Решение по дело №570/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 май 2023 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20237050700570
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

740

Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЕВЕЛИНА ПОПОВА

Членове:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН И. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА кнахд № 570 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на главен инспектор в отдел „Контрол“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна /РД „АА“ - Варна/, чрез мл. експерт с юридическо образование Станчева, против Решение № 122/23.01.2023 г., постановено по НАХД № 4956/2022 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от главен инспектор в отдел „Контрол“ при /РД „АА“ - Варна/ НП № 23-0001336/09.09.2021 г., с което на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на основание чл. 96 ал.1 т.1, от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, за нарушение на чл.96 ал.1 т.1 от същия закон. Решението се оспорва с основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК- допуснато нарушение на материалния закон. Счита за неправилни изводите на ВРС относно датата на извършване на нарушението. Сочи се, че датата 03.08.2022 г. е първата от многото, на които са извършени превози на товари с МПС, което не е включено в лиценза на превозвача към Общността. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго, с което да се потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се явява, не изпраща представител.

Ответникът „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД, чрез депозиран писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на направените в съдебното производство пред настоящата инстанция разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на въззивното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като постъпила в срок и от надлежна страна. Наведените доводи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, приложим по препращане на чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С процесното НП „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД е санкциониран за това, че на 03.08.2020 г., в качеството си на превозвач, е допуснал извършването на обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „Скания“, кат. N3, рег.№ ****, без същият да е включен към датата на извършването на превоза в списъка на превозните средствата към лиценз на Общността, като същият бил включен на 28.08.2020 година. Поведението на превозвача е квалифицирано като нарушение на чл.96 ал.1 т.1 от ЗАвП, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на основание чл. 96 ал. 1 т. 1от ЗАвП.

За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел, че в наказателното постановление неправилно е определена датата на извършване на нарушението – 03.08.2020 година. Посочил е, че от товарителница № **********/05.08.2020 г. по категоричен начин се установява, че общественият превоз по маршрут Каолиново – Шумен е извършен на 05.08.2020 г., като това съответствало и на записаното в пътен лист № 00947 като първи превоз Каолиново – Шумен, осъществен на 05.08.2020 година. Решаващият съд е приел, че допуснатото нарушение на материалния закон, състоящо се в повдигане на обвинение за друга дата, не би могло да се санира посредством правомощията, съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН. Въз основа на тези мотиви Районният съд – Варна е отменил НП като незаконосъобразно.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящата инстанция и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК препраща към тях.

Приложената от АНО санкционна разпоредба е тази на чл. 96 ал. 1 т. 1 от ЗАвП, съгласно която се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който: допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността. В конкретния случай, дружеството е санкционирано за това, че на 03.08.2020 г. е допуснал извършването на обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „Скания“, кат. N3, рег.№ ****, без товарния автомобил да е включен в списъка към Лиценз на Общността на превозвача „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД. Неизпълнението на това задължение представлява административно нарушение, осъществено чрез действие.

Административнонаказателното производство е формален процес поради въведените със закона изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН предвижда като задължителен реквизит от съдържанието на НП датата, на която е извършено нарушението. Това изискване по отношение на съдържанието на АУАН, е регламентирано в чл. 42 ал. 1 т. 3 от ЗАНН. В настоящия случай, по категоричен начин е установено, че посочена дата на извършеното нарушение е неправилна. Определянето на датата на извършване на нарушението, е от съществено значение, тъй като представлява елемент от неговата съставомерност. Допуснатото нарушение на закона от актосъставителя и АНО по чл. 42 ал. 1 т. 3 от ЗАНН, респективно по чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН - неправилно посочената дата на извършеното нарушение е съществено, поради това, че е ограничило жалбоподателя да се защитава относно всички релевантни факти за установяване на нарушението.

Неоснователно е възражението на касатора относно неяснотата в мотивите на въззивният съд, с които е обосновал извод за неправилно посочена дата на извършеното нарушение. Съгласно посоченото в АУАН съдържание, като писмени доказателства са иззети пътен лист № 00947/03.08.2020 г.; товарителница № **********/05.08.2020 г.; пътен лист № 00948/10.08.2020 г.; пътен лист № 00950/17.08.2020 г., както и справка от програмата „Лицензи“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Именно въз основа на събраните от актосъставителя писмени доказателства в хода на административнонаказателното производство, въззивният съд е формирал извод, че описаното нарушение е извършено на 05.08.2020 г., а не както е посочено в АУАН и в издаденото въз основа на него НП – 03.08.2020 г.

От ответника по касацията своевременно е заявена претенция за присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 04.03.2023 г. /л. 22 от делото/, видно от който за ангажираното и осъществено процесуално представителство е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева в брой. Касаторът с депозираната касационна жалба, е възразил срещу размера на претендираното адвокатското възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, възражението на касатора е основателно. Възнаграждението следва да се присъди в размер от 600,00 лева на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.143,ал.1 от АПК съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 изр. първо предл. първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122/23.01.2023 г., постановено по НАХД № 4956/2022 г., по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 30, представлявано от Б.Я. адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател:

Членове: