Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3205 29.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4451
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Инпласт”
ООД, ЕИК ********* против „Вестино” ЕООД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 04.09.2018 г. е сключен договор за покупко – продажба на нетъкан текстил, във връзка с който е
издадена фактура № 8/04.09.2018 г. за цената от общо 19 380,48 лева с ДДС.
Стоката била предадена, видно от подписан протокол, като били извършени и
частични плащания. Въпреки настъпване на падежа за погасяване /30.01.2019 г./,
уговорен в сключеното споразумение за признаване на задължението, ответникът не
платил остатъка от 15 880,48 лева с
ДДС. Дължало се и обезщетение за забава в размер на 644,04 лева за периода 05.09.2018 г. – 28.01.2019 г.
Поради неизпълнението, ищецът се снабдил със заповед по
чл. 410 ГПК № 943/30.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1507/2019 г., срещу която в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост,
при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока
по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването им и установяване дължимостта
на сумите, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението в съда – 28.01.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
Същият е бил редовно призован за
първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението на съда по чл.140 ГПК № 6013/30.05.2019 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 25.06.2019 г. ответникът не е изпратил представител,
няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове
да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в
размер на 354,73 лева –ДТ и 1341,60 лева – платено адв.
възнаграждение, съгласно ДПЗС.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12
на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 330,50 лева – ДТ и 700
лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по
отношение на хонорарите не са направени възражения за прекомерност до
преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Вестино”
ЕООД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на „Инпласт” ООД, ЕИК
********* следните суми: 15 880,48
лева с ДДС – главница, представляваща неплатен остатък от цена по договор
за покупко – продажба на нетъкан текстил от
04.09.2018 г., във връзка с който е издадена фактура № 8/04.09.2018 г.; 644,04 лева - обезщетение за забава за периода 05.09.2018
г. – 28.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 28.01.2019 г. до окончателното погасяване, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 943/30.01.2019 г. по ч.гр.д.
№ 1507/2019 г.
ОСЪЖДА „Вестино” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „4-ти януари” № 36, ет. 4, ап.
6, да плати на „Инпласт” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, Промишлена
зона Юг, местност „Къртала”, имот № 8, следните суми:
общо 1696,33 лева /хиляда шестстотин
деветдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ - разноски за настоящото
производство и общо 1030,50 лева
/хиляда и тридесет лева и петдесет стотинки/ - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1507/2019 г.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП