Решение по дело №1016/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20193520101016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

 

 43                                                          12.06.2020г.                                         гр. Попово

         

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и първи май две хиляди и двадесета  година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

 

         при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр. д.  № 1016/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно съединени искове от ***, представлявано от управителя инж. С.Р.И., чрез адв. Н.Й. с адрес *** против М.Д.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, за осъждане на ответницата, в качеството й на наследник на К.Д.П.,  да заплати  сумата в общ размер на 261.74 лева, от които главница в размер на 229.69 лева  - незаплатени  в срок 11 броя ежемесечни фактури за потребени В и К услуги от абонат 279031 на адрес: град П *** и 32.02 лева лихва за забава за периода 30.10.2017г. – 18.11.2019г.                                                                                                                                       

          В исковата молба се твърди, че ответницата е наследник на К.Д.П. с ЕГН: **********,***, починал на 23.12.2017 г.. 

          Наследодателят  бил титуляр на партида за В и К услуги, открита за имот находящ се в град П *** и на същия от 26.01.2016 до 31.12.2018 г. са били предоставяни В и К услуги, като същият се считал за потребител на В и В услуги  с абонатен № 279031.

          В периода от 31.10.2017 г. до 30.11.2018 г. от страна на Петков на адрес град П *** са били потребени ВиК услуги, за които съгласно чл. 33 от ОУ, били издадени 11 броя ежемесечни фактури, както следва: фактура № **********/31.10.2017 г., фактура № **********/30.11.2017 г., фактура № **********/28.12.201г., фактура № **********/30.01.2018 г., фактура № **********/ 28.02.2018 г., фактура № **********/30.03.2018 г., фактура № **********/ 31.07.2018 г., фактура № **********/ 31.08.2018г., фактура № **********/ 28.09.2018г., фактура № **********/31.10.2018г. и фактура №**********/ 30.11.2018 г.

          Посочените фактури се явявали просрочени и изискуеми съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ. Владеенето и ползването на имота, както приживе от П., така и след неговата смърт се установявало безспорно от карнети - на хартиен носител с период от 06.02.2017 до 03.2018 г. и по дистанционните отчети съгласно чл. 23, ал. 4, изречение последно от ОУ.

          Показанията, вписани  в карнета били реални, отчетите били извършвани по реални показания на водомера, като до имота  бил осигуряван достъп, както приживе от П., така и след неговата смърт.

          Наследницата на П. била унаследила своя наследодател и мълчаливо била приела наследство - недвижим имот град П ***, по този начин за нея било възникнало задължението за заплащане на дължимите суми по издадени 11 броя фактури за потребени В и К услуги от техния наследодател.

          В чл. 33, ал. 2 от ОУ било предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 - дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 44 от същите се дължало обезщетение в размер на законната лихва.

          Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решене, с което ответницата, в качеството й на наследник на К.Д.П.,  да заплати  сумата в общ размер на 261.74 лева, от които главница в размер на 229.69 лева  - незаплатени  в срок 11 броя ежемесечни фактури за потребени ВиК услуги от абонат № 279031 на адрес: град П *** и 32.02 лева лихва за забава за периода от 30.10.2017г. до 18.11.2019г.

          Претендират се направените по делото разноски.

          В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Възразява, че не са налице доказателства ответницата да е приела наследството на своя наследодател, както и да е живяла в процесния имот, респ. да е потребила ВиК услугите, чието заплащане се иска.         

           В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Н.Й., която поддържа исковата молба на посочените в нея основание и моли за решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

            Претендират се разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

         За ответната страна, редовно призована, се явява адв. Н.Г. – ТАК, която оспорва исковите претенции, като пледира за решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

           

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД:

            Не е спорно между страните, а и от приложеното по делото Заявление от 26.01.2016г. се установява, че наследодателят на ответницата К.Д.П. е заявил съгласие партидата на имотът, находящ се  в град П *** да бъде записана на негово име, т.е. придобил е качеството потребител на ВиК услуги, като отношенията с доставчика се регламентират от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 от същите, потребител е всяко физическо лице-собственик, ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

Видно от приложения по делото отчетен карнет на хартиен носител, се установява, че е отчетено следното количество консумирана вода:

на 06.02.2017г. - 10 куб. м.;

на 06.03.2017г. -  8  куб. м.;

на 06.04.2017г. -  7  куб. м.;

на 09.05.2017г. -  7  куб. м.;

на 02.06.2017г. -  7  куб. м.;

на 03.07.2017г. -  8  куб. м.;

на 02.08.2017г. – 13 куб. м.;

през   09.2017г. – 10 куб. м;

на 02.10.2017г. -  8   куб. м.;

през  11.2017г. – 8   куб. м.;

на 05.12.2017г. – 10 куб. м.;

през   01.2018г. – 8 куб. м;

през   02.2018г. – 8 куб. м.;

през   03.2018г. -  7 куб. м.;

Видно от приложената по делото справка от електронен карнет се установява следното:

за периода от 06.03.2018г. – 10.04.2018г. е консумирана 0 куб м.вода;

за периода от 10.04.2018г. – 03.05.2018г. е консумирана 5 куб м.вода;

за периода от 03.05.2018г. – 05.06.2018г. е консумирана 5 куб м.вода;

за периода от 05.06.2018г. – 05.07.2018г. е консумирана 5 куб м.вода;

за периода от 05.07.2018г. – 08.08.2018г. е консумирана 4 куб м.вода;

за периода от 08.08.2018г. – 04.09.2018г. е консумирана 6 куб м.вода;

за периода от 04.09.2018г. – 03.10.2018г. е консумирана 15 куб м.вода;

за периода от 03.10.2018г. – 06.11.2018г. е консумирана 10 куб м.вода;

Въз основа на отчетените количества вода, ищцовото дружество е издало следните фактури:

Фактура № **********/31.10.2017 г. за 8 куб. м. вода за отчетен период 04.09.2017г. – 02.10.2017г.;

Фактура № **********/30.11.2017 г. за 8 куб. м. вода за отчетен период 02.10.2017г. – 02.11.2017г.

Фактура № **********/28.12.2017 г. за 10 куб. м.  вода за отчетен период 02.11.2017г. – 05.12.2017г.;

Фактура № **********/30.01.2018 г. за 8 куб. м. вода за отчетен период 05.12.2017г. – 05.01.2018г.;

Фактура № **********/28.02.2018 г. за 8 куб м. вода за отчетен период 05.01.2018г. – 07.02.2018г.;

Фактура № **********/30.03.2018 г. за 7 куб. м. вода за отчетен период 07.02.2018г. – 06.03.2018г.;

Фактура № **********/ 31.07.2018 г. за 5 куб. м.  вода  за отчетен период 05.06.2018 – 05.07.2018г.;

Фактура № **********/ 31.08.2018г. за 4 куб. м. вода за отчетен период 05.07.2018г. – 08.08.2018г.;

Фактура № **********/28.09.2018г., за 6 куб. м. вода за  отчетен период 08.08.2018г. – 04.09.2018г.;

Фактура № **********/ 31.10.2018 г. за 15 куб. м. вода за отчетен период 04.09.2018г. – 03.10.2018г.;

Фактура № **********/ 30.11.2018 г. за 10 куб. м. вода за отчетен период 03.10.2018г. – 06.11.2018г.

Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници  с изх.№ 320К/09.12.2019г. се установява, че К.Д.П. е починал на 23.12.2017г., като след смъртта си е оставил за единствен свой наследник ответницата М.Д.П. – негова сестра.

Както се посочи по-горе,  установи се, че титуляр на партидата е бил наследодателя на ответницата, като след смъртта му не са налични доказателства собствеността върху имота да е преминала към трето лице. Не е депозирано и заявление за промяна на партидата, като в този случай се прилага разпоредбата на чл.62 ал.2  изр. 2 от ОУ - при липса на подадено заявление по чл.62 ал.1 от ОУ, както и при липса на споразумение между наследниците, ВиК открива партида на всички наследници по реда на чл.59 ал.4, при което отчетените количества се разпределят поравно между потребителите.

Тук е нужно  да се отбележи, че не ищецът следва да докаже, че ответницата е приела наследството на починалия наследодател, а ответната страна, в случай че твърди, трябва да ангажира доказателства , че се е отказала от наследството.

Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на противното, т.е. на отказа от наследство.

 Твърденията за отказ обаче следва да бъдат ясно и своевременно заявени от ответника, с отговора на исковата  молба и едва тогава за съда ще възникне задължение за докладването им и разпределяне на доказателствена тежест по правилата на чл. 154 ГПК. Такива твърдения обаче в случая не са релевирани.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата е  наследник на К.Д.П., респ. същата  е собственик на имота и съответно потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги.

 От приложените писмени доказателства е видно, че за потребител е бил вписан К.Д.П., както и че срещу показанията от 06.02.2017г.,  06.03.2017г., 06.04.2017г., 09.05.2017г., 02.06.2017г., 03.07.2017г.,  02.08.2017г. и  02.10.2017г.  са налице подписи, като в случая ответницата не ги е оспорила.  Така с полагането им абонатът е признал отчетеното количество консумирана вода.

 По отношение на показанията от 09.2017г.,  11.2017г., 05.12.2017г.,  01.2018г.,    02.2018г. и 03.2018г., срещу които липсва подпис на абоната, настоящият състав  намира за нужно да отбележи, че отчетът, съставен от инкасатор на ищцовото дружество, в който е отразено количество консумирана вода, представлява частен свидетелстващ документ, и притежава формална доказателствена сила, която се състои единствено в това, че съдът приема факта на писменото изявление и неговото авторство, без да обхваща никакви други данни, за които документът свидетелства, и доколкото в обсъжданата част този документ не съдържа подписа на абоната, не би могло да се приеме, че документът доказва потреблението на посоченото в него количество вода.

Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписът си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при  неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лица на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля, а изключение от това правило се допуска само при дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет, което изключение следва да се приложи за периода 06.03.2018г.- 06.11.2018г. За този период според съдебният състав, количеството вода е надлежно отчетено.

Настоящият състав обаче намира, че чрез обсъждания хартиен карнет по безспорен начин е установено количеството потребена вода, релевантно за настоящия спор, единствено за периода от 04.09.2017г. – 02.10.2017г. / Фактура № **********/31.10.2017 г. за 8 куб. м. вода/ , доколкото същото се явява извънсъдебно признато, поради положен срещу тези показания подпис  в графа „подпис потребител“. 

Това е така, понеже карнетът, както вече се спомена, не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила по отношение на отразените в него отчетени количества вода, а други доказателства, че абонатът е потребил и останалите записани в карнета  количества вода не са ангажирани.

За яснота следва да се отбележи, че останалите отчетни дати, срещу които е наличен подпис на абоната не касаят периодите на процесните фактури.

Видно от Решение № Ц-30/29.07.2016 г. за утвърждаване, считано от 01.08.2016 г. на цени за ВиК услуги, предоставяни от "Водоснабдяване - Дунав" ЕООД, гр. Р.,  налично на официалната страница на ДКЕВР се установява, че относимата към процесния период цена за услугата доставка на вода на потребителите е 2.10 лв., за отвеждане на отпадъчни  води 0.08 лв. и за пречистване на отпадъчните води 0.17 лв., или общо 2.35 лв. за куб. м. без ДДС /2.82 лв. с ДДС/, от което следва, че в издадените фактури потребеното количество вода е коректно остойностено.     

Така, за отчетен период 04.09.2017г. – 02.10.2017г. за 8 куб. м. вода, за който е издадена  Фактура № **********/31.10.2017 г.  се дължи сумата от 22.64 лв.с ДДС. От същата е видно обаче, че след извършено частично плащане на главния дълг и лихва за забава, е останала дължима сумата от 1.52 лв. с ДДС

За отчетен период 05.06.2018г. – 05.07.2018г. за 5 куб м.вода, за който е издадена Фактура № **********/ 31.07.2018 г, се дължи плащане в размер на 14.10 лв. с ДДС

За отчетен период 05.07.2018г. – 08.08.2018г. за 4 куб м.вода, за който е издадена Фактура № **********/ 31.08.2018г., се дължи плащане в размер на 11.28 лв. с ДДС

За отчетен период 08.08.2018г. – 04.09.2018г. за  6 куб м.вода, за който е издадена Фактура № **********/28.09.2018г., се дължи плащане в размер на 16.92 лв. с ДДС.

За отчетен период 04.09.2018г. – 03.10.2018г. за 15 куб м.вода, за който е издадена Фактура № **********/ 31.10.2018 г., се дължи плащане на сумата от 42.30 лв. с ДДС

За отчетен период  03.10.2018г. – 06.11.2018г. за 10 куб м.вода, за който е издадена Фактура № **********/ 30.11.2018г., се дължи сумата от 28.20 лв. с ДДС.

За  отчетните периоди 10.04.2018г. – 03.05.2018г. за  5 куб. м. вода и от 03.05.2018г. – 05.06.2018г. за 5 куб м.вода,  по делото не се твърди, а и не  са налични доказателства да са  издадени фактури;

С оглед изложеното съдът намира, че за сумата от 114.32 лв. с ДДС, представляваща сбор от дължимото по посочените фактури, искът се явява доказан по основание и размер, при което следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер  от 229.69 лв.  и по  Фактура № **********/30.11.2017 г. за 8 куб. м. вода за отчетен период 02.10.2017г. – 02.11.2017г., по Фактура № **********/28.12.2017 г. за 10 куб. м.  вода за отчетен период 02.11.2017г. – 05.12.2017г., Фактура № **********/30.01.2018 г. за 8 куб. м. вода за отчетен период 05.12.2017г. – 05.01.2018г., Фактура № **********/28.02.2018 г. за 8 куб м. вода за отчетен период 05.01.2018г. – 07.02.2018г. и Фактура № **********/30.03.2018 г. за 7 куб. м. вода за отчетен период 07.02.2018г. – 06.03.2018г. подлежи на отхвърляне.

По иска по чл. 86 от ЗЗД:

По иска с посоченото правно основание, ищецът   носи тежестта да докаже, че главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията си.

Ищецът в настоящото производство успя да докаже вземането си до размера от от 114.32 лв.  с ДДС , поради което същото се явява ликвидно.

Вземането е и изискуемо на основание чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, според която разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите  суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Тъй като ответникът не е заплатил на ищцовото дружество дължимите по издадените фактури суми в посочения срок, то той е изпаднал в забава, за което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

           Така по Фактура № **********/31.10.2017 г., за отчетен период 04.09.2017г. – 02.10.2017г. върху главницата от  1.52 лв. с ДДС за периода 30.11.2017г. – 18.11.2019г. дължимото обезщетение за забава е 0.31 лв.

По Фактура № **********/ 31.07.2018 г.    за отчетен период 05.06.2018г. – 05.07.2018г. върху главницата  от 14.10 лв. с ДДС за периода 31.08.2018г. -  18.11.2019г. е дължимо обезщетение за забава от 1.74 лв.

По Фактура № **********/31.08.2018г. за отчетен период 05.07.2018г. – 08.08.2018г. върху главницата от  11.28 лв. с ДДС за периода 30.09.2018г. - 18.11.2019г. е дължимо обезщетение за забава в размер на 1.30 лв.

По фактура Фактура № **********/28.09.2018г  за отчетен период 08.08.2018г. – 04.09.2018г. върху главницата от  16.92 лв. с ДДС за периода 28.10.2018г.  -  18.11.2019г. е дължимо обезщетение за забава в размер на 1.82 лв.

По Фактура № **********/ 31.10.2018г. за отчетен период 04.09.2018г. – 03.10.2018г. върху главницата  от 42.30 лв. с ДДС за периода от 30.11.2018г. - 18.11.2019г. е дължимо обезщетение за забава в размер на 4.16 лв.

По Фактура № **********/ 30.11.2018г., за отчетен период  03.10.2018г. – 06.11.2018г. върху главницата от  28.20 лв. с ДДС за периода 30.12.2018 - 18.11.2019г.  е дължимо обезщетение за забава в размер на 2.54 лв.

           Изчисленията са направени чрез интернет калкулатор от www.calculator.bg

           Ето защо, исковата претенция се явява основателна до размера  от 11.87 лв. и следва да бъде уважена, а за разликата до претендирания размер от 32.02 лв. и за периода 30.10.2017г. – 30.11.2017г.   следва да бъде отхвърлена.

  

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото  разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.

В случая ищцовото дружество е направило разноски в размер на 50.00 лв. за държавна такса и 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Така, ответникът дължи на ищеца, пропорционално на уважената част от исковете, деловодни разноски  в общ размер на  168.76 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответната страна също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

В случая по делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 07.02.2020г. , видно от който се установява, че осъщественото от адв. Н.Г. процесуално представителство е безплатно на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Въз основа на посочената разпоредба и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100.00 лв.

Така, пропорционално на отхвърлената част от исковите претенции, ищецът следва да заплати на адв. Н.Г.Т. – ТАК, сумата от 51.78 лв. за осъщественото процесуално представителство на ответницата.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА  МАРИAНА Д.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД  - град Р. със седалище и адрес на управление гр. Р ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя инж. С.Р.И., СУМАТА от 114.32 лв. /сто и четиринадесет лева и тридесет и две стотинки/  с ДДС, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за  абонат с № 279031 за имот с адрес град П ***, от които, за отчетен период 04.09.2017г. – 02.10.2017г. за 8 куб. м. вода, по Фактура № **********/31.10.2017 г. сумата от 1.52 лв.с ДДС, за отчетен период 05.06.2018г. – 05.07.2018г. за 5 куб м.вода, по Фактура № **********/ 31.07.2018 г, сумата  14.10 лв. с ДДС, за отчетен период 05.07.2018г. – 08.08.2018г. за 4 куб м.вода,  по  Фактура № **********/ 31.08.2018г., сумата от  11.28 лв. с ДДС, за отчетен период 08.08.2018г. – 04.09.2018г. за  6 куб м. вода, по Фактура № **********/28.09.2018г., сумата от 16.92 лв. с ДДС, за отчетен период 04.09.2018г. – 03.10.2018г. за 15 куб м.вода, по Фактура № **********/ 31.10.2018 г., сумата от 42.30 лв. с ДДС и за отчетен период  03.10.2018г. – 06.11.2018г. за 10 куб м.вода, по Фактура № **********/ 30.11.2018г., сумата от 28.20 лв. с ДДС, като за разликата до пълния претендиран размер от 229.69 лв.  и относно  Фактура № **********/30.11.2017 г. за 8 куб. м. вода за отчетен период 02.10.2017г. – 02.11.2017г., Фактура № **********/28.12.2017 г. за 10 куб. м.  вода за отчетен период 02.11.2017г. – 05.12.2017г., Фактура № **********/30.01.2018 г. за 8 куб. м. вода за отчетен период 05.12.2017г. – 05.01.2018г., Фактура № **********/28.02.2018 г. за 8 куб м. вода за отчетен период 05.01.2018г. – 07.02.2018г. и Фактура № **********/30.03.2018 г. за 7 куб. м. вода за отчетен период 07.02.2018г. – 06.03.2018г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           ОСЪЖДА  МАРИAНА Д.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД  - град Р., със седалище и адрес на управление гр. Р ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя инж. С.Р.И. СУМАТА от 11.87 лв. /единадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ - лихви за забава, от които по Фактура № **********/31.10.2017 г., върху главницата от  1.52 лв. с ДДС за периода 30.11.2017г. – 18.11.2019г. сумата от  0.31 лв., по Фактура № **********/ 31.07.2018 г. върху главницата  от 14.10 лв. с ДДС за периода 31.08.2018г. -  18.11.2019г. сумата от 1.74 лв., по Фактура № **********/31.08.2018г. върху главницата от  11.28 лв. с ДДС за периода 30.09.2018г. - 18.11.2019г. сумата от 1.30 лв., по фактура Фактура № **********/28.09.2018г.  върху главницата от  16.92 лв. с ДДС за периода 28.10.2018г.  -  18.11.2019г. сумата от  1.82 лв., по Фактура № **********/ 31.10.2018г. върху главницата  от 42.30 лв. с ДДС за периода от 30.11.2018г. - 18.11.2019г. сумата от  4.16 лв., по Фактура № **********/ 30.11.2018г., върху главницата от  28.20 лв. с ДДС за периода 30.12.2018 - 18.11.2019г.  сумата от 2.54 лв.,  като за разликата до пълния претендиран размер от 32.02 лв. и за периода 30.10.2017г. – 30.11.2017г. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА М.Д.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД  - град Р., със седалище и адрес на управление гр. Р ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя инж. С.Р.И., СУМАТА от 168.76 лв. /сто шестдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/- разноски в исковия процес,  пропорционално на уважената част от исковите претенции.

            ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД  - град Р., със седалище и адрес на управление гр. Р ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя инж. С.Р.И. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Н.Г.Т. – ТАК с ЕГН: ********** с адрес на упражняване на дейността гр. П ***, СУМАТА от 51.78 лв. /петдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/- разноски в исковия процес,  пропорционално на отхвърлената част от исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен  срок от  връчването му на страните.

                      

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: