МОТИВИ към присъда по НОХД №262/2019г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247
ал.1 т-1 от НПК –по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –Н. /сега
Районна прокуратура –Ш.-ТО Н./срещу С. З. А. ***,обвиняема по ДП №99/2019г.по
описа на РУ на МВР гр.К. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
За ШРП –ТО Н. се явява прокурор
Глушков.Поддържа изцяло внесеното обвинение.
Подсъдимата не се явява.Представлява се по
делото от договорните си защитници адв.М. и адв.В. –РАК.,които считат,че деянието не е съставомерно от субективна страна.Алтернативно,в случай,че
съдът приеме обвинението за доказано,молят на подзащитната
им да бъде наложено парично наказание „глоба“.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно
и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата С. З. А. и свидетелят С.С.М. са родители на малолетното дете С.С.С.
с ЕГН:********** .Гражданският им брак е прекратен с Решение
№379/21.12.2016г.по гр.д.№416/2016г.по описа на НПРС,влязло в законна сила на
31.01.2017г.Със същото,упражняването на родителските права по отношение на детето
С.е предоставено на бащата,като на майката е определен съответния режим на
лични контакти .С. З. е осъдена да заплаща на детето си С.,чрез неговия баща и
законен представител,ежемесечна издръжка в размер на 120.00 лв.,считано от 26.05.2016г.,до
настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване.
Поради неплащане на присъдената издръжка,на
23.01.2019г.,до НПРП е депозирана жалба от С.С.М.,за
което е образувано ДП №99/2019г.по описа на РУ на МВР гр.К..
В рамките на досъдебното
производство,подсъдимата е била разпитана в процесуалното качество на обвиняемо
лице ,като прави самопризнания по възведеното срещу нея обвинение.Заявява,че се
е установила да живее в Германия,родила е второ дете,което отглеждала сама и
нямала доходи.Декларирала е намерение за заплати в скоро време дължимата
издръжка за инкриминирания период,тъй като възнамерявала през месец септември
2019 година да започне работа,след като детето започне да посещава детска
градина.
Намерение да заплати присъдената на детето
си С. издръжка за периода 31.01.2017г.до 31.07.2019г.- 30бр.месечни вноски по
120лв.,равняващи се общо на сумата от 3600лв./,подсъдимата изрязява
в съдебно заседание и чрез договорните си защитници,като за целта от страна на
св.М. беше представен документ да личната му банкова сметка,*** алиментното задължение,до приключване на съдебното
следствие,не бяха представени.
Свидетелят М. заявява,че преди две години
,подсъдимата му поискала да й представи сметка на детето/вероятно ,за да
превежда по нея присъдената издръжка/,но свидетелят отказал да й посочи
такава,поради съображения,че парите следва да бъдат плащани на него ,тъй като
за издръжка на малолетното му дете,а не следва да постъпват по негов спестовен
влог.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
От доказателствата по делото се установи по
несъмнен начин,че през периода от 31.01.2017г.до 31.07.2019г.в с.Б.,обл.Ш.,след като е била осъдена /с решение №379/2016г.по
гр.д.№416/2016г.по описа на РС-гр.Н.,влязло в кила на 31.01.2017г./да издържа
свой низходящ –малолетната си дъщеря С. С.С. с ЕГН:**********/,подсъдимата
С.З.А. съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски /30бр.месечни вноски по 120лв.,равняващи се общо на сумата от
3600лв.,с което от обективна страна осъществила състава на престъпление по чл.183
ал.1 от НК.
Съдът намира,че от субективна страна
деянието е извършено при наличието на пряк умисъл- подсъдимата е осъзнавала общественоопасния характер на престъплението и неговите противоправни последици,като е целяла тяхното
настъпване.Известно й е било,че е длъжник по алиментно
задължение към малолетното си дете, чрез
неговия баща и законен представител,но умишлено е отказала да престира задължението си на родителя.
Не се споделят доводите на защитата на
подсъдимата,че доколкото нямала имущество ,същата не разполагала обективно със
средства да изпълнява задължението си,както била налице хипотезата на чл.13 от НК –крайна необходимост,обусловена от факта,че имала и друго малолетно дете,за
което се грижела и издържала и с чийто баща била във фактическа раздяла през
инкриминирания период.
Наличието на материални затруднения не е
причина за освобождаване на конкретно лице от наказателна отговорност за
посоченото престъпление. Не е налице и хипотезата на „крайна необходимост „ по
смисъла на чл.13 от НК,която касае друга правна конструкция.
Задължението за заплащане на издръжка на
малолетно дете е алиментно,с приоритет преди всички
други такива и задълженото лице следва ,ако трябва да ограничи средствата за
собственото си съществуване,но съвестно и ежемесечно,така,както е присъдено,да престира задължението си на носителя на материалното
право-в случая малолетното си дете С.,чрез
неговия баща и законен представител. Ясно и категорично в съдебното решение е
посочено кому следва да се заплаща ежемесечно издръжката –на бащата на
детето,доколкото той е негов законен представител ,а ноторно
известен факт е,че малолетните са процесуално неправоспособни и дееспособни
лица и не могат сами да извършват правнорелевантни
действия.
Ето защо,съдът,след като призна
подсъдимата за виновна в извършване на престъплението,за което е предадена на
съд,отчитайки от една страна високата степен на обществена опасност и противоправност на извършеното деяние-отекчаващо
вината й обстоятелство,както и смекчаващите вината такива –чистото й съдебно
минало, направените по ДП самопризнания и оказано съдействие за изясняване на
фактическата обстановка по делото,както и проявената самокритичност към
стореното, обстоятелството,че освен С.,тя има и друго малолетно дете,за което
се грижи и издържа,поради което,при наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства,при които и най-лекото по вид наказание се явява несъразмерно
тежко,съдът замени предвиденото в чл.183 ал.1 предл.второ
от НК наказание „пробация“ по реда на чл.55 ал.1 т.2
б.“в“от НК и я осъди да заплати глоба в
средния размер ,предвиден в закона ,а именно -300.00лв.
Съдът счете,че при така определеното по
вид и размер наказание ,биха били постигнати целите на генералната и
индивидуална превенция ,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
В този смисъл постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 20.07.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: