РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 18.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на пети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2028 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез
пълномощника юрисконсулт Р. твърди, че на 03.07.2017 г. между „Вива Кредит“ ООД
в качеството на заемодател и ответницата М.И.Б. в качеството на заемател е
сключен Договор за паричен заем № 5367878, по силата на който заемодателят се е
задължил да предостави на ответницата потребителски заем в размер на 600 лв., а
заемателят се е задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва в размер на
92,28 лв., на 18 равни двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер
на 38,46 лв. като падежът на първата погасителна вноска е бил 17.07.2017 г., а
на последната – 12.03.2018 г. Общата сума на плащанията по договора възлиза на
692,28 лв.
Твърди, че заемодателят е изпълнил
задължението си да предаде в собственост на заемателя отпуснатата в заем сума,
което е удостоверено с подписване на договора, но ответницата не е изпълнила
задължението си да върне предоставената й в заем сума, като е платила
единствено сума в размер на 394 лв.
Поради забавата в плащанията на
ответницата е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания; такса
разходи за дейност на служител за ангажиране на дейността на служител за
осъществяване и администриране на дейността по събиране на вземането; неустойка
за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение по договора за
кредит – поръчител – физическо лице или банкова гаранция, платима на 18 равни
вноски, включени в размера на погасителните вноски; обезщетение за забава за
периода от 02.05.2018 г. до 07.12.2018 г.
Твърди, че на 02.05.2018 г. вземането
по договора за заем му е прехвърлено от „Вива Кредит“ ООД по силата на
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 22.01.2013 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, за което ответницата да се счита за уведомена с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея.
За сумите, дължими по договора за
кредит в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 4971/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява на иск за установяване на
вземанията по договора за кредит, както следва: главница в размер на 449,66
лв., договорна лихва за периода от 25.09.2017 г. до 12.03.2018 г. в размер на
50,32 лв., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за
периода от 25.09.2017 г. до 12.03.2018 г. в размер на 172,82 лв., такса разходи
за събиране на просрочени вземания в размер на 130 лв., такса разходи за
дейност на служител в размер на 70,00 лв., неустойка за периода от 09.10.2017
г. до 12.03.2018 г. в размер на 164,76 лв., лихва за забава за периода от
02.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 07.12.2018 г. в
размер на 25,02 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, и за
присъждане на разноските по делото, включително тези в заповедното
производство.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата М.И.Б. чрез особения си представител адвокат П. оспорва исковете по
основание и размер.
Прави възражение за цялостна
недействителност на договора за паричен заем поради нарушение на императивни
законови разпоредби, а именно: договорът да е съставен на шрифт не по-малък от
12, потребителят да подпише всяка страница от общите условия, в договора да е
посочен ГПР по начин, по който на потребителя да става ясно какви точно
разходи, освен възнаградителната лихва дължи и в какъв размер.
Прави възражение за нищожност на
клаузата за неустойка поради уговарянето й в противоречие с добрите нрави и
излизане извън присъщите й наказателна, обезщетителна и обезпечителна функция.
Евентуално възразява за неравноправност на неустоечната клауза.
Намира за недължими претендираните от
ищеца такси за разходи, тъй като такива не са уговорени в договора, а
евентуалното им уговаряне би било нищожно поради заобикаляне на закона.
Намира за нищожни клаузите за размера
на ГПР и ГЛП поради неравноправност.
Счита, че договорът е сключен за
кредитора от лице без представителна власт.
Оспорва валидното съобщаване на
длъжника за извършената цесия, тъй като особеният представител на длъжника не
може да извършва валидно материалноправни действия.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено
следното:
С договор
за паричен заем „Вивакредит План“ № 5367878 от 03.07.2017 г., сключен между
„Вива Кредит“ ООД като заемодател и М.И.Б. като заемател, заемодателят се е
задължил да предостави на ответницата сумата от 600 лв. в заем, а ответницата
се е задължила да я върне в срок от 36 седмици на 18 равни вноски, всяка от които
в размер на 52,19 лв., дължими на посочени в договора падежни дати, при фиксиран
ГЛП в размер на 40,34 % и ГПР в размер на 49,39 %.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за
паричен заем за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за опускане на паричен заем в размер на 247,14 лв., а в
чл. 1, ал. 4 от договора страните са уговорили таксата да се заплати от
заемателя разсрочено като се радели на равни части и се включи в размер на
всяка от погасителните вноски.
Общият размер на всички плащания по
договора съгласно чл. 7 от същия с включена такса за експресно разглеждане е в
размер на 939,42 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител – физическо
лице, или банкова гаранция. В случай на неизпълнение на това задължение
страните са се съгласили заемателят да дължи неустойка в размер на 247,14 лв.,
платима разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски. В този
случай размерът на погасителната вноска е 65,92 лв., а общото задължение по
договора – 1 186,56 лв.
В чл. 13 от договора е уговорено, че заемната
сума се предава на заемателя в български левове при фиксиран курс на БНБ на
лева спрямо еврото.
Установява се от разходен касов ордер №
170/03.07.2017 г., че „Вива Кредит“ ООД е
предоставил на заемателя М.И.Б. заетата сума в размер на 600 лв.
С Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД в качеството му на продавач и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД в качеството му на купувач, страните по него са се споразумели,
че продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще
се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от
договора, считано от датата на неговото съставяне, срещу заплащане на покупна
цена, която е определена в съответното Приложение № 1.
С Приложение № 1 от 02.05.2018 г. към
Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. „Вива
Кредит“ ООД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането по
процесния договор за паричен заем с остатък на дължимата сума към датата на
продажбата 1 037,56 лв., включващ всички непогасени задължения, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително и с изтеклите
лихви към датата на подписване на приложението съгласно чл. 1.2 от рамковия
договор.
„Вива Кредит“ ООД е упълномощил ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници
(кредитополучатели, солидарни длъжници, поръчители и всички трети задължени
лица) по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени
договори за заем и договори за потребителски кредити, които дружеството е
цедирало (прехвърлило) съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД в качеството му на продавач и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, което се установява от приложеното по делото пълномощно.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на
пълномощник на „Вива Кредит“ ООД е изпратил на ответницата уведомителни писма
от 04.05.2018 г. и 08.05.2019 г. за извършеното прехвърляне на вземанията по
договора за паричен заем, но същите са се върнали в цялост с отбелязвания „непотърсен“
и „няма връзка с получателя“, което се установява от приложените по делото
обратни разписки.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
приета по делото без възражения от страните, се установява, че използваният в
Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5367878 от 03.07.2017 г. шрифт е
серифен от типа Times New Roman, а размерът му е
12 рt за всички изследвани страници.
От заключението на съдебносчетоводната експертиза,
приета по делото и неоспорена от страните, се установява, че заемната сума в
размер на 600 лв. по договора за паричен заем е предадена на кредитополучателя
на 03.07.2017 г. с РКО № 170/03.07.2017 г. Остатъкът от задължението по договора
е общ размер на 1 037,56 лв., от които: главница в размер на 449,66 лв.,
договорна лихва в размер на 50,32 лв. за периода от 25.09.2017 г. до 12.03.2018
г., неустойка в размер на 172,82 лв., такса за експресно разглеждане в размер
на 164,76 лв., такса разходи за събиране на кредита в размер на 130 лв. и
еднократна такса в размер на 70 лв. за направени разходи от лице/служител,
което осъществя и администрира дейността по събиране на вземането. Лихвата за
забава, дължима вследствие на забавено плащане, е в размер на 27,47 лв.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК при условията
на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание
чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86, ал. 1, чл. 92 и чл. 79 от ЗЗД за
съществуване на вземания за главница, договорна лихва, лихва за забава,
неустойка и такси по договор за потребителски кредит.
Налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между първоначалния кредитор „Вива Кредит“ ООД и
ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
кредит, съдържащ валидни уговорки за заплащане на възнаградителна лихва, такси
и неустойка, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
ответницата заемната сума и е настъпила изискуемостта на вземанията, както и
съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземането по
договора за кредит е прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията.
