Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Варна, 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на
прокурора Александър Атанасов и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа
докладваното от съдия Ганчева к.адм.нак.дело №
2940 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ срещу Решение №
113/13.08.2019 г. по н.а.х.д. № 188/2019 г. на
Девненски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №
353/2018/2019 г. от 15.05.2019 г., издадено от Заместник-директора на
Териториална Дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници", на основание
Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“, с
което на „Милки Груп Био" ЕАД за нарушение на
чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, вр. чл.
70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 128, § 1 и § 2 от Регламент № 2015/2447 на
Комисията, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, т. 1 от ЗМ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 8 038,70 лева,
представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.
В касационната жалба се
поддържа, че ДРС неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са събрани категорични доказателства, че дружеството е
избегнало отчасти заплащането на дължими държавни вземания. Сочи, че въззивния
съд е направил неправилна преценка, тъй като не е разгледал всички относими доказателства. Твърди се, че митническите органи
са извършили задълбочен анализ на митническата стойност на внесените в ЕС стоки
с код по КН 15119099 с произход Малайзия по месеци за изследваните периоди в
отделните държави-членки, като е установено, че митническата стойност на
процесната стока в Република България е най-ниска. Неправилно съдът е приел, че
след като проверката на ОЛАФ не е приключила и не е изготвен окончателен
доклад, то писмото на ОЛАФ няма характеристиките на официален документ, който
да има обвързваща доказателствена сила. Излагат се твърдения, че предоставената
от ОЛАФ информация е в съответствие с разпоредбата на чл. 12, § 4 от Регламент
№ 883/2013 и потвърждава съмненията на митническите органи относно занижена
митническа стойност по конкретната митническа декларация, тъй като писмото на
ОЛАФ е официална служебна кореспонденция и същото е официален документ. Касаторът поддържа, че износната декларация, макар и частен
документ, дава пълна характеристика на стоките по отношение на вид, количество
и цена и нейната стойност представлява договорната стойност на стоките,
продадени за износ, с местоназначение в митническата територия на Съюза, а
липсата на самата фактура на по-висока стойност към износната декларация не е
пречка за определяне на по-висока митническа стойност по реда на чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.128 §1 и §2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията.
Посочено е също, че в износната митническа декларация е декларирана фактурна
стойност на доставка между FELDA IFFCO SDN BHD към „Милки
Груп Био” ЕАД, в кл. 22 „получена сума” е посочена стойност, която представлява
цена FOB пристанището на натоварване, като същата превишава с 30 % стойността,
декларирана в българската вносна митническа декларация, посочено и в писмото от
ОЛАФ. Всички реквизити от документите по процесната доставка, посочени в
митническата декларация за допускане за свободно обръщение и в малайзийската
декларация са идентични, с изключение на номера на фактурата и обявената
стойност на стоката, декларирани в българската вносна митническа декларация.
Твърди се, че според представените обяснения от износителя упоменатият във
фактурата вътрешен номер на договора от SAP системата е само за вътрешна
справка, което не кореспондира на събраните от АНО доказателства. Излагат се
доводи, че въззивния съд не е коментирал в мотивите си изложените констатации
на ОЛАФ за систематично занижаване на стойността с 30 % при декларирането на
внос в Република България и за уговорен максимален размер отстъпка – до 30 % за
всяка доставка в представеното в съдебно производство рамково споразумение.
Съгласно споразумението за дистрибуция конкретна търговска отстъпка е следвало
да бъде уговорена като конкретен размер във всеки търговски договор, за всяка
конкретна доставка, а видно от представения търговски договор такава отстъпка
не е уговорена към момента на приемане на митническата декларация. С тези
доводи се твърди, че нарушението е безспорно установено и ДРС е постановил
неправилно решение. Моли се същото да бъде отменено и да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление. В с.з.
процесуалния представител на касатора поддържа
жалбата. Моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго, с което да
се потвърди НП.
Ответникът по касационната
жалба – „Милки Груп Био“ ЕАД оспорва касационната
жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Намира за правилни
изводите на ВРС относно доказателствената стойност на писмото на ОЛАФ и на
износната митническа декларация, като се позовава и на писмо № ОС/2018/0052
LC/2018/0247/28.02.2019 г. на Генералния директор на ОЛАФ до „Милки Груп Био“ ЕАД, с което дружеството е уведомено, че
проверката не е приключила и не е издаден окончателен доклад, както и на
Решение на СЕС от 15 септември 2011 г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.
35. По отношение установеното разминаване в стойностите с около 30% сочи, че
същото се дължи на договорената търговска отстъпка, която не е отразена в
износната декларация. Искането е обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че
постановеното от ВРС решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
въззивното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред ДРС е
образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД против
Наказателно постановление № 353/2018/2019 г. от 15.05.2019 г., издадено от
Заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 8 038,70 лв.,
представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, на
основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от
ЗМ. За да се произнесе по спора ДРС е установил от фактическа страна, че
на 19.01.2018г. на пристанище „Варна Запад” пристигат три броя контейнери
натоварени с общо 3399 палета, с бруто тегло 70019.400 кг., съдържащи „палмова
мазнина”. На 23.01.2018г. за стоката вложена в трите броя контейнери е подадена
митническа декларация, регистрирана като ЕАД № 18BG002002Н0012110.
Съгласно подадената ЕАД получател на стоката е „Милки
Груп Био“ ЕАД. В декларацията стоката е описана като „палмова мазнина” с обща
фактурна стойност 37 830.87 щатски долара, митническа стойност
65 760.89 лева , бруто тегло 70019 , нето тегло 67 980 кг., тарифен
код ********** и държава на произход Малайзия. Към декларацията са приложени: коносамент, фактура за данъчни цели, опаковъчен лист,
сертификат за анализ , здравен сертификат на Министерство на здравеопазването
на Малайзия, сертификат за произход, фактура за транспортни разходи и
декларация за данните. Поради възникнали съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума са
предприети редица действия от страна на митническите органи , а именно проверка
на документи, анализ на митническата стойност, на внесени в ЕС стоки със същия
тарифен код, справка на световния пазар на палмови мазнини и др. След
извършване на анализ са изискани и представени допълнителни документи от „Милки Груп Био“ ЕАД – договор за продажба, проформа
фактура, потвърждение за извършено плащане по застрахователна полица и
декларация за разкриване на банкова тайна. След проверка и анализ на всички
събрани в хода на АНП доказателства на „Милки Груп Био“ ЕАД бил съставен АУМН, с който на
дружеството било вменено извършването на нарушение по чл. 234 ал.1 т.1 ЗМ – митническа
измама, за това, че декларирало стока „палмова мазнина” с тегло бруто
70 019.400 кг. , тарифен код ********** и държава на произход Малайзия ,
митническа стойност 65 760.89 лв. и държавни вземания общо 20 461.16
лева, вместо с митническа стойност 92 532.02 лева и дължими държавни
вземания 28 500.86 лева , като по този начин избегнало заплащането на
държавни вземания в размер на 8038.70 лева. В законоустановения срок
дружеството депозирало възражения срещу съставения акт. АНО обсъдил възраженията
на нарушителя и приемайки ги за неоснователни, издал НП.
