№ 43 12.06.2020г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при
участието на секретаря: Д.Л., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1016/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от ***,
представлявано от управителя инж. С.Р.И., чрез адв. Н.Й.
с адрес *** против М.Д.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, за
осъждане на ответницата, в качеството й на наследник на К.Д.П., да заплати
сумата в общ размер на 261.74 лева, от които главница в размер на 229.69
лева - незаплатени в срок 11 броя ежемесечни фактури за потребени В и К услуги от абонат 279031 на адрес: град П
*** и 32.02 лева лихва за забава за периода 30.10.2017г. – 18.11.2019г.
В исковата молба се твърди, че ответницата
е наследник на К.Д.П. с ЕГН: **********,***, починал на 23.12.2017 г..
Наследодателят бил титуляр на партида за В и К услуги,
открита за имот находящ се в град П *** и на същия от 26.01.2016 до 31.12.2018
г. са били предоставяни В и К услуги, като същият се считал за потребител на В
и В услуги с абонатен № 279031.
В периода от 31.10.2017 г. до 30.11.2018
г. от страна на Петков на адрес град П *** са били потребени
ВиК услуги, за които съгласно чл. 33 от ОУ, били
издадени 11 броя ежемесечни фактури, както следва: фактура №
**********/31.10.2017 г., фактура № **********/30.11.2017 г., фактура №
**********/28.12.201г., фактура № **********/30.01.2018 г., фактура №
**********/ 28.02.2018 г., фактура № **********/30.03.2018 г., фактура №
**********/ 31.07.2018 г., фактура № **********/ 31.08.2018г., фактура №
**********/ 28.09.2018г., фактура № **********/31.10.2018г. и фактура
№**********/ 30.11.2018 г.
Посочените фактури се явявали
просрочени и изискуеми съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ. Владеенето и ползването на
имота, както приживе от П., така и след неговата смърт се установявало
безспорно от карнети - на хартиен носител с период от
06.02.2017 до 03.2018 г. и по дистанционните отчети съгласно чл. 23, ал. 4,
изречение последно от ОУ.
Показанията, вписани в карнета били реални, отчетите били
извършвани по реални показания на водомера, като до имота бил осигуряван достъп, както приживе от П.,
така и след неговата смърт.
Наследницата на П. била унаследила своя
наследодател и мълчаливо била приела наследство - недвижим имот град П ***, по
този начин за нея било възникнало задължението за заплащане на дължимите суми
по издадени 11 броя фактури за потребени В и К услуги
от техния наследодател.
В чл. 33, ал. 2 от ОУ било
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 -
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл. 44 от същите се дължало обезщетение в размер на законната лихва.
Предвид изложените в исковата молба
факти и обстоятелства се моли за решене, с което ответницата, в качеството й на
наследник на К.Д.П., да заплати сумата в общ размер на 261.74 лева, от които
главница в размер на 229.69 лева -
незаплатени в срок 11 броя ежемесечни
фактури за потребени ВиК
услуги от абонат № 279031 на адрес: град П *** и 32.02 лева лихва за забава за
периода от 30.10.2017г. до 18.11.2019г.
Претендират се направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Възразява, че не са налице доказателства ответницата да е приела
наследството на своя наследодател, както и да е живяла в процесния
имот, респ. да е потребила ВиК
услугите, чието заплащане се иска.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Н.Й., която поддържа исковата молба на посочените в
нея основание и моли за решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.
Претендират
се разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
За ответната страна, редовно призована,
се явява адв. Н.Г. – ТАК, която оспорва исковите
претенции, като пледира за решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
Поповският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД:
Не е спорно между страните, а и от
приложеното по делото Заявление от 26.01.2016г. се установява, че
наследодателят на ответницата К.Д.П. е заявил съгласие партидата на имотът,
находящ се в град П *** да бъде записана
на негово име, т.е. придобил е качеството потребител на ВиК
услуги, като отношенията с доставчика се регламентират от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 от
същите, потребител е всяко физическо лице-собственик, ползвател на имот, за
който се предоставят ВиК услуги.
