Р Е Ш Е Н И Е
Номер 295/27.07. Година 2020 Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На петнадесети юли Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа
докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00853 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 24 от 24.04.2020 г. (НП), издадено от кмета на Община П., с което на Н.В.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв (сто и петдесета лева) на основание чл. 32, ал.5 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община П. (Наредбата) за нарушаване на чл.26, т.9 от същата, извършено на 23.04.2020 г., около 16:20 часа в гр. П., в близост до склад на „Жилфонд” ЕООД.
Жалбоподателят Н.В.Б. по изложени в жалбата съображения, чрез процесуалния си представител адв. К.П. от АК Б., моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Счита, че същото е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с накърняване на правото му на защита, предвид постановяването му преди да е изтекъл 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, даващ му право на допълнителни писмени възражения срещу констатациите в АУАН. Не участва в хода на съдебното производство, в което от процесуалния му представител адв. К.П. е депозирано писмено становище, с което поддържа изложените в жалбата доводи. Претендира за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Община П., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима. За да приеме, че жалбата е подаден в срок съдът отчете, че съгласно чл.180, ал.6 от НПК, към който препраща чл. 84 от ЗАНН лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение, да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени, а съгласно ал.7 от същия, връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени съответните документи. От отразеното в приложената разписка, с която е връчено процесното НП, категорично не става ясно, в какво качество отбелязаното трето лице - Б.получава преписа от НП, т.е. дали тя е пълнолетен член на семейството на нарушителя, дали е някакъв негов роднина, съквартирант или пък е домоуправител, или просто съсед. От изложеното следва, че при така направеното връчване на процесното НП на трето лице, различно от нарушителя, на датата 22.05.2020 г., категорично не са били спазени императивните изискванията на чл.180, ал.2, ал.6 и ал.7 от НПК от което следва, че не може се направи извод, че подадената от Н.Б. на 01.06.2020 г. жалба против същото, е просрочена.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
На 23.04.2020 г. свидетелите В.П.К. и Е.Е.С. – ст. специалисти в звено Общински инспекторат в Община П., въз основа на получен сигнал, че водач на пътно превозно средство с рег. № РК 6862 АТ изхвърля чували със строителни отпадъци на нерегламентирано за тази цел място, намиращо се в близост до склад на „Жилфонд” ЕООД, посетили базата на търговеца. Установили, че автомобилът се управлява от Н.В.Б., който е служител на юридическото лице. Същият не отрекъл, че той е изхвърлил процесните чували със строителни отпадъци. Въз основа на установеното св. В.К. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 1279 от 23.04.2020 г. за нарушение на чл.26, т.9 от Наредбата. Н.Б. подписал акта без да изложи възражения.
На следващия ден – 24.04.2020 г., административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Н.В.Б. за вмененото му нарушение, за което на основание чл. 32, ал.5 от Наредбата му наложил административно наказание глоба в размер на 150 лв (сто и петдесета лева).
Процесното НП било връчено на 22.05.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин предвид АУАН бл. № 1279 от 23.04.2020 г., заповед № 460 от 13.04.2020 г. на кмета на Община П., известие за доставяне на процесното НП и пощенски плик, с който жалбата е постъпила в пощата.. Разпитани в хода на съдебното следствие В.П.К. и Е.Е.С. установяват, че нарушението е било констатирано от граждани, въз основа на който впоследствие е бил съставен АУАН.
От правна страна:
Съдът намира за основателно релевираното възражение в жалбата, че при издавеното на НП е допуснато нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, съгласно който освен възраженията при съставяне на АУАН, в 3-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. В случая обаче НП е издадено на следващия ден след съставянето на акта, като е отнета възможността на наказаното лице да изложи писмени възражения в 3-дневния срок. Този тридневен срок е законоустановен в полза на нарушителя и гарантира възможността му да се запознае с повдигнатото му административнонаказателно обвинение, като направи писмени възражения, в които съгласно чл.44, ал.2 от ЗАНН може да посочи писмени или веществени доказателства, които следва да бъдат събрани служебно от наказващия орган, доколкото това е възможно. Издаването на НП в първия ден след нарушението е лишило жалбоподателя от възможността да упражни правата си по чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, което е довело до съществено ограничаване на правото му на защита в административнонаказателното производство, тъй като обективно го е лишило от възможността, дадена му от разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Като не е изчакал да изтече законоустановения срок за писмени възражения, наказващия орган не е спазил и разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, според която е длъжен, преди да се произнесе по преписката, да прецени възраженията и събраните доказателства.
Предвид изложеното издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
За пълнота на решението следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателят да е осъществил състава на административното нарушение, санкционирано с обжалваното НП. Нито актосъставителя, нито свидетеля по акта са очевидци на деянието, като същевременно АНО не ангажира други доказателства, които да са събрани по надлежния ред, поради което съдебният състав не може да направи обоснован и категоричен извод, че по несъмнен начин Н.Б. е осъществил състава на административното нарушение, за което е издадено обжалваното НП.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.23 договор за правна защита и съдействие от 29.05.2020 г. се установява, че жалбоподателят Н.В.Б. е възложил на адвокат К. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд П. по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. В конкретния случай, оказаната правна помощ от адв. К.П. се изразява в изготвяне на жалбата срещу ЕФ, което е видно от нейното съдържание и в писмено становище по делото. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на жалба срещу ЕФ е визиран в чл. 18, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е предвидено отделно възнаграждение не по-ниско от 50 лв, като същевременно съгласно чл.18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено такова от 100 лв (Решение № 5419/2020 г. на ВАС на РБ, ДВ бр.45/2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), поради което и Община П., с адрес гр. П., ул. Св.св. Иван Рилски № 1А следва да заплати на Н.В.Б. редуцираната сума от 150 лв (сто и петдесет лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 24 от 24.04.2020 г., издадено от кмета на Община П., с което на Н.В.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв (сто и петдесета лева) на основание чл. 32, ал.5 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община П. за нарушаване на чл.26, т.9 от същата, извършено на 23.04.2020 г., около 16:20 часа в гр. П., в близост до склад на „Жилфонд” ЕООД.
ОСЪЖДА Община П., с адрес гр. П., ул. Св.св. Иван Рилски № 1А да заплати на Н.В.Б., ЕГН ********** сумата в размер на 150 лв (сто и петдесет лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