Определение по дело №381/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 239
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Румяна Панталеева
Дело: 20213000600381
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 239
гр. Варна, 22.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600381 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345 от НПК.
Инициирано е с жалба от адвокат П.С. за проверка на определение №
885/27.10.2021 г. по ЧНД № 1094/21 г. на Окръжен съд Варна, с което
осъденият СТ. В. В. е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатък девет месеца и двадесет и четири дни от наложено му наказание
лишаване от свобода по НОХД № 251/16 г. на Окръжен съд Разград.
Жалбата се основава на правилната констатация, че след като е
изпълнил задължението си по чл.70, ал.4 от НК по отношение на
кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС,
окръжният съд не се е произнесъл с изричен диспозитив по чл.70, ал.5 от НК,
което също е негово законово задължение, видно от императивната съдебна
практика – цитираното в определението ПП 7/1975 г., ВС на РБ. Искането е
осъденият да бъде освободен от наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК с
решението в настоящата инстанция.
Провеждането на въззивно производство е възможно само при наличие
на взето решение в първостепенния съд, чиято правилност следва да се
провери. Същевременно по Глава двадесет и втора НПК липсва процесуална
възможност настоящото дело да бъде върнато за произнасяне по въпроса,
който е бил поставен пред окръжния съд, но не е намерил изричен отговор в
съдебния му акт. В търсене на процедурно решение, настоящият въззивен
1
състав приема, доколкото и с разпоредбата на чл.70, ал.5 от НК се предвижда
само една правна възможност, че в окръжния съд искането на молителя да
бъде освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от право да
управлява МПС в тази хипотеза, не е било споделено, макар и да не са
изложени основанията за това.
Последното налага допълване на мотивите на проверяваното
определение в липсващата част. Въззивникът счита, че след като в
първоинстанционния съд безспорно са констатирани предпоставките за
постановяване на предсрочно условно освобождаване, като се съобрази, че В.
е осъден за деяние, което не е свързано с нарушени лично от него правила за
управление на МПС, то следва да бъде постановено и освобождаването му от
наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Както е отбелязано в частната въззивна жалба, с позоваване на
относимата и обвързваща съдебна практика – ТР 32/1990 г., ОСНК, ВС на РБ,
правомощието на съда по чл.70, ал.5 от НК е свързано с констатации и оценки
за поведението на осъдения, които да се основават на доказателствата за
поправянето му през времето на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, събрани с оглед изискванията на чл.70, ал.1 НК. От наличните по
делото доказателства се установява, че в процеса на работа с осъдения В. са
настъпили позитивни промени, оценките на риска от рецидив и вреди стоят
стабилно в ниския диапазон, той е осъзнал значението на неправомерното си
поведение като фактор за последвалите обществено опасни последици, приел
е отговорността си към жертвите на извършеното непредпазливо
престъпление, доказал е повишено правно самосъзнание и мотивация за
законосъобразен начин на живот. Налага се извод, че след приложената в
цялост прогресивна система за третиране на правонарушители, при осъдения
В. е настъпила промяна в модела на мислене и поведение, както и трайна и
устойчива мотивация за спазване на наложени обществени и морални норми,
което е гаранция за успешното приключване на корекционния процес, и
същевременно дава основание за освобождаването му и от кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС, наложено първоначално за
срок от пет години, и намалено от първоинстанционния съд съгласно чл.70,
ал.4 от НК с девет месеца и двадесет и четири дни.

2
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1,
пр.1 и ал.2 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 885/27.10.2021 г. по ЧНД № 1094/21 г. на
Окръжен съд Варна.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.70, ал.5 от НК, СТ. В. В., от
изтърпяване на останалата част на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, наложено му с присъда по НОХД № 251/2016 г. на Окръжен
съд Разград.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3