МОТИВИ към присъдата по НОХД №4584 по описа
на
Варненски районен съд за 2019 г., ХХІХ наказателен
състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по който
е образувано производство пред първа инстанция
срещу подсъдимата Л.О.С. по обвинението
за извършено престъпление от общ характер по
чл.129 ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. Л.О.С.:
На 17.06.2018г., в гр. Варна,
причинил средна телесна повреда на Д.А.Д., чрез нанасяне удар
с нож в гърдите, изразяваща се в проникващо нараняване в гръдната кухина – прободно-порезно нараняване по предната дясна
гръдна половина, ангажиращо кожа, подкожие, десния гръден мускул, външния плеврален лист с излив на
400 мл. кръв в дясната плеврална кухина, обусловило разстройство на здравето временно
опасно за живота.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение
на подсъдимият и предлага да бъде признат за виновен, като изразява становище,
че следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, отложено с подходящ
изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия моли съда да оправдае същия, алтернативно моли
за налагане на минимално наказание.
Подс.С. не се
признава за виновен.
Гражданският ищец и частен обвинител моли съда да наложи справедливо
наказание и да уважи в пълнота гражданския иск.
От фактическа страна съдът счита
за установени следните обстоятелства :
Свид. М.Ч. стопанисвал автомивка
„Скандал", находяща се в гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик" до бл.201. В
обекта имало разположено малко заведение /барче/, в което имало поставени маси
за клиенти. Във връзка с работата си свид. Ч. се
запознал с подсъдимия Л.О.С., тъй като подсъдимият работел като търговски
представител на марката „Керхер" и предлагал
продукти на тази марка в автомивката. Свид. Ч. и подс. С. постепенно се сближили и подс.
С. започнал често да посещава автомивката.
На 17.06.2018г.,
около 08.30 часа, подс. С. отишъл в автомивка
„Скандал" в гр. Варна и седнал там, за да пие кафе в заведението, което се
намирало в автомивката. В това време свид. Ч. бил в
обекта, но малко по-късно той си тръгнал от автомивката и отишъл на плаж заедно
със свидетелите Д.Д., М.П. и А. И.. Като барман в заведението останала да
работи свид. Г.А.. Подс. С.
седнал отвън да пие кафе. Не след дълго той заговорил на висок тон и започнал да
крещи без видима причина. След около десет минути той влязъл вътре в обекта,
като продължавал да крещи. Подс. С. си купил бира от
бара, след което отново се върнал на масата навън продължавайки да вика. Същият
се държал се неадекватно, тъй като не говорел на никого конкретно, а просто
недоволствал.
Около обяд на 17.06.2018г. свид.
А. уведомила свид. Ч., че подс.
С. продължавал да стои на автомивката, както и че се държал неадекватно. По
тази причина свид. Ч. решил да се върне до
автомивката. Около 12.00 часа на 17.06.2018г. свид. Ч.,
свид. Д., свид. П. и свид. И. пристигнали в автомивката, като се придвижили до
там с лекия автомобил на свид. Д.. Свид. Д. и свид. Ч. слезли от
превозното средство, а свид. И. и свид.
П. останали в колата, за да ги изчакат. В това време подс.
С. стоял на една маса и пиел бира. Свид. Ч. отишъл
при подс. С. и му се скарал, като му казал да си
тръгва и едновременно с това го хванал под мишниците, и се помъчил да го заведе
до изхода на барчето. Подс. С. не искал да си тръгва
и се върнал обратно, хванал един стол и се опитал да го хвърли в посока към свид. Д.. Свид. Д. успял да хване
стола и да го издърпа от ръцете на подсъдимия. После свид.
Д. хванал подс. С. под ръцете и го извел към изхода
на барчето. Тогава между подс. С. от едната страна и
свидетелите Д. и Ч. от друга, възникнал словесен скандал, тъй като подсъдимият
продължавал да настоява да остане в барчето. Скандалът прераснал във физически
сблъсък, при който подс. С. посегнал да удари с
юмруци свид. Д., който от своя страна ударил един път
обвинямия в областта на лицето. От удара подс. С. паднал на земята и свид.
Д. му казал да става и да си тръгва. Подс. С. се
изправил, но не си тръгнал, а продължил да крещи и да отправя реплики към свид. Д. и свид. Ч.. Тогава свид. Ч. бутнал подс. С. и той
пак паднал на земята. Свид. Д. отишъл до подс. С., хванал го под мишниците и го изправил, и отново
му казал да се прибира. Подсъдимият обаче продължил да се опитва да удря свид. Д.. Свид. Д. го отблъснал,
като го бутнал по гърдите и подс. С. отново паднал на
земята. Свид. Ч. приближил към подс.
С. и се опитал да му обясни, че трябвало да си тръгва и се прибере в дома си.
През това време свид. Д. отишъл до тоалетната. Двете
страни се успокоили и скандалът бил прекратен.
Подс. С. се изправил и започнал да говори със свид. Ч.. Двамата отишли до входа на автомивката, а малко
след това при тях дошъл и свид. Д.. Подс. С. поискал от свид. Ч. да
го пусне да влезе в тоалетната на барчето и заявил, че после щял да си тръгне. Свид. Ч. се съгласил. Подс. С.
влязъл в тоалетната на заведението. В това време свид.
Д. пресякъл улицата пред автомивката и седнал на бордюра на сянка, а свид. Ч. застанал на улицата пред свид.
Д. и двамата си говорели. Междувременно свид. П. и свид. И. излезли от
автомобила.
След като посетил
тоалетната и се измил на мивката, подс. С. излязъл от
санитарното помещение и се насочил към изхода на барчето. Там той извадил от
чантичката си, която носел през рамо, един метален черен нож с дръжка с дължина
7 см и острие с дължина 11 см. Държейки ножа в ръката си подс.
С. се насочил към свид. Д. и свид.
Ч.. Свид. Д. възприел действията на подсъдимия и
бутнал настрани свид. Ч. за да се пази, после тръгнал
с бързи крачки назад, но бил настигнат от подс. С..
Когато стигнал до свид. Д., подсъдимият му нанесъл
удар с ножа в областта на дясната половина на гърдите. Свид.
Д. веднага усетил силна болка и се хванал за гърдите. Свид.
Ч. хванал подс. С. и го задържал на земята, а ножа
паднал на асфалта на улицата.
За случилото се
бил подаден сигнал на тел. 112. На място пристигнал полицейски екип от Трето РУ
- Варна в състав Валентин Вълчев и Николай Байчев. На мястото пристигнал и екип
на „Спешна помощ", лекарят прегледал свид. Д.,
след което пострадалият бил откаран в Спешен център на МБАЛ „Свид. Анна - Варна" гр. Варна.
От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза е видно, че на 17.06.2018г. на Д.Д. е причинено проникващо нараняване в гръдната кухина - прободно-порезно нараняване по предната дясна гръдна
половина, ангажиращо кожа, подкожие, десния гръден
мускул, външния плеврален лист с излив
на 400 мл. кръв в дясната плеврална кухина. Описаната
прободно - порезна рана била резултат на удар с или
върху предмет с остър връх и един режещ ръб, реализиран в дясната гръдна
половина в посока отпред назад. По хода на своя раневи
канал същата ангажирала изцяло гръдната стена, създала реална комуникация между
дясната гръдна половина и външната среда и в този смисъл обусловила проникващо
нараняване в гръдната кухина. Установеният травматичен десностранен
хемоторакс обусловил разстройство на здравето
временно опасно за живота.
От заключението по назначената
съдебно-психиатрична-психологична експертиза
е видно, че подс. С. не страда от психично
заболяване, зависичост от алкохол или наркотични
вещества. Към момента на извършване на деянието е бил състояние на обикновено
алкохолно опиване и е могъл да ръководи постъпките си. Няма основание да се
приеме, че към момента на извършване на деянието е бил състояние на
физиологичен афект. Няма основания да се приеме, че е бил уплашен за здравето
или за живота си.
От заключението по назначената
лицево идентификационна експертиза е видно, че изследваните изображения са
негодни за идентификация.
В хода на съдебното следствие
бяха разпитани свидетелите Д.Д.,
М.Ч., Г.А., А.И., М.П.. На основание чл.281 ал.4 вр.ал.1
т.2 от НПК, предвид бяха прочетени показанията на свид.
М.П..
Съдът кредитира прочетените на осн.
281 НПК показания на свид. М.П., тъй като същите
съвпадат с фактическата обстановка установена с помощта на останалите приети и
кредитирани от съда доказателства. Съдът кредитира показанията на свид. Д.Д., свид. М.Ч., свид. Г.А., свид. А.И. и свид. М.П. дадени в хода на съдебното следствие.
Показанията на свидетелите са безпристрастни и обективни. Тези свидетели са
очевидци на случилото и с техните показания в пълнота се разкрива фактическата
обстановка по делото.
Съдът
не кредитира обясненията дадени в хода на съдебното следствие от подс. Л. С., тъй като
те не съвпадат
с фактическата обстановка установена с другите събрани писмени и гласни доказателства. Съдът приема същите
за защитна теза с оглед избягване
на осъдителна присъда.
Така
изложените обстоятелства се установяват чрез всички събрани по делото
доказателства-показанията дадени в хода на съд. следствие от свидетелите Д.Д., М.Ч.,
Г.А., А.И. и М.П., като от прочетените на осн. чл.281 от НПК показания на свид.
М.П. давани в хода на ДП, съдебно-медицинската експертиза,
съдебно-психиатричната и психологична експертиза и всички писмени
доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и очертават всички
елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът :
ПРИЗНА ПОДС. Л.О.С. :
ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 17.06.2018г., в гр. Варна,
причинил средна телесна повреда на Д.А.Д., чрез
нанасяне удар с нож в гърдите, изразяваща се в проникващо нараняване в гръдната кухина – прободно-порезно нараняване по предната дясна
гръдна половина, ангажиращо кожа, подкожие, десния гръден мускул, външния плеврален лист с излив на
400 мл. кръв в дясната плеврална кухина, обусловило разстройство на здравето временно
опасно за живота.
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения :
Обект на престъплението са
обществените отношения свързани с телесната неприкосновеност. Обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на здравето, разглеждано като
лично благо за всеки един гражданин.
Субект на престъплението
пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От обективна страна
престъплението е осъществено от подсъдимия, чрез действия -нанасяне на
концентриран удар с нож в областта на дясната половина на гърдите на пострадалото
лице в резултат на което е настъпил и вредоносния резултат, с което
изпълнителното деяние е довършено. От правна гледна точка съдът преценява
нанесената на пострадалия телесна повреда като средна по см.чл.129 ал.1 пр. последно
от НК, тъй като със събраните по делото доказателства и от съд. мед. експертиза
е установено по категоричен начин, че уврежданията, причинени от подс.С. на пострадалия Д. са обусловили са разстройство на
здравето временно опасно за живота. Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че подс.С. е нанесъл удар, съответно -
причинил е проникващите наранявания
на пострадалия Д., с предмет с остри ръбове –нож. Самият подсъдим сочи в обясненията си,
че е държал в ръката си
именно нож. Такива данни
сочат и свидетелите Д.Д., М.Ч., Г.А., А.И., М.П., а от друга страна според съдебно-медицинското
заключение механизмът на причиняване
на проникващото нараняване съответства да е причинено именно с нож.
От субективна страна
престъплението е извършено от подс. С. с пряк
умисъл - изцяло изводим от насочеността
на нанесения с нож удар в дясната
половина на гърдите на пострадалия.
Подс.С. е предвиждал, че с нанасянето посочения удар ще причини прободно нараняване на свид. Д. и пряко е целял настъпването му. Нанасяйки удар с нож в дясна гръдна
половина на пострадалия, подс. С. няма как да
не е очаквал и да не е знаел,
че ще му
причини нараняване. В случая е причинено проникващо нараняване в гръдната
кухина – прободно-порезно нараняване по предната
дясна гръдна половина, ангажиращо кожа, подкожие, десния гръден мускул,
външния плеврален лист с излив на
400 мл. кръв в дясната плеврална кухина. Този извод съдът приема с оглед обстоятелството, че в
периода между приключване на разправнията
между подс. С., свид. Д. и свид. Ч., подсъдимия е имал достатъчно време, отивайки до тоалетната, миейки ръцете си, да обмисли действията, които е имал намерение да предприеме спрямо пострадалия, и след това да действа в изпълнение на замисленото, осъществявайки вредоносния резултат.
Преди момента в който подс.
С. е нанесъл удар с нож в гърдите на свид. Д. между
тях не е имало физически контакт. Горното обстоятелство се потвърждава от
кредитираните показания на всички разпитани свидетели. Подсъдимият заявявя, че бил нападнат от свид.
Д. и именно в този момент извадил ножа
от чантата си, с намерение според обясненията му – единствено да сплаши свид. Д., но последния сам се бил набучил. Съдът обаче
намира обяснението на подс. С. за причината да изкара
ножа за защитна позиция. Според съда, ако подсъдимият е искал единствено да
сплаши свидетеля, едва ли би насочил ножа директно към зона по тялото на свид. Д.. Към този момент физическият контакт между двамата
не е имало. Точно обратното подс. С. държейки ножа е
вървял с бързи крачки към свидетелите Д. и Ч.. Дори свидетелите твърдят, че е
бягал в посоката където са се намирали Ч. и Д.. Обясненията на подсъдимия освен
като позиция в процеса, са и доказателствено средство
и поради това подлежат на задълбочена проверка и съвместно с останалите събрани
доказателства. Подсъдимият не оспорва, че е нанесъл един удар с ножа в
гърдите на пострадалия, но заявява, че
това е станало неволно, без да е осъзнал случилото се. Обяснението на
подсъдимия, че само искал да сплаши пострадалия, обективно не се подкрепя от
собственото му поведение. Последният сънателно е
извадил ножа от чантата си още докато е бил в тоалета. Ако е искал само да
сплаши пострадалия, следвало е да му покаже ножа, но не и да го насочи към
област от тялото със жизненоважни органи – гърдите му. За формата на
умисъла съдът съди от действията на самия подсъдим, не от неговите обяснения
или последващо съжаление, което в случая е релевантно
единствено за индивидуализиране на наказанието. Именно действията на подсъдимия
по изваждането на ножа от чантата в тоалета, излизайки с него държейки го в
ръка, размахвайки го и бягайки към пострадалия, насочвайки го към гърдите на
пострадалия и забивайки го в областта на дясната гръдна половина опровергават
твърдението на защитата, че деянието е извършено при неизбежна отбрана.
Фактическата обстановка, установена по несъмнен начин от съда в хода на
съдебното следствие, установява, че психическото състояние на подсъдимия преди
и по време на извършване на деянието, не намира съответствие в хипотезата на
чл. 12, ал.4 от НК, т.е. не е извършено в състояние на уплаха или смущение.
Заключението на СППЕ категорично изключва подсъдимият да е бил в особено
емоционално състояние, силен страх или смущение, дезориентиране или объркване,
които иначе съществено засягат способността му правилно да прецени характера и
опасността на нападението и да подбрене необходимото,
за да остане защитата в рамките на необходимите предели. Подобно състояние би
изключило ясен и подреден спомен за случилото се, което в случая не се
установява. Няма
основание да се приеме, че към момента на извършване на деянието е бил
състояние на физиологичен афект. Няма основания да се приеме, че е бил уплашен
за здравето или за живота си.
Съдът не споделя становището на защитника на подс. С. изразено по същество, а именно, че подсъдимия се
бил защитавал, но защитата не е била съобразена с характера и опасността на
нападението. В действителност активната защита е позволен от закона начин
за отблъскване на противоправното
нападение върху личността, но съдът приема, че в настоящия казус на първо място
не е била налице нужда от подобна защита, тъй като подс.
С. в момента когато е излязъл от тоалета и с бързи крачки се е отправил към
пострадалия държейки нож в ръка въобще не е бил нападнат. Спречкването между
пострадалия Д., свид. Ч. и подс.
С. е било прекратено много преди същия да извади ножа и да нанесе удара. Подс. С. е ходил до тоалетна в автомивката, мил се и
излизайки решил да извади ножа от чантата си и да се насочи към
пострадалия. В този момент нападение не
е имало, и не е било нуждо подс.
С. да го отблъсква по какъвто и да е начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, подс. С. е реабилитиран.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма.
Причини за извършване
на деянието са ниската степен
на правна култура у подсъдимия, незачитане
на телесната неприкосновеност и законоустановения
ред в страната.
За да индивидуализира
наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид сравнително
високата степен на
обществена опасност на престъплението сравнено с
други от този вид и ниската степен
на обществена опасност на самия
деец – подсъдимия е реабилитиран,
работи към днешна дата, млад човек, който не е извършвал други
противообществени прояви след деянието. Предвид гореизложеното,
съдът при определяне на наказанието
на подсъдимия С. за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал.1 от НК приложи общото правило на чл.
54 ал.1 от НК, като взе предвид степента
на обществената опасност на деянието и дееца- деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, предвид
механизма на извършване, характера на нанесената телесна повреда на пострадалия и физическите и емоционални последиците за него. По отношение на степента на
обществена опасност на дееца съдът отчете, че същия е не осъждан -реабилитиран,
без други противообществени прояви, работи. Съдът намира, че на подс. С. следва да бъде наложено наказание, което да му
въздейства възпиращо и превъзпитаващо. Съдът прие за
справедливо и съответно на извършеното деяние, наказание определено при условията на чл.54 от НК. В този смисъл съдът наложи наказание
"Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че са
налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, предвид размера на наложеното наказание, което е по-малко от три
години,
както и това, че при тези
личностови характеристични данни на подсъдимия, въпреки
отлагане ефективното изпълнение на наказанието, ще бъдат постигнати целите му и то
ще има поправителен
ефект над него. По изложените съображения
съдът отложи ефективното изпълнение на наложеното наказание Лишаване
от свобода за срок от три години.
На осн.чл.67 ал.2 от НК съдът не възложи полагане на
възпитателни грижи спрямо подс. С. през изпитателния
срок.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение
на подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция.
Като призна подсъдимият за
виновен съдът намери, че предявения граждански иск за причинени в резултат на
деянието неимуществени вреди е доказан по основание.
Съдът счете иска за
неоснователен по размер, и по справедливост
определи възмездяването, с оглед броя и характера
на конкретните нанесени телесни увреждания. Съдът
уважи така предявения граждански иск от гражданския
ищец Д.,
като ОСЪДИ
подс. С.
да заплати парична сума в размер на 5000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от Д. неимуществени
вреди, в резултат на извършеното деяние по чл.129 ал.2 вр.
ал.1 от
НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът ОТХВЪРЛИ така
предявения граждански иск от Д.
за разликата над 5000 лева до
10000
лева, като недоказан по размер.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимият
деловодните разноски.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: