№ 7801
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100508655 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8166 от 07.05.2025 г. по гр.д. № 35753/2024 г. по описа на СРС,
141 с-в, е осъден „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗД
„ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл.411 КЗ, сумата от 372.45 лв.,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена
застраховка за вреди по лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № **** от ПТП
на 07.01.2024 г., в гр. Смолян, причинено от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ****, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 14.06.2024 г. до окончателно
изплащане, както и на основание чл.78 ГПК сумата от 700 лв. разноски по делото.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника
„Дженерали застраховане“ АД с излагане на доводи за неправилност, поради
допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с
установените по делото факти, чрез събраните доказателства, въз основа на които е
приложен неправилно материалния закон.
Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е
установено по несъмнен начин, че обезщетените от ЗД „ЕВРОИНС“ АД имуществени
вреди нанесени на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **** се намират в
1
причинно-следствена връзка с описания механизъм ПТП и са причинени именно от
процесното събитие. Напротив, според ответника, в проведеното производство е
установено обратното, че уврежданията и деформациите по лекия автомобил
застрахован при ищеца по застраховка Каско са настъпили по друг начин, на друго
място и при други обстоятелства. В тази насока са и констатациите на експерта по
САТЕ приета пред първата инстанция и дадените показания от свидетеля-
очевидец.При така събраните пред първата инстанция доказателства изводът на СРС,
че вредите по лекия автомобил „Фолксваген Голф“ са причинени от процесното
събитие е необоснован и неправилен. За обосноваването му съдът се е основал
единствено на показанията на свидетеля – собственик на увреденото МПС, който от
една страна не е очевидец на ПТП, а от друга – е заинтересован от изхода на спора.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „ЕВРОИНС“ АД е подала в срок писмен отговор на
въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното решение, като правилно. Заявява, че при
постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез събраните
доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден
договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило
2
застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на
делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
Чрез представените в производството доказателства, настоящия състав намира
за установени предпоставките на сочената разпоредба /чл.411 КЗ/ при условията на
пълно и главно доказване. Доводите на ответника в обратния смисъл, настоящия
състав намира за неоснователни.
С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, СРС е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е съществувало валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска
отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил „Ауди А4“, рег. №
**** към момента на процесното ПТП- 07.01.2024 г.
Чрез представената пред първата инстанция застрахователна полица по
застраховка КАСКО на МПС № 00500100533402 от 08.09.2023 г. се установява, че е
налице застрахователно правоотношение по повод имуществено застраховане на лек
автомобил марка „Фолксваген Голф“ с peг № **** между А.Б., като собственик на
лекия автомобил и ищеца „ЗАСТАРАХОВАТЕЛНО ДРЕЖУСТВО ЕВРОИНС” АД със
съдържание описано в общите условия, представени по делото.
Чрез представения пред първата инстанция двустранен протокол за ПТП от
07.01.2024 г., показанията на свидетелите А.Б.-водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № **** и Ф.Д.-водач на лек автомобил „Ауди А4“, рег. № **** се
установява следния механизъм на ПТП, възприет и от експерта по приетата пред
първата инстанция САТЕ, която настоящия състав възприема по реда на чл.202 ГПК:
На 07.01.2024 г. в гр. Смолян при паркиране на заден ход Ф.Д. като водач на лек
автомобил „Ауди А4“, рег. № **** причинява щети на предна броня, ляв калник и
лайсна на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, който бил паркиран.
Доводите на въззивника, че описания от свидетеля очевидец Ф.Д. механизъм на
ПТП не е съответен на констатираните увреждания на лекия автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ****, собственост на съседа на Д. - свидетеля А.Б., съдът намира за
неоснователни. Свидетеля Д. разказва, че при опит за маневра назад тя като водач на
лекия автомобил „Ауди А4“, рег. № **** е ударила паркирания лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № ****, собственост на съседа и А.Б.. Същата сочи, че
веднага се е обадила на свидетеля Бекиров и двамата са съставили двустранен
протокол. Този механизъм, както правилно е посочил и СРС се установява и от
показанията на свидетеля А.Б., макар последния да не е бил очевидец на
произшествието. Обърканите констатации на експерта по САТЕ – в.л. Й., че
3
уврежданията на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не се дължат на описания
механизъм на ПТП при дадени от него същевременно и други констатации в обратен
смисъл, според настоящия състав следва да бъдат съобразени с оглед установеното от
свидетеля очевидец – свидетеля Д.. Дадените показания от последната, че
съприкосновение между двата автомобила е бил осъществен само еднократно
несъмнено е невярно. Последното при отчитане причинените на автомобила
„Фолксваген Голф“ увреждания и състоянието на свидетеля Д. към този момент.
Същата била притеснена, защото детето й било болно и тръгнала към аптеката, за да
му закупи лекарства. Именно в това състояние едва ли свидетеля очевидец Д. е могла
да установи дали съприкосновението между двата автомобила е било еднократно или
двукратно. Именно и поради това при изслушване на експерта по САТЕ в о.с.з. на
11.02.2025 г. експертът е посочил, че уврежданията по автомобила „Фолксваген Голф“
са съответни на механизма на ПТП установен по делото, но същите се дължат на
повече от еднократно съприкосновение между двата автомобила, както и на
задействане на спирачната уредба на увреждащия автомобил при маневрите.
Така установения по несъмнен начин механизъм на настъпване на ПТП е
обозначен и удостоверен по идентичен начин в съставения между двамата участници
двустранен протокол. В последния е посочено изрично, че лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ е бил паркиран, в спряло състояние към момента на настъпване на
ПТП. Същевременно по отношение на лекия автомобил „Ауди А4“ е посочено, че ПТП
е настъпило при извършване на маневри на заден ход при паркиране.
С оглед така описания и несъмнено установен механизъм, настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК даденото от експерта по САТЕ заключение пред
първата инстанция само в частта, в която е посочено, че ПТП е настъпило при
описания механизъм на ПТП и по вина на водача на лекия автомобил „Ауди А4“. Този
извод съдът формира при съобразяване от една страна, че при изготвяне на САТЕ
вещото лице не е съобразило дадените показания от свидетелите Ф.Д. и А.Б.
/последните са събрани след изготвяне на САТЕ/, а от друга поради това че преди
изслушването на експерта в с.з. същият не е бил категоричен по отношение на
механизма на настъпване на произшествието, който както бе посочено е установен по
несъмнен и категоричен начин от гласните доказателства и от съставения двустранен
протокол.
Поради това и съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че при
постановяване на решението си съдът не е съобразил показанията на свидетелите и
неправилно е възприел един от вероятните механизми за настъпване на ПТП дадените
от експерта по САТЕ без основаване на констатациите с установените по делото факти.
При така посочения по-горе механизъм на настъпване на ПТП, съдът намира за
установено в производството, че водачът на застрахования при ответника автомобил е
4
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40, ал.1 ЗДвП. Извършвайки
маневра назад свидетеля Д. не е изпълнила задължението си да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.
С оглед това и настоящия състав намира за установено /по несъмнен и
категоричен начин/, както бе посочено, че описаното произшествие е настъпило
изцяло по вина на водача на лек автомобил „Ауди А4“.
Както правилно е посочил СРС, размерът на причинените вреди от ПТП се
установява от заключението на приетата съдебно-автотехническата експертиза, в която
част, настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК. В същата е посочено, че
стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, към датата на ПТП е в
размер на 735.60 лв., която сума е по-голяма от тази по регресната претенция на ищеца
към ответника. Несъмнено дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
определено по пазарна стойност на вредите към момента на застрахователното събитие
и не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същото качество. При това положение и с оглед
диспозитивното начало, искът по чл.411 КЗ следва да бъде уважен за пълния предявен
размер за сумата 372.45 лв. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата, следва да се
присъди законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба - 14.06.2024
г. до окончателното й изплащане.
Поради изложеното и поради съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено като правилно,
на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 100.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8166 от 07.05.2025 г. по гр.д. № 35753/2024 г. по
описа на СРС, 141 с-в.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗД
„ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от
5
100.00 лв.- разноски за въззивната инстанция.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6