№ 836
гр. Казанлък, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100401 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в **********,
представлявано от изпълнителния директор С.А., чрез упълномощения мл.
адвокат В. Б.-К. от САК, със съдебен адрес и адрес за призовки и съобщения:
********** против А. О. М., ЕГН **********, адрес: **********, чрез
процесуалния представител адв. Д. Г.. Сочи, че на ********** г. между „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател и А. О. М., в качеството си
на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № **********. В
изпълнение на задължението по договора за кредит на дата ********** г.
кредитодателят превел сумата по кредита по микросметка в системата на
„Изипей” АД на Кредитополучателя. Съгласно сключения между страните
Договор за потребителски кредит № ********** кредитополучателят получил
от ищцовото дружество паричен заем в размер на 1000 лева, като се задължил
да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски.
Кредитополучателят се съгласил да погаси кредита си с дванадесет 30-дневни
вноски, като общият срок за погасяване на кредита бил от 18.06.2024 г. до
17.06.2025 г. и при условията договорени между страните. От страна на
кредитополучателя било налице пълно неизпълнение на задълженията към
кредитора „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД тъй като не заплатил изискуемите суми към
кредитодателя по Договор за потребителски кредит № **********. До днешна
дата не били постъпвали никакви суми от ответника. А. О. М. е подала срещу
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД искова молба, въз основа на която е образувано
гражданско дело № ********** г. по описа на Районен съд - Казанлък, гр.
1
колегия, 1 състав, относно прогласяване на нищожност на клауза от договора
чл. 4 от Приложение № 5 за неустойка в размер на 1011,32 лв. Моли съдът да
постанови решение, с което да осъди А. О. М. да заплати на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП” АД следните суми съгласно сключения помежду им Договор за
потребителски кредит № ********** и приложимите към този договор за
кредит Погасителен план, Приложения и Общи условия: Главница в размер на
1000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до
районния съд на исковата молба до окончателното плащане на задължението,
представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница по
кредита и предсрочно изискуема главница по кредита. В случай, че съдът
обяви Договор за потребителски кредит № ********** за недействителен, то
на основание чл. 23 от ЗПК А. О. М. следвало да бъде осъдена да върне
чистата сума по кредита, а именно 1000 лева, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до
окончателното плащане на задължението.Претендира разноски в
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Предявява насрещен иск срещу „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК
*********, с който моли съдът да се признае за установено, че процесният
Договор за потребителски кредит №********** е недействителен поради
неточно посоченото в него ГПР.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, не
изпратиха процесуални представители, на в писмени становища поддържат
изложеното в исковата молба и насрещната такава.
Съдът като прецени събраните по делото и относими към разрешаване
на спора доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
По силата на договор за потребителски кредит № ********** от
**********г. „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД (небанкова финансова институция по
ЗКИ) е предоставил на А. О. М. кредит в размер от 1000 лева, със срок на
погасяване на кредита – 17.06.2025г., обща дължима сума без обезпечение
1298,04 лева, при ГЛП 34,75% и ГПР-65%. Към договора е представено
Приложение № 5, погасителен план и СЕФ.
По делото не се спори, че сумата по кредита е отпусната на
кредитополучателя.
Съдът кредитира депозираното експертно заключение по съдебно –
счетоводната експертиза. Вещото лице е изяснило, че съгласно приложена
разписка за извършено плащане № ********** /**********г.с наредител „Ай
Ти Еф Груп”АД и получател: А. О. М. с ЕГН: ********** е извършен паричен
превод по договор за кредит ********** в размер на 1000,00 лева. Размерът на
усвоената сума е 1000,00 лева. По Договор за потребителски кредит №
********** кредитополучателят от получаване на паричния заем до днешна
2
дата включително не е извършвал никакви плащания. В ГПР по кредита в
размер на 65% не е включена неустойката за непредоставените на
обезпечение. Процентът на ГПР , ако в него се включат и разходите за
неустойка, в размер на 1011,32 лева, е 228,63 %.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е
недействителен на заявеното правно основание - поради противоречие на
закона.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав приема за несъмнено установено, че между ищеца
и ответника е имало сключен договор за предоставяне на кредит по силата на
който ответното дружество е предоставило за ползване паричен заем в размер
на 1000 лева.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит
(ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с
изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 65,00 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не
отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а
3
именно – неустойка за непредоставяне на обезпечение, която следва да се
включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Установява се от изслушаното експертно заключение, че това не е сторено, но
реално неустойката оскъпява кредита с 228,63 %. Следователно, при
включването на неустойката към разходите по кредита, както е следвало да
стори и кредиторът, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил
законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута. Невключването на неустойката при изчисляването на
ГПР на своя ред води до некоректното и неточно посочването в текста на
договора на процента на оскъпяване на кредитния продукт на годишна база, а
от там и до заблуждение на потребителя относно действителния размер на
разходите по правоотношението, които ще направи, и реалната цена на
кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за
последица недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22
ЗПК, тъй като непосочването на действителния процент на оскъпяване на
кредита има същата последица като липса на отразен ГПР. Длъжникът и в
двете хипотези е в неведение относно реалните параметри на договора за
кредит.
Следователно установителния иск за нищожност е основателен и следва
да бъде уважен.
По силата на чл. 23 ЗПК на връщане от длъжника подлежи единствено
чистата стойност на кредита, а именно главницата. Предоставената по договор
за потребителски кредит № ********** от **********г. сума е в размер на
1000 лв. Установи се, че кредитополучателят не е извършвал никакви
плащания. Следователно осъдителната искова претенция като основателна
подлежи на уважаване.
Относно разноските:
При този изход на спора по установителния иск разноски ще се присъдят
в полза на А. О. М., а по отношение на осъдителния иск разноските ще се
присъдят в полза на „Ай Ти Еф Груп”АД.
В полза на „Ай Ти Еф Груп”АД следва да се присъдят следните
разноски: в размер на 46,40 лв. заплатена държавна такса, 150 лв. разноски за
експертиза /останалите 150 лв. остават за сметка на дружеството/ и 400 лв.
възнаграждение за адвокат, като съдът уважава възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, като взе предвид следните критерии:
фактическата и правна сложност на делото /в случая такава липсва/; обема на
извършената от представителя защита /подаване на искова молба и молба за
даване ход на делото в негово отсъствие, без явяване в открито съдебно
заседание/; защитаваният материален интерес; обичайният възприет в
съдебната практика размер на адвокатските възнаграждения по делата,
касаещи договори за малки потребителски кредити /около 400 лева/; 5
обстоятелството, че се защитава един интерес на дружеството.
4
В полза на А. О. М. следва да се присъдят следните разноски: в размер
на 50 лв. заплатена държавна такса.
Като взе предвид фактическа и правна сложност на делото, съдът счита,
че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Д. Г.,
вписан в АК-Л., със служебен адрес: **********, следва да се определи
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, като съдът уважава възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като взе предвид следните
критерии: фактическата и правна сложност на делото /в случая такава
липсва/; обема на извършената от представителя защита /подаване на искова
молба и молба за даване ход на делото в негово отсъствие, без явяване в
открито съдебно заседание/; защитаваният материален интерес; обичайният
възприет в съдебната практика размер на адвокатските възнаграждения по
делата, касаещи договори за малки потребителски кредити /около 400 лева/; 5
обстоятелството, че се защитава един интерес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
********** и А. О. М., ЕГН **********, адрес: **********, че сключеният
помежду им Договор за кредит № ********** от ********** г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА А. О. М., ЕГН **********, адрес: ********** да заплати на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в **********, сумата от 1 000 лева – главница по нищожен Договор за кредит
№ ********** от ********** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на искова молба – 10.02.2025 г., до окончателното плащане на
вземането.
ОСЪЖДА А. О. М., ЕГН **********, адрес: **********, да заплати на
“Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**********, сумата от общо 596,40 лв., от които 46,40 лв. заплатена държавна
такса, 150 лв. разноски за експертиза и 400 лв. възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: **********, да заплати на А. О. М., ЕГН **********, адрес:
********** сумата от 50 лв. заплатена държавна такса по насрещния иск.
ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: **********, да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-Л. с №
**********, служебен адрес: **********, процесуален представител на А. О.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, на основание чл. 38 от
ЗА сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС – Стара
5
Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6