№ 26027
гр. София, 25.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20231110162597 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от Р. С. Н. срещу „Софтуер Груп БГ“ АД обективно
съединени осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 24 439 лв., представляваща дължимо допълнително
доброволно трудово възнаграждение съгласно „План за стимулиране на служителите“
по сключен Трудов договор № ......... г., ведно със законната лихва, считано от
15.11.2023 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането,
както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 1 647,76 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното допълнително доброволно
трудово възнаграждение за периода от 08.05.2023 г. до 15.11.2023 г. /съобразно УМ от
18.12.2023г./;
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 1 053,16 лв., представляваща дължимо основно месечно
трудово възнаграждение за четири отработени дни през месец май 2023 г. по сключен
Трудов договор № ......... г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2023 г. /датата
на подаване на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането, както и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сума в размер на 71,01 лв., представляваща
лихва за забава върху неизплатеното основно месечно трудово възнаграждение за
периода от 08.05.2023 г. до 15.11.2023 г.;
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 157,97 лв., представляваща дължимо допълнително
задължително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
в размер на 15 % върху основната работна заплата по сключен Трудов договор № .........
1
г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2023 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД – за сума в размер на 10,65 лв., представляваща лихва за забава върху
неизплатеното допълнително задължително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит за периода от 08.05.2023 г. до 15.11.2023 г.;
- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 3 700 лв., представляваща дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 дена, ведно със законната лихва,
считано от 15.11.2023 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до изплащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сума в размер на
249,47 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 08.05.2023 г. до 15.11.2023 г.
Ищецът твърди, че на 05.01.2018 г. между него и ответника е сключен Трудов
договор № ......... г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „Преговарящ,
управление на вземанията“, отдел „Финанси“. Излага, че на 31.03.2022 г. между него и
ответника било сключено Допълнително споразумение към Трудов договор № ......... г.,
съгласно което основното трудово възнаграждение на служителя било променено на 5
265,80 лв. Посочената длъжност ищецът заемал до прекратяване на трудовото
правоотношение с писмено предизвестие от страна на служителя на основание чл. 326,
ал. 1 КТ със Заповед № 35/25.04.2023 г., влязла в сила на 08.05.2023 г. Съгласно
заповедта на служителя следвало да се изплатят следните обезщетения: допълнително
доброволно плащане съгласно „План за стимулиране на служителите“ в размер на
24 439 лв., както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ - 11 дни. Твърди, че обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 дена представлява сума в размер
на 3 700 лв. Ищецът посочва, че към настоящия момент посочените суми все още не му
били изплатени от работодателя. Освен това, счита, че му се дължат още и сума в
размер на 157,97 лв., представляваща 15 % клас прослужено време, както и сума в
размер на 1 053,16 лв. за четири отработени дни през месец май 2023 г. до влизане в
сила на заповедта – 08.05.2023 г. Излага, че добросъвестно е изработил дните през
времето на предизвестието. Сочи, че е предприел действия по обезпечение на бъдещ
иск на основание чл. 390 ГПК и му е издадена Обезпечителна заповед № ..... г. по
описа на СРС, 52 състав, в изпълнение на която било образувано изп. д. № .... по описа
на ......... Твърди, че е наложен запор върху банковите сметки на работодателя
„Софтуер Груп БГ“ АД. С тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски за настоящото исково производство, както и за
предхождащите го обезпечително производство по обезпечение на бъдещ иск и
изпълнително производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
2
ответната страна „Софтуер Груп БГ“ АД. Признава обстоятелствата, посочени в
исковата молба относно съществуването и прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба –
15.11.2023 г., на ищеца са изплатени дължимите съгласно издадените от работодателя
фишове суми, както следва: обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е
изплатено на 17.08.2023 г.; допълнително задължително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 15 % върху основната
работна заплата е изплатено на 17.08.2023 г.; основното месечно трудово
възнаграждение за четири отработени дни през месец май 2023 г. е изплатено на
17.08.2023 г. Оспорва дължимостта на допълнителното доброволно трудово
възнаграждение съгласно „План за стимулиране на служителите“ по чл. 13, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. В условията на евентуалност, в случай че
се установи неговата дължимост, оспорва същото за сумата над 15 994,06 лв. до пълния
претендиран от ищеца размер за сумата от 24 439 лв. Изцяло оспорва дължимостта на
претендираните от ищеца суми, като посочва, че същият не е взел предвид
извършените от работодателя през месеците май - август 2023 г. плащания на трудови
възнаграждения, обезщетения и клас. Представя 6 бр. платежни нареждания, с които
цели да докаже, че претендираните от ищеца суми са изплатени, с изключение на
сумата в размер на 24 439 лв., представляваща допълнително доброволно трудово
възнаграждение съгласно „План за стимулиране на служителите“. С тези съображения
моли за отхвърляне на предявените искове поради тяхната неоснователност.
С оглед горното и на основание чл.140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА предявени от Р. С. Н. срещу „Софтуер Груп БГ“ АД обективно
съединени осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 24 439 лв., представляваща дължимо допълнително
доброволно трудово възнаграждение съгласно „План за стимулиране на служителите“
по сключен Трудов договор № ......... г., ведно със законната лихва, считано от
15.11.2023 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането,
както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сума в размер на 1 647,76 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното допълнително доброволно
трудово възнаграждение за периода от 08.05.2023 г. до 15.11.2023 г.;
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
3
на ищеца сума в размер на 1 053,16 лв., представляваща дължимо основно месечно
трудово възнаграждение за четири отработени дни през месец май 2023 г. по сключен
Трудов договор № ......... г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2023 г. /датата
на подаване на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането, както и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сума в размер на 71,01 лв., представляваща
лихва за забава върху неизплатеното основно месечно трудово възнаграждение за
периода от 08.05.2023 г. до 15.11.2023 г.;
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 157,97 лв., представляваща дължимо допълнително
задължително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
в размер на 15 % върху основната работна заплата по сключен Трудов договор № .........
г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2023 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД – за сума в размер на 10,65 лв., представляваща лихва за забава върху
неизплатеното допълнително задължително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит за периода от 08.05.2023 г. до 15.11.2023 г.;
- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 3 700 лв., представляваща дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 дена, ведно със законната лихва,
считано от 15.11.2023 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до изплащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сума в размер на
249,47 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 08.05.2023г. до 15.11.2023г.
УКАЗВА на ищеца в срок до с.з. да уточни конкретните отработени дни през
месец май 2023г., за които претендира дължимото се от ответното дружество основно
месечно трудово възнаграждение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в
посочения срок, производството по делото в тази си част ще бъде прекратено.
УКАЗВА на ищеца, че по предявените осъдителни искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 КТ негова е доказателствената тежест за установяване на
следните обстоятелства:
1. съществуване на трудово правоотношение между страните по сключен
Трудов договор № ......... г. за посочения период;
2. изпълнение на задължението на ищеца да престира работна сила в полза на
работодателя;
4
3. за работодателя да е възникнало задължение за заплащане на трудово
възнаграждение в претендираните размери.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
плащане на дълга.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ в отношенията между страните обстоятелството по т. 1.
УКАЗВА на ищеца, че по предявения осъдителен иск с правна квалификация
чл. 224, ал. 1 КТ негова е доказателствената тежест за установяване на следните
обстоятелства:
1. прекратяване на трудовото правоотношение между страните;
2. ищецът в качеството си на служител да не е използвал полагащия му се
платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни
години;
3. размерът на дължимото обезщетение за неизползван отпуск.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
плащане на дълга.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ в отношенията между страните обстоятелството по т. 1.
УКАЗВА на ищеца, че по предявените осъдителни искове с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства:
1. парично задължение на ответника;
2. настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение.
УКАЗВА на ответника в срок до с.з. да представи доказателство за валидно
учредена представителна власт по отношение на адв. С. за производството пред СРС.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по доказателствените искания на ответника в
срок до съдебното заседание, с оглед изричното становище на ответника в тази насока.
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от съобщението да индивидуализира
всеки един документ, чийто оригинал иска да се изиска от ищеца по реда на чл. 183
ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на указанията в
посочения срок, доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
5
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Указва на страните, че за приключване на делото
със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за
целта представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
ДОПУСКА приложените към ИМ и ОИМ писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до с.з. да вземат становище
съгласно указанията дадени с доклада.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 14.10.2024 г., 13:35 часа,
за която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение като на
ищеца се изпрати препис от ОИМ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6