Решение по адм. дело №847/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба от С. И. Д., [ЕГН] от гр.Пазарджик, [улица]против заповед за прилагане на ПАМ №225з-960 от 26.06.2025г. на старши полицай в 01 взвод, сектор „ОП в 01 РУ-СДВР“ при СДВР, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС с табели с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

С жалбата се оспорва заповедта, като се излагат доводи за незаконосъобразност. Моли да бъде отменена, претендират се разноски.

Ответникът по жалбата - старши полицай в група ООР, сектор ОП при 09 РУ-СДВР не изразява становище по същата.

Административен съд Пазарджик след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед за прилагане на ПАМ №225з-960 от 26.06.2025г. на старши полицай в 01 взвод, сектор „ОП в 01 РУ-СДВР“ при СДВР, с която на С. И. Д. в качеството му на собственик на посочения автомобил е наложена на 26.06.2025г., около 20.50ч., в гр.София, по ул.“Иван Вазов“ от ул.“Г.Раковски“ към ул.“Г.Бенковски“ управлява МПС [Марка], модел „А4“, с табели с рег. № [рег. номер], без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, за което му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС с табели с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Оспорването е допустимо - направено е от легитимирано лице с правен интерес - спрямо жалбоподателя е приложена оспорената ЗПАМ-, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, като разгледано по същество е основателно.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Със заповед №513з-6400 от 07.07.2023г. на Директора на СДВР са определени лицата, които могат да налагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б.“а“ и т.6 от ЗДвП, като издателят на ЗПАМ в случая попада в кръга на лицата, посочени в т.2 от тази заповед. Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването й.

Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. С цитираната правна норма са уредени хипотезите на прилагане на ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който: управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. С изменението на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), законодателно е направено разграничение между управление на МПС от неправоспособен водач и управление на МПС без водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС. За да се приложи процесната ПАМ е следвало от страна на административния орган по безспорен начин да бъде установено правонарушение по смисъла на ЗДвП, изразяващо се в непритежаване на СУМПС; неправоспособност на водача или и двете - доколкото не е ясно точно на кое от посочените основания, или и на двете, последният се е позовал.

Законодателят изчерпателно е изброил случаите, при които се прилага горната ПАМ, като категорично е разграничил лицето, което не е правоспособен водач от лицето, което не притежава свидетелство за управление. Т.е. хипотезите са различни и органът, издал ЗППАМ следва изрично да посочи кое от двете качества обладава водачът – дали е неправоспособен или не притежава свидетелство за управление. В ЗПАМ са описани всички административни нарушения, визирани в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя – доколкото е неясно кои точно факти и обстоятелства следва да опровергава в изпълнение на указаната доказателствена тежест. Съответно за съда е обективно невъзможно да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения административен акт.

По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменена.

В тежест на ответника следва да се възложат сторени от жалбоподателя разноски. Съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C - 427/16 и C -428/16 на СЕС, първи състав, съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото. Преюдициалното заключение на СЕС се ползва с тълкувателна сила, която е задължителна и обвързва националния съд, отправил запитването. В решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, чл. 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Доколкото спорът не е такъв с фактическа и правна сложност, то на сочените основания в полза на жалбоподателя следва да се присъдят 10 лева за заплатена държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на ПАМ №225з-960 от 26.06.2025г. на старши полицай в 01 взвод, сектор „ОП в 01 РУ-СДВР“ при СДВР.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С. И. Д., [ЕГН] от гр.Пазарджик, [улица]сумата от 510лв, представляваща разноски по делото.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.