Определение по дело №79/2013 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на [фирма],[ЕИК], със съдебен адрес в С., р-н „К. село”, бул.”Т.К”№14, против [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], ул.”М”№27, вх.”А”, ет.7, ап.9, с пр.осн.чл.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 ГПК.

Сочи се от ищцовото дружество,че със запис на заповед, издаден на 12.05.11г, ответното О. се е задължило да му заплати сумата от 33 000лв.Записа на заповед е предявен на длъжника, но плащане.На 02.08.12г ищеца отправил до длъжниците нотариални покани, с които им предоставили допълнителен 7-дневен срок за изпълнение, но безрезултатно.За събиране на вземането ищцовото дружество е подало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответното О., такава е издадена по ч.гр.д.№2483/13г по описа на БРС, но длъжника е възразил. Ето защо ищеца е предявил настоящият иск, с който настоява да се признае за установено съществуването на вземането му спрямо ответника по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2483/13г по описа на БРС, възлизащо на сумата от 33 000лв, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 12.05.11г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 17.10.13г до окончателното изплащане на сумата, като настояват за присъждане на разноските от 660лв в заповедното и настоящото производство.

Отговор от ответната страна не е подаден, въпреки осигурената възможност за това. В с.з. обаче оспорва исковата молба и задължението си по представения запис на заповед, излагайки аргументите си в тази насока.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на доказателствата, закона и всички обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Според издадената на 12.05.11г в [населено място] запис на заповед [фирма], представлявано от управителя Н.Б. като издател, се е задължило неотменимо, безусловно и без протест да плати на предявяване на ищцовото дружество сумата от 33 000лв в [населено място],ул.”Т.К”№14. Видно от ценната книга физическите лица Н.Б. и Г.Д. са я подписали като авалисти, както и че същата им е предявена за плащане в деня на издаването й - 12.05.11г.

Отделно от това, с две нотариални покани рег.№№ 5412/02.08.13г и 5413/02.08.13г ищеца кани ответното дружество и авалиста Г.Д. за заплатят солидарно поетото задължение от 33 000лв с цитираната запис на заповед в едноседмичен срок, считано от връчването им, съответно на 06.08.13г и 23.08.13г.По делото обаче липсват данни за плащане.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК ищеца е поискал и респ. получил от БРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответното дружество и солидарно задължените авалисти за заплащане сумата от 33 000лв дължима по горната запис на заповед, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението - 17.10.13г до окончателното й изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски:660лв платени за държавна такса и 2 808лв за адвокатско възнаграждение(вж.ч.гр.д.№2483/13г по описа на РС-Благоевград).

В предвидения от закона срок и ред от ответното дружество, в качеството му на длъжник, е постъпило възражение срещу посоченото задължение(вж. П. с изх.№30147/14.10.14г и възражение с вх.№5431/20.10.14г по изп.д.№2/14г по описа на ЧСИ Р.М.).

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Иска е допустим, тъй като са налице всички предпоставки за това.След самостоятелна проверка на материалите в заповедното производство, настоящия състав констатира, че възражението по чл.414 ГПК е подадено от законния представителна на ответното дружество в предвидения двуседмичен срок по ал.2.Този извод се обосновава от П. с изх.№30147/14.10.14г, връчена по изп.д.№2/14г по описа на ЧСИ Р.М. на управителя на [фирма] на 14.10.14г и депозирането в БРС на възражение вх.№5431 на 20.10.14г. Другите начини за узнаване на заповедта по чл.417 ГПК са ирелевантни.

Разпоредбата на чл.422 ГПК дава възможност на кредитора да установи по съдебен ред съществуването на вземането си спрямо длъжника, при оспорването му от последния.

Записа на заповед е абстрактна сделка, пораждаща парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на посочената сума.Представения запис на заповед доказва по категоричен начин, че [фирма], представлявано от управителя Н.Б., неотменимо, безусловно и без протест се е задължило да заплати на ищцовото дружество сумата от 33 000лв на предявяване.Въпросната ценна книга е предявена за плащане както на главния длъжник, така и на авалиситите в деня на издаването й – 12.05.11г(вж. отразеното върху записа на заповед) и по тези въпроси не се спори.

Безусловният характер на волеизявлението на О., изразено чрез неговия управител, произтича от чл.535,т.2 ТЗ. Записа на заповед като едностранна абстрактна сделка и ценна книга и е достатъчен за пораждане на менителничния ефект. Това е така, понеже волеизявлението на издателя( [фирма]) за заплащане към Е. на определената в записа на заповед сума е материализирана в цялостния текст на ефекта в съответствие с изискванията на чл.535 ТЗ за съдържание и форма.Ето защо доводите на ответника за липса на основания за издаването й, водещи до нищожност на въпросната едностранна правна сделка,а също и за недължимост на исковата сума, не намират опора в закона.

С оглед изложеното настоящият състав счита за установено съществуването по реда на чл.422 ГПК на претендираните от ищеца вземания срещу ответната страна, за сумата от 33 000лв, представляваща непогасени задължения по издадената на 12.05.11г запис на заповед,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 17.10.13г до окончателното й изплащане.

Съгл.т.10 от ТР№4/13г на ОСГТКВКС присъдените в заповедното производство разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 ГПК, а представляват закона последица от разрешаването на настоящия спор. В съответствие с разбирането в т.12 от цитираното ТР№4/13г определените в заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№2483/13г по описа на БРС разноски на ищеца в размер на 660лв за държавна такса и 2 808лв за адвокатско възнаграждение, следва да се заплатят от ответника.

Аналогично е положението и с направените пред настоящата инстанция разноски.Според доказателствата и списъка по чл.80 ГПК ответника следва да заплати сумата от 660лв държавна такса по предявеният иск и 3 648лв за адвокатско възнаграждение.

Възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Преценката на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от доказателствените факти и обективиращите ги доказателства, правопораждащите факти и пр., сочат на пълно съответствие между платеното възнаграждение за адвокат и положените от последния усилия при упражняване на процесуалните права, с оглед ищцовата защита.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], ул.”М№27, вх.”А”, ет.7, ап.9, съществуването в полза на [фирма],[ЕИК], със съдебен адрес в С., р-н „К. село”, бул.”Т.К”№14,вземане за сумата от 33 000лв, представляваща непогасени задължения по издадената на 12.05.11г запис на заповед,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 17.10.13г до окончателното й изплащане, предмет на заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№2483/13г по описа на БРС.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], ул.”М”№27, вх.”А”, ет.7, ап.9, да заплати на [фирма],[ЕИК], със съдебен адрес в С., р-н „К. село”, бул.”Т.К”№14, общо сумата от 7 776лвлв, представляващи направени разноски, както следва: 3 468лв разноски в заповедното производство и 4 308лв разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок, считано от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: