РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2550
гр.
Пловдив, 09.12.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ
състав, в открито заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1534
описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от А.Д.С., с адрес ***, чрез адв. В.С.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт за периода от 18.08.2010г. до
21.05.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат
се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), лоши хигиенни условия в килиите (същите
са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и гризачи), липса на постоянен достъп
до течеща вода и санитарен възел, не му е осигурявана работа (работа се дава само на някои хора и то по неясни
правила), с което са му нарушени правата
по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл.
3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Алтернативно, ако
се приеме искът за основателен и доказан се иска присъждане на обезщетение в
минимален размер. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени. Алтернативно, ако се приеме искът за основателен и доказан се иска
присъждане на обезщетение в минимален размер.
ІІ. За фактите:
5. По делото, с писмо рег.
№ 4027/24.10.2019 г. са постъпили
няколко становища с Рег. № 6992/26.09.2019 г., в които се твърди,
че през периода на изтърпяване на наказанието на А.С. /01.01.2014
г.- 21.05.2019 г./ в Затвора-Пловдив не са правени основни ремонти на килиите
на лишените от свобода. Извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета,
осветителни тела и счупени прозорци. Дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен
е гранитогрес в общите умивални. Всички спални
помещения са обзаведени стандартно с легло и шкаф, има санитарен възел и постоянно течаща вода. На А.С. е осигурен достъп до
течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от
съответната група, приложен към становището и съответстващ на ЗИНЗС. Всички
спални помещения се отопляват с централно парно, във всички помещения има много
добър достъп до естествена дневна светлина, прозорците са с ПВЦ дограма /отваряеми/ и проветряването зависи от желанието на самите
лишени от свобода. В Затвора-Пловдив има организиран ред по раздаване на
перилни, миещи и хигиенни материали за всеки л.св., което се извършва по утвърдена таблица от чистача на поста,
като препаратите за всяка стая се получават от
отговорника на стаята. При допълнителна нужда от перилни, миещи и
хигиенни материали такива се раздават и извън утвърдените таблици.
Относно наличието
на инсекти и гризачи в Затвора гр. Пловдив се твърди,
че има сключен централен договор /от ГДИН гр. София/ с обезпаразитяваща
фирма, която идва шест пъти годишно. Заразените с дървеници дюшеци, спално
бельо и одеяла се бракуват, а до бракуването им се съхраняват отделно от
незаразените.
Представени са 14
броя копия на фактури и протоколи за извършена дезинсекция по месеци и години.
По отношение
начина на осигуряване на работа се твърди, че свободните работни места в
Затвора-Пловдив се обявяват на общодостъпни места, обособени на всички постове
и в зависимост от изискванията за съответния вид работа комисия определя кои от
лишените от свобода могат да работят. На работещите в кухненските блокове и
производствените цехове се полага работно облекло, обувки и предпазни средства.
6. От постъпили Докладна
записка от 26.06.2019 г. /л.34/, Докладна записка от 26.06.2019 г. /л.35-36/, Докладна записка от 17.06.2018 г. /л.37-41/, съдържаща данни за
брой лишени от свобода в помещенията по
периоди, Становище /л. 42/, ведно с приложените към него 1 бр. ксерокопие от
работно време на „Магазин лишени от свобода“ към ДП ФЗД-ТП-Пловдив и 4 бр.
ксерокопия от график за разпределение на времето на лишени от свобода по
постове, Становища с рег. № 6992/2019 от 15.10.2019 г. /л.59/, Становище от 21.10.2019
г. /л.62-64/ и Справка от 15.10.2019 г. /л.60-61/, ведно с приложените към тях
ксерокопие от график за разпределение на времето на лишени от свобода
от втори пост /л.65/, копие от системата „ИСИН“ за получени награди и наказания
от л.св. А.С. /л.66-67/, всички изхождащи от Затвора гр. Пловдив, се
установява, че А.Д.С. *** на 18.08.2010 г. и е освободен на 20.03.2013г.,
когато мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ е заменена с
„Подписка“. Посочено е, че за този период няма запазени данни за спалните
помещения, в които е настаняван ищеца и броя лишени от свобода настанени там.
На 22.01.2014 г. С.
постъпва отново в Затвора-Пловдив. След завръщането си в Затвора гр. Пловдив ищецът
е постъпил в приемно отделение на 22.01.2014 г., като през време на останалия
си престой там, е пребивавал последователно в следните спални помещения:
- в периода 22.01.2014
г. – 28.01.2014 г. в приемно отделение; квадратура без санитарен възел 26,28
кв.м.; наличие на санитарен възел /3,79 кв.м./; брой помещения на поста – 6;
капацитет за настаняване на л.св. на поста – 29 л.св.; фактически настанени
л.св. на поста – няма данни; брой прозорци в спалното помещение – 2; размери на
прозорците 0,44х1,18/0,98х1,18; размери на прозорците в санитарния възел 0,35х1,18;
- в периода 28.01.2014
г. – 03.07.2014 г., пост № 2, стая № 81; квадратура без санитарен възел 25,73
кв.м.; наличие на санитарен възел /3,91 кв.м./; брой помещения на поста – 12;
капацитет за настаняване на л.св. на поста – 76 л.св.; фактически настанени
л.св. на поста – няма данни; брой прозорци в спалното помещение – 2; размери на
прозорците 1,00х1,17/0,45х1,17; размери на прозорците в санитарния възел 0,30х0,50;
- в периода 03.07.2014
г. – 30.01.2015 г., пост № 2, стая № 79; квадратура без санитарен възел 25,36
кв.м.; наличие на санитарен възел /4,80 кв.м./; брой
помещения на поста – 12; капацитет за настаняване на л.св. на поста – 76 л.св.;
фактически настанени л.св. на поста – няма данни; брой прозорци в спалното
помещение – 2; размери на прозорците 0,95х1,15/0,40х1,15; размери на прозорците
в санитарния възел 0,36х1,20;
- в периода 30.01.2015
г. – 01.01.2016 г., пост № 2, стая № 70; квадратура
без санитарен възел 25,02 кв.м.; наличие на санитарен възел /3,79 кв.м./; брой
помещения на поста – 12; капацитет за настаняване на л.св. на поста – 76 л.св.;
фактически настанени л.св. на поста – няма данни; брой прозорци в спалното
помещение – 2; размери на прозорците 0,65х1,17/0,96х1,17; размери на прозорците
в санитарния възел 0,15х1,20;
- в периода 01.01.2016 г. – 21.05.2019 г., пост № 2, стая № 70; квадратура
без санитарен възел 25,02 кв.м.; наличие на санитарен възел /3,79 кв.м./; брой
помещения на поста – 12; капацитет за настаняване на л.св. на поста – 76 л.св.;
фактически настанени л.св. на поста – 93 л.св.; брой прозорци в спалното
помещение – 2; размери на прозорците 0,65х1,17/0,96х1,17; размери на прозорците
в санитарния възел 0,15х1,20.
Посочва се, че
всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от
лишените от свобода. Леглата са с размери 90х180, а шкафовете са с размери
45х50. В спалното помещение лишените от свобода имат достъп до санитерен възел с постоянно течаща вода.
Посочва се също
така, че през периодите на пребиваване в Затвора гр. Пловдив, С. е имал постоянен
достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода. Освен това, Затворът гр.
Пловдив се отоплява с централно парно отопление и спалните помещения са добре
осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация. Хигиената се поддържа от самите лишени от свобода. Всяка година
Затворът гр. Пловдив е имал и има договори с фирма за дератизация и дезинсекция
в спалните помещения.
За периода от
03.07.2014г. до 30.01.2015г. С. е бил изолиран в постоянно заключено помещение
и не е било възможно да бъде изведен за работа. След 31.01.2015г. до настоящия
момент е подал молби за работа в затворническата кухня, затворническия магазин,
за чистач на администрацията, за чистач на поста и др. касаещи само домакинския
щат на Затвора-Пловдив. Посочено е, че молбите не се съхраняват. С. е устройван на работа, както следва:
- от 15.08.2016г.
до 04.07.2017г. – чистач на поста;
- от 05.07.2017г.
до 04.08.2017г. – магазинер в затворническия магазин;
- от 27.09.2019г.
до момента – в служебен стол.
7. По делото в съдебно
заседание, проведено на 20.09.2019 г., е разпитан свидетелят О.А.С. заявява, че го познава ищеца от
затвора в град Пловдив, от 2010г. Чувал е, че е подавал молби за работа, но не
ги е виждал, но той не работи. Не може да каже дали работата се дава по
симпатия, но дават работа на такива, които са наказани. Свидетелят заявява, че
е осъден на пет години лишаване от свобода, няма шкаф, където да си сложи
принадлежностите, трябва той да си закупи шкаф. Всичкият му багаж-дрехи,
чаршафи, лично бельо стои под самите вишки.
Прозорецът е 1 на 48 см., като 10-11 души дишат от един прозорец. Не знае дали
ищецът е награждаван. Сочи, че втори отряд /в който е ищецът/ са заключени
четири часа, точно от колко до колко не знае. За хигиената в килията казва, че
е пълна мръсотия. Въпреки, че на всеки се полагат всеки месец четка и паста за
зъби, перилни препарати и дезинфектанти, такива неща няма. Заявява, че за 20
години, които е в затвора и досега не е получил нито четка, нито паста, само
един сапун, който е за пране и за къпане.
Свидетелят твърди, че целият е наяден от дървеници и хлебарки. Казва, че пръскат
против хлебарки. Миналият месец /м.8/ са пръскали два пъти, но няма резултат от
това пръскане. Мебели в спалнята няма. Има само легло и един шкаф, където си
слагат нещата, като един шкаф е на трима души. Столове няма, има една скована
маса. В стаята на свидетеля леглата са по на две вишки.
По негови спомени С. е работел в магазина преди две, три години. Сочи, че през
светлата част на денонощието излизат от спалното помещение и се разхождат, но
втори пост са на режим, четири часа са заключени, но откога до кога не може да каже. Той и ищеца не са в
един отряд, свидетелят е в трети отряд, посочва че показанията му за шкафовете
касаят неговия случай, а какво е обзавеждането в спалното помещение на ищеца не
може да каже.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрациите на Затвора гр. Пловдив
към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото
изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и
осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и
изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е
административна по своето естество.
Възведените в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода от С. ще следва да бъдат разглеждани за
Затвора гр. Пловдив в периодите от 18.08.2010 г. до 20.03.2013 г. и от 22.01.2014
г. до 23.05.2019 г. Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
9. На следващо
място следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото
и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
10. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на
наложеното му наказание в търсения период, са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични
вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Противоречиви
в тази насока са показанията на разпитания по делото свидетел, но както той
самият заявява с ищеца не са в един отряд. Свидетелят е в трети отряд и изрично посочва, че показанията му за
шкафовете касаят неговия случай, а какво е обзавеждането в спалното помещение
на ищеца не може да каже.
Действително, от показанията на разпитания по делото
свидетел и твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с
лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените
от свобода, които се грижат за почистването.
11. Що се касае до оплакването от страна на ищеца, че не му е осигурявана работа следва да се
посочи, че същото е неоснователно. Независимо от факта, че молбите на С. не са
запазени, по делото е приложено Становище № 6992/26.09.2019 г. /л.62-64/, в
което е посочено, че освен в периода от 03.07.2014г. до 30.01.2015г., когато С.
е бил изолиран в постоянно заключено помещение и не е било възможно да бъде
изведен за работа, след 31.01.2015г. до настоящия момент по подадени от него
молби е устройван на работа, както следва:
- от 15.08.2016г. до 04.07.2017г. – чистач на поста;
- от 05.07.2017г. до 04.08.2017г. – магазинер в
затворническия магазин;
- от 27.09.2019г. до момента – в служебен стол.
Установява се, обаче,
от Докладна записка от 17.06.2018г. с приложена към нея таблица /л.37-41/,
съдържаща данни за броя лишени от свобода в помещенията, които е обитавал С., че
в периода от 22.01.2014 г. до 21.05.2019г., когато е пребивавал в Затвора гр.
Пловдив, ищецът е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода,
не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Тук е мястото да се посочи, че по аргумент от чл. 161 от ГПК, за такива съдът приема и помещенията, за които от страна на ответника не
бяха предоставени данни от колко лишени от свобода са обитавани през периодите
от 18.08.2010 г. до 20.03.2013 г., въпреки че за това същият бе неколкократно изрично задължен от съда.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за
да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание С. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС.
12. Съдът приема за
доказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки през целия исков период,
доколкото от страна на ответника се представиха доказателства за извършвани дезинфекция,
дезинсекция и дератизация не повече от два пъти
годишно. В подкрепа на това оплакване на ищеца са и показанията на разпитания
по делото свидетел, които съдът кредитира.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с
ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че С. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
13. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането от 18.08.2010
г. до 20.03.2013 г. и от 22.01.2014 г. до 23.05.2019 г., характерът и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва
да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 1700 лева който
най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от
него неимуществени вреди, като искът до размер на 30 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск 1700лв. ще
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ІV. За разноските:
14.С оглед изхода на
спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.Независимо от това, и предвид разпоредбата на
§6 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
следва да се посочи, че съгласно последователната
практика на Върховен административен съд в производството по ЗОДОВ ищецът не
дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на
чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват
специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за
разноски не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, следователно такова не се дължи. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ в
приложимата редакция е направено категорично и ясно разграничение между
разноски по делото(за свидетели, вещи лица и пр.), държавна такса и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива
разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника
в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение
за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на А.Д.С., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева, за претърпени
неимуществени вреди за периода от 18.08.2010 г. до 20.03.2013 г. и от
22.01.2014 г. до 23.05.2019 г., както и законовата лихва
върху тази сума, считано от 23.05.2019 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 30 000 (тридесет хиляди) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: