РЕШЕНИЕ
№ 2404
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202970 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.56,ал.1 Закон за пътищата /ЗП/,
обнародван ДВ бр.26 от 29 март 2000година вр. чл.58д - чл.63д Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22
декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.
Образувано е по жалба на Ц. В. П., подадена срещу наказателно
постановление №8464, издадено на 11 декември 2023година от началник
Отдел”Контрол по републиканската пътна мрежа” в Дирекция”Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция”Пътна инфраструктура” /АПИ/, с
което на основание чл.53,ал.1,т.2,предл.второ ЗП - актуална редакция на
разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.55 от 19 юли 2011година, му е наложено административно
наказание “глоба”, в размер 3 500лв., за това, че на 13 ноември 2023година, в
11:16часа, на път II-18, км 33, в посоката село Чепинци - село Лозен, в
участъка около километър преди разклона за бул.”Цариградско шосе”, е
извършвал превоз на товари /чакъл/, управлявайки тежко пътно превозно
средство - моторно превозно средство, марка”MAN”, с регистрационен номер
1
СА 46 25 КМ, с четири оси, две от които управляеми, като при извършена
проверка, на първо време при измерване с техническо средство електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
PW-10 №К0200009 и ролетка №1302/18/5м, при измерено разстояние между
осите 1,40метра на двойната задвижваща ос, е била установена сума от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на моторното превозно
средство 30,550тона, при максимално допустимо натоварване на ос 19тона,
съобразно протокол за измерване на превозно средство №0000109/2023г., а П.,
в качеството на водач, не е имал разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата, т.е. не е имал разрешително за
преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване и издадено от
администрацията, управляваща пътя - административно нарушение по
чл.26,ал.2,т.1,б.”а”,предл.второ ЗП - актуална редакция на разпоредбата, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.6 от 23
януари 2004година вр. чл.8,ал.1 вр. чл.7,ал.1,т.5,б.“в“ и
чл.37,ал.1,т.1,предл.първо Наредба №11 от 03 юли 2001година за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /Наредба №11/2001г./,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
обнародвана ДВ бр.65 от 24 юли 2001година - актуална редакция на
разпоредбите, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.108 от 22 декември 2020година.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.56,ал.1 ЗП вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на
последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно, алтернативно за
изменяване на същото, в насока намаляване до нормативно предвидения
минимум на наложеното с него административно наказание от вида ”глоба”.
Развити са конкретни съображения, по същество за неспазени приложими
изисквания по чл.42,ал.1,т.4 и по чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН при оформяне
съдържанието на акта и на наказателното постановление, в което според
жалбоподателя, не са намерили отражение в пълнота значими факти, а именно
общата маса и габаритните размери на пътното превозно средство. Развити са
и съображения за неправилно, от материалноправна гл.т., ангажиране на
2
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, при
обоснована несъставомерност на деянието, в частност по причина, че се е
касаело за ”неделим товар” по смисъла на §1,т.14 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ към Наредба №11/2001г., за което, дори да се приеме
съставомерност, П., в качеството на водач, незаконосъобразно е бил
санкциониран на конкретното нормативно основание, при конкуренция на
фона на установеното между разпоредби на ЗП и Закон за движението по
пътищата /ЗДв.П/. На последно място са развити и съображения за липса на
съответност между характера и тежестта на стореното, оценено като
административно нарушение и наложената административнонаказателна
санкция, на фона на приложимите правила за индивидуализиране на
последната.
Пред съда административнонаказаният Ц. В. П., в процесуалното
качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се
явява, нито лично, нито ангажиран от него защитник.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез представител по
пълномощно /лист 43 от делото/, явил се в открито съдебно заседание, но и
чрез депозиран “отговор”, вх.№331698/18.10.2024г. по описа на Софийски
районен съд, Обща регистратура /лист 38-42 от делото/, изразява становище
по предмета на правния спор, конкретно в насока наличие на предпоставки за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган, в съответствие с относимите
и приложими материалноправни и процесуалноправни разпоредби, при
несъмнена установеност на констатираното нарушение, включително
авторството на деянието, респ. за отхвърляне на жалбата като неоснователна,
а и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ. В
същото време е формулирано и възражение за прекомерност, при положение,
че е претендирано от жалбоподателя и неговата защита адвокатско
възнаграждение, формиращо направените от П. деловодни разноски и в
случай, че делото се реши в полза на последния.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.56,ал.1 ЗП вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна
прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
3
необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становището, изразено включително в писмен вид в
хода на съдебното производство от представляващ по пълномощно
въззиваемата страна и обсъди събраните по делото доказателства и налични
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, но и се установява, че път II-18 /”околовръстното
на София”/, км 33 и на 1км преди разклона за бул.”Цариградско шосе”, в
посоката от село Чепинци към село Лозен, освен в пределите на столичния
град, към 13 ноември 2023година, като пътен участък, е попадал и в рамките
на републиканската пътна мрежа.
На цитираната дата, в късните предобедни часове, малко преди
11:30часа, в очертаните посока и участък от пътя, се придвижвало моторно
превозно средство, марка”MAN”, модел“TGA 41.400 BB“, с регистрационен
номер СА ******КМ, с четири оси, две от които управляеми, превозвало
чакъл /баластра/, управлявано от жалбоподателя Ц. В. П., ЕГН **********, с
адрес град София, ж.к.”Обеля”, бл.120, вх.В, ет.8, ап.62. В процеса на
придвижването моторното превозно средство било спряно за проверка, на
практика рутинна, от гл.т. служебни правомощия, от осъществявал контрол за
превенция на тежкотоварния трафик по републиканската пътна мрежа, екип на
АПИ, Дирекция”Анализ на риска и оперативен контрол”, включвал свидетел
Адриан Ангелов и колегата му Борислав Първанов. При проверката на
изисканите от водача документи, с които П. и следвало да разполага в
наличност, осъществявайки превоза, безпроблемно били установени
самоличността на водача, регистрационният статус на автомобила, както
специфика на превоза и товара, в последния случай по представените пътен
лист и експедиционна бележка №330410216541. На мястото на проверката,
използвайки зачислени на екипа, сертифицирани и изправни технически
средства - ролетка №1302/18/5м и електронна мобилна везна, модел PW-10
№К0200009, свидетел Ангелов и колегата му извършили в присъствието на
жалбоподателя измервания, установявайки разстояние от 1,40метра между
осите /трета и четвърта/ и сума от натоварването на явяващата се двойна
задвижваща ос /в случая трета и четвърта ос/ - 30,550тона, т.е. по-голямо от
4
допустимото максимално 19тона, изискващо разрешение за движението,
каквото обаче в случая нямало. При това положение, на база направените при
условията на непосредственост констатации, реално в хода на самата
проверка, на мястото и по времето на реализирането на последната, макар че в
рамките на компетентността си не установили други пропуски, от свидетел
Адриан Ангелов и в присъствието на колегата му Борислав Първанов, на
жалбоподателя, в качеството на водач, бил съставен акт, бланков №0009746, за
установяване на административно нарушение по чл.26,ал.2,т.1,б.”а” ЗП вр.
