РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 11.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2842 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от
*** и ***, чрез процесуалния представител ю.к. М. Н., срещу Т.Я.Й. ЕГН **********,*** иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 204,94 лв., от които: 151,45 лв. главница, сума в размер на 49,34 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода 25.10.2017 г. до 12.10.2018 г и сума в размер
на 4,15 лв., договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 25.11.2017 г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.
417 ТПК (25.10.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата
молба, че ищецът е подал заявление по реда
на чл.417 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Навеждат се
доводи, че на 18.05.2016 г. между
страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № **********,
съгласно който на ответницата е отпуснат потребителския кредит от 1057,26 лв.
Излага се, че към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на
риска в размер на 126,87 лв., дължима в деня на подписване на договора за
кредит. Излага се, че таксата се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, съобразно заявеното
желание в искането- декларация. Твърди се, че съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния договор, кредиторът е превел средствата по
кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане
на продажната цена. Сочи се, че кредиторът е превел конкретната част от
средствата по кредита, в размер на 944 лв. на продавача на стоката на фактура №
**********/18.05.2016 г. Излага се, че
потребителят е декларирал, че е получил стоките посочени в чл. 8 от Договора за
потребителски кредит от продавача на стоката.
Твърди се, че в случаите когато потребителят е пожелал сключване на
застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се
превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят е
дал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Сочи се, че в
настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на
56,07 лв. и безработица в размер на 57, 19 лв.
Излага се, че общото крайно задължение по Договора възлиза на 1399,92
лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от
Договора на 18 погасителни месечни вноски, а именно: 17 вноски всяка по 77,77 лв., ведно с последна, изравнителна в размер на 77,83
лв. Сочи се, че за предоставената сума е уговорено възнаграждение, което
кредитополучателят е поел задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща главница и договорна лихва.
Твърди се, че уговореното между страните възнаграждение се състои от договорна
лихва в размер на 21,9 % от остатъчния
размер на главницата по кредита. Излага се, че така предоставената сума с
уговореното възнаграждение, кредитополучателят е имал задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща два компонента: главница и договорна лихва.
Сочи се, че договорът е падежирал на 25.11.2017 г.,
поради което длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото
вземане на кредитора от 155,60 лв. (151,45 лв. главница и 4,15 договорна лихва)
е станало незабавно изискуемо.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з.
не се явява и не се представлява.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 7754/2018 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните
суми: сумата от 204,94 лв., от които: сума в размер на 151,45 лв., представляваща главница, договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 25.10.2017 г. до 25.11.2017
г. в размер на 4,15 лв., обезщетение за забава върху просрочената
главница за периода от 25.10.2017 г. до 12.10.2018 г. в размер на
49,34 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението 25.10.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането,
както сумата от 25,00 лв. за деловодни разноски и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК, в редакциите му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 4837/26.10.2018 г. и изпълнителен
лист, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК,
поради което ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство е и Договор за потребителски
кредит № ********** от 18.05.2016 г., сключен между страните по делото, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в общ
размер на 1057,26 лева, от които кредит в размер на 944,00 лева, BANK КОМБО живот в размер на 56,07
лева, BANK КОМБО безработица в размер на 57,19
лева и еднократна такса за оценка на риска в размер на 126,87 лева. В договора,
сключен между страните е договорено, че: при потребителски кредит за закупуване
на стока или заплащане на услуга - кредиторът превежда съответната част от
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя, за заплащане на продажната й цена; че закупената стока е мобилен
телефон и таблет; когато потребителят е пожелал да
сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по
кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора по сметката на
съответния застраховател. Страните са договорили, че лихвеният процент, с който
се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 21,9 %;
че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по договора; че ГПР е в размер на 43,34 % . Видно е от процесния
договор, че в същия е инкорпориран погасителен план, с посочена обща вноска. В
договора е установено също- чл. 16, 2, че при пълно или частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски,
вземането по договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа на третата
вноска и считано от тази дата, върху цялото вземане, кредиторът начислява
законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е
необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на длъжника. От
съдържанието на договора– чл. 25,13 се установява също, че с подписването му,
кредитополучателя декларира, че му е предоставено своевременно на хартиен
носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр.
Видно е от
представените по делото застрахователно удостоверение, за сключени застраховки
Живот и Безработица, с посочена обща
застрахователна премия от 113,26лв., подписано от страна на кредитополучателя .
Установява се, от
представеното по делото искане – декларация за потребителски кредит, че
ответника е заявил, че кандидатства за потребителски кредит и, че желае да бъде
извършена предварителна проверка на нейната платежоспособност с оглед
сключването на договор.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страната. От заключението
на същата се установява, че: на
18.05.2016 г. между страните по делото е сключен договор за сумата от 1057,26
лева, от които цена на стоката 944,00 лева / преведени по сметка на доставчика
на услугата/ застраховки в общ размер на 113,26 лева, преведени на
застрахователните дружества и такса за оценка на риска в размер на 126,87 лева;
че потребителят следва да върне сума в размер на 1399,92 лева; че крайният срок
за издължаване на задължението по договора е 25.11.2017 г.; заплатената сума по
договора е в размер на 1566,59 лева, с която са погасени главница в размер на
1032,68 лева, договорна лихва в размер на 211,64 лева и лихва за забава в
размер на 22,27 лева; че към датата на подаване на заявлението непогасени са:
главница в размер на 151,45 лева; договорна лихва в размер на 4,15 лева за
периода от 25.10.2017 г. до 25.11.2017 г. и лихва за забава в размер на 49,34
лева за периода от 25.10.2017 г. до 25.10.2018 г.
В проведеното по
делото о.с.з. вещото лице прави допълнение на експертизата, като сочи, че ако
по договора за кредит се олихви само главницата, без
да се начисляват лихви върху застраховката и таксата за оценка на риска ще се
стигне до извод, че ответницата е платила задължението си, дори и е надплатила
същото. Сочи, че дори и да включи застраховките към главницата от 944 лева, то
крайният резултат отново ще е същия – ответницата е платила задължението си,
дори и е надплатила същото.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза
на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между
страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба
договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответникът е
възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в
забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение
на договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №7754/2018 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен
договор за банков кредит между страните по силата, на който „ТИ БИ АЙ Кредит“ ЕАД
е предоставил на кредитополучателя Договор за потребителски кредит № **********
от 18.05.2016 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника
потребителски кредит в общ размер на 1057,26 лева, от които кредит в размер на 944
лева за закупуване на стоки, BANK КОМБО живот в размер на 56,07 лева, BANK КОМБО безработица в размер на 57,19
лева и еднократна такса за оценка на риска в размер на 126,87 лева, която сума ответникът се е задължил да
върне по установения между тях начин - чрез
равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер,
определени в погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие.
Безспорно по делото се установява и факта на
сключването на застраховките Живот и Безработица и факта на превеждане на премията в полза на
застрахователя, от страна на кредитодателя, съобразно
условията по договора за кредит. Установи се също, съобразно отразеното в
договора, че на кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен
носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди подписване на договора. Следва да се
отбележи също, че по арг. чл. 22, ал.1 от ЗПК,
непредставянето на преддоговорна информация, не е
основание за недействителност на договора.
Установи се също,
съобразно отразеното в договора, че на кредитополучателя, е предоставена
своевременно, на хартиен носител и на български език, необходимата информация,
под формата на Стандартен европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е
предоставен на ответника преди подписване на договора.
Съдът приема, че процесният договор е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния
ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7 от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 7 от договора/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора.
Поради изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По отношение на дължимостта на претендираните
суми съдът приема следното:
Както вече беше отбелязано по
делото не е спорно, че ищецът е предоставил на ответника заем в размер на
944,00 лева, както и, че е изпълнил задължението си по договора да преведе
застрахователните премии на застрахователното дружество, поради което и съдът
приема, че тези суми се дължат от ответника.
По отношение на
претенцията за установяване дължимостта на сумата от 126,87
лв.- такса оценка на риска, посочена от ищеца като част от претендираната
главница, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
поради констатирана нищожност на
клаузата. Процесният договор за кредит от 25.04.2017г., е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит /обн.
ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от
28.07.2015г./. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът
не може да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Независимо от използваната в договора
формулировка „такса за оценка на риска“, съдът намира че сумата от 126,87 лева,
представлява такса за усвояване на заема. За да формира този си извод, съдът
отчита на първо място посоченото в искането-декларация, че таза такса ще се
дължи само при одобряване на кредита. Таксата е осчетоводена от самия ищец като
част от отпуснатия кредит, поради което, съдът намира, че същата не съставлява възнаграждение за действията на
кредитора по преценка платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и
риска на кредитора от загуби, а по съществото си представлява прикрита такса за
управление на кредита. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна и като такава
непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение. Поради
изложеното съдът приема, че включената в договора сума в размер на 126,87 лева,
представляваща такса за оценка на риска е недължима, поради което и ищецът
неправилно е събирал и начислявал лихва върху същата. В настоящия случай събраната по нищожна клауза сума, върху
която е начислена и договорна лихва следва да приспадне от останалите неплатени
от ответницата суми. В заключението си ВЛ по допуснатата ССЕ излага, че при
условие, че при определяне на дължимите месечни вноски по кредита се приспадне процесната такса, дължимата сума по кредита, включваща
главница, договорна лихва и такси за застраховка се явяват платени и дори
надплатени към датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК. Като взе
предвид изложеното и съобразно
заключението на вещото лице, съдът приема, че към датата на депозиране на
заявлението по реда на чл.417 ГПК вземането на ищеца е било погасено чрез
плащане, поради което и предявеният иск е неоснователен.
Доколкото съдът е приел,
че е налице пълно погасяване на претендираната по
договора сума, то се явява и неоснователна претенцията за заплащане на
обезщетение за забава.
Поради изложеното
предявения иск се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
*** и ***
срещу Т.Я.Й. ЕГН **********,*** искове
с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 204,94 лв., от които: 151,45 лв. главница, сума в размер на 49,34 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода 25.10.2017 г. до 12.10.2018 г и сума в размер
на 4,15 лв., договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 25.11.2017 г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.
417 ТПК (25.10.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: