Присъда по дело №312/2021 на Районен съд - Нови пазар

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №13 ОТ 14.12.2021 Г. ПО НЧХД №312/2021 Г. НА
НПРС

Тъжителят М. М. З. от гр. К., обл. Шуменска, представляван от адв. М. П. от АК –
Шумен, е депозирал тъжба против подсъдимия И.И.. Р. от с. П., обл. Шумен, за това, че на
06.03.2021 г. на „***“ в гр. К., обл. Шумен, му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Ведно с тъжбата е предявен за разглеждане и граждански иск, съставляващ обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в в болка и страдание,
неудобство, психическа травма, влошаване на емоционалното състояние и срам, с цена на
иска от 5000 лв.
По предявеното му обвинение подсъдимият заявява, че действително на посочената в
тъжбата дата нанесъл удар на тъжителя, но това сторил за да се защити от пет-шест човека,
които го нападнали. Твърди също, че в деня след инцидента се свързал с тъжителя и му се
извинил. След образуването на настоящото производство му предложил да уредят
отношенията си доброволно, но тъжителят завил, че е предявил тъжбата по настояване на
спонсора на футболния отбор.
Защитникът на подсъдимия адв. С. С. от ШАК счита, че по делото се установява, че
подсъдимият нанесъл удар на тъжителя, но бил провокиран от поведението на последния,
който блъскал и бутал съотборников играч на подсъдимия. Счита, че при настъпилия масов
бой не може да се установи дали тъжителят е получил удар единствено от подсъдимия, а не
и от останалите участници в инцидента. Счита, че деянието на подсъдимия е с явно
незначителна степен на обществена опасност, поради което са налице условията на чл.9, ал.2
от НК и подсъдимият следва да бъде оправдан. В случай, че съдът наложи наказание на
подсъдимия, то защитникът моли да бъде съобразено наличието на смекчаващи вината на
подсъдимия и да му се определени наказание в минимален размер. Относно предявения
граждански иск, счита, че същият е недоказан и моли като такъв да бъде отхвърлен. В
случай, че съдът намери иска за основатален, то защитникът моли той да бъде уважен в
минимален размер.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа страна следното:
Тъжителят М. М. З. е от гр. Шумен, като той е състезател от ФК „***“ – гр. К., където
играел като нападател. Подсъдимият И.И.. Р. е от с. П., обл. Шумен. Същият е състезател ат
ФК „***“ – с. П., където играел като защитник. Двата отбора се числят към аматьорска
североизточна „А“ група от футболното първенство на България. На 06.03.2021 г. между
тези отбори се състояла приятелска среща на градския стадион в гр. К.. Съдия на мача бил
свидетеля С.Х.С.. По време на второто полувреме на футболната среща, докато
подсъдимият бил с топката, тъжителят отишъл към него, отнел я и я подал към центъра на
игрището. Тогава между играчите от двата отбора възникнало спречкване и започнали да си
разменят реплики. Между тъжителя и свидетеля Е.Ю.Ю. станало сдърпване, като те
започнали да се бутат. Тогава подсъдимият се насочил към тъжителя и с дясната си ръка му
нанесъл удар по лицето, в областта на лявата скула, при което М.З. паднал на земята. Тогава
футболистите от двата отбора започнали да се скупчват на мястото, в игрището започнали
да навлизат и хора от публиката и настанало масово бутане. Съотборниците на тъжителя го
издърпали настрани, а съдията на мача - свидетелят С. прекратил футболната среща.
Тъжителят имал видимо нараняване по лицето – лявата му скула била подута и зачервена,
имало и кръвоизлив. Поради това бил повикан екип на спешна помощ. На мястото
пристигнала линейка, с която тъжителят бил откаран в центъра за спешна помощ, където му
била оказана такава. В същия ден, след срещата играчите от отбора на ФК „***“ – гр. К. се
1

събрали в заведение, за да се почерпят, където тъжителят първоначално не отишъл, тъй като
чувствал неудобство от случилото се, но след като съотборниците му няколко пъти му се
обадили, той отишъл в заведението накрая за снимка с отбора.
На 09.03.2021 г. М.З. посетил за преглед съдебен лекар и в хода на прегледа се
установило, че на тъжителя са причинени следните травматични увреждания: във външната
половина на лява орбита – лек оток на клепачите и зеленеещо кръвонасядане по ръба и
двустранно по периферията на горния; дълбоко под нивото на околната кожа охлузване,
покрито с кафеникава кожичка под долния клепач, над външния очен ъгъл и линеарно, с
пресечен вид – към скулата, с обща площ на това увреждане 4,5/3 см. В хода на делото е
назначена съдебномедицинска експертиза, чието заключение установява, че тези
увреждания са причинили на тъжителя болка и страдание и биха могли да бъдат получени
по начина, описан в тъжбата. В продължение на около две седмици след инцидента
тъжителят бил с видими следи от нараняването. Той изпитвал неудобство, срам, чувствал се
унизен, не отишъл да играе в следващия мач на отбора.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена безспорно и по
категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите
Д.Н.С., Е.Р.К., С.Х.С., Е.Ю.Ю., С.Х.С. и И.Е.М.; от писмените доказателства по делото –
съдебномедицинско удостоверение №25/09.03.2021 г., постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 10.05.2021 г. на ШРП; от материалите по приложената
преписка вх. №1314/2021 г. на РП - Шумен; от заключението по назначената по делото
съдебномедицинска експертиза, както и частично от изявленията на подсъдимия. Анализът
на данните от тези доказателства сочи, че с деянието си на 06.03.2021 г. подсъдимият И.И..
Р. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2
от НК.
На първо място съдът приема за безспорен факта на причинените на тъжителя
наранявания, както и техните вид и характер. Причинените му наранявания се установяват
от съдебномедицинското удостоверение и от заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза, като данните от тях се подкрепят напълно от показанията на
свидетелите Д.Н.С., Е.Р.К. и С.Х.С.. Съдът дава изцяло вяра на показанията на тези
свидетели, тъй като те са безпротиворечиви, като с най-голяма тежест отчита показанията на
свидетеля С., за когото се установява, че е бил най-близо до тъжителя и подсъдимия в
момента на инцидента и е възприел непосредствено случилото се. Също така, доколкото за
останалите свидетели може да се счита, че по-някакъв начин искат да подкрепят тезите на
тъжителя, съответно подсъдимия, като техни съотборници и приятели, то за свидетеля С.
подобен извод не може да се направи, тъй като той е бил съдия на мача и като такъв следва
да счита незаинтересован по никакъв начин от изхода на делото. Посочените от подсъдимия
свидетели Е.Ю.Ю., С.Х.С. и И.Е.М. твърдят, че не са видяли подсъдимия да нанася удар на
тъжителя, но е видно от показанията им също, че никой от тях не е бил в близост до
инцидента и не го е възприел пряко. Направеното от подсъдимия изявление, че е нанесъл
удара на тъжителя при самозащита, съдът не приема за доказано, тъй като тази теза не се
подкрепя от никое от събраните доказателства.
По горепосочените мотиви на базата на събраните доказателства съдът прие, че
подсъдимият е осъществил деянието по чл.130, ал.2 от НК, като е причинил на тъжителя
болка и страдание, без разстройство на здравето. От субективна страна деянието на
подсъдимия на 06.03.2021 г. е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на
общественоопасните му последици.
Предвид гореизложеното и като счете, че обвинението спрямо подсъдимия за извършено
престъпление по чл.130, ал.2 от НК на 24.12.2019 г. е доказано с категоричност, съдът
призна И.И.. Р. за виновен в извършването на това престъпление.
2

За да определи наказанието, следващо се на подсъдимия за осъщественото престъпление
по чл.130, ал.2 от НК, съдът отчете обстоятелството, че за това престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба. Подсъдимият не е
осъждан /осъждан, но реабилитиран по право към момента на деянието/ и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава VІІІ от общата част
на НК и от деянието му не са налице съставомерни причинени и невъзстановени
имуществени вреди. Поради това съдът, като счете, че в случая са налице условията на
чл.78а от НК, то освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Съдът наложи
наказанието в минимален размер като отчете превеса на смекчаващите вината му
обстоятелства – признание, че е нанесъл удар; изразено съжаление и поднесени извинения
към пострадалия, което е проява на критичност към деянието му.
Относно предявения граждански иск: Искът, предявен във връзка с обвинението по
чл.130, ал.2 от НК за неимуществени вреди съдът прие, че е доказан по основание. На първо
място деянието на подсъдимия (причинената лека телесна повреда) е доказано безспорно, по
мотивите, изложени по-горе. От него неминуемо на ищеца са били причинени щети,
свързани с претърпяни болки и страдания по време на самия инцидент, а и известно време
след това. Като претърпяни страдания следва да се отчетат също причинените неудобство,
срам, унижение, потиснатост. Отчитайки тези факти, съдът прие, че е справедливо
тъжителят да бъде обезщетен за претърпяните от него неимуществени щети, поради което и
подсъдимият бе осъден да му заплати сумата от 1000 (хиляда) лева. В останалата му част, до
пълния му размер от 5000 лв., а именно за сумата от 4000 лв., гражданският иск бе
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият бе осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 50 (петдесет) лева.
Също така подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителя направените по делото
разноски в размер на 306 лв. (триста и шест лева).
Съобразно отхвърлената част от тъжбата и граждански иск, тъжителката бе осъдена да
заплати на подсъдимия направени разноски в размер на 1050 лв.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

10.02.2022 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	13
Дата:	14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия:	Атанаска Димитрова Маркова

Дело:	20213620200312
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 август 2021 г.

Присъда по дело №312/2021 на Районен съд - Нови пазар

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите