РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Велико Търново , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102651 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът се намира в договорни
отношения с ответника относно доставената му електроенергия по партида с клиентски
№*********и абонатен №********, за обект с адрес **************. Ищецът твърди, че на
15.09.2020г. служители на „ЕРП С” извършили проверка на СТИ, отчитащо потребената
ел.енергия в обекта и съставили КП №********, като с писмо и приложена към него
фактура ответното дружество уведомило ищеца, че му е начислена сумата 1302,88лв. за
ел.енергия. Ищецът оспорва изрично издадената фактура, като твърди, че служебно
начисленото количество ел.енергия не е потребено за процесния период. Оспорва начина и
методиката, по който е начислена процесната сума. Ищецът оспорва констатациите в
съставения в негово отсъствие констативен протокол и твърди, че проверката не е
извършена по предвидения в ПИКЕЕ и ОУ на ЕРП ред. С оглед гореизложеното, отправя
искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на
ответника начислената сума в размер 1302,88 лв., начислена за ел.енергия по фактура от
27.10.2020г. за горепосочения абонатен номер. Претендира разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на предявения
иск. Посочва, на 15.09.2020г. служители на „ЕРП Север” АД са извършили проверка на
СТИ, обслужващо обекта на ищеца в гр.*********, при която електромерът бил демонтиран
и изпратен за проверка в БИМ. Проверката в обекта извършили в присъствие на свидетел.
Сочи, че при проверката в БИМ било установено наличие на измерени количества
електрическа енергия в невизуализиран на дисплея регистър Т3. Ответникът счита, че е
налице хипотезата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради което е извършено преизчисление на
потреблението на абоната с 6665 квтч за период от 12.08.2017г./датата на монтиране на
електромера/ до датата на демонтажа на електромера /15.09.2020г./, като е изготвена справка
от 26.09.2020г. Ответното дружество издало фактура за сума в размер на 1302,88лв., която
1
сума, ответникът счита, че е правомерно начислена. С оглед гореизложеното, отправя
искане до съда за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на направените по
делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото се установи, че ищецът е потребител на електрическа енергия, по партида с
кл.№********, на адрес: г***********. На 15.09.2020г. служители на ”**********”АД
извършили проверка на средството за техническо измерване и с помощта на преносим
компютър, установили, че има натрупана ел.енергия в тарифа на електромера, която не се
отчита от инкасатора. СТИ е демонтирано при показания на тарифи, посочени в
констативния протокол от проверката №5500701 от 15.09.2020г. На демонтираното СТИ е
извършена метрологична експертиза, при която е установено следното: наличие на
преминала енергия по тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. За извършената
проверка е съставен Констативен протокол №392 от 24.09.2020г. от ГД „МИУ” гр.Р.
Въз основа на направените констатации е извършено на основание чл.55 от ПИКЕЕ
начисление на потреблението на абоната с 6665,974 квтч за период от 12.08.2017г.-/датата,
на която електромерът е бил монтиран в обекта на абоната/ до датата на демонтажа на
електромера на 15.09.2020г. Съставена е фактура №********** от 21.10.2020г. за начислено
количество ел.енергия на стойност 1302,88 лв. с ДДС, която сума се претендира за
количество ел.енергия, остойностено на база цени за технологични разходи за услугите
достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допусната по делото съдебно-
техническа експертиза, изготвено от инж. И.М., което съдът кредитира като компетентно и
обективно, се установява, че процесното СТИ не е смарт тип електромер, поради което не
може да се установи причината за наличието на показания в невизуализиран и фабрично
ненастроен за отчет регистър. Вещото лице е посочило, че при софтуерния прочит на СТИ
не може да се установи точния ден, от който са възникнали цифрови показания в Тарифа Т3.
В съдебно заседание вещото лице допълни, че не може да се определи дали начислената
ел.енергия реално е преминала през електромера за процесния период. Вещото лице посочи,
че СТИ не може да се установи началния момент на натрупаните цифрови показания в
посочената Т3. Вещото лице заяви, че СТИ е метрологично годно за периода, за който е
извършено начислението.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л. С. Ш.-
служител на „ЕРП Север”. Свидетелят заяви, че при проверката, с помощта на преносим
компютър, установили, че има натрупана ел.енергия в Тарифа, която не се визуализира на
дисплея и не се отчита от инкасатора. Демонтирали СТИ и го изпратили за проверка в БИМ.
При проверката не намерили абоната и извършили същата в присъствие на свидетел-съседка
на абоната, на която обяснили причината за подмяната на СТИ.
2
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, чрез който ищецът претендира съдебно признаване несъществуването в полза на
ответника на вземането за исковата сума за потребена ел.енергия, поради погасявяне по
давност на вземането. Като титуляр на спорното право, в тежест на ответната страна е
доказването на основанието и размера на вземането, предмет на спора.
Не се спори по делото, че ищецът е потребител на електроенергия в процесния обект
по смисъла на §1, т. 41б б”а”от ДР на ЗЕ. Не се спори и обстоятелството, че процесният
електромер е бил присъединен към електрическата мрежа, поради което между страните е
налице правоотношение, пораждащо правото на ищеца да получи доставена му от
ответника ел. енергия и насрещно право на ответника да получи стойността на доставената
ел. енергия.
С измененията на Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена
електрическа енергия. Следователно, предвидена е принципната възможност да бъдат
извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия, при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по
силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за
приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна
процедура, с решение на КЕВР от 24.04.2019г.са приети ПИКЕЕ/обн. ДВ бр.35 от
30.04.2019г./
В настоящото производство твърденията на ответника са, че правното основание за
начисляване на сумата по процесната фактура е съществуващото между страните
облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия и разпоредбата на чл.55 от
ПИКЕЕ, чийто норми са действащи към момента на проверката на СТИ и процедурата по
начисление на количеството ел.енергия, което се претендира за заплащане от абоната.
Съгласно чл.49 ал.1 от ПИКЕЕ, съставеният при проверката протокол трябва да е
подписан от представител на оператора и от ползвателя или негов представител, а ако
ползвателят не присъства или откаже да подпише констативния протокол, последният се
подписва от един свидетел, който не е служител на оператора. В конкретния случай,
констативния протокол е подписан от двама служители на ответното дружество и от
свидетел, поради което съдът приема, че същият е съставен в съответствие с изискванията
3
на ПИКЕЕ и е редовен от външна страна, като отразените в него констатации се
потвърждават от събраните гласни доказателства и от заключението на вещото лице.
На следващо място, следва да се установи дали е налице основание за извършване на
корекцията. В случая ответникът се позовава на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ. Съгласно
чл.55 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в тези регистри, като
преизчисляването се извършва въз основа на метрологичната проверка и констативния
протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. В конкретния случай, съдът приема, че по
делото няма данни дали установените при метрологичната проверка количества ел.енергия в
невизуализирания регистър Т3 са измерени след неговия монтаж в обекта на СТИ. В тази
насока е и казаното от вещото лице, че не може да се установи началния момент на
натрупване на показанията по тази тарифа, както и че е възможно СТИ да бъде с такива
цифрови показания при монтажа в обекта на втория абонат. От представения по делото
протокол от 14.08.2017г. е видно, че СТИ в обекта на ищеца не е монтиран като нов
електромер, а с показания по дневна и нощна тарифи, посочени в протокола. Освен това,
вещото лице посочи, че в конкретния случай, СТИ не е смарт тип електромер и не може да
предава информация за потреблението на абоната по дни в информационната система на
„ЕРП Север”, както и не може да се установи началния момент на възникване на показания
в невизулизираната тарифа и причината за възникването им. При това положение съдът
приема, че липсата на възможност да се установи момента на възникване на показания в
Тарифа Т3 води до извод, че не може реално да се установи, че начисленото количество
ел.енергия е измерено от СТИ след неговия монтаж.
Изложените съображения обуславят уважаване на предявения отрицателен
установителен иск, като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи исковата сума от 1302,88 лв., начислена за ел. енергия за периода от
12.08.2017г.-15.09.2020г., по фактура №********** от 27.10.2020г.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на ищеца направените от него разноски в
настоящото производство в размер на 52,12 лв. за държавна такса и за адвокатскво
възнаграждение в размер на 350лв., за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора
такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е С” АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. *****************, че В. Д. П. с ЕГН ********** , с
адрес ************, НЕ ДЪЛЖИ на „Е СР” АД гр. В сумата от 1302,88лв. /хиляда триста
и два лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща начислена сума за ел.енергия, за
което е издадена фактура №********** от 27.10.2020г., за периода от 12.08.2017г. до
15.09.2020г.
ОСЪЖДА „Е С” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
****************** ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. П. с ЕГН ********** , с адрес
*************** сумата общо 402,12 лв. /четиристотин и два лева и дванадесет стотинки/,
представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5