чл.8,ал.1 вр. чл.7,ал.1,т.5,б.в” и чл.37,ал.1,т.1 Наредба №11/2001г., описано
като изразило се в това, че на 13 ноември 2023година, в 11:16часа, на път II-18,
км 33, в посоката село Чепинци - село Лозен и на 1км преди разклона за
бул.”Цариградско шосе”, П. е управлявал моторно превозно средство,
марка”MAN”, модел“TGA 41.400 BB“, с регистрационен номер СА 46 25 КМ,
с четири оси, две от които управляеми, извършвайки превоз на товар /чакъл/,
като при осъществени проверка и измерване с ролетка №1302/18/5м и
електронна мобилна везна, модел PW-10 №К0200009, е било установено
надвишаване на максимално допустимите норми по Наредба №11/2001г.,
конкретно при измерено разстояние между осите 1,40метра, на двойната
задвижваща ос /трета и четвърта/ на моторното превозно средство, измерената
сума от натоварването на ос е била 30,550тона, при максимално допустимо
натоварване на оста 19тона, респ. превишаване с 11,550тона, а П., в
качеството на водач, не е представил документ разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата /разрешително/, въпреки че пътното
превозно средство е било тежко. Така съставен, актът бил предявен, подписан,
при това без възражения и препис от него бил връчен на жалбоподателя на
същата дата - 13 ноември 2023година, а въз основа на акта, на 11 декември
2023година началник Отдел”Контрол по републиканската пътна мрежа” в
Дирекция”Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ издал
атакуваното наказателно постановление №8464, с което на жалбоподателя Ц.
В. П., в качеството на водач, респ. непосредствено извършил движението на
тежкото пътно превозно средство при проверката и установяването на
нарушението, било наложено административно наказание “глоба”, в размер 3
500лв., на основание чл.53,ал.1,т.2,предл.второ ЗП, за нарушението, описано
от фактическа и от правна страна по същество по идентичен начин в
обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.
5
С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, отразени в
акта и в наказателното постановление, предвид естеството на нарушението и
начина на установяването му, по делото са били събрани гласни
доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел, на актосъставителя, но и
непосредствено ангажиран с установяването на нарушението, Адриан
Ангелов, както са били приобщени писмени материали, основно такива,
представляващи приложение по изпратената в съда
административнонаказателна преписка, но и допълнително представени от
въззиваемата страна в хода и за нуждите на съдебното производство, в
изпълнение разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, конкретно с писмо-отговор от АПИ
и “отговора“ от представител по пълномощно, а именно и реално
представляващи приложение към акта за установяване на административно
нарушение - документ /протокол/, обективиращ резултатите от извършените
измервания на превозното средство при реализирания мобилен контрол, вкл. с
отбелязан регистрационен номер на моторното превозно средство, име и
подпис на жалбоподателя, копие на свидетелството за регистрация, част ІІ на
моторно превозно средство, марка”MAN”, модел“TGA 41.400 BB“, с
регистрационен номер СА 46 25 КМ, копие на експедиционна бележка,
бланков №330410216541, копие на пътен лист и копие на трудов договор
№194/12.05.2023г. на жалбоподателя, още с отношение към установяване
компетентността на актосъставителя и на издателя на атакуваното наказателно
постановление - заповед №РД-11-246 от 31 март 2022година и заповед №РД-
11-247 от 31 март 2022година на председателя на Управителния съвет на АПИ,
двете заповеди приложени и в хода на съдебното производство, с писмото-
отговор от АПИ и от представителя по пълномощно на въззиваемата страна с
депозирания отговор, наред още със заповеди - №ЧР-СП-93/24.03.2022г. и
№43-СП-561/12.09.2023г. на председателя на Управителния съвет на АПИ,
материали, относими към оценката на пътния участък, където е било
осъществявано движението, респ. е било установено нарушението, като част
от републиканската пътна мрежа и материали, установяващи изправността и
сертифицираността на използваните от контролните органи ролетка и
електронна мобилна везна /лист 21-36 и лист 38-84 от делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл.т. естество
на констатираното нарушение, начин на установяване, а и доводи, с които е
6
обоснована защитната теза, съдът счита, че е взел необходимите мерки за
разкриването на обективната истина, а същевременно и е осигурил достатъчна
възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по
делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства, чрез показанията
на разпитания свидетел, ангажиран най-тясно с процедурата по образуване на
административнонаказателното производство, в качеството на актосъставител,
но и непосредствено с извършването на проверката, в рамките на която е било
констатирано самото нарушение, предмет на административнонаказателното
обвинение, обсъдени самостоятелно, но и във връзка с писмените материали,
приобщени като писмени доказателства, с акцент на документа, обективиращ
резултатите от извършените измервания на превозното средство при
реализирания мобилен контрол, пътен лист, експедиционна бележка, бланков
№330410216541 и материалите, установяващи изправността и
сертифицираността на използваните от контролните органи технически
средства, с които са били извършени измерванията, установяват според
състава достатъчно убедително и еднопосочно гореизложената фактическа
обстановка, на практика възприета и от органите на
административнонаказателното производство при очертаване фактическите
параметри на административнонаказателното обвинение.
В рамките на доказателствената съвкупност, според съда не са се
очертали противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е.
такива, които да засягат фактите с правно значение, ето защо съставът и не
намира предпоставки да излага подробни съображения, представляващи
анализ на доказателствата, още повече, че и самият жалбоподател, макар да е
изразил несъгласие с издаденото наказателно постановление, по същество, от
гл.т. на деяние и механизъм на осъществяване, не е оспорил направените и
възприети като релевантни фактически положения.
Тук за пълнота и коректност на изложението е уместно да се отбележи,
че съдът е приел с доверие информативните, логични и достоверни показания
на свидетел Ангелов, който в качеството на актосъставител, но и на
непосредствено ангажиран с установяването на нарушението, е възпроизвел
непосредствени възприятия, като е направил това, според състава, с
демонстрация на възможно добре съхранен спомен от конкретно случилото се,
предвид изминалото време от проверката до провеждането на разпита и
7
рутинния на практика характер на установеното, от гл.т. правомощията на
Ангелов като контролен орган и естеството на установеното, свидетелствайки
на тази основа със стремеж към обективност, добросъвестност и правдивост
що се касае до фактите, описващи самото нарушение, причините, поради
които се е пристъпило към образуване на административнонаказателното
производство тъкмо срещу жалбоподателя, в качеството на извършител на
нарушението, а именно от позицията на това, че същият е управлявал пътното
превозно средство към времето на спирането и проверката, както, че в случая,
в рамките на правомощията си, Ангелов и колегата му не са констатирали
други нарушения от страна на жалбоподателя.
С така направените уговорки, според съда, формираната
доказателствена съвкупност, както по количествен, така и по качествен
критерий, е в достатъчна степен убедителна, установявайки релевантните за
случая факти като време, място, характеристики на самото деяние, а и
авторството на последното, в лицето именно на привлечения към
административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното, съобразно доводите, с които е обоснована
защитната позиция на санкционираното лице, но и като е задължен да
извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на
атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът
приема следното:
На първо място отчита, че жалбата на Ц. П. е допустима /явява се
подадена в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при
положение, че наказателното постановление, като пощенска пратка с известие
за доставяне /обратна разписка/, е било връчено на санкционираното лице на
05 февруари 2024година, а жалбата е била депозирана при
административнонаказващия орган на 13 февруари 2024година, срещу акт,
подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен
съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и
отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде
разгледана по същество.
В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т.,
съдът, в разрез със защитната теза, развита в сезиращата жалба, не констатира
процесуални нарушения, притежаващи характеристиките съществени в
8
рамките на административнонаказателното производство. Намира, че
образуването на последното, съставянето на акта за установяване на
нарушението и издаването на атакуваното наказателно постановление, е
станало при спазване на предвидените и приложими в ЗП и ЗАНН срокове,
като органите на административнонаказателното производство в нужната
степен пълно, ясно, точно, коректно, от гл.т. изисквания, обективирани в
разпоредбите на чл.42 ЗАНН и на чл.57 ЗАНН, а и при съответност, са
оформили съдържанието на акта и на наказателното постановление, като
гаранция за правото на защита на санкционираното лице, включващо и
възможността за пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно
производство, образувано по жалба срещу наказателното постановление,
както за разкриването на обективната истина.
Съставът счита освен това, че както в акта, така и в наказателното
постановление, органите на административнонаказателното производство са
посочили в дължимата и нужна пълнота, в хронология, а и по идентичен
начин обстоятелствата на нарушението, което и в съответност е било
подведено под правна норма, от гл.т. съставомерни признаци, на свой ред и
оценено като административно нарушение.
Действително, нито в съдържанието на акта за установяване на
нарушението, нито в обстоятелствената част на атакуваното наказателно
постановление, са били изрично посочени общата маса на пътното превозно
средство и габаритните му размери, но същите, по мнение на съдебния състав,
изобщо не попадат сред относимите към квалифициращи признаци от състава
на нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение. За
пълнота е необходимо да се съобрази, че обективните характеристики на
фактическия състав на вмененото административно нарушение се свързват с
нарушаване на изискване, приложимо към управляване по път от
републиканската пътна мрежа на пътно превозно средство, превозващо товар,
водачът да разполага с разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата, при положение, че за категоризацията на пътното
превозно средство относимо е превишаването на допустимото максимално
натоварване на една двойна задвижваща ос на превозното средство и в
съответствие с конкретното отстояние между осите - в случая от 1,3 до
1,8метра включително. По тези съображения съдът не приема за основателни
9
аргументираните в рамките на защитната теза на жалбоподателя доводи за
съдържателна непълнота на актовете на органите на
административнонаказателното производство, оценявайки, че от гл.т.
съставомерни признаци, деянието, извършено от жалбоподателя и
квалифицирано като административно нарушение, е било описано в
достатъчна пълнота, в т.ч. с обозначаване на критериите, по които в
конкретния случай пътното превозно средство е било характеризирано като
тежко, същото освен това е било в достатъчна степен индивидуализирано, при
което непосочването на масата и габаритните размери на превозното
средство, явяващо се ирелевантно, не дискредитира
административнонаказателното обвинение, съотв. и не покрива критериите за
съществено процесуално нарушение. По друг начин казано - настоящият
състав на СРС не споделя доводите от защитната теза, развита в жалбата, за
съдържателна непълнота на актовете на органите на
административнонаказателното производство, преценявайки, че релевантните
факти за случая, а и от гл.т. съставомерни признаци на деянието, оценено като
административно нарушение, са били посочени в следващата се и достатъчна
пълнота, като особено в съдържанието на атакуваното наказателно
постановление, подробно, в т.ч. чрез възпроизвеждане съдържанието на
значими правни норми, са били обозначени и критериите, по които в
конкретния случай пътното превозно средство е било характеризирано като
тежко и при положение, че същото освен това и е било в достатъчна степен
индивидуализирано.
Действително в случая правната оценка на установеното, прието като
административно нарушение, включва разпоредби от Наредба №11/2001г.,
доколкото тъкмо последната очертава критериите за извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства. Понятията обаче са относими, от една страна към
правилата, очертани в разпоредбите на ЗП, но от друга страна и към тези,
очертани в разпоредбите на ЗДв.П, макар двата нормативни акта да уреждат
различни обществени отношения, съблюдаването на които е паралелно,
несъмнено и от гл.т. осъществяващите контролните функции, но категорично
в случая се касае за реализирали в рамките на компетентността си
правомощия контролни органи по установяване на конкретното нарушение и
ангажирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, включително на фона на естеството на констатираното и
10
оценено като административно нарушение, а именно извършвано от
жалбоподателя движение на тежко пътно превозно средство и товар, което от
друга страна, покривайки критериите на дейност от специалното ползване на
пътищата, е било възможно само при наличието на разрешение от
администрацията, управляваща пътя, в случая от АПИ, доколкото без
разрешение, като дейност от специалното ползване на пътищата, движението
на тежки пътни превозни средства е нормативно забранено.
На последно място, доколкото описанието на констатираното, оценено и
вменено като административно нарушение, представлява единство от
фактическа и юридическа формулировка, последната включваща и
приложената административнонаказателна разпоредба по казуса, съставът
приема, че и от тази гл.т., недвусмислено ясно е, за какво точно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Единствено вярно е, констатирано от състава в рамките на извършената
цялостна проверка относно законосъобразността на конкретното
административнонаказателно производство, че при съставянето на акта за
установяване на административното нарушение, въз основа на който е било
издадено обжалваното наказателно постановление, е била допусната
нередовност, свързана със съставяне на акта в присъствието само на един
свидетел, което в принципен план е несъответно на очертаното като правила в
разпоредбите на чл.56,ал.1 ЗП вр. чл.40,ал.1 и 3, чл.42,ал.1,т.7 и чл.43,ал.1
ЗАНН - приложима редакция на последните разпоредби, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември
2020година, в сила от 23 декември 2021година. Така констатираният пропуск
при прилагането на действащите процесуални правила обаче, взет сам по себе
си и на фона на всичко изложено, съдът преценява, че няма характер на
съществено процесуално нарушение и в т.см. не може да обуслови
констатации в различен от възприетия смисъл, доколкото по принцип не е
довел до накърняване на правото на защита на наказаното лице, а и не
препятства възможността да бъде разкрита обективната истина чрез
събирането по допустим начин, чрез нормативно установените
доказателствени способи и средства, на всички възможни доказателства в
настоящото съдебно производство.
С оглед приобщените като писмени доказателства по делото, четири
11
броя заповеди на председателя на Управителния съвет на АПИ - №РД-11-246
от 31 март 2022година, №РД-11-247 от 31 март 2022година, №ЧР-СП-93 от 24
март 2022година и №43-СП-561 от 12 септември 2023година, а и от гл.т.
разпоредбите на чл.56,ал.2,т.1 и ал.3,т.1 ЗП - актуална редакция на
разпоредбите, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.80 от 28 септември 2018година, съдът счита, че в
достатъчна степен обосновано може да приеме, че актът е бил съставен, респ.
атакуваното наказателно постановление е било издадено от компетентно
длъжностно лице.
Налице са предпоставките за разглеждане на правния спор и по
същество, а в тази връзка, на фона на формираната доказателствена
съвкупност, оценена и интерпретирана в посочения по-горе смисъл, съдът,
отново в разрез със защитната теза, преценява, че доколкото доказателствата
по делото има предпоставки да се приеме, че убедително потвърждават
възприетите от органите на административнонаказателното производство
фактически констатации, а именно, че към времето на проверката, точно
жалбоподателят, извършвайки управление, е осъществявал по път от
републиканската пътна мрежа движението на пътно превозно средство -
моторно превозно средство, марка”MAN”, модел“TGA 41.400 BB“, с
регистрационен номер СА 46 25 КМ, с четири оси, две от които управляеми и
превозващо чакъл /баластра/, покривайки критериите за тежко пътно превозно
средство, тъй като при извършената проверка, при измерване със
сертифицирани и изправни технически средства - електронна мобилна везна
за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10
№К0200009 и ролетка №1302/18/5м, при измерено разстояние между осите
1,40метра на двойната задвижваща ос, е била установена сума от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос /трета и четвърта/ от
30,550тона, при максимално допустимо натоварване на ос 19тона и не е имало
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, т.е.
не е имало разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване и издадено от администрацията, управляваща пътя, в
случая от АПИ, което е било в нарушение на нормативно установена забрана,
то на свой ред и в достатъчна степен се явява обосновано да се приеме, че
тъкмо физическото лице, чиято административнонаказателна отговорност е
била ангажирана, не просто е годен субект, но и е осъществило с деянието си
12
признаците от обективната и субективна страна на състава на вмененото
административно нарушение по чл.26,ал.2,т.1,б.”а” ЗП вр. чл.8,ал.1 вр.
чл.7,ал.1,т.5,б.“в“ и чл.37,ал.1,т.1 Наредба №11/2001г., довело до реализиране
отговорността на жалбоподателя П. по чл.53,ал.1,т.2 ЗП и без предпоставки за
обсъждане на принципното правило, установено в разпоредбата на чл.3,ал.2
ЗАНН.
В отговор на конкретен довод от защитната теза на жалбоподателя,
съставът отбелязва, че не приема в случая да става въпрос за неправилно
приложение на материалния закон, обусловено от игнорирането на
приложимите критерии за ”неделим товар“ по отношение на превозвания, от
своя страна поставящо случая в изключенията, при които разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата не се е изисквало.
Тук следва да се отбележи, че органите на административнонаказателното
производство, при това последователно, са посочили, че превозваният товар е
представлявал чакъл, с други думи баластра, трошляк, при положение, че
естеството, характеристиките на товара са били видни от съпътстващите
документи, налични у жалбоподателя, като водач и представени при
проверката, съотв. приобщени като писмени доказателства, в т.ч.
експедиционна бележка. На свой ред, при това естество товарът не е попадал в
легалната дефиниция, заложена в §1,т.14 от Допълнителните разпоредби към
Наредба №11/2001г., според която неделим е този товар, който не може да се
дели на две и повече части, с оглед на своето превозване, тъй като това
деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на
вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от
моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да
отговаря изцяло на изискванията на наредбата.
Единствено що се касае до наложеното административно наказание,
съдът преди всичко съобразява, че макар също да няма промяна в
законодателството, считано от времето на извършването на нарушението до
датата на съдебното заседание - 21 октомври 2024година, която да обуславя
обсъждане на плоскостта на принципното правило, произтичащо от
разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, намира все пак, че наказанието, макар
законосъобразно определено като вид, а от гл.т. на размера, макар също да е в
рамките на предвидения от закона /”Наказват се с глоба от 1 000 до 5 000лв.
13
…”/, при положение, че става въпрос за физическо лице, извършвало превоза в
рамките на задължения, произтичащи от трудов договор с работодател, като
не е за пренебрегване, видно от показанията на разпитания свидетел, че по
никакъв начин не са били създавани пречки или дори само да са били
препятствани функциите на контролните органи от страна на
административнонаказания, по отношение на когото и изначално в случая
изобщо не е била обоснована конкретно наложената санкция, особено и на
фона на това, че други нарушения от проверяващите и в рамките на
компетентността им не са били установени, на практика, според съда,
наказанието не е било индивидуализирано при спазване коректно на
приложимите изисквания на чл.56,ал.1 ЗП вр. чл.12 и чл.27 ЗАНН, доколкото в
случая, с оглед характера и тежестта на констатираното конкретно
административно нарушение, на плоскостта на изложеното, а и на фона на
актуалната икономическа обстановка в страната, подлежаща на съобразяване
на фона и на принципното правило, че реализирането на
административнонаказателна отговорност чрез налагане на административно
наказание от вида “глоба”, винаги изисква съобразяване на социалното
положение на нарушителя, като не може да бъде самоцел и разглеждано като
източник на приход към хазната, според съда в случая подлежи на намаляване
до предвидения в правилно приложената административнонаказателна
разпоредба на чл.53,ал.1 ЗП, минимум от 1 000 /хиляда/лева, от гл.т.
съответност с целите на административното наказване и постигането на
възпиращ и коригиращ поведението на нарушителя ефект, като и съдът,
подобно на наказващия орган, счита от друга страна, че отсъстват
предпоставки случаят да може да бъде оценен като “маловажен”, т.е. като
характеризиращ се с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид, напротив, всичко сочи
на типично нарушение от вида на вмененото на жалбоподателя, в случая при
установено значително превишаване на максимално допустимата стойност по
релевантната разпоредба на чл.7,ал.1,т.5,б.”в” Наредба №11/2001г., а и макар
да няма пряко отношение към съставомерните признаци на оцененото като
административно нарушение, не е за подценяване и установеното в резултат
на извършените на мястото на проверката измервания, явно неудачно
разпределение на превозвания товар по оси, при положение, че е било логично
от друга страна, последното обстоятелство да не е убягнало от вниманието на
14
жалбоподателя, в качеството на водач на процесното пътно превозно средство,
при това преди самото предприемане на движението, а и в процеса на
осъществяването на последното, особено и при положение, че и документално
е било видно количеството на превозвания товар.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането, формулирано
от представителя по пълномощно на въззиваемата страна, обективирано в
съдържанието на подадения “отговор“, вх.№331698/18.10.2024г. по описа на
СРС, Обща регистратура, докладван в проведеното на 21 октомври
2024година открито съдебно заседание, където и е било поддържано,
приемайки, че в хипотезата, в която намира основания да измени атакуваното
наказателно постановление, следва да сподели становището, възприето в
съдебната практика, обобщена в ТРОСНК на ВС №3/1985г., което не може да
се счита загубило изцяло значение, конкретно касателно обоснованото
приравняване на хипотезите, в които атакувано пред съда наказателно
постановление подлежи на потвърждаване и само на изменяне, при това в
контекста на въпроса за разноските по дела от административнонаказателен
характер, съдът в случая преценява, че при допустимо и своевременно
направено искане, са налице предпоставки да възложи в тежест на
жалбоподателя заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
Агенция”Пътна инфраструктура”, в размер на 80,00 /осемдесет/лева,
определено при съобразяване на приложимите правила по чл.56,ал.1 ЗП вр.
чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември
2020година, в сила от 23 декември 2021година вр. чл.144
Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-процесуален
кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба за
заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана
законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06 януари 2006година,
обнародвана ДВ бр.5 от 17 януари 2006година, в сила от 01 януари
2006година, като в случая съдът съобразява, че по конкретното дело е бил
разгледан правен спор, характеризиращ се по-скоро със стандартна
фактическа и правна сложност за вида правни спорове, това, че делото пред
състава на СРС е било разгледано и обявено за решаване в рамките на едно
открито съдебно заседание, като настоящият съдебен състав оценява
положените усилия от страна на процесуален представител на въззиваемата
15
страна да изрази становище по сезиращата жалба чрез по-скоро “бланков”
отговор, наред с явяването и вземането на участие в откритото съдебно
заседание, в заключение приемайки тъкмо на тази основа да възложи в тежест
на жалбоподателя заплащането на посоченото като размер по-горе
юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в полза на
Агенция”Пътна инфраструктура”, доколкото орган на последната, в лицето на
началник Отдел”Контрол по републиканската пътна мрежа” в
Дирекция”Анализ на риска и оперативен контрол”, е издал атакуваното
наказателно постановление.
Що се касае до жалбоподателя, за отбелязване е, че същият изобщо не е
формулирал искане за присъждане на направени деловодни разноски, каквито
и реално не се обективират в наличните материали, ето защо съдът и изобщо
не поставя на обсъждане въпрос за деловодните разноски, направени от П..
Мотивиран от всичко изложено в съвкупност, с оглед характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.56,ал.1 ЗП вр. чл.63,ал.7,т.2 вр. ал.2,т.4 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН - редакцията
след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109
от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, СРС, НО, 4
СЪСТАВ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №8464, издадено на 11 декември
2023година от началник Отдел”Контрол по републиканската пътна мрежа” в
Дирекция”Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция”Пътна
инфраструктура”, с което на Ц. В. П., ЕГН **********, с адрес град София,
ж.к.”Обеля”, бл.120, вх.В, ет.8, ап.62, е наложено административно наказание
“глоба”, в размер 3 500 /три хиляди и петстотин/лева, на основание
чл.53,ал.1,т.2,предл.второ Закон за пътищата, за осъществен състав на
административно нарушение, описано от фактическа и от правна страна в
обстоятелствената част на постановлението и в акт №0009746 за установяване
на административно нарушение, съставен на 13 ноември 2023година, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание от вида
“глоба”, от 3 500 /три хиляди и петстотин/лева на 1 000 /хиляда/лева и
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалите му части.
16
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН **********, с адрес град София, ******, в
процесуалното качество на жалбоподател, да заплати на АГЕНЦИЯ”ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, орган на която е издал наказателното постановление,
предмет на обжалване, направени деловодни разноски /юрисконсултско
възнаграждение/, в размер 80,00 /осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17