За да отмени оспореното пред
него наказателно постановление, въззивният съд приема, че НП е издадено от
компетентен орган, но в хода на проведеното административнонаказателно
производство не са събрани категорични доказателства, обосноваващи извод, че „Милки Груп Био“ ЕАД е избегнало да заплати отчасти дължими
държавни вземания, посочвайки във вносната декларация занижени стойности на
декларираната стока. Според ДРС, бланката на ОЛАФ, подписана от директор на
отдел В1 – Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661/03.09.2018
г., на която се позовава наказващият орган, представлява само кореспонденция
имаща уведомителен характер, няма
характеристиките на официален документ, който да има обвързваща материална
доказателствена сила. ДРС е достигнал до извод и че износната митническа
декларация, на която се основава обвинението, не е документ, който удостоверява
действителната договорена или реално платена цена. Посочено е, че наказаното
лице не е титуляр на режима „износ“, освен това приемането на износната
декларация, поради естеството й на едностранен акт. Според ДРС износната
декларация се съставя едностранно от износителя на стоките и вносителят не може
да носи отговорност за верността на данните, отразени в нея, като вносителят
може да отговаря единствено за верността на данните във вносната декларация,
която кореспондира със стойността в договора, фактурата и извършените плащания
на дружеството. Направен е извод, че вносната декларация е придружена с всички
търговски документи и плащания, аргументиращи декларираната митническа
стойност, докато износната декларация не е придружена от такива документи.
Настоящият състав намира, че
въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е
направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
Неоснователни са твърденията
на касатора, че ДРС не е обсъдил обстоятелствата, на
които се е позовал АНО, за да обоснове нарушението по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ. Независимо от фактите, описани в
АУМН и НП, изводът, че от страна на дружеството е извършена „митническа измама“
е обоснован единствено с данните от представената от ОLAF износна митническа
декларация. Всички изложени в АУМН и НП съображения досежно констатираното
занижаване на стойността при вноса с около 30%, за установените данни за
стойността на идентични стоки с произход Малайзия, декларирана при внос на
територията на ЕС от трети лица, както и данните от кореспонденцията с OLAF, са
относими към процедурата по чл. 140, § 2 от
Регламента за прилагане.
За да обосноват извод, че е
извършена митническа измама, митническите органи са се позовали само на
износната декларация, която по арг. от чл. 12, § 4 от
Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 е годно
доказателство, но както правилно е приел ВРС, не е достатъчно, за да обоснове
извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла на чл. 70, § 1 и
§ 2 от МК, т.е. че действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
е именно тази, посочена в износната митническа декларация.
Законосъобразни са изводите
на ВРС, че в подкрепа на декларираната при износа стойност не са събрани
никакви доказателства, вкл. цитираната фактура, както и че износната митническа
декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната
договорена или реално платена цена. Митническата декларация, съгласно чл. 5, т.
12 от МК е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по
установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически
режим, като посочва, където е уместно, специфични мерки, които следва да бъдат
приложени, а „Милки Груп Био“ ЕАД не е титуляр на
режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35 от МК. Предвид горното, стойността на
стоката декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с
удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая не е извършена.
Наличието на фактура, представена от вносителя с различна стойност на стоката
от стойността, която е декларирал износителят, не може да се обоснове извод, че
заявеното от износителя документира действително договорената и подлежаща на
плащане цена, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност.
Фактурите са частни
свидетелстващи документи и изцяло в тежест на митническата администрация е да
докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя, е действително
договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл. 29, § 1 от регламента.
Доказателства за това не се установи да са събрани преди издаване на
наказателното постановление. Не е налице и валидно установяване с окончателен
доклад на ОЛАФ, че фактурата, представена при вноса, е неистинска.
Предвид горното правилни и
законосъобразни са изводите на ДРС, че не е доказано по безспорен и категоричен
начин, че именно фигуриращата в малайзийската износна декларация стойност е
митническата стойност на внесената стока. Решението на ВРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид горното и на
основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113/13.08.2019 г. по н.а.х.д. № 188/2019 г. на Девненски районен съд, с което е
отменено Наказателно постановление № 353/2018/2019 г. от 15.05.2019 г.,
издадено от Заместник-директора на Териториална Дирекция „Северна морска“ в
Агенция „Митници", на основание Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г. на
Директора на Агенция „Митници“, с което на „Милки
Груп Био" ЕАД за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците,
вр. чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 128, § 1 и
§ 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ, е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 8 038,70 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: