№ 3719
гр. *, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня К.
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20233110102363
по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл.285 вр.чл.140,ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД
от В. В. А. срещу Областна администрация * за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 794 лева като частичен иск от 964лева,
представляваща стойност на полагаща се храна за отработени 484 дни за
периода 29.06.2019г. - 31.12.2022г., сумата от 119 лева като частичен иск от
173 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата
за периода първа дата на последващ месец на престирането на работната сила
до датата на подаване на исковата молба 26.02.2023г. , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда 27.02.2023г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на валидно сключен трудов
договор №*/29.06.2019 г., ищецът бил назначен на длъжността „изпълнител-
оперативен дежурен на ОСС" при в Областна администрация - *, която била и
негов работодател, при основна заплата в размер на 560 лева. Трудовият
договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ.
От момента на назначаването на работа ищецът работил в Областна
администрация * с поставени месечни поименни графици за периода, за който
било установено сумирано изчисляване на работното време, с което
изчисляването било месечно и трудът бил полаган по разпореждане на
работодателя. Работният ден бил 12 часов. Това фактическото положение
обаче било уредено с вътрешен административен акт със Заповед №
*/01.06.2016 г. на Областен управител на област с административен център *,
с която било наредено въвеждане на работа по график на служителите,
заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС" при сумарно
1
изчисление на работното време с период 6 месеца. На 28.05.2020 г. трудов
договор №367/30.09.2011 г. бил прекратен, като на следващата дата между
страните се сключил нов трудов договор с №*/29.05.2020 г. Съгласно
последния, работодателят - Областна администрация - *, възложил, а
служителят приел да изпълнява длъжността „изпълнител - оперативен
дежурен на ОСС", с основно месечно възнаграждение в размер на 610 лв.,
дължими до края на календарния месец, в който е престирана работна сила, и
работно време по график на смени. Длъжностната характеристика на
работната позиция изпълнител-оперативният дежурен на ОСС предвиждала,
че същият дава денонощни дежурства и оповестява ръководния състав на
Областна администрация-* и общините при: -привеждане на областта в
различни състояния и степени на готовност при военно време; - кризи,
стихийни бедствия и крупни производствени аварии; - мобилизация,
разсредоточаване и евакуация; - подпомага и организира мобилизационни
граждански ресурси за отбраната на страната. Със Заповед №* заповед №
*/01.06.2016 г. на Областния управител на област с административен център *
за осигуряване на денонощно дежурство в Областна администрация - * била
отменена и била въведена работа по график на служителите, заемащи
длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС" при сумарно
изчисление на работното време с период на отчитане 4 месеца.Твърди се, че
въпреки специфичната организация на труда, работодателят не бил
осигурявал безплатна храна през периода на действие на трудовите договори
до 31.12.22 г., нито изплащал на ищеца нейна парична равностойност,
въпреки изпълняваната работа на 12-часов работен ден при сумирано
изчисляване на работно време и на нито един от служителите назначени на
същата длъжност (* П., В. А., В. *). За периода от датата на Заповед №
*/01.06.2016 г. на Областен управител на област с административен център * -
29.06.2019- 31.12.22 г., ищецът имал отработени общо 484 дни, като следвало
да му бъде изплатена сумата от минимум 2 лв. на смяна/работен ден,
представляваща компенсиране на безплатна храна с парично обезщетение. На
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД работодателят дължал и законната лихва от датата на
забава за изпълнение на задължението -първа дата на последващия месец на
престирането на работната сила. Сочи се, че служителите на длъжността
„изпълнител - оперативен дежурен на ОСС" многократно се обръщали към
държавната администрация с надежда Областна администрация * да разреши
поставения проблем и преустанови правонарушението, което било видно от
Докладни записки от 2021 г. и 2022 г. По предложение на зам. областен
управител Симеон Костадинов от 31.01.2023 г. да бъдат осигурени средства в
размер на 7.00 лв на отработена смяна на оперативните дежурни на ОСС при
Областна администрация *, считано от 01.01.2023г., била издадена Заповед
№*/21.02.23 г. Последната предвиждала, че стойността на безплатната храна е
5,92 лв./отработена смяна. Излага се, че след отпадането на ал. 3 на чл. 285
КТ, законът не забранявал компенсиране на безплатна храна с парично
обезщетение. Излага се, че при липса на заповед на работодателя, в която да е
2
посочена вида и стойността на дължимата храна размерът на стойността на
дължимото следвало да се определи по реда на чл.5 от Наредбата. Моли се за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
предявения иск и се моли за уважаването му. Настоява се, че искът е
основателен по основание и размер. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.
Възразява се за изтекла погасителна давност на претенцията за периода
29.06.2019г.. до 29.02.2020г. с изтичането на три години от деня , в който
вземането е станало изискуемо, съгласно чл.111 ЗЗД. В останалата част иска
се оспорва като неоснователен. Сочи се, че Областна администрация * е
юридическо лице на бюджетна издръжка, а областният управител е
второстепенен разпоредител с бюджет към Министерски съвет. Предвид това
областният управител бил зависим от фискалната политика на централния
орган и не можел да взема решения в разрез с правните норми, от които се
ръководела дейността на първостепенния разпоредител. При това положение
прилагането на редица норми във фискалната дейност на администрацията
търпиля редакциите на специализираните счетоводни правила,
регламентиращи императивно стандартите за работа на публичния орган. В
чл. 100, ал. 2 от Закона за публичните финанси било дефинирано, че
първостепенните разпоредители с бюджет определят бюджетите на
второстепенните разпоредители с бюджет и ги утвърждават. Съгласно чл. 11,
ал. 13 от Закона за публичните финанси първостепенните разпоредители с
бюджет упражнявали контрол върху процесите по планирането, съставянето,
изпълнението и отчитането на бюджетите на разпоредителите с бюджет от
по-ниска степен. Нормата давала ясна представа за невъзможността
второстепенният разпоредител да разходва извън указанията на
първостепенния получените по делегиран ред средства. Описват се
стойностите на бюджета на Областна администрация за съответната
година през процесния период, които водели до извода, че била налице
обективна невъзможност претенцията на ищеца да бъде удовлетворена,
предвид което липсвало укоримо поведение от страна на работодателя -
същият бил положил възможните усилия да осигури необходимите средства
от първостепенния разпоредител, но той не ги предоставил. Съдебната
практика сочела, че от изброените в чл. 140, ал. 3 от КТ придобивки за
полагащите нощен труд, единствено задължението на работодателя да
осигурява на работниците и служителите ободряващи напитки е такова,
компенсиращо основното неудобство на нощния труд -безсънието. Храната
не била облага, свързана с времевия режим на работа -най-малко по причина,
че този период от денонощието не е обичаен за хранене. Освен това работата
на служителите ОМП не били при външни условия, за да се приеме, че
служителят би се облекчил при изпълнение на смяната от наличието на топла
храна. Областният управител осигурявал средства за тонизиращи напитки.
3
Съгласно счетоводните записвания, отделените за целта средства били 25
лева месечно. Тези напитки действително имали отношение към
преодоляване на неудобствата, свързани с работа нощем, липса на сън и
повишена продължителност на смяната. Предназначението на безплатната
храна било обвързано със здравословните и безопасни условия на труд,
поради което тя се дължала само в случаите, изрично предвидени в чл. 285
КТ във връзка с чл. 4, ал. 2 Наредба № 11/2005г, като замяната й с парична
равностойност била недопустима. Получаването на безплатна храна било
обвързано с пребиваването на работника в служебна среда, която, съгласно
чл. 285 от КТ, следвало да притежава специфичен характер, с какъвто
трябвало да се отличава и организацията на труд. Двете квалифициращи
предпоставки следвало да са налице кумулативно, за да възникне задължение
за осигуряване на безплатната храна. Същата била предвидена като
допълнителен дивидент при изпълнение на трудовите задължения с оглед
неутрализиране вредното въздействие на работната среда. Предназначението
на този дивидент не позволявал той да бъде трансформиран във финансова
добавка, тъй като това щяло противоречало на целта на престацията. На тези
съображения се твърди, че необходимите средства за евентуалното
осигуряване на храна не се включват в състава на индивидуалната работна
заплата. Касаело се до безплатна храна и/или добавки, които следвало да се
получават в натура, а не като парична равностойност. Този извод следвал от
условията, при които те се предоставяли, и от предназначението им -
въздействие върху здравето на работника или служителя, за което било без
значение отмяната на ал. 3 на чл. 285 от КТ, установяваща изрично забраната
за компенсиране на безплатната предпазна храна и противоотровите с
парично обезщетение. Невъзможността да се напуска работното място или
неговата евентуална отдалеченост от хранителни обекти, също не можела да
се компенсира впоследствие - целта на нормата била работодателят да
осигури храна на работник, който към момента на полагане на труда има
нужда от нея. Сочи се, че е налице съществена разлика между безплатната
храна с предпазна функция по чл. 285 КТ и храната, предоставяна на
работниците и служителите по чл. 269 КТ. Последната била допълнително
натурално трудово възнаграждение, предвидено в акт на МС, в колективен
трудов договор или в индивидуалния такъв. То представлявало доход и се
включвал към трудовото възнаграждение, за разлика от безплатната храна по
чл. 285 КТ, която била с целево предназначение. В чл. 2, ал. 1 от Наредба №
11/21.12.2005г за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна било посочено, кои дейсности са със специфичен характер на труда.
Алинея 2 на същата разпоредба гласяла, че за работи при специфична
организация на труда се осигурява безплатна храна и на работниците и
служителите, които работят на 12-часов работен ден при сумирано
изчисляване на работното време; работят в производства с непрекъсваем
процес на работа; работят в отдалечени обекти без възможности за ползване
на заведения за хранене. Право на безплатна храна по тази наредба имали
4
работниците и служителите, само за дните, когато работели при условията на
чл. 2. При сравнение между ал. 1 и ал. 2 на чл. 2 от Наредбата, било видно, че
едната хипотеза, за която се предвижда осигуряване на безплатна храна била,
когато видът на извършвана от служителя работа по необходимост е свързана
с вредни или опасни за здравето условия на труд, като целта на безплатната
храна била да бъдат неутрализирани или намалени вредните последици от
извършваната работа. В тази връзка неоснователно ищецът претендирал
сумата от 2 лв на работен ден като парично обезщетение, компенсиращо
безплатна храна. Смисълът на чл. 5 от Наредба № 11 не бил такъв - той сочел
стойността на храната, необходима с превантивна цел, а не алтернатива за
нейното последващо възмездяване. Втората предпоставка, предвиждаща
осигуряване на безплатна храна, била когато тя се предоставя с цел да бъде
осигурен нормален режим за хранене, който иначе би бил затруднен поради
организацията на труд. В настоящия случай ведомството не представлявало
отдалечен обект без възможности за ползване на заведения за хранене (в
радиус от 100 - 150 метра имало поне 5 хранителни обекта и 2 супермаркета,
единият с топла витрина), нито нормалното хранене се осъществявало през
нощта и можело да компенсира безсънието, нито пък организацията на труд
възпрепятствала служителите ОМП да носят със себе си необходимата храна
още при встъпване в смяна. Областният управител, в качеството си на
работодател, осигурил хладилник и микровълнова печка, което позволявало
служителите да направят своя кулинарен избор предварително и да го
приведат в подходящ за консумация вид в по-късен момент, когато нямат
възможност да напускат работното място.Излага се, че работното помещение
на служителите ОМП било и климатизирано, предвид което липсвали
рискови или специфично-натоварващи условия и по отношение
температурите на работа - те били в общоприетите норми. Съгласно Указание
на МТСП и МЗ за прилагането на Наредба № 11/2005 за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна, специфичният характер
на труда и специфичната организация на труда били фактори, които следвало
да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 от КТ, за да се породи
задължение на работодателя за осигуряването на безплатна храна. В случая не
били налице рискови фактори от типа, упоменат в чл. 2, ал. 1 от Наредба №
11/21.12.2005г. Дори нямало изискване за работа на открито. Не били налице
вредоносни условия, дискредитиращи здравния статус. Единственото
отклонение от нормалния житейски режим било задължението служителят да
стои буден нощем и това било обстоятелство, което не може да бъде
неутрализирано с предоставянето на храна.Според длъжностната
характеристика за заеманата от ищеца длъжност, основните ангажименти на
служителя се изразявали в познаване, съхранение, оповестяване при нужда и
наблюдение - активност, която нито протичала в екстремна среда, нито
изисквала необичайни усилия, нито излагала на увреждащи влияния при
изпълнението. Изброените в длъжностната характеристика задължения били
свързани предимно с познаване - например на разположението и
5
предназначението на техническите средства за оповестяване, свръзка и
наблюдение в дежурната стая. Според длъжностната характеристика ищецът
следвало още да съхранява документи, да познава реда на Щаба за
координация, да познава реда за оповестяване на населението и областния
управител, да следи състоянието на контролирани обекти, да спазва правила
от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, да
спазва правила за безопасни условия на труд и пожарна безопасност и да
участва ежемесечно в двучасово обучение на оперативните дежурни.
Оценката на риска за процесната длъжност не разкривала необичайни нива на
опасност или увреждащо въздействие. В условията на бедствие, криза или
военна намеса ситуацията можела да е опасна за всички граждани или
служители в еднаква степен и отново не нямало да е налице предпоставка за
привилегирована облага на дежурните ОМП. Оповестяването при
форсмажорни обстоятелства не водело до специфични натоварвания за
извършващия го. Затова и неговата трудова дейност не попадала в нормата на
чл. 285 от КТ. Необходимите компетентности за заеманата длъжност били
сведени до умение за работа с наличната свързочна апаратура в дежурната
стая и способност да се анализира бързо информацията и да се докладва
синтезирано и точно. И в това отношение не били налице специфични
изисквания, които да наведат на мисълта за специфична организация или
специфичен характер на труда. Идеята на Наредба 11 била да се осигурява
предпазна храна на работниците, заети в производства, свързани с вредни за
здравето последици - мляко, витаминни препарати, пектиносъдържащи
напитки и други специфични антидоти и неутрализиращи агенти при
определена експонация във вредни условия. Смисълът на безплатната храна е
в здравната превенция, не в икономическата облага. Именно затова и
заместването с пари не било правна алтернатива по смисъла на КТ, ако такава
специална храна се дължала. Тя била необходима в определен момент от
трудовата дейност на работника, а не по принцип. Смяната на дежурните се
извършвала през 12 часа ежедневно при съответния график за почивка,
адекватен на продължителността на положения труд. В длъжностната
характеристика били посочени задълженията на служителя във връзка с
възлагане, планиране и отчитане на работа, както и отговорностите, свързани
с организацията на работата. От същата било видно, че ищецът не работел в
предприятие със специфичен характер и организация на труда.Сочи се, че в
края на 2022г ищецът е получил ваучери за храна Sodexo на стойност 600 лв,
което надхвърляла номинално, по евентуална дневна ставка за храна по
Наредба №11, сумата за години отработени смени. Според Указание за
прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея при спазване на
условията на чл. 285 от КТ можело да бъде предоставяна храна и под формата
на ваучери за храна. Трудовото законодателство предоставяло на
работодателите различни възможности, не непременно задължения, за
осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите в зависимост
6
от условията, при които се работи. И указанията, и съдебната практика били
категорични, че като работи при специфични условия на труд могат да бъдат
определени различни видове дейности, извършвани в среда на йонизиращи
лъчения, под въздействие на физични, химични и биологични агенти,
физическо натоварване, неблагоприятен микроклимат и др., общото между
които бил здравословният риск и претоварването. В настоящия случай
липсвали доказателства за подобни фактори, съпътстващи работата на ищеца.
Настоява се, че областни управител не е в забава, тъй като не дължи
престацията,която се претендира. Моли се за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание исковете се оспорват чрез процесуален
представител и се моли за отхвърлянето им. Поддържа се направеното
възражение за погасяването им по давност. Претендират се разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото, че между страните е налице валидно сключен трудов договор
№*/29.06.2019 г. и ищецът бил назначен на длъжността „изпълнител-
оперативен дежурен на ОСС" при в Областна администрация - *, която била и
негов работодател, при основна заплата в размер на 560 лева; че трудовият
договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ; че
на 28.05.2020 г. трудов договор №367/30.09.2011 г. бил прекратен, като на
следващата дата между страните се сключил нов трудов договор с
№*/29.05.2020 г., съгласно който работодателят - Областна администрация -
*, възложил, а служителят приел да изпълнява длъжността „изпълнител -
оперативен дежурен на ОСС", с основно месечно възнаграждение в размер на
610 лв., дължими до края на календарния месец, в който е престирана работна
сила, и работно време по график на смени; че съобразно длъжностната
характеристика на работната позиция изпълнител-оперативният дежурен на
ОСС предвиждала, че същият дава денонощни дежурства и оповестява
ръководния състав на Областна администрация-* и общините при: -
привеждане на областта в различни състояния и степени на готовност при
военно време; - кризи, стихийни бедствия и крупни производствени аварии; -
мобилизация, разсредоточаване и евакуация; - подпомага и организира
мобилизационни граждански ресурси за отбраната на страната.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че със Заповед №*/24.01.2014г. на Областния
управител на област * е наредено работното време на всички служители,
назначени на длъжността „изпълнител оперативен дежурен на ОСС при
сумарно изчисление на работното време с период на отчитане 6 месеца.
Със Заповед №*/15.06.2021г. /л.113/ на Областния управител на област
* е въведена работа по график на служителите, заемащи длъжността
„изпълнител оперативен дежурен на ОСС „, да се определя за срок от 4
месеца на сумирано изчисляване на работното време.
Представени са по делото длъжностна характеристика и Инструкция за
7
задълженията на оперативния дежурен на областен съвет по сигурността по
ежедневие, утвърдена от Областния управител на Област *, Правилник за
вътрешния трудов ред в Областна администрация *, како и графици за
дежурствата на ищеца за процесния период, от които се установява, че
ищецът е полагал труд на смени в процесния период съобразно уговореното
между страните.
Видно от Договор от 28.11.2022г., сключен между Областна
администрация * и Содексо Пасс България ЕООД, е възложено издаването на
ваучери за храна за служителите при ответника.
От приложените списъци ищецът е получил ваучери за храна за месец
октомври, ноември и декември 2022г. в размер на 200 лева на месец.
Видно от представената по делото Заповед №*/21.02.2023 г. са
определени служителите, които имат право на безплатна храна и нейната
стойност по 5,92лв. на ден на отработена смяна.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните се установява, че за периода 29.06.2019г. до 31.12.2022г. В. В. е
положил 482 отработени и отчетени смени по 12 часа. Сумата, която се
следва за компенсиране на безплатна храна за този период е 964 лева /по два
лева на работна смяна. Законната лихва за периода от първо число на
следващия месец до 26.02.2023г. върху начислените суми за компенсиране на
безплатна храна с парично обезщетение е 176,37 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не е спорно между страните, че в процесния период между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „ Изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" в Областна
администрация * и че ищецът полага труд на график на 12-часови смени.
Съгласно разпоредбата на чл.285, ал. 1 КТ на работниците и
служителите, които работят в предприятия със специфичен характер на
организацията на труда работодателят следва да осигури безплатна храна
и/или добавки към храната.
Съобразно тази норма съществуват два вида предприятия -със
специфичен характер и със специфична организация на труда, като
работниците и служителите, които работят и в първия и във втория вид
предприятия имат право на безплатна храна и/или добавки към нея. При
предприятие, в което е налице едновременно специфичен характер и
специфична организация на труда съгласно чл. 4 и чл. 7 от Наредба №
11/21.12.2005г. се предоставя безплатна храна и допълнителни
добавки към храната. "Специфичен характер" на труда следва да се
разбират обективно съществуващи условия на работната среда, например
опасни или рискови за здравето или изискващи специфичен хранителен и
питеен, калориен режим условия, при който се изпълняват трудовите
задължения. "Специфичната организация" на труда е особена, различаваща
се от нормалната организация на работа, например по отношение на
8
работното време, на смените, на въвеждане на специфични режими на
организация, на застъпване на работа. Специфичната организация на
работата за някои дейности е например непрекъсваемия работен процес,
който налага работното време да се организира в 12-часови смени, каквато е и
процесната, съгласно чл. 2, ал.2 от Наредба № 11/21.12.2005г. При сравнение
между ал.1 и ал.2 на чл. 2 от Наредба № 11 от 21.12.2005г., е видно, че едната
хипотеза, за която се предвижда осигуряване на безплатна храна е, когато
видът на извършвана от служителя работа е по необходимост свързана с
вредни или опасни за здравето условия на труд (по аргумент и от чл. 137 от
КТ), като целта на безплатната храна е да бъдат неутрализирани вредните
последици от извършваната работа. Втората хипотеза, в която се предвижда
осигуряване на безплатна храна е, когато естеството на работата няма
увреждащо въздействие, като безплатната храна се предоставя с цел да бъде
осигурен нормален режим за хранене, който иначе би бил затруднен поради
организацията на труд.
От изложеното по-горе следва да се признае правото на служителите,
работещи при посочените условия е да получават безплатна храна или
парична равностойност, както за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда така и за работа при специфична организация
на труда, каквито са основанията по чл. 2, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба №
11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна и/или добавки към нея.
В случая липсват доказателства на ищеца да е била осигурявана
безплатна храна респ. да му е изплащана такава с оглед на чл.2,ал.2, т.2 от
Наредба №11/21.12.2005г. за определяне условията и реда за осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея - при работа на 12- часов работен ден
при сумирано изчисляване на работното време, поради и което претенцията
се явява основателна. Възражението, че в бюджета на ответника в качеството
му на второстепенен разпоредител с бюджетни средства, е нямало
предвидени и налични средства за осигуряване на безплатна храна, е
несъстоятелно. Съгласно разпоредбата на чл.81 ЗЗД обстоятелството, че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението,
не го освобождава от отговорност.
При липса на заповед на работодателя по чл.7 от Наредбата, в която да
се посочи вида и стойността на дължимата храна размерът на стойността на
дължимото следва да се определи по реда на чл.5 от Наредбата или два лева
на ден. В случая представената заповед от 21.02.2023 г. /л.252 от делото/ не
обхваща процесния период, поради което не следва да бъде взимана предвид
при определяне размера на обезщетението.
Съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ ищецът за процесния
период е отработил общо 482 смени или дължимото е в размер на 964лева.
С оглед извода за доказано основание за плащане на претендираната
сума следва да се обсъди заявеното в евентуалност възражение за погасяване
по давност на претендираното вземане.
9
Съобразно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 КТ вр. чл.111, б."а" ЗЗД
задължението на работодателя се погасява с изтичане на три годишна давност
като съобразно чл.358,ал.2, т.2 КТ този срок започва да тече от падежа на
паричното задължение.
С оглед изложеното вземането на ищеца с оглед датата на депозиране на
исковата молба в съда 27.02.2023г. за равностойността на безплатна храна е
погасено за периода 29.06.2019г. до 26.02.2020г. или за сумата от 142 лева,
поради и възражението на ответника е основателно. Дължима е сумата от 822
лева за периода 27.02.2020г. до 27.02.2023г. Тази сума и период следва да се
съобрази с факта на изпълнение на задължението на работодателя да осигури
безплатна храна за месец октомври, ноември и декември 2022г. под формата
на безплатни ваучери за храна. Действително, тези ваучери са били осигурени
за всички работещи в администрацията, което е видно и от отбелязаните
длъжности на получилите ги в спиците, но съдът намира, че с предоставянето
на тези ваучери на ищеца безспорно същият е получил полагащата му се
храна, чиято стойност е предмет на иска.
След приспадане на определените от вещото лице суми за безплатна
храна за месеците октомври, ноември и декември 2022г. /общо 76лв./
дължимата на ищеца обща стойност е в размер на 746 лева, поради и което
заявеният частичен иск е основателен в този размер и следва да се отхвърли
до заявения размер от 794лева и да се отхвърли за периода 29.06.2019г. до
26.02.2020г. и периода 30.09.2022г. - 31.12.2022г.
По предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Обезщетението за забава в плащането на парични суми съответства на
размера на законната лихва. Същото е дължимо от датата на падежа до датата
на исковата молба. Съобразно уговореното в трудовия договор като падеж за
изплащане на трудовото възнаграждение/ последно число на текущия
отработен месец/ и изчисленията на вещото лице, съгласно приложенията в
табличен вид към заключението върху дължимата сума за храна в размер на
746 лева за периода 01.03.2020г. до 01.09.2022г. обезщетението за забава
възлиза в размер на 135,22 лева, поради и което иска следва да се уважи
изцяло за заявения частичен размер от 119 лева, но да се отхвърли за периода
01.10.2019г. до 28.02.2020г. и периода от 01.11.2022 г. до 26.02.2023 г.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на адвоката на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 378,97 лева- адвокатско възнаграждение, които следва
да се възложат в тежест на ответника, на основание чл. 38 ЗА вр. чл. 78,ал.1
ГПК.
На основание чл.78,ал.3 ГПК е полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска,
възлизащо в размер на 7,89 лева.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати следващите се държавни такси по делото: в размер на 50 лева за
10
предявения иск с правно основание чл.285 КТ, 50 лева за предявения иск с
правно основание чл.86 ЗЗД, както и 150 лева за проведената ССчЕ,
изплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна администрация *, ЕИК: * с адрес гр.*, ул."* да
заплати на В. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.*, кв."*, сумата от 746 лева
/седемстотин четиридесет и шест лева/, представляваща частичен иск от
964лева, представляваща стойност на полагаща се храна за отработени 484
дни за периода 27.02.2020г. - 31.12.2022г., сумата от 119 лева като частичен
иск от 173 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода първа дата на последващ месец на престирането на
работната сила до датата на подаване на исковата молба 26.02.2023г. , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 27.02.2023г. до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главница за разликата над присъдената сума от 746лв.
до частично заявената претенция от 794лева и за периода 29.06.2019г. до
26.02.2020г. и 30.09.2022г. - 31.12.2022г. и иска за обезщетение за забава за
периода 01.10.2019г. до 28.02.2020г. и периода от 01.11.2022 г. до 26.02.2023
г.
ОСЪЖДА Областна администрация *, ЕИК: * с адрес гр.*, ул."*, да
заплати на адв.П. П. П., вписан в състава на Адвокатска колегия * с личен
номер на адвокатите 16001600990 с адрес гр.*, *, сумата от 378,97 лева
/триста седемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.*, кв."*, да заплати на
Областна администрация *, ЕИК: * с адрес гр.*, ул."* сумата от 7,89 лева
/седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Областна администрация *, ЕИК: * с адрес гр.*, ул."* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския
районен съд сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща
дължима държавна такса и изплатен депозит за ССчЕ, на основание чл.78,ал.6
ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника
по посочения с исковата молба начин- по банков път по сметка: IBAN:
BG14RZBB91551013828106, с титуляр адв. П. П. П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
12