№ 1709
гр. Пловдив, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330202095 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. И. Ч., ЕГН **********, в качеството му на
представител на „С.“ ЕООД, ЕИК ********* против Електронен фиш /ЕФ/
Серия К № 4600088, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му
е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнителни мотиви
/писмена защита/, депозирана от процесуалния представител адв. Т. Т.,
жалбоподателя Ч. моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в изплатено
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно уведомен,
жалбоподателят не се явява. Представлява се от процесуален му
представител, който поддържа искането за отмяна на ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на
жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски по делото,
включително за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.03.2021г. в 08:21ч. в гр.Пловдив, бул. „България“ № 232 в посока
ул. „Дилянка“ било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а.
„Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик” с рег. № ***, установено и заснето с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-M 581, като при въведено ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза
на водача, била установена скорост от 88 км/ч или превишаване на
разрешената скорост с 38 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
„С.“ ЕООД, ЕИК *********, чийто законен представител е жалбоподателят С.
И. Ч..
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. С. Ч. не
е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението,
а се е възползвал от правото си да обжалва така издадения против него ЕФ.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото – снимка към ЕФ, серия
К № 4600088 от 19.03.2021г., писмо вх./изх.№ 20-00-107-2 от 18.12.2020г. на
БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
разписка за получен ЕФ, справка от АИС на ОДМВР - Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, справка от база данни на КАТ за промяна на
регистрация и собственици на превозното средство, Протокол № 2-33-
21/11.03.2021г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“,
протокол за използване на АТСС, снимка на АТСС.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ,
жалбоподателят Ч., управлявайки описания във фиша лек автомобил, е
превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в
населено място, с което е нарушил нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП.
С издадения ЕФ правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на С. И. Ч., в качеството му на представител на „С.“ ЕООД,
което дружество, видно от приложената по административната преписка
справка от база данни на КАТ е собственик на въпросното превозно
2
средство. Предвид разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДП С. Ч., в качеството му
на законен представител на дружеството, се явява наказателноотговорно
лице. Посочената разпоредба е специална и нейното приложение обосновава
вписването в ЕФ на представляващия юридическото лице като нарушител и
санкционирането му с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Действително в обжалвания ЕФ е вписано наименованието и ЕИК на
юридическото лице, което е собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението, но тези данни са отразени дотолкова, че да внесат яснота, че
отговорността на жалбоподателя е ангажирана поради качеството му на
законен представител на това дружество, последното с категоричност
установено след извършена служебна справка в Търговския регистър.
Едновременното изписване на данните на санкционираното физическо лице и
тези на юридическото лице не води до неяснота и двусмислие за това кой в
случая е санкциониран, както се твърди в жалбата, доколкото видно от самата
жалба, същата е подадена от С. Ч., в качеството му на представител на
дружеството.
От данните по делото не се установява санкционираното лице да се е
възползвало от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ да е предоставило в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Ето защо съдът не споделя възражението на
жалбоподателя за неясно посочен субект на нарушението.
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4
от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от
състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти
индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено в населено място
нарушение за скорост при управление на МПС, която скорост е установена с
превишение от 38 км/ч повече от разрешената.
Ясно и категорично е посочено и мястото на нарушение, а именно гр.
Пловдив, бул. „България“ № 232 в посока ул. „Дилянка“, което се явява
населено място и за него важи установеното в закона правило за максимално
допустима скорост на движение 50 км/ч, неизпълнението на което води до
нарушаване разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Извършено нарушение по ЗДП е установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 581, за
което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания,
3
вписана е в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 и е преминала съответната проверка. Действително
приложеното по административната преписка Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 е валидно до 24.02.2020г., съгласно
отбелязаното в него, т. е. към датата на извършване на нарушението -
14.03.2021г. срокът на валидност на одобрения тип конкретно АТСС TFR1-M
№ 581 е бил изтекъл. Техническото средство, с което е измерена скоростта на
процесния лек автомобил, не е невалидно. Съгласно чл.30 ал.5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това съгласно представения
по делото Протокол № 2-33-21/11.03.2021г. за лабораторна проверка,
процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - № TFR1-M е преминала последваща проверка след ремонт в
лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността на
проверката на АТСС е една година, т.е. към датата на нарушението
използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения
протокол за лабораторна проверка, съответства на одобрения тип. Предвид на
това съдът приема, че обсъжданото нарушение е установено с годно АТСС.
При използване на измервателното средство са спазени изискванията
на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., касаещи попълване на
протокол съгласно приложението при всяко използване на мобилно АТСС.
Протоколът е задължителен за мобилните устройства и системи. Изискването
за съставяне на този протокол не е самоцелно. Видно от представения по
административната преписка протокол, който според съда е коректно и в
пълнота попълнен, същият служи като доказателство за мястото на контрол,
времето на контрол и режима на измерване на АТСС, както и за спазване на
изискването на чл.6 ал.1 от същата наредба, че АТСС е използвано, съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип. Посочени са начало и край на работа на АТСС, както и номер
на първо и последно статични изображения.
По административната преписка е представена и снимка на
местоположението на използваното АТСС, с което е изпълнено и изискването
на чл.10 ал.3 от горепосочената наредба.
Предвид на гореизложеното, съдът приема, че не са налице нарушения
нито в хода на констатиране на самото нарушение, нито в хода на
производство по издаване на електронния фиш, както и при прилагане на
изискванията на горепосочената наредбата при използване на АТСС.
При доказано нарушение и правилно определено
наказателноотговорното лице, правилно и законосъобразно е определен и
вида на наложената санкция – глоба, чийто размер от 400 лв. е фиксиран,
съгласно чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП. С ЕФ законодателят е предвидил
възможността за налагане само на административно наказание глоба, но не и
4
имуществена санкция, което е логично и нормативно оправдано предвид
обстоятелството, че съгласно чл.24 ал.1 от ЗАНН административната
отговорност е лична. С оглед на това, застъпените в тази насока доводи на
жалбоподателя в допълнителните мотиви към жалбата, съдът счита за
неоснователни и необосновани.
Настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Измерената с техническото средство скорост
на движение е 88 км/ч, като при въведено ограничение на скоростта в
населено място от 50 км/ч, превишената стойност на скоростта от 38 км/ч
разкрива висока степен на опасност. Следва да се посочи, че обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната
мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение.
Установеното в случая превишение на скоростта ги накърнява с особен
интензитет и предвид това не следва да бъде определяно като маловажно.
С оглед изложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш, като
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими в полза на въззиваемата
страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в това производство, съобразно с нормата на чл.63д ал.4 вр.
ал.1 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на
производството, както и факта, че представителството е осъществено
единствено чрез депозиране на писмено становище от юрисконсулт, съдът
намери, че следва да присъди в полза на ОДМВР - Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4600088, издаден от
ОДМВР - Пловдив, с който на С. И. Ч., ЕГН **********, в качеството му на
представител на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА С. И. Ч., ЕГН **********, в качеството му на представител
на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ОДМВР - Пловдив сумата в
размер на 80 лв., представляваща направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
5
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6