Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 10203 по описа
за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.Н.Х. срещу решението, постановено по
гр. д. № 75383/2018 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, в частите относно режима на лични отношения на
бащата Ч.П.П. с децата Н.Ч.П. и Ю.Ч.П.и относно издръжките на тези деца. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на решението
в обжалваните части. Въззивницата моли да се отмени решението в обжалваните
части и да се постанови друго, с което да се определи режим на лични отношения на
бащата с децата, съобразно посоченото във въззивната жалба, и с което да се осъди
въззиваемият да заплаща на децата си Н.и Ю.месечни издръжки в минималния размер
по чл. 142, ал. 2 СК, считано от 11 месеца назад от подаването на исковата
молба. С допълнителни молби от 16.03.2023 г., 21.09.2023 г. и 28.09.2023 г. въззивницата
е поискала да се определи друг режим на лични отношения на бащата с децата.
Въззиваемата страна Ч.П.П. оспорва изложеното във въззивната жалба и моли
същата да се остави без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страна, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му
части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С решението, постановено по гр. д. № 75383/2018 г., Софийският районен съд,
ІІІ ГО, 92 състав, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата Н.Ч.П. и Ю.Ч.П.на майката Л.Н.Х., като е постановил децата
да живеят при майката, определил е режим на лични отношения на бащата Ч.П.П. с децата Н.Ч.П. и Ю.Ч.П.и е осъдил Ч.П.П. да заплаща на всяко от децата си Н.и Ю.месечна издръжка в размер на 140 лева,
считано от 01.01.2018 г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд, също така, е осъдил Ч.П.П. да заплати по сметка на СРС държавна такса върху присъдените
издръжки в общ размер на 403.20 лева и е оставил без уважение исканията на
страните за присъждане на разноски по делото.
Изслушан от въззивния съд, бащата Ч.П.П. е заявил, че няма никакви възражения срещу определения от СРС
режим на лични отношения с децата му и че желае този режим да остане в сила, за
да може да осъществява контакти с децата си. Споделил е, че контактува с децата
Н.и Юлия, когато майката ги изведе пред блока им, в присъствието на дядото, но
това се случвало много рядко, тъй като въззивницата не му вдигала телефона –
контактите му с децата са един път месечно, ако майката ги изведе, за пет
минути, като тя не му дава да ги пипа и да ги прегръща. Съобщил е, че живее сам
в съсобствено с родителите му жилище в гр. София, ж.к. ******, като родителите
му са живи, пенсионери са и живеят в гр. Видин. Жилището му се състои от три
стаи и може да осигури на всяко дете стая, а той да бъде в третата стая. Заявил
е също, че може да разчита на помощ за децата от брат му, който живее също в
ж.к. Люлин, от племенника му и от родителите му, като майка му е бивша детска
учителка. Ч.П. работи като главен счетоводител на Националния литературен музей
от 17 години, работното му време е в делничните дни от 9.00 часа до 17.30 часа,
а в събота, неделя и празнични дни почива, като има 32 дни платен годишен
отпуск. Майката не му е изтъквала никакви причини защо трябва понастоящем да
вижда децата само за пет минути веднъж месечно, без да ги докосва.
Видно от представения пред настоящата инстанция социален доклад на
ДСП-Люлин от 13.10.2022 г., жилището на бащата се състои от хол с кухненски
бокс, детска стая, спалня, две бани с тоалетни и прилежащи два балкона към хола
и към спалнята; домът е чист и добре поддържан и разполага с всичко необходимо
за едно домакинство; бащата обитава спалнята, детската стая е обзаведена според
възрастта и пола на децата и има самостоятелни легла, гардероб с лични вещи на
децата и много играчки; в жилището е осигурена защитена и сигурна среда за
отглеждането и развитието на децата. Направени са изводи, че за
благосъстоянието на децата е необходимо да не се прекъсва връзката родител-дете
и че в интерес на децата Н.и Ю.е да поддържат добра емоционална връзка с
бащата, защото се нуждаят от обичта и на двамата си родители.
Първоинстанционният съд, определяйки режима на лични отношения на бащата Ч.П.П.
с децата Н.Ч.П. и Ю.Ч.П., се е ръководел от критериите, визирани в чл. 59, ал. 4 от СК. Настоящият
съд също преценява, че бащата е способен да се грижи за децата през времето,
когато те ще са при него, и че няма никакви данни и доказателства, че с
поведението си въззиваемият е заплаха за своите син и дъщеря. Ч.П.П. има изцяло
положително отношение към децата си Н.и Ю.и желание да общува често с тях, както
и материални възможности, обусловени от работата му като главен счетоводител, добри
жилищни условия и подкрепяща среда. От друга страна, въззивницата не се е явила
в съда за изслушването й, съгласно чл. 59, ал. 6 от СК, за да изложи своите
съображения срещу определения с обжалваното решение режим на лични отношения (напр.
защо желае във въззивната жалба контактите между бащата и децата да започват
един час по-късно и да приключват един час по-рано от постановените с
обжалваното решение, както и защо иска бащата да общува с децата само в
съботите и неделите в молбите й от 16.03.2023 г., 21.09.2023 г. и 28.09.2023 г.),
и не е съдействала на ДСП-Красно село за изготвянето на социален доклад относно
положението на децата (за което ДСП-Красно село е изпратила пет писма на
въззивния съд). При определяне на режима на лични отношения на дете с родител
съдът се ръководи от интересите на детето и настоящият съд приема, че режимът
на лични отношения на бащата с децата, определен с обжалваното решение, е
подходящ за нуждите на момчето и момичето от общуване с техния баща и за израстването
им като пълноценни личности. Доколкото обаче определеният режим за
новогодишните празници е сгрешен – постановено е бащата да контактува с децата
от 09.00 часа на тридесет и първи януари до 18.00 часа на първи януари на
следващата година, т.е. децата да бъдат при бащата в продължение на единадесет
месеца всяка година, а при майката – само през месец януари, въззивният съд
следва да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част относно режима
на лични отношения и да определи нов, ясен и изпълним режим, съобразно
диспозитива на настоящото решение.
Оплакванията на въззивницата срещу първоинстанционното решение в частта
относно издръжките на децата Н.и Ю.са неоснователни. С уточняваща молба от
11.03.2019 г. (л. 113 от делото на СРС) Л.Х. е посочила размерите на претендираните
от нея за децата месечни издръжки, както и началните моменти на тези претенции
(по 127.50 лева месечно за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., а от
01.01.2019 г. – по 140 лева месечно). Районният съд е присъдил по 140 лева
месечна издръжка на всяко дете, но считано от 01.01.2018 г. С оглед интересите
на децата и нуждите им от средства за съществуване, въззивният съд няма да
обезсили обжалваното решение в частите, в които са присъдени месечни издръжки
над 127.50 лева до 140 лева на всяко дете за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г., и ще потвърди решението в частите относно издръжките на децата.
По-големи размери на издръжките настоящата инстанция не може да присъжда.
В настоящия случай въззиваемият няма право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация. Съдебното решение се постановява за защита по най-добрия начин
на интересите на малолетните деца на страните, ползва и двамата родители и
затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо
от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението по гр. д. № 75383/2018 г. на Софийския районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 92 състав, в частта, в която е определен режим
на лични отношения на бащата Ч.П.П. с децата Н.Ч.П. и Ю.Ч.П., и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ч.П.П., ЕГН **********, с децата Н.Ч.П., ЕГН **********, и Ю.Ч.П., ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда и взима децата всяка първа и
трета събота и неделя на месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, всяка нечетна година от 09.00 часа на двадесет и
четвърти декември до 18.00 часа на двадесет и шести декември, от 09.00 часа на
тридесет и първи декември на всяка четна година до 18.00 часа на първи януари
на следващата нечетна година, за Великденските празници (официално обявените за
почивни дни) всяка четна година – от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден, както и тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката Л.Н.Х., ЕГН **********, като при
осъществяване на посочения режим на лични отношения бащата ще взима и връща децата
от и в дома на майката.
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр. д. № 75383/2018 г. на Софийския районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 92 състав, в останалите обжалвани части относно
издръжките на децата Н.Ч.П. и Ю.Ч.П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ч.П.П. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта за издръжките е
окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.