№ 17996
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110111412 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от З. Д. И. срещу „ЗАД Асет
Иншурънс" АД, с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно
основание чл. 432 ГПК за сумата 15000 лв. /частичен иск от вземане в общ
размер на 50000 лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищеца, като пътник в тролейбус „Шкода 27TR Solaris TR" с рег.
№ ***, неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на телесни
увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 13.03.2023 г., предизвикано по
вина на водача на л.а. „Опел Зафира" с рег. № ***, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /29.02.2024 г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 13.03.2023 г. около 14:53 ч. в гр. София, на
кръстовището между бул. „България“ и ул. „Отечество" е реализирано
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на л.а. „Опел Зафира" с
рег. № ***, управляван от водача Ц. В. П., и тролейбус „Шкода 27TR Solaris
TR" с рег. № ***, управляван от водача В. Р. А., в който като пътник се е
возила ищцата З. И..
Твърди се, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. "Опел
Зафира" при следния механизъм: л.а. „Опел Зафира" с рег. № *** се движи по
ул. „Отечество" с посока на движение от ул. „Юнак" към ул. „Булаир" и на
кръстовището с ул. „Кюстендил" отнема предимството на тролейбус „Шкода
27TR Solaris TR" с рег. № *** в резултат, на което настъпва удар между двете
превозни средства.
1
Твърди се, че при сблъсъка ищцата /на 68 г./ е паднала върху лявата си
гръдна половина и е получила травми: Фрактура на 10-то ребро вляво по хода
на задна аксиларна линия; Контузия на долната част на гърба и таза; Контузия
на раменния пояс и мишницата; Обостряне на вече съществуваща предходна
травма (компресионна фрактура на Т11), изразяващо се в контузия на
фрактурирания гръбначен прешлен; новопридобита частична руптура на
сакрококцигеалната синдесмоза;
В резултат на така описаните физически увреждания и назначеното
лечение изпитвала силен дискомфорт, невъзможност за пълно функционално
движение на снагата, затруднение при извършването на обичайни ежедневни
дейности от битов характер; чувствала се потисната и непълноценна, имала
затруднения със съня, пиела обезболяващи. От момента на инцидента се
проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност Така претърпените
вреди с неимуществен характер ищцата оценява на сумата от 50000 лева.
Поддържа, че деликтната отговорност на водача на л.а. „Опел
Зафира" с рег. № *** е била обезпечена от „ЗАД Асет Иншурънс" АД, чрез
сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/33/122003195616, валидна към момента на
ПТП-то.
Сочи, че е предявила претенция към застрахователя, ответник в
настоящото производство, но последният, с писмо от 28.11.2023 г., отказал да
изплати обезщетение с оглед неизяснения механизъм на ПТП.
Предвид изложеното, намира, че за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответника с искане
последният да бъде осъден да й заплати претендираното в частичен размер
обезщетение за неимуществени вреди в следствие на настъпилото ПТП по
вина на застрахования при него водач.
Претендира сторените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД Асет
Иншурънс" АД подава писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Сочи, че
изключителна вина за инцидента има водачът на тролейбус марка „Шкода“,
модел „27ТР Соларис", инв. № ** — В. Р. А., който е управлявал тролейбуса с
несъобразена с пътните условия скорост, задействал е рязко спирачната
система на тролейбуса и е предизвикал падането на пътнците в тролейбуса,
които превозва. В тази връзка прави искане за привличане на трето лице –
помагач по спора – застрахователят на гражданската отговор на водача на
тролейбуса „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД.
В условията на евентуалност твърди, че причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението и на двамата водачи (съизвършителство),
тъй като и двамата водачи за извършили нарушения на ЗДвП, които са довели
до настъпване на процесното ПТП.
Оспорва вида, тежестта и продължителността на твърдените като
2
причинени на ищцата неимуществени вреди, както и твърдените в исковата
молба неблагоприятни последици за здравословото й състояние. Оспорва
причинната връзка между твърдяното в исковата молба произшествие и
описаните като нанесени на ищцата вреди. Сочи, че видно от представения с
исковата молба резултат от извършени изследвания, два месеца преди
процесното ПТП ищцата е получила компресионна фрактура на Т11 прешлен,
която е вследствие на друг инцидент. Тази травма е съществувала към датата
на процесното ПТП т.е. ищцата не се е била възстановила от същата, поради
което травмата, както и търпените от нея болки и неудобства, не са в
причинна връзка с процесното ПТП. Намира, че контузията на гръбначния
прешлен, която е съществувала преди произшествието, е била достатъчно
травмираща и вече е причинявала на ищцата болки, страдания и други
негативни емоции и усещания.
Оспорва размера на предявения иск, като намира претендираното
застрахователно обезщетение за неотговарящо на принципа за справедливост
по чл. 52 ЗЗД.
Претендира разноски и прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ответника „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД взема становище по предявените искове, като намира
претенцията на ищеца за неоснователна. Оспорва твърдението, че в резултат
на пътно – транспортното произшествие, за ищцата са възникнали всички
описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорвам
твърденията за тяхната продължителност. Твърди, че придружаващите
заболявания на пострадалата са допринесли както за интензитета на
получените травми, така и за удължаване на периода на възстановяването .
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат, като сочи, че И. не се е държала за обозначените за това
дръжки в тролейбуса, с което е допринесла за настъпване на уврежданията.
Оспорва исковете като завишени по размер.
Оспорва наличието на вина за настъпване на ПТП по отношение на
застрахования при него водач на тролейбуса, както и доводите на ответника за
съизвършителство от страна на двамата водачи.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна и страна:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
3
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена
от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /противоправно
деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие
на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като
по отношение на вината е налице законна оборима презумпция - чл. 45, ал. 2
ЗЗД/.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че между ответника и водача на л.а. „Опел
Зафира" с рег. № *** е бил сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № BG/33/122003195616.
Не е спорно също така, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция
по реда на чл. 380 КЗ към ответника, заведена като щета № 30023000326,
както и че с писмо от 28.11.2023 г. ответникът е отказал да заплати
застрахователно обезщетение.
Формираният правен спор е концентриран върху въпросите относно
механизма на процесното ПТП, вината на водачите, участвали в него,
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата; вида и характера на
получените от ищеца травматични увреждания, наличието на причинно-
следствена връзка между първите и процесното ПТП, както и справедливият
размер на обезщетението за търпените болки и страдания.
За установяване на спорните по делото въпроси пред настоящата
съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и са
приети, неоспорени от страните съдебно-автотехническа експертиза и
комплексна съдебномедицинска експертиза.
За установяване на механизма на ПТП и вината на участвалите в
него водачи, съдът взе предвид ангажирани по делото писмени доказателства:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от полицейски
орган след посещение на място /л. 8/, уведомление за настъпило
застрахователно събитие от ищцата /л. 113/, събраните по делото свидетелски
показания чрез разпит на водача на тролейбуса, в който е пътувала ищцата -
В. Р. А., както и на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника – Ц.
В. П., както и приетата без оспорване от страните и кредитирана от съда
съдебна автотехническа експертиза, при изготвянето, на която вещото лице
е взело предвид представените по делото видеозаписи от процесното ПТП от
4
вътрешността на тролейбуса и в съобразил депозираните по делото
свидетелски показания.
От съвкупния анализ на горните доказателства, съдът намира, че по
делото се установява следния механизъм на ПТП:
На 13.03.2023 г. в град София, по бул. България, в светлата част на
денонощието (около 13:55 часа) при ясно време и суха пътна настилка, на
хоризонтален пътен участък водачът В. Р. А., управлявайки тролейбус Шкода
27TR Solaris TR с рег. № ***, се е движел в спомагателното платно на бул.
България с посока на движението от бул. Иван Евстратиев Гешов към ул.
Дойран. В неговата посока на движение е имало действащ пътен знак Б3 от
ЗДВП „Път с предимство“. По същото време в района на кръстовището
между спомагателното платно на бул. България и ул. Кюстендил от дясната
страна на тролейбуса, придържайки се в дясната част на спомагателното
платно на бул. България, навлиза л.а. Опел Зафира с рег. № ***, управляван
от Ц. В. П.. В посоката на движение на л.а. Опел Зафира е действал пътен знак
Б1 от ЗДвП „Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Водачът на
тролейбуса възприема навлизащия от дясната му страна автомобил, като
реагира със звуков сигнал и последващо аварийно спиране. При припокриване
траекториите на движение на двете ППС настъпва лек контакт (удар) в
страничното ляво огледало на л.а. Опел и предната дясна част на тролейбуса,
като след осъществения контакт водачът на последния освобождава педала на
спирачката и тролеят се придвижва в посока напред и след това спира.
Водачът на л.а. Опел продължава движението в права посока като отклонява и
спира автомобила в пресечката с ул. Булаир. В тролейбуса е пътувала З. Д. И.,
която се е намирала в зоната срещу втората врата на тролейбуса, правостояща,
като се е държала за хоризонтална тръба. Вследствие аварийното спиране на
тролейбуса пътничката З. И., повлияна от инерционните сили, въздействали
върху тялото й, със залитане по посоката на движение, е изведена от
равновесие и пада по гръб в тролейбуса.
По отношение на вината на водачите за настъпване на процесното
ПТП, имаща отношение към направеното от ответника възражение по чл. 53
ЗЗД /независимо съизвършителство/, съобразявайки гореописани
доказателства, съдът намира следното:
Основна вина за настъпване на процесното ПТП, са действията на
водача на л.а. Опел Зафира с рег. № ***, който е предприел навлизане в
кръстовището със спомагателното платно на бул. България при действието за
неговата посока на движение на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по
пътя с предимство!", без да съобрази движещия се от лявата й страна в това
платно тролейбус и да пропусне преминаването му. От заключението на
вещото лице и дадените разяснение в проведеното изслушване по чл. 200 ГПК
се установява, че за водача на л.а. Опел Зафира с рег. № ***, ударът е бил
предотвратим, ако същият, при по-голяма концентрация и внимание, не е
навлязъл в лентата за движение на тролейбуса като съобрази действащия
пътен знак Б1, при положение, че с оглед габаритите на другото превозно
средство и разположението на двете превозни средства, водачът на лекия
автомобил е можел да забележи приближаващия тролейбус. С оглед на това,
5
съобразявайки обстоятелството, че процесното ПТП нямаше да настъпи
изобщо, ако водачът на л.а. Опел Зафира с рег. № *** беше съобразил знакът
Б1, съдът намира, че вината на водача, застрахован при ответника, следва да
бъде определена на в процентно отношение на 70%.
От друга страна, съдът съобрази, че процесното ПТП, макар да не е
предизвикано, е могло да бъде предотвратено от водача на тролейбус Шкода
27TR Solaris TR c per. № ***, който е реагирал със закъснение на
възникналата опасност, която своевременно е констатирал и сигнализирал
чрез звуковата уредба на превозното средство, като е имал обективната
техническа възможност да възприеме навлизащия от дясната му страна л.а.
Опел Зафира с рег. № ***, да намали скоростта си на движение и с плавно
спиране да се установи преди мястото на удара, вместо да предприеме
аварийно спиране, в резултат, на което пътниците в тролея са загубили
равновесие и са паднали. С оглед на това, съдът намира, че вина за процесното
ПТП в съотношение на 30% има и водачът на тролейбус Шкода 27TR Solaris
TR c per. № ***.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото безспорно се
установява вината на застрахования при ответника водач – като елемент
на фактическия състав на иска по чл. 432 КЗ.
Обстоятелството, че неколцина са нанесли увреждането се явява
релевантно само във вътрешните отношения на делинквентите, респективно,
на техните застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“,
доколкото спрямо увреденото лице – ищец в настоящото производство,
тяхната отговорност е солидарна /чл. 499, ал. 7, изр. 2 КЗ/.
По отношение на направеното от третото лице-помагач възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата с
твърдения, че последната не е взела мерки за личното си обезопасяване, съдът
намира следното:
Видно от приетата САТЕ, изготвена при съобразяване на видео
записите от вътрешността на тролейбуса, вещото лице е установило, че
непосредствено преди удара ищцата е била в изправено положение, държейки
се за вертикалните тръби в превозното средство.
Предвид изложеното, съдът намира, че пострадалата е взела
необходимите мерки за запазване на собствената си безопасност, поради което
възражението се явява изцяло неоснователно.
По отношение на причинените на ищеца неимуществени вреди:
От заключението на приетата комплексна съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, безспорно се
установява, че в резултат на настъпилото произшествие ищцата е пострадала,
като е получила следните травматични увреждания: Счупване на 9-то ребро в
ляво; Контузия на раменния пояс и мишницата в ляво; Контузия на долната
част на гърба и таза; Контузия в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб
/където се наблюдава наличие на застаряла фрактура на ТH12 гръден прешлен
от предходна травма/, като по механизъм на получаването им същите стоят в
причинно-следствена връзка с описания пътен инцидент.
6
Вещите лица посочват, че болките, причинени на ищцата, са били най-
интензивни непосредствено след травмата, в първите 3 седмици, с постепенно
затихващ характер между 40-50 дни. Възстановителният период за всички
травми е продължил около 1.5-2 месеца. Необходим е бил прием на
обезболяващи медикаменти според интензивността на болката. Фрактурата на
9-то ребро, с малка дислокация, се характеризира с болезненост при
дишане/гръдния кош е подвижна повърхност/, при движение, невъзможност за
сън на лявата страна на тялото, при кашляне, кихане-ограничава се
движението на снагата. Компресивната фрактура на TH12 гръден прешлен,
предшествала инцидента, е увеличила болката и ограничение на движенията
в тази област.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Д. И. М. /дъщеря на ищцата/, чиито показания съдът, преценявайки
по реда на чл. 172 ГПК, кредитира като достоверни и отразяващи обективно
личните впечатления на свидетеля, се установява, че в резултат на нанесените
телесни увреждания, ищцата е изпитвала страх и силна болка, била е
подложена на медикаментозно лечение, изпитвала е физическа немощ и
затрудния от битов характер, трудно е намирала поза за покой, в която да не
изпитва болки. Свидетелят споделя, че ищцата е имала друга скорошна
травма, претърпяна около 2 месеца преди процесния инцидент, когато е
счупила прешлен на гръбнака си, като процесните травми обострили още
повече състоянието й, което било значително подобрено към момента на ПТП.
Сочи, че от години имала проблеми със заспиването, които регулирала с
медикаменти, не след инцидента не можела да спи, въпреки приема на
лекарства.
Анализът на горните обстоятелства налагат извод за доказаност по
делото на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на пътния
инцидент.
С оглед на това, съдът намира, че предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя са безспорно установени по делото,
доколкото е доказано осъществяване на противоправно виновно проведение
от страна на застрахования при ответника водач на ПТП, в пряка причинно-
следствена връзка с което са настъпили неимуществени вреди за ищеца.
Ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване
възраженията си за липса на елемент от горния фактически състав,
обективирани в отговора на исковата молба, поради което съдът приема, че
предявеният иск се явява доказан по своето основание.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение, а размерът се определя по справедливост от съда.
Принципът за справедливо обезщетяване не е абстрактен, а на преценка
следва да бъдат подложени конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. При преценка на справедливото обезщетение, което има за цел
7
да репарира претърпените болки и страдания, съдът следва да подложи на
анализ вида и характера на телесните увреждания, периода на възстановяване,
продължителността на изпитваните болки и страдания, техния интензитет,
нуждаел ли се от чужда помощ пострадалия и до каква степен, в какъв период
от време, допълнителното влошаване на здравословното състояние,
причинените морални страдания, обстоятелствата, при които е извършено
деянието. Посочването не е изчерпателно, тъй като всеки случай е
индивидуален и съдът е длъжен да съобрази и изходи от конкретните
обстоятелства по делото. За определяне на обезщетение е необходимо да бъде
съобразена обществено-икономическата конюнктура към датата на
увреждането, за да съответства то на социалната справедливост. (В този
смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение №
28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 213/18.04.2000 г.
по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС).
В конкретния случай, за определяне на справедливия размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди, съдът съобрази възрастта
на ищеца към дата на настъпване на процесното пътно-превозно средство /68
години/, оказваща влияние върху по-ниската физическата издръжливост на
пострадалия и продължителността на възстановителния период; настъпилите
травматични увреждания, вида и характера им – Счупване на 9-то ребро в
ляво; Контузия на раменния пояс и мишницата в ляво; Контузия на долната
част на гърба и таза; Контузия в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб,
препятствали ищцата да се придвижва свободно; нуждата от продължителен
покой, без поставяне на имобилизация и без хоспитализиране;
продължителността на възстановителния период - обичайно в рамките на
около 2 месеца, без данни за допълнителни усложнения, стоящи в причинна
връзка с инцидента; засиленото първоначално усещане болка; необходимостта
от прием на обезболяващи; допълнителните затруднения със съня;
негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди
от такъв вид увреждане – страх, неудобство и притеснение, вкл. че се налага
ангажиране помощта на близки; състоянието на потиснатост.
При определяне размера на обезщетението, в посока неговото
намаляване, съдът съобрази също така наличието на предходни травми в
гръбначната област, чието възстановяване не е било протекло напълно, като
настоящия инцидент не е станал самостоятелна причина за възникването на
болките, а само е обострил същите.
На последно място, съдът съобрази и социално-икономическите
условия и стандарт на живот през 2023 г. /годината на процесното ПТП,
причинило неимуществените вреди/, както и лимитите на ГО за релевантния
период, които биха могли да се вземат предвид като косвен критерий за
размера на вредите, поради което намира, че с определянето на обезщетение
от 20 000 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените
вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, съобразно принципа,
въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Доколкото съдът намери направеното възражение за съпричиняване за
неоснователно, както и с оглед обстоятелството, че ответникът отговаря
8
спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите /солидарно с третото
лице – помагач/, предявеният от ищеца като частичен иск за сумата от 15000
лева, се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния му
заявен размер.
По претенцията за законна лихва:
Спорен по делото е началният момент, от който следва да бъде
присъдена лихва забава върху претендираната главница.
По този въпрос е налице разяснение в определение №291/27.05.2021г.
по т.д. 1343/2020г. на ВКС, II т.о. и в решение №128/04.02.2020г. по т.д.
№2466/2018г. на ВКС, I т.о. В последното е посочено, че спрямо договорите за
застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила,
съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1,
т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово
договорно задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения.
От друга страна, за разлика от КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от
01.01.2016г./, в чл.429, ал.3, изр.2 КЗ изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
/но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие – от който
момент лихви дължи единствено самият делинквент/.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на самия застраховател в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429
9
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя /не от момента на увреждането/.
Поради това, в процесния случай обезщетението за забава към ищеца –
увредено лица, е дължимо от установената по делото най-ранна дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования – 01.09.2023 г.
Доколкото ищецът претендира присъждане на законна лихва върху
главницата от по-късен момент – а именно, от датата на подаването на
исковата молба, искането следва да бъде уважено така, както е предявено,
като и законната лихва се присъди от 29.02.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По отговорността за разноски:
С този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът.
Същият е претендирал и доказал извършването на такива по
представения по делото списък по чл. 80 ГПК за държавна такса – 600 лв., за
депозит за САТЕ – 250 лв., депозит за КСМЕ – общо 951.66 лева, депозит за
призоваване на свидетел – 50 лева.
Предвид основателността на предявения иск, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в пълния им доказан по делото размер от общо
1851.66 лева.
Своевременно е отправена и претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Я. Д., оказал безплатна правна защита на
ищеца в производството пред СРС.
На основание чл. 38 ЗАдв, като взе предвид действителната правна и
фактическа сложност на спора, реално извършената от процесуалния
представител на ищеца работа, множеството ангажирани по делото
доказателства, продължителността на производството /5 съдебни заседания/,
като съобрази действащата към момента на сключване на договора Наредба
1/09.07.2004 г., чиито разпоредби съдът приема за ориентир в средните
пазарни цени на адвокатски услуги, намира, че справедливият размер на
адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца
възлиза на сумата от 1750 лева. Доколкото по делото е отправен искане и са
представени доказателства за регистрация на адв. Д. по ЗДДС, определеното
от съда адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено с добавен ДДС,
т.е. в размер на сумата от 2100 лева.
Същата следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Асет Иншурънс" АД, ЕИК *********, да заплати на
З. Д. И., ЕГН **********, на основание чл. 432 ГПК за сумата 15000 лв.
/частична претенция от вземане в общ размер на 50000 лева/ ,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца, като
пътник в тролейбус „Шкода 27TR Solaris TR" с рег. № ***, неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат на телесни увреждания, настъпили
вследствие на ПТП от 13.03.2023 г., предизвикано по вина на водача на л.а.
„Опел Зафира" с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /29.02.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАД Асет Иншурънс" АД, ЕИК *********, да заплати на
З. Д. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1851.66
лева – сбор сторените от ищеца разноски в първоинстанционното
производство за заплатена държавна, депозити за призоваване на свидетел и
изготвяне на експертизи.
ОСЪЖДА „ЗАД Асет Иншурънс" АД, ЕИК *********, да заплати на
адв. Я. Д. Д., личен номер на адвокат **********, на основание чл. 38 ЗАдв.,
сумата от 2100 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна защита на ищеца в първоинстанционното производство.
Решението е постановено с участието на „ЗАД ОЗК- Застраховане“
АД в качеството му на трето лице-помагач на ответника „ЗАД Асет
Иншурънс“ АД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11