№ 211
гр. Шумен, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630201106 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В - 006223/11.11.2024год. на Председателя
на КЗП, с което на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит на “МИКРО
КРЕДИТ“ АД, гр.София, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер 3000
лева, за нарушение на чл.19 ал.2 от същия закон.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Счита, че при издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради неспазване при издаването му на
установената форма и поради нарушения на материалния закон. Излагат се доводи, че не
осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството,
тъй като се касае за договор за допълнителни услуги, получаването на които не е
задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при
предлаганите условия, поради което не представляват част от общите разходи по кредита и
не следва да се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Като основание за отмяна на НП
посочва и, че в АУАН и в НП не било посочено в какво се изразява нарушението на
правилата за изчисляване на ГПР по кредита, съдържащите се в приложение №1 от ЗПК.
Отделно от това излага и доводи, че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание за
дружеството – жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява. Направено е
искане за присъждане на направените в производството разноски.
Административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, редовно
призован, не се явява. Не се явява и процесуален представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.06.2024г., по повод постъпила потребителска жалба от С. Й. във връзка със
сключен договор за заем, по който кредитора отказвал предсрочно погасявене, свидетелите
Н. И. Й. и В. К. Г. - служители на КЗП Шумен, извършили проверка в офис на “МИКРО
КРЕДИТ“ АД, гр.София, ЕИК *********, находящ се в гр.Шумен, ул. „Алеко Константинов“
№11. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол №К-2751149 от
1
04.06.2024год, съставен в деня на проверката в офиса на дружеството, в присъствието на
А.К. И.а – офис – мениджър. С КП представител на дружеството бил поканен да се яви в
КЗП - Шумен на 11.06.2024г. и да представи: становище по жалбата, заверено копие на
договора, сключен с потребителя подал жалбата, заедно с всички документи към него, както
и заверено копие на произволно избран договор за кредит сключен през м.май 2024г. в
офиса в гр.Шумен, заедно с всички документи към него и становище включени ли са
разходите по допълнителната услуга в ГПР.
На 12.06.2024г. по куриерска фирма „Спиди“ постъпили изисканите с КП документи,
между които и Договор за заем Microcredit №9052 – 00181856 от 02.05.2024г. сключен с
потребителя Г.В., заедно с всички документи към него. При проверката на договора за заем
Microcredit №9052 – 00181856/02.05.2024г. било установено, че В. е сключила договор за
заем в размер на 1000 лева за срок от 12 месеца, при фиксиран лихвен процент 40.47%,
годишен процент на разходите 48.90%, обща сума за погасяване 1232.52 лева. На
02.05.2024г. към договора за заем Microcredit №9052 – 00181856/ 02.05.2024г. между
страните е сключен и договор за допълнителни услуги – пакет „Комфорт“ със срок от 12
месеца и месечна вноска 94.35 лева /общо 1132.20 лева/, включващ – посещение в къщи или
на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по банкова сметка на кредитора; безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в
специални промоции. Разходите за допълнителните услуги в размер на 1132.20 лева не били
включени при изчисляване на годишния процент на разходите.
На 02.07.2024г. била изпратена покана на електронната поща на дружеството за
явяване на 03.07.2024г. в 09.30 часа в офиса на КЗП в гр.Шумен за съставяне на АУАН. На
посочената дата представител на дружеството не се явил, поради което на 03.07.2024г. св. Н.
Й. съставил срещу дружеството Акт №006223, в отсъствие на нарушителя, за нарушение на
чл.19 ал.2 от ЗПК за това, че на 02.05.2024г. в гр.Шумен не е изпълнило административното
си задължение да изчисли коректно ГПР по кредита по формула съгласно приложение №1
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Актът е връчен на 12.08.2024г. на упълномощен представител на дружеството – С.П.С.,
подписан от него без отразени възражения. В законоустановения срок дружеството е
депозирало писмени възражения. Излага, че договорите за допълнителни услуги се
сключвали по волята на клиента и не представлявали условие за сключване на договора за
потребителски заем. Стойността на предлаганите допълнителни услуги включени в пакет
„Комфорт“ била отделна, по различен самостоятелен договор, не била съотносима към
Договор за заем Microcredit №9052 – 00181856 от 02.05.2024г., тъй като цената за
допълнителните услуги е на отделно и различно основание от самия договор за заем. В тази
връзка и от страна на клиента са били подписани две отделни искания.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.45 от Закона за
потребителския кредит на “МИКРО КРЕДИТ“ АД, гр.София, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер 3000 лева, за нарушение на чл.19 ал.2 от същия закон.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението
2
и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа
обстановка. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в НП. Според
съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП.
Посочени са конкретните нормативни актове и съответните разпоредби от тях, обуславящи
вмененото нарушение. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен
акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Изискванията към договора за потребителски кредит и начина на изчисляване на
годишния процент на разходите се уреждат от Закона за потребителския кредит Законът има
за цел да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
От събраните в хода на производството доказателства е видно, че с издаденото
наказателно постановление е вменено на дружеството нарушение по чл.19 ал.2 от ЗПК,
което според посоченото в обстоятелствента част на АУАН и НП се изразява в това, че
дружеството не е включило в ГПР по кредита разходите за допълнителни услуги.
Съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/ като в ал.3 са посочени разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР
по кредита. Съгласно ал.2 годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания.
По делото е безспорно установено, а и не оспорва от страните, че на 02.05.2024г.
между “МИКРО КРЕДИТ“ АД и потребителя Г.В. е сключен договор за заем Microcredit
№9052 – 00181856/ 02.05.2024г. в размер на 1000 лева за срок от 12 месеца, при фиксиран
лихвен процент 40.47%, годишен процент на разходите 48.90%, обща сума за погасяване
1232.52 лева. На същият ден към договора за заем между страните е сключен и договор за
допълнителни услуги – пакет „Комфорт“ включващ – посещение в къщи или на удобно
място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка на кредитора; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;
разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални
промоции със срок също от 12 месеца. За тези услуги е уговорено възнаграждение -
ежемесечна вноска от 94.35 лева за целия срок на договора или общо 1132.20 лева.
Не се оспорва и обстоятелството, че разходите за допълнителните услуги не са
включени при изчисляване на годишния процент на разходите.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на на чл.10а ал.1 от ЗПК.
Според съда "допълнителни услуги" по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на
парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. В
конкретния случай посочените в договора допълнителни услуги - посещение в къщи или на
удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема,
разглеждане до минути, по своята същност са действия, целящи осигуряване на
изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като подпомогнат последния да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично
забранено с нормата на чл.10а ал.2 от ЗПК.
Видно от текста на договора за допълнителни услуги, предмет на същия е пакет от
допълнителни услуги към договора за заем, поради което се явява акцесорен по отношение
на последния и няма самостоятелно значение. Сключването му като отделен договор цели
заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, която регламентира, че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския
3
съвет на Република България. С тази разпоредба се цели избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. В случая, с договора за заем Microcredit №9052 –
00181856/ 02.05.2024г. е договорен фиксиран лихвен процент от 40. 47 %, ГПР: 48.90 % и
включването на разходи в размер, надхвърлящ този на главницата по кредита, при всички
положения ще доведе до надхвърляне на установения в чл.19 ал.4 от ЗПК пределен размер
на ГПР. С оглед на това, уреждането на допълнителното вземане под формата на
възнаграждение за допълнителни услуги цели то да не бъде включено в годишния процент
на разходите, респективно той да бъде привидно запазен в рамките на законоустановения
размер. Реално не се касае за допълнителни услуги, а за прикрити разходи по кредита,
водещи до оскъпяване на кредита. Този разход е разсрочен на ежемесечни месечни вноски,
дължими за целия срок на заема и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва)
по договора за заем. Разходът попада в приложното поле на §1 т.1 от ДР на ЗПК и чл.3 б.ж
от Директива 2008/48/ЕО, при което следва да се включи в ГПР по кредита, който се
отразява в договора за кредит.
Съгласно регламентацията на ГПР в чл.3 „ж“, "з", "и" и "л" и чл.19 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година, относно договорите за потребителски кредити, европейският
законодател прави разлика между "общи разходи по кредита за потребителя" /всички
разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако
в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия/, "обща сума,
дължима от потребителя" /сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
за потребителя/ и "общ размер на кредита" /общата сума, предоставена по договора за
кредит/, както и дава легална дефиниция на "годишен процент на разходите" - общите
разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на
кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19 параграф 2.
В чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета се
съдържа разширително определение на понятието "общи разходи по кредита за
потребителя", което обхваща всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора
за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи.
Също така съгласно решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, на което
изрично се позовава и наказващия орган, чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит.
Според настоящия съдебен състав като не е включило в ГПР по кредита разходите за
допълнителни услуги, дружеството при сключване на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, според която договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая като обща дължима сума в
договора за паричен заем е посочена сумата от 1232.52 лева, но в същата не е включено
допълнителното плащане от 1132.20 лева, представляващо дължимото от потребителя
4
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги "Комфорт". С това допълнително
плащане се покриват разходи, които са свързани с договора за паричен заем и са били
предварително известни на заемодателя. С тази сума реално се увеличава печалбата на
кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни
разходи, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР, а с
последното се нарушава разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Посочения в договора ГПР -
48, 90 % не отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не е включена
сумата по допълнителните услуги, което води до това, че има разлика между посочения и
действително прилагания ГПР, което по същество е непосочване на ГПР по кредита в
нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че административно-наказващият орган правилно
е санкционирал дружеството - жалбоподател съобразно санкционната норма на чл.45 ал.1 от
ЗПК, предвиждаща административно наказание "имуществена санкция" в размер от 3000 лв.
до 8000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично
посочени законови текстове, между които и на разпоредбата начл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, но
неправилно е квалифицирал нарушението по чл.19 ал.2 от ЗПК. Съгласно посочената за
нарушена разпоредба ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Според съда в процесния случай не се касае за неправилно изчисляване по формула
съгласно приложение № 1,а за допълнителни разходи, чиято стойност не е включена в
определения в договора за кредит ГПР, т.е. налице е разлика между посочения и
действително прилагания ГПР, което според съда е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира
изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1.
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока
съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според
цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В конкретният
случай не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението посочени в
АУАН и в НП, поради което нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова по
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, за което е приложима същата санкционна разпоредба - чл.45 от ЗПК.
При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е
съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки
тежестта на нарушението, и обстоятелството, че е извършено за първи път, е наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на
чл.45 ал.1 от ЗПК, а именно - имуществена санкция в размер на 3000 лева.
В настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че ЗПК охранява особен вид
обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите. Предвид
характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна
защита при упражняване правото на информация на потребителите, в настоящия случай
институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал
законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, случаят не може да се квалифицира като "маловажен" по
смисъла на посочената разпоредба. Липсват условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй
като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид и липсват някакви особени извинителни
обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на
случая. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо,
защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
5
позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №В - 006223/11.11.2024год. на Председателя на
КЗП, с което на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит на “МИКРО КРЕДИТ“
АД, гр.София, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер 3000 лева, за
нарушение на чл.19 ал.2 от същия закон КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА административното
нарушение като такова по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6