведената с чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по
давност е неприложима.
Дори да се приеме, че процесният имот е частна общинска собственост, то същия е бил
придобит по давност от праводателите на ищците, като след тяхната смърт ищците са
продължили да осъществяват фактическа власт над имота. Аргументите за този извод са
следните:
С приемането на Закона за собствеността през 1951г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951г., в сила от
17.12.1951г./ е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са
социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г. като
придобива следната редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна
или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи
държавна и общинска собственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 1996г.
в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска
собственост не могат да се придобиват по давност.
За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане
в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996г., давностният срок започва да тече от
01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На
тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от
седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния
срок е продължено до 31.12.2022г.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от
2018 г.
В мотивите на конституционното решение изрично е изтъкнато, че с атакувания § 2 ЗР на
6
ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време продължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г.. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана
в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на
ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези
мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са
започнали да текат от 01.06.1996г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за
които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на §2
ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при
позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното
действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020
г. по к.д.№ 5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд
неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни
производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС
изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че е
само по отношение на §1 ДР ЗС. С обявяването на разпоредбата за противоконституционна
не се засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се
приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна
собственост, действал в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на
ЗИЗС ДВ бр.9/2018г. за противоконституционен. След като Конституционният съд приема,
че с този закон се отнемат придобити вещни права и го обявява за противоконституционен,
всеки съд е длъжен да зачете отнетите с противоконституционен закон права, т.е. да не
приложи противоконституционния закон по висящите пред него спорове за собственост.
Според показанията на свидетелите процесният имот се ползвал от над 40 г. само и
единствено първо от дядото на ищците по майчина линия СМ след това от родителите на
ищците, а след тяхната смърт от самите ищци като техни деца и наследници. Установи се по
делото, че никога не е ползван имотът от ответната общината, като там винаги са живеели
семейство Ц.и. Следователно по делото е доказано владение на процесния имот от
праводателите на ищците, а след тяхната смърт и от самите ищци в периода от 01.06.1996г.
до настоящия момент. По делото няма никакви данни този имот да е бил владян от Община
Благоевград въз основа на съставения акт за частна общинска собственост през 23.10.2014г.
и тя да е упражнявала фактическа власт върху имота, поради което с оглед прогласената от
КС противоконституционност на §2 ЗР на ЗИЗС ДВ бр.7/2018г. няма законна пречка да се
признаят права на ищците на основание наследствено правоприемство и придобивна
давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС поради осъществено явно и непрекъснато владение в
периода от 1996г. до настоящия момент. Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и
да е гласни доказателствени средства, които да опровергават извода, че фактическата власт
за този период е осъществявана единствено от родителите на ищците, а след тяхната смърт
от самите ищци.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да
бъдат уважени.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да
бъдат поставени разноските, сторени от ищците във връзка с водене на делото. Общият им
размер възлиза на сумата от 1600 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника О, представлявана от кмета
М, че ищците К. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б и А. С. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б са собственици, на основание давностно владение,
установено през 1950г. от техния дядо по майчина линия С след това предадено през
1986г. на тяхната майка Р С.а Ц.а, и продължено от 2020г., и понастоящем от ищците на
по 1/2 ид.ч. за всеки от ищците на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 24367.120.46, находящ се в О с. Д с площ от 1537 кв.м. (хиляда петстотин
тридесет и седем квадратни метра), трайно предназначение на територията: „земеделска“,
начин на трайно ползване, „овощна градина“, категория на земята: 7, с предишен
идентификатор: 24367.120.44, с номер по предходен план: 120044, при граници (съседи):
24367.120.38, 24367.120.25, 24367.27.407, 24367.120.114, 24367.505.41, 24367.505.12.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Опредставлявана от кмета Мв, да заплати на
ищците К. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бла и А. С. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Бл разноски в производството в размер на 1600 лв. /хиляда и
шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8