Видно от приложения по делото отчетен
карнет на хартиен носител, се установява, че е отчетено следното количество
консумирана вода:
на 06.02.2017г. - 10 куб. м.;
на 06.03.2017г. - 8 куб.
м.;
на 06.04.2017г. - 7 куб.
м.;
на 09.05.2017г. - 7 куб.
м.;
на 02.06.2017г. - 7 куб.
м.;
на 03.07.2017г. - 8 куб.
м.;
на 02.08.2017г. – 13 куб. м.;
през 09.2017г.
– 10 куб. м;
на 02.10.2017г. - 8 куб.
м.;
през 11.2017г. – 8 куб. м.;
на 05.12.2017г. – 10 куб. м.;
през 01.2018г. – 8 куб. м;
през 02.2018г. – 8 куб. м.;
през 03.2018г. -
7 куб. м.;
Видно от приложената по делото
справка от електронен карнет се установява следното:
за периода от 06.03.2018г. –
10.04.2018г. е консумирана 0 куб м.вода;
за периода от 10.04.2018г. –
03.05.2018г. е консумирана 5 куб м.вода;
за периода от 03.05.2018г. –
05.06.2018г. е консумирана 5 куб м.вода;
за периода от 05.06.2018г. –
05.07.2018г. е консумирана 5 куб м.вода;
за периода от 05.07.2018г. – 08.08.2018г. е консумирана 4 куб м.вода;
за периода от 08.08.2018г. – 04.09.2018г. е консумирана 6 куб м.вода;
за периода от 04.09.2018г. –
03.10.2018г. е консумирана 15 куб м.вода;
за периода от 03.10.2018г. –
06.11.2018г. е консумирана 10 куб м.вода;
Въз основа на отчетените
количества вода, ищцовото дружество е издало следните
фактури:
Фактура № **********/31.10.2017 г. за 8 куб. м. вода за отчетен
период 04.09.2017г. – 02.10.2017г.;
Фактура № **********/30.11.2017
г. за 8 куб. м. вода за отчетен период 02.10.2017г. – 02.11.2017г.
Фактура № **********/28.12.2017
г. за 10 куб. м. вода за отчетен период
02.11.2017г. – 05.12.2017г.;
Фактура № **********/30.01.2018
г. за 8 куб. м. вода за отчетен период 05.12.2017г. – 05.01.2018г.;
Фактура № **********/28.02.2018
г. за 8 куб м. вода за отчетен период 05.01.2018г. – 07.02.2018г.;
Фактура № **********/30.03.2018
г. за 7 куб. м. вода за отчетен период 07.02.2018г. – 06.03.2018г.;
Фактура № **********/ 31.07.2018
г. за 5 куб. м. вода за отчетен период 05.06.2018 – 05.07.2018г.;
Фактура № **********/
31.08.2018г. за 4 куб. м. вода за отчетен период 05.07.2018г. – 08.08.2018г.;
Фактура № **********/28.09.2018г.,
за 6 куб. м. вода за отчетен период 08.08.2018г. – 04.09.2018г.;
Фактура № **********/ 31.10.2018
г. за 15 куб. м. вода за отчетен период 04.09.2018г. – 03.10.2018г.;
Фактура № **********/ 30.11.2018
г. за 10 куб. м. вода за отчетен период 03.10.2018г. – 06.11.2018г.
Видно от приложеното по делото
Удостоверение за наследници с изх.№
320К/09.12.2019г. се установява, че К.Д.П. е починал на 23.12.2017г., като след
смъртта си е оставил за единствен свой наследник ответницата М.Д.П. – негова
сестра.
Както се посочи по-горе, установи се, че титуляр на партидата е бил
наследодателя на ответницата, като след смъртта му не са налични доказателства собствеността
върху имота да е преминