РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Казанлък, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510102039 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Е.М.“ ЕООД
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ във вр.
чл. 9 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца по отношение на ответниците С. М. И., ЕГН ********** -
кредитополучател и С. Е. И.а ЕГН ********** - съкредитополучател, за
сумата от 5000 лв. за периода 08.01.2019 г. до 08.02.2020 г., главница по
Договор за потребителски кредит № **** г. между „****“ АД (с настоящо
наименование „****“ АД), вземането по който е прехвърлено на ищеца по
силата на Договор за прехвърляне на парични вземания от **** г. и
Приложение № 1А към същия, ведно със законна лихва от 04.06.2024 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1692,49 лв. за периода
от 15.06.2021 г. до 04.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС-
Казанлък. Ищецът претендира и сторените разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците не са депозирали отговор.
Ищцовото дружество, редовно призовано за откритото съдебно
заседание, в писмено становище поддържа изложеното в исковата молба.
Ответниците, редовно призовани за датата на съдебно заседание, яви се
лично С. М. И., който изрично заяви пред съдебния състав, че признава
дължимостта на сумите.
Подадено е становище от С. Е. И.а, която заяви, че признава исковете.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
1
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На **** г. е сключен Договор за потребителски кредит № **** между
„****“ АД (с настоящо наименование „****“ АД), С. М. И., ЕГН ********** -
кредитополучател и С. Е. И.а, ЕГН ********** - съкредитополучател, по
силата на който Кредиторът отпуснал на кредитополучателите кредит в
размер на 38 560,00 лв. Кредитополучателите се задължили да погасят
задължението на 120 месечни вноски с краен срок за погасяване - 08.10.2022
г., т.е. задълженията по договора за потребителски кредит са окончателно
падежирали.
На **** г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „****” АД, ЕИК ********* и „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, по
силата на който задължението на С. М. И., кредитополучател и С. Е. И.а,
съкредитополучател, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
**** от **** г. било изкупено от „Е.М.” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите към исковата молба са приложени писма с адресат
длъжниците, че считано от датата на получаване на Уведомленията за цесия и
предсрочна изискуемост, Кредитор спрямо тях по отношение гореописаното
парично вземане е „Е.М.” ЕООД. Съгласно т. 5.1.1 от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, Цесионерът -
„Е.М.” ЕООД и „И. и Д. - Адвокатско дружество“ били упълномощени от -
Цедента „****” АД, да извършват уведомяване от името и за сметка на
Цедента. Разпоредбата на чл. 99 ал. 3 ЗЗД била осъществена, доколкото
реализирането й чрез пълномощник – адв. Д., управител на „И. и Д. -
Адвокатско дружество“ не опорочава връчването. С връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея по делото, длъжниците получили
уведомленията за извършеното прехвърляне на процесните вземания. Съдът
защита този факт по силата на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Е.М.” ЕООД подал заявление до Районен съд-Казанлък срещу
кредитополучателите, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
като било образувано ч.гр.дело № **** г.. Издадена била Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на **** г. за сумата от 6692,49 лв. /шест хиляди
шестстотин деветдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/ - дължими
по Договор за потребителски кредит № **** от **** г., от които: 5000,00 лв.
(пет хиляди лева), представляваща част от останала главница по договора;
1692,49 лв. - лихва за забава за претендираната главница от 15.06.2021г. до
04.06.2024 г., законната лихва от 04.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането; 133,85 лв. - разноски по делото, представляващи платена държавна
такса.
В срока за възражение длъжниците възразили срещу заповедта. След
което съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането по
чл. 422 ГПК. Получено било съобщение за това, надлежно връчено на
15.07.2024 г. Горното поражда правния интерес на ищцовото дружество да
предяви иск за установяване на вземането си срещу кредитополучателите по
Договор за потребителски кредит № **** от **** г..
Съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
2
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД.
Представеният частен диспозитивен документ - договор за
потребителски кредит е подписан от страните, липсва оспорване и проведено
доказване на неговата неавтентичност, поради което и обвързва страните от
направените от тях насрещни волеизявления и произтичащите от това права и
задължения – арг. чл. 180 ГПК. Следователно между страните /кредитор и
кредитополучатели/ е налице облигационно правоотношение по договор за
паричен заем /потребителски кредит/. Договорът за потребителски кредит е
формален /изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1
ЗПК/; реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с
предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на
съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК, ;
възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и
размер. Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество
възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи
трябва да престира на кредитора, защото са му предоставени за разпореждане.
Кредитополучателите заявиха, че признават дължимостта на сумата от
5000 лв. за периода 08.01.2019 г. до 08.02.2020 г., главница по Договор за
потребителски кредит № **** г., сключен между „****“ АД (с настоящо
наименование „****“ АД), вземането по който е прехвърлено на ищеца по
силата на Договор за прехвърляне на парични вземания от **** г. и
Приложение № 1А към същия, ведно със законна лихва от 04.06.2024 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1692,49 лв. за периода
от 15.06.2021 г. до 04.06.2024 г., поради което исковете като основателни
следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да се присъдят разноски по исковото производство и като се включат и
разноските в заповедното производство, тъй като на основание т. 12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив. Така от страна на ищеца са представени
доказателства за извършени разноски в исковото производство в размер на
133,85 лева – заплатена държавна такса, 133,85 лв. заплатена държавна такса
в заповедното производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** и настоящ адрес: **** и С. Е.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** и настоящ адрес: ****, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 ЗПК,
във вр. чл. 99 ЗЗД, дължат солидарно на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Р.И.М.-Т. -
управител, с пълномощник адв. Ж. Д. Д., управляващ сътрудник в „И. и Д. -
адвокатско дружество“ ЕИК *********, съдебен адрес: ****, сумата от
5000,00 лв. (пет хиляди лева), представляваща част от останала главница,
3
дължима за периода 08.01.2019 г. до 08.02.2020 г., 1692,49 лв. - лихва за забава
от 15.06.2021 г. до 04.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 04.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането по Договор за
потребителски кредит № **** от **** г., сключен с „****“ АД, и договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) **** г., за които суми е издадена
Заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № **** г. на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. М. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **** и настоящ адрес: **** и С. Е. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **** и настоящ адрес: ****, да заплатят на
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Р.И.М.-Т. - управител, с пълномощник адв. Ж. Д. Д.,
управляващ сътрудник в „И. и Д. - адвокатско дружество“ ЕИК *********,
съдебен адрес: ****, сумата от 267,70 лева, представляваща разноски в
настоящото производство и в производството по ч. гр. д. № **** г. на Районен
съд-Казанлък.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните пред ОС - Стара Загора..
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4