№ 85
гр. Кюстендил, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора В. Д. П.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно
административно наказателно дело № 20231500600318 по описа за 2023
година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ във вр. с
гл.29 НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на обвиняемия М. В. В.,
ЕГН **********, от гр. Дупница, подадена чрез защитника му адв. А. Р.
срещу Решение № 154/4.05.2023 г. на ДнРС, постановена по АНД №
210/2023 г. по описа на съда, с което е признат за виновен в извършването на
престъпления по чл.131 ал.5 т.5 а във вр. с чл.130 ал.1 НК, на основание чл.78
а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание“глоба“ в размер на 1000 лв. С решението е
осъден да заплати разноските по делото в общ размер на 427,20 лв.
Релевирани са оплаквания за неправилност поради необоснованост и
незаконосъобразност на решението, изразяващи се в неправилност на
възприетото от съда за безспорна установеност съставомерността на
обвинението въз основа показанията на родителите и сестрата на
пострадалата и кредитиране на медицински документи, издадени 3 дни след
твърдяното деяние. Не е налице и правната квалификация “системност“ на
1
чл.131 ал.1 т.5 а НК и в крайна сметка е нарушен материалния закон с
признаване на обвиняемия за виновен в престъпление, за което според
защитата не са събрани ясни и категорични доказателства по реда на НПК.
Моли се по тези съображения за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на ново оправдателно такова. Доказателствени искания в
жалбата не са направени.
В о.с.з. прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
обжалваното решение като обосновано, задълбочено мотивирано и
законосъобразно.
Защитникът на подсъдимия адв. Р. поддържа жалбата по съображенията в
нея и допълнението към нея, като поддържа, че е допуснато нарушение на
материалния закон с признаване на обвиняемия за виновен в престъпление
при несъбиране на категорични доказателства и при неразкриване на
обективната истина. Поддържа се, че съдебното следствие е проведено
необективно и не са изследвани всички събрани доказателства, а е даден
приоритет на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза. Оспорва се
правната квалификация на деянието поради недоказване на причинената
телесна повреда и на признака“системност“ и според защитата не може да се
приеме, че скандалите в семейството са проява на домашно насилие. По тези
съображения се моли за отмяна на осъдителното решение и за оправдаване на
обвиняемия.
Обвиняемият В. в лична защита изрази съгласие със заявеното от
защитника му. Като последна дума помоли за отмяна решението на ДнРС.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените
му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за допустима като
подаден в законовия срок и от надлежна страна, но по същество за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение обвиняемия М. В. В. е признат за виновен в това,
че на 15.07.2022 г. в гр. Дупница, в апартамент, находящ се в ж.к. ******, №
***, ет. ****, ап.***, чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата ръка, извиване
на ръцете и нанасяне на ритници по краката, е причинил лека телесна повреда
на Х. А. В., от гр. Д., изразяваща се в хематом в областта на лявата мишница,
външна повърхност, средна трета; подкожен хематом в областта на лява
2
гривнена става, циркулярно обхващащ цялата гривнена става и хематом в
областта на лява подбедрица, горна трета, латерална повърхност, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на
чл.128 и 129 НК, като телесната повреда е причинена в условията на домашно
насилие, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.5а във вр. с чл.130 ал.1 НК
и чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание“глоба“ в размер на 1000 лв. С решението е
осъден да заплати разноските по делото в общ размер на 427,20 лв.
За да постанови този правен резултат, ДнРС е установил правилно
фактическата обстановка по делото, като е приел следното:
Обвиняемият е неосъждан, разведен към момента на постановяване сна
решението, работещ като ******** в ФЦСМП – Дупница. Освобождаван е от
наказателна отгжоворност по реда на чл.78 а НК за престъпление по ч.131ал.1
т.12 вр. с ч.130 ал.1 НК с влязло в сила на 1.08.2019 г. Решение №
161/25.04.2019 г. на ДнРС, постановено по НАХД № 149/2018 г., с наложена
глоба в размер на 1000 лв., която е била заплатена на 24.06.2020 г.
Обвиняемият М. В. и пострадалата Х.В.след развода им с фамилното име
П./ са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 27.08.2017 г., който е
прекратен със спогодба през 2022 г. По време на брака и си съпрузите
живеели в самостоятелно жилище в гр. Д., ж.к. ******, № ***, ет. ***, ап.**.
След забременяването на пострадалата с близнаци обвиняемият започнал
вечер по-често да употребява алкохол. След употреба на алокохол ставал
агресивен и двамата се карали за битови проблеми, но скандалите често
ескалирали до обиди на висок тон, псувни и заплахи от обвиняемия към
съпругата му св.Х. П.. Тя съобщава дори за случай като бременна, в
напреднала бременност, когато обвинямият я хвърлил на леглото. В
допълнение към изложеното от ДнРС настоящият състав приема, че това
поведение на обвиняемия се засилило след раждането на децата им през
м.април 2020 г., когато обвиняемият започнал да обижда Х. П. с думи като
„боклук“, „мърша“, посягал й с шамари. За тези скандали тя се обаждала на
неговите родители – първоначално на майка му, след това и на баща му за
съдействие, но без успех. На няколко пъти бащата на обвиняемия св. В. В.
идвал с колата си при тях в апартамента за успокояване на положението.
Първоначално св.Х. П. криела за скандалите от своите родители, а споделяла
3
само със сестра си св. М.С., която неколкократно виждала наранявания по
сестра си, за които Х. казвала, че са й причинени от обвиняемия.
На 8.06.2021 г.вечерта, след употреба на алкохол и словесен скандал заради
това,че децата му пречат да вечеря спокойно, обвиняемият хвърлил силно по
св.Х. П. в присъствието на децата детска играчка с големи размери – камион
за блъскане с крака и я ударил с него в областта на лакътя и коляното от
лявата страна, от който удар на П. потекло кръв, а след това започнал да я
удря по цялото тяло. Тя успяла в един момент да се скрие в тоалетната и
подала сигнал на тел.112, отразен в дневника на РУ –Дупница, а след това се
обадила и на родителите си и на св.В.. На място дошли полицейските
служители свидетелите М. Г. и Х. Я.. В момента на пристигането им
скандалът вече бил отминал, но св. Г. забелязал, че Х. е видимо разстроена.
Те предупредили двамата да не се разправят и си тръгнали. При тръгването на
полицаите дошли родителите на Х. П. - свидетелите А. и С.П., както и бащата
на обвиняемия св.В. В.. Свидетелите П. забелязали кръвта по ръката и крака
на дъщеря си. Опитали се да разрешат споровете между съпрузите, но
обвиняемият се скарал със свидетелите П. и им казал да си вървят и те си
тръгнали.
На 21.03.2022 г. вечерта, също след употреба на алкохол, възникнал
поредния скандал на обвиняемия с пострадалата и той отново й нанесъл
удари по тялото и извивал ръцете й. За този скандал св.Х. П. не съобщила на
полицията, но решила да се изнесе заедно с децата от семейното жилище. На
следващия ден, докато обвиняемият бил на работа, тя заедно с децата си
напуснала семейното жилище и отишла в жилището на родителите си, където
им разказала за скандала предната вечер. Около 20 дни прекарала с децата в
жилището на родителите си, като обвиняемият я молел да се върне и
обещавал, няма да употребява повече алкохол и ще промени поведението си
към нея.
Св. П. решила да му даде още един шанс и се върнала с децата в семейното
жилище. Първите няколко дни обвиняемият употребявал малко алкохол, но
след това по думите на пострадалата“започнал да се отпуска и да се напива“.
И тогава продължил освен с психическо насилие върху св. Х. П., като я
наричал с обидни думи и заплахи – че ще я убие и излежи и че няма да й даде
децата. Св.Х.П. е споменала за скандал с нанасяне на удари на нея от
4
обвиняемия нв края на м.април 2022 г., за който не е казала на никого. Тя е
заявила, че ударите всеки път били едни и същи – с юмруци в тялото,
извиване на ръце, скубане и блъскане, като физическото посегателство било
когато обвиняемият е в пияно състояние. И така до 15.07.2022 г.
На 15.07.2022 г. около 1,20 часа през нощта обвиняемият се събудил от
плача на едно от децата им. Той обвинил съпругата си – св. Х. П., че нарочно
е събудила детето и то се разплакало, за да не може той да се наспи, а на
другия ден трябвало да пътува с пациент до ДПБ – Раднево, обл. Ст. Загора.
И тогава обвиняемият станал, започнал да вика и нанесъл на св.Х. П. силен
удар с юмрук в лявата й ръка, извивал й неколкократно ръцете и й нанесъл и
неколкокщратни удари с ритници по краката. По този начин й причил
следните телесни увреждания: хематом в областта на лявата мишница,
външна повърхност, средна трета, с приложащ оток с размер 10/ 8 см;
подкожен хематом в областта на лява гривнена става, циркулярно обхващащ
цялата гривнена става и хематом с размер 6/8 см в областта на лява
подбедрица, горна трета, латерална повърхност, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129
НК.
Св.Х. П. успяла да се измъкне от обвиняемия и се скрила в тоалетната,
откъдето подала сигнал на тел.112 за нанесения побой, на който сигнал
отишли полицейските служители Е. Г. и Е. Д., като последният изготвил и
Докладна записка по случая. Свидетелите Г. и Д. извели обвиняемия от
жилището и му казала да не нощува там. Но той им обяснил, че е употребил
алкохол и не може да шофира и обещал, че ще си легне и няма да създава
проблеми, след което се прибрал в жилището им.
През деня на 15.07.2022 г. св. Х. П. заедно с децата си се изнесла
окончателно от семейното жилищеи отишла да живее при родителите си, като
баща й я посъветвал да си извади медицинско за синините по ръцете й . Тя
подала молба по ЗЗДН и ИМ за развод.
На обвиняемия била издадена и връчена в кметството на с. Б. Заповед за
незабавна защита № 19/22.07.2022 г. на ДнРС, издадена по гр.д.№ 1360/2022
г.
ДнРС е извършил задълбочен и обоснован анализ на събраните
5
доказателства, установяващи възприетата фактическа обстановка съгласно
изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК, с който настоящият състав се
солидаризира изцяло. Изчерпателно и законосъобразно са изброени
кредитираните доказателства и степента на кредитиранитео им. Настоящият
състав също приема, че изложената фактическа обстановка е установена от
следните доказателства:
= писмени доказателства – изброените в хода на горното изложение такива,
както и от медицинско свидетелство от д-р М. С., издадено на 18.07.2022 г. ,
извлечение от дневника на РУ – Дупница за заведени сигнали, Справка за
съдимост на обвиняемия, Справка от нац. система тел.112;
= експертни заключения – кредитираните изцяло СМЕ на д-р П.,
установяваща вида и механизма на причинените на св. П. телесни
увреждания, както и съдебно-фоноскопната експертиза на в.л.Я.Я.,
възпроизвеждаща текстово съдържанието на подадените от св. П. сигнали на
тел.112 на 8.06.2021 г. и на 15.07.2022 г.;
= изцяло кредитираните гласни доказателства - показанията на пострадалата
свидетелка Х. П./В.а към момента на разпита/, на родителите й св. С. и А. П.,
приобщени по реда на чл.281 НПК, на сестра й св.М.С., въпреки родствената
връзка на последните трима с пострадалата. Тези показания, преценени на
фона на кредитираните писмени доказателства и експертни заключения,
законосъобразно са кредитирани изцяло като достоверни поради пълното им
подкрепяне от останалия кредитиран доказателствен материал. ДнРС в
мотивите на решението подробно е изложил съображенията си за цялостното
им кредитиране, които се споделят от настоящия състав и не се налага
преповтарянето им в настоящото решение.
= частично кредитираните показания на родителите на обвиняемия-
свидетелите В. и Р. В.и, но не защото са родители на обвиняемия, а защото
част от заявеното от тях се опровергава от кредитираните доказателствени
средства. Въпреки опита си да оправдае поведението на сина си св. Р. В.а
пестеливо е заявила, че „всичко беше наред, докато се родиха децата“, че е
виждала М. да употребява алкохол, но не вярва това да е всяка вечер и че
синят и снаха й си развалили отношенията, но че това било заради стремежа
на сина й да учи медицина. Св. В. В. е заявил, че е ходил в семейното жилище
на сина си и снаха си и при едно от ходенията му там е заварил тръгващи си
6
полицейски служители, които били извикани във връзка с подаден сигнал от
снаха му, че снахата му се е обаждала и му е казвала, че са се скарали, че
снаха му един път се е изнасяла от жилището, че първият скандал между
двамата е бил през 2021 г., вторият – през 2022 г. и той и двата пъти е ходил в
жилището и че синът му като всеки нормален човек употребява алкохол, и че
срещу сина му е издадена заповед за неизабавна защита от доимашно
насилие, връчена в кметството на с.Б.. В така посочените им части поради
подкрепянето на тези показания от кредитираните доказателства
законосъобразно са кредитирани частично показанията на свидетелите Р. и В.
В.и. Настоящият състав споделя подробния анализ на доказателствената
стойност на показанията на тези двама свидетели в мотивите на обжалваното
решение. В останалата им част – че синът им не е посягал физически на снаха
им и не са забелязали следи от физическо насилие по нея, показанията им се
опровергават от кредитираните свидетелски показания, от съдържанието на
разпечатките от тел.112 и за 15.07.2022 г. – и от медицинското свидетелство
на пострадалата и изготвената впоследствие СМЕ.
Законосъобразно са анализирани и обясненията на обвиняемия, дадени пред
ДнРС и правилно и законосъобразно са възприети от решаващия съд като
защитна теза поради опровергаването им от кредитираните гласни и писмени
доказателства и експертните заключения.
Въз основа на възприетото, с посочените допълнения на отделни детайли
от фактическата обстановка в настоящото решение, правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че от обективна и субективна страна
обвиняемият М. В. е осъществил състава на престъплението по чл.131 ал.1
т.5а във вр. с чл.130 ал.1 НК – телесна повреда, причинена в условията на
домашно насилие.
От обективна страна фактическият състав на това престъпление препраща
към нормата на чл.93 т.31 НК. Последната дефинира института “ в условията
на домашно насилие“. Съгласно тази дефиниция престъплението е
извършено в условията на домашно насилие, ако е предшествано от системно
упражняване в случая на физическо и психическо насилие. И в тази връзка
правилно е прието, че съгласно тази дефиниция, за да е налице признака
“системност“, е необходимо инкриминираната телесна повреда, причинена на
пострадалата св.Х. П. на 15.07.2022 г., да е предшествана от поне три прояви
7
на домашно насилие.
Настоящият състав приема, както законосъобразно е приел и ДнРС, че в
случая от всички кредитирани доказателства е установено безспорно, както
изисква чл.303 НПК, трите предшестващи деянието прояви на домашно
насилие, извършено съответно в три периода:
= първа проява – периода от раждането на децата през м.април 2020 г. до
8.06.2021 г., изразила се в психическо насилие чрез изричани неколкократно
от обвиняемия обидни думи – „боклук“, „мършо“ и псувни, както и
физическо насилие – чрез скубане, посягане с шамари, насочени към св. Х. П.,
към този момент негова съпруга;
= втора проява – скандалът на 8.06.2021 г., с подаден сигнал од полицията от
св.Х.П.;
= трета проява – скандалът на 21.03.2022 г., след който за известно време
св.Х. П. се изнесла с децата от семейното жилище.
По време са тези три прояви на домашно насилие е установено безспорно,
че обвиняемият и св. Х. П. са живели заедно в жилището в ж.к.“****“ акто
съпрузи, с изключение само на около 20 дни, когато след 21.03.2021 г. П. е
живяла с децата при родителите си. Това обосновава безапелационния правен
извод, че от обективна страна са налице три проявни форми на домашно
насилие, предхождащи причинената на св. Х. П./тогава с фамилното име В.а/
на 15.07.2022 г. лека телесна повреда. А последната е безспорно доказана
както от СМЕ и медицинското свидетелство, така и от кредитираните
показания на св.Х. П. и на родителите й свидетелите С. и А. П..
По така изложените съображения основното възражение на защитата за
несъставомерност на обвинението поради липса на обективния признак
“системност“ е неоснователно и опровергано от събраните и кредитирани в
тяхната съвкупност доказателства, подробно посочени по-горе. Съдът е
съгласен със защитата, че във всяко семейство възникват скандали - по-
шумни или по-тихи, но в случая възникналите скандали излизат далеч извън
рамките на обичайни семейни скандали и недоразумения. Установи се в
посочените три проявни форми на предшестващото домашно насилие , че
словесните пререкания в първата проявна форма на психическо насилие / от
м. април 2020 г. до 8.06.2021 г./ са прераствали в обиди и псувни, ескалирали
8
до заплахи и до физическо посегателство – чрез скубане и посягания с
шамари към св. П.. А в следващите две появни форми/ тези на 8.06.2021 г. и
на 21.03.2022 г./ обвиняемият е проявил агресивно физическо насилие спрямо
съпругата си и то в присъствието на децата им, установено безспорно от
разпечатките на тел.112 и фоноскопната експертиза, както и от кредитираните
свидетелски показания.
Всичко изложено обосновава правния извод за безспорна доказаност на
обвинението от обективната му страна - причиняване от обвиняемия на
лека телесна повреда на съпругата му св.Х. П./тогава В.а/ на 15.07.2022 г. в
условията на домашно насилие, а именно: хематом в областта на лявата
мишница, външна повърхност, средна трета, с прилежащ оток с размер 10/ 8
см; подкожен хематом в областта на лява гривнена става, циркулярно
обхващащ цялата гривнена става и хематом с размер 6/8 см в областта на лява
подбедрица, горна трета, латерална повърхност, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129
НК. Телесната повреда е причинена чрез действия – удар с юмрук в областта
на лява мишница, ритане с крак в областта на лява подбедрица и стискане с
ръка в областта на лява гривнена става, установетно от СМЕ и кредитираните
свидетелски показания на св.Х. П./В.а/. Телесната повреда е причинила
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата, с пълно
възстановяване за период от около 2 седмици, през който период лицето би
търпяло болка и страдания, засилващи се при движение на левите крайници, с
постепенно затихващ интензитет. Тази телесна повреда е причинена в
условията на домашно насилие по см.на чл.93 т.31 НК.
Законосъобразно е прието от районния съд и субективна съставомерност на
обвинението, като престъплението е извършено при форма на вината пряк
умисъл, поради липса на данни за патологично алкохолно опиянение или
други обстоятелства, влияещи върху способността на обвиняемия да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Настоящият състав се солидаризира с възприетото от решаващия съд, че във
времето обвиняемият съзнателно, методично и продължително, след употреба
на алкохол, е упражнявал психическо насилие, прераснало впоследствие и
във физическо такова върху съпругата си и с това е целял именно увреждане
на здравето й в условията на домашно насилие. Той е съзнавал извършеното,
9
но е искал и е постигнал именно сочения противоправен резултат.
Поради безспорната доказаност на обвинението от обективната и
субективната му страна съдът законосъобразно е признал обвиняемия М. В. за
виновен по него.
По отношение наложеното наказание правилно е приложена хипотезата на
Чл.78 а НК и обвиняемия В. е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание “глоба“. Този институт е приложим,
тъй като след предходната санкция по чл.78 а НК обвиняемият е внесъл
размера на наложената му глоба на 24.06.2020 г. Изложени са съображения за
индивидуализация на наказанието, споделящи се от настоящия състав, като
глобата е наложена в минималния законов размер от 1000 лв.
Предвид изложеното доводите във въззивната жалба за оправдаване на
обвиняемия са неоснователни. При служебната проверка на атакуваното
решение съдът не намери основания за отмяна на решението по съображения,
различни от сочените във въззивната жалба.
Обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154/4.05.2023 г. на ДнРС, постановено по
АНД № 210/2023 г. по описа на този съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10