Особеният
представител на ответницата е направил правоизключващи възражения за нищожност
на договора поради противоречие с императивни законови разпоредби, за нищожност
на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави, а евентуално –
поради неравноправност, и нищожност на клаузите за размера на ГПР и ГЛП поради
неравноправност. Тежестта да установи тези възражения е на особения
представител, който ги въвежда в процеса, с изключение на възражението за
неравноправни клаузи, по отношение на което тежестта на доказване е на ищеца,
който следва да установи и индивидуалното уговаряне на клаузите.
Сключеният
между третото неучастващо по делото лице „Вива Кредит“ ООД и ответницата М.И.Б.
договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски заем
по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, тъй като въз основа на него кредиторът е предоставил или
се е задължил да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответницата
е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, тъй като е физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит е действало извън
рамките на своята професионална или търговска дейност.
Не могат да
бъдат споделени възраженията на особения представител на ответницата, че
договорът е подписан от името на заемодателя от лице без представителна власт,
доколкото заемодателят е търговец и по отношение на него е приложима
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, а именно когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В
случая заемодателят е узнал за сключения от негово име договор за паричен заем
най-късно с подписване на Приложение № 1 от 02.05.2018 г. към рамковия договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на което е прехвърлило
на ищеца вземанията по процесния договор за паричен заем. По делото няма данни
да се е противопоставил на подписването му веднага след узнаването. Напротив
фактът, че е прехвърлил вземането на ищцовото дружество може да се тълкува като
мълчаливо потвърждение на извършените от негово име действия по сключване на
договора за паричен заем.
Договорът
е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, ценена от съда като компетентно, обосновано и обективно изготвена. По
този начин са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формата на
договора за потребителски кредит.
Въпреки
това договорът за паричен заем е сключен в противоречие със специалните
изисквания за действителност съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
налагащи договорът за потребителски кредит да съдържа: лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Лихвеният процент е посочен в
процесния договор общо на годишна база като процентна
величина. Посочен е и лихвеният процент на ден, приложим при отказ от договора
до 14-тия ден. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че
уговорката за лихвения процент съответства на закона. В договора не е
посочен текущия (седмичен) лихвен процент, с който ще се
олихвява кредитът. Не са посочени условията за прилагането му, което означава
да се посочат показателите, по които се формира ГЛП, като основен лихвен
процент, който кредиторът прилага в случая, и съответните надбавки към
него. Не са посочени също така условията и процедурите за
промяна на лихвения процент по кредита. Поради констатираното противоречие
с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК уговорката за лихвения процент съгласно чл. 22 от ЗПК е недействителна.
Отделно от това клаузата, регламентираща размера на договорната лихва,
е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречаща на
добрите нрави. Съгласно
трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 906 от 30.12.2004 г. по
гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 378 от 18.05.2006
г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о. и Определение № 901 от
10.07.2015г. по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС, ІV г.о., клаузата за заплащане на възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти
размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два пъти. Към
момента на сключване на договора за потребителски кредит – 03.07.2017 г.,
размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена по
реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Следователно максималният размер, до който може да бъде уговаряна
възнаградителна лихва е 30 %. В
случая е уговорен ГЛП в размер на 40,34
%, което надхвърля допустимия размер. Така уговорена лихвата противоречи на
добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в
гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.
Аналогичен извод може да се направи и за уговорения в договора ГПР. От разпоредбите
на чл. 19, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва, че за действителността на
договора за потребителски кредит не е достатъчно да бъде посочен общият размер
на ГПР в процентно отношение спрямо размера на предоставения заем. Необходимо
е също така в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които
се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи
по вид и размер в договора за потребителски кредит трябва да е посочена
и общата сума, дължима от потребителя, представляваща ГПР. При положение, че в процесния договор
ГПР е посочен само общо като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит без да бъдат посочени
отделните разходи по вид и размер не може да се приеме, че са
спазени особените изисквания на закона. В тази връзка е достатъчно да се
посочи, че в ГПР не е включено задължението за заплащане на неустойка в размер
на 247,14 лв., представляваща също разход за потребителя, който се заплаща
разсрочено с всяка погасителна вноска. Ето защо уговорката за ГПР е недействителна поради
противоречие със закона съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19
от ЗПК.
Неустойката, уговорена в чл. 4 от договора, накърнява добрите нрави, заобикаля
закона и представлява неравноправна клауза. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД прогласява принципа на договорната
свобода, ограничена единствено от повелителните правни норми и добрите нрави. В
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г., постановено по тълк.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, е възприето становището за нищожност на клауза за
неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Целта на неустойката като вид договорна отговорност, е да
обезщетени кредитора за вредите от неизпълнението (непълно, неточно с оглед
количеството и качеството и във времето изпълнение). При договор за потребителски
кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при връщане на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събирането им.
В случая уговорената между
страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на
неустойката. Ако неустойката обезщетява вредите от неизпълнението, то обезпечението
в различните му форми защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя
неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на
обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на
обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението
за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредиторът
ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение с
оглед правилото на чл. 133 от ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме,
че уговорката между страните за заплащане на неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като не преследва заложените й функции и
излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
На следващо място неустойката
заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по
кредита, които според чл. 19, ал. 4 от ЗПК не могат да надхвърлят пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Размерът на законната лихва към датата на
сключване на договора възлиза на 10 %, респективно петкратният й размер е 50 %,
а уговорения между страните ГПР е 49,39 % без в този размер да се
включва задължението за заплащане на неустойка.
По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент
разходи и води
до значително и драстично увеличение на тежестта на задължението на заемателя
по договора за кредит, особено като се има предвид, че в случая размерът
на неустойката – 247,14 лв., е почти ½ от размера на отпуснатата в заем сума – 600 лв.
Неустоечната клауза представлява и неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, приложим към договорите за
потребителски кредит по силата на изричната разпоредба на чл. 24 от ЗПК. Тази
уговорка задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. В тази насока е достатъчно да се има предвид размерът на
неустойката, сравнен с размера на предоставената в заем сума, както и
задължението на потребителя въпреки заплащането на неустойката да заплаща и
уговорената договорна лихва, както и законната лихва при забава в плащанията.
По този начин клаузата вреди на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП като неравноправна неустоечната клауза е
нищожна, доколкото по делото няма данни да е индивидуално уговорена с
ответницата.
По изложените съображения и поради
уговарянето на неустойката в противоречие с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и 143, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП същата е нищожна.
Предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора такса
за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 247,14 лв. е
нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Разглеждането на молбата за кредит,
било то и „експресно“ е част от усвояването на кредита и дейност, която е
иманентно присъща на търговците, предоставящи заеми по занятие. На практика
тази такса представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се
плаща периодично, и поради това трябва да е посочена в договора като част от
ГЛП, а в случая това законово изискване не е спазено. Уговарянето на такава
такса накърнява също така добрите нрави и принципът на добросъвестност и
еквивалентност на насрещните престации, тъй като размерът й е необосновано
висок – почти ½ от размера на предоставената в заем сума, а и от договора
за паричен заем не се установява по какъв начин е определена същата и на база
на какви критерии е изчислен размерът й.
Претендираните от ищеца такса разходи за събиране на просрочени
задължения в размер на 130 лв. и такса разходи за дейност на служител в размер
на 70 лв. са недължими, тъй като в процесния договор за паричен заем липсва уговорка, която да вменява
в тежест на заемателя задължение за заплащане от негова страна на разходи за
събиране на просрочени задължения и разходи за дейност на служител, нито ищецът
се позовава на общи условия, съдържащи такива задължения. Евентуалното
уговаряне на подобни такси би противоречало на императивни законови разпоредби.
Тези такси са свързани с
действия на заемодателя при забава в плащанията, т.е. представляват обезщетение
на кредитора при забавено плащане, а разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК предвижда,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като тя не може да надвишава
законната лихва. С уговарянето на подобни такси за разходи по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Такава клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. По делото не са ангажирани също така никакви доказателства за
извършване на конкретни действия и за направата на разходи от страна на кредитора
за извънсъдебно събиране на вземането, което води до извод за неоснователност
на тази претенция.
При установените по
делото факти, че процесният договор за паричен заем е сключен в противоречие с
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, същият съгласно чл. 22 от ЗПК е недействителен. Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК.
Предоставянето на
ответницата на сумата от 600 лв., представляваща чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, се установява по несъмнен начин от РКО № 170/03.07.2017 г., носещ
подписа на ответницата и удостоверяващ получаването на сумата, поради което на основание чл. 23 от ЗПК ответницата дължи връщането й на
кредитора.
От
чистата стойност на кредита следва да бъде
приспадната сума в размер на 394 лв., която ответницата е заплатила по договора
за паричен заем съгласно признанието, направено от ищеца в исковата молба. Остатъкът от вземането в размер на 206 лв. се дължи от ответницата. На
основание чл. 23 от ЗПК ответницата не дължи заплащането на останалите
претендирани от ищеца вземания, представляващи лихви (договорна и законна) и други
разходи по кредита (неустойки и такси).
Ищецът се легитимира като кредитор на
основание извършеното между първоначалния кредитор „Вива Кредит“ ООД и ищцовото
дружество прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит с Приложение
№ 1 от 02.05.2018 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. Прехвърлянето е
породило действие между страните по него, а също и по отношение на длъжника.
Без правно значение е обстоятелството дали уведомяването за извършената цесия
по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е достигнало до длъжника, щом той не
противопоставя възражение, че е платил задължението на предишния кредитор.
Съгласно Решение № 93 от 28.02.2018 г., постановено по т.д. № 60268/2016 г. на
ВКС, II г.о., уведомяването има за цел за извести длъжника за промяната на
лицето-кредитор, т.е. на лицето, комуто следва да се престира паричното
задължение, за да се счита, че длъжникът е изпълнил точно. Липсата на
уведомяване е от значение като факт, че доколкото длъжникът е престирал чрез
плащане дължимата част от паричното задължение на първоначалния кредитор, то не
може да му се вмени неизпълнение на задължението спрямо новия кредитор. В
случая ответницата не твърди, нито има данни по делото след извършване на
цесията да е изпълнила изцяло или отчасти задължението си към предишния
кредитор, поради което възражението за неуведомяването й е без значение за
дължимостта на вземането.
По изложените
съображения искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 206 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 449,66 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за договорна лихва за периода от 25.09.2017 г. до
12.03.2018 г. в размер на 50,32 лв., такса за експресно разглеждане на искане
за отпускане на кредит за периода от 25.09.2017 г. до 12.03.2018 г. в размер на
172,82 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 130
лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв., неустойка за
периода от 09.10.2017 г. до 12.03.2018 г. в размер на 164,76 лв. и лихва за
забава за периода от 02.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в
размер на 25,02 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното производство
съразмерно на уважената част от иска, включително юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, чийто размер, определен по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 от НЗПП, следва да се съобрази с уважената част от исковата претенция.
Всяка от страните
по делото следва да заплати в полза на Районен съд – Пазарджик изплатеното на
основание чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съобразно уважената част и
отхвърлена част от исковете.
В полза на ответницата разноски не се присъждат, тъй
като не е направено искане за това, а и липсват доказателства за направата на
такива.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.И.Б., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов, сумата от 206 лв., предоставена по Договор за паричен заем № 5367878
от 03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.12.2018 г., до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4971/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата
над 206 лв. до пълния предявен размер от 449,66 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
против М.И.Б., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца договорна лихва за
периода от 25.09.2017 г. до 12.03.2018 г. в размер на 50,32 лв., такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 25.09.2017
г. до 12.03.2018 г. в размер на 172,82 лв., такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 130 лв., такса разходи за дейност на служител в
размер на 70,00 лв., неустойка за периода от 09.10.2017 г. до 12.03.2018 г. в
размер на 164,76 лв. и лихва за забава за периода от 02.05.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда в размер на 25,02 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4971/2018 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис
4, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов, разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 63 лв., депозит за особен представител в размер на 58,16 лв., депозит
на вещо лице в размер на 29,08 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
19,39 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 4971/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за държавна такса в
размер на 4,85 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 9,69 лв.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, да заплати в полза
на Районен съд – Пазарджик разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
135,43 лв.
ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН ********** *** да заплати в полза на
Районен съд – Пазарджик разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 32,57
лв.
Решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: