РЕШЕНИЕ
№ 937
гр. Плевен, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Инес Людм. Димитрова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело №
20244430106352 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***,
срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която
се предявяват искове за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6107.32 лева,
представляваща неплатена цена по сделка за доставка и монтаж на
пожароизвестителна система и електрооборудване, обективирана във фактури
№ ***/***г., № ***/***г., № ***/***г., № ***/***г. и № ***/***г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 21.08.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № ***/***г. по ч.гр.д. № *** на Районен съд-***.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Предмет на производството е предявен положителен установителен иск
за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
срещу която в срок е подадено възражение от длъжника, с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД.
1
В исковата молба се твърди, че страните се договорили да бъде
извършена доставка и монтаж на пожароизвестителна система и
електрооборудване в офиси на „***“ в ***. Твърди се, че за доставените и
монтирани от ищеца пожароизвестителна система и електрооборудване са
издадени следните фактури на ответника: Фактура № ***/***г. за 12 000.00
лева с ДДС, платена авансово от ответника на 27.02.2023г;. Фактура №
***/***г. за 11 973.13 лева с ДДС, която ответникът следвало да погаси на
***г. Твърди се, че по тази фактура ответникът извършил частични плащания,
както следва: на 06.06.2023г. - 2 500.00 лева; на25.01.2024г. - 6 000.00 лева и на
12.07.2024г. 500.00 лева. Твърди се, че дължимият остатък фактурата възлиза
на 2 973,13 лева. Въвежда се довод, че вследствие изпадането в забава
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на 1 154,71 лева за периода
от ***г. до 20.08.2024г., като са отчетени частичните плащания, извършени
съответно на 06.06.2023г., 25.01.2024г. и 12.07.2024г. Твърди се, че по Фактура
№ ***/***г. за 1 715.02 лева с ДДС, ответникът не е извършвал плащания,
вследствие на изпадането му в забава дължал обезщетение за забава в размер
на 291.47 лева за периода от ***г. до 20.08.2024г. Твърди се , че по фактура №
***/***г. за 250.85 лева с ДДС, като ответникът не е извършвал плащания,
като вследствие изпадането му в забава дължи обезщетение за забава в размер
на 40.72 лева за периода от ***г. до 20.08.2024г. Твърди се, че по Фактура №
***/***г. за 778.32 лева с ДДС, ответникът не е извършвал плащания,
вследствие изпадането му в забава дължал обезщетение за забава в размер на
106.63 лева за периода от ***г. до 20.08.2024г. Твърди се, че по Фактура №
***/***г. за 390.00 лева с ДДС, ответникът не е извършвал плащания,
вследствие изпадането му в забава дължал обезщетение за забава в размер на
53.43 лева за периода от ***г. до 20.08.2024г. Ищецът сочи, че исковата молба
е подадена в законоустановения срк по чл. 415, ал. 1 от ГПК в изпълнение на
Разпореждане по ч. гр. д. № ***/20*** г. по описа на съда. Иска от съда да
уважи предявените искови претенции и претендира сторените разноски.
В с.з.ищецът се представлява от адв. П. А., поддържа исковата молба.
Претендира разноски, съгласно списък с разноски по чл.80 от ГПК.
В с.з.ответникът редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
2
По делото се установява също и факта на издаване на процесните
фактури, както следва: фактура №***/***г.; фактура №***/***г.; фактура
№***/***г.; фактура №***/***г.; фактура №***/***г.; фактура №***/***г.
По делото се установява сключено между страните споразумение от
25.11.2024г., с което се установява сключена между страните сделка за
доставка и монтаж на пожароизвестителна система електрооборудване в
обект- офиси на „***“ в ***, като дължимата сума от ответника е в размер на
6107,32 лв. по фактури №***/***г.; № ***/***г; № ***/***г., №***/***г. и
№***/***г.
Видно от платежно нареждане от 30.12.2024г. от страна на ответното
дружество е извършено плащане по Споразумение в размер на 1200 лв.
На 21.08.2024г. ищцовото търговско дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК. Образувано било ч.гр.д. № ***/20***г. по описа на ***, като съда издал
заповед за изпълнение № ***/***г., с която разпоредил длъжника и настоящ
ответник да заплати на кредитора и настоящ ищец исковата сума 6 107,32 лв.
– главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане, както и сума в
размер на 1 646,96 лв. мораторна лихва за периода от ***г. до 20.08.2024г.
Присъдени са и разноски в заповедното производство в размер на 155,09 лв.
държавна такса и 690 лв. адв. възнаграждение
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът и настоящ ответник, чрез управителя си по закон
депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок
от съобщаването заявителят предявил настоящия положителен установителен
иск.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно
допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86, вр. чл. 79 от ЗЗД са допустими - предявени са от правен субект-
3
заявител, разполагащ с правен интерес от установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на
длъжника.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
тези искове ищецът следва да установи съществуване то на вземането си
спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
наличие на фактите, породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от
облигационни отношения между страните, във връзка с доставка и монтаж на
пожароизвестителна система и елелктрооборудване, видно от издадените по
делото фактури и Споразумние от 25.11.2024г.
Следователно предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между
страните за заплащане на дължима цена на за доставка и монтаж на
пожароизвестителна система и елелктрооборудване е основателен и доказан,
както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен изцяло.
Уважаването на главния иск обуславя основателност и на обективно,
кумулативно съединения с него и имащ акцесорен характер иск по чл.422
ГПК, вр. чл.86, ал.1, вр. чл. 79 ЗЗД.
Представеното и подписано от ответника споразумение от 25.11.2024г.,
съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК, признание от страна на ответника на
неизгоден за него факт, а именно, че дължи процесните суми на ищеца.
В хода на процеса е извършено плащане от страна на ответника в размер
на 1200 лв. от 30.12.2024г., за което в с.з. пълномощникът на ищеца заявява, че
с това плащане и на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, се считат за погасени
сторените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 845,09
лв., а с разликата до 1200 лв., или със сумата от 354,9 лв. е погасена част от
дължимата мораторна лихва за периода от ***г. до 20.08.2024г.
Плащането от страна на ответника е извършено в хода на процеса, което
следва да бъде съобразено от съда, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, поради
което искът по чл.79 от ЗЗД, макар и основателен следва да бъде отхвърлен за
4
разликата от 1292,05 лв. до претендираната сума в размер на 1646,96 лв.
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
следва да присъдят направените разноски за исковото производство, които
възлизат на 155,09лв. за държавна такса и 1100 лв. адв. възнаграждение,
платено в брой.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл. 415 от
ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, че
ДЪЛЖИ на „***”, ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ***, чрез адв. П. А., сума в размер на 6107,32
лв., представляваща неплатена цена по сделка за доставка и монтаж на
пожароизвестителна ситема и електрооборудване, обективирана във фактури
№ ***/***г., № ***/***г., № ***/***г., № ***/***г., № ***/***г., ведно със
законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК-21.08.2024г., до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл. 415 от
ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД по отношение на „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***,представлявано от управителя ***, че ДЪЛЖИ на
„***”, ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ***, чрез адв. П. А. сума в размер на 1292,05
лв., представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на изтекла
законна лихва върху главница от 6107,23 лв. за периода от ***г. до
20.08.2024г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение №***/***г. по
ч.гр.д. № ***/20***, като за разликата до претендираната сума в размер на
1646,96 лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ***” ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, ДА
5
ЗАПЛАТИ на ***”, ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ***, сума в размер на 1255,09 лв. съдебно-
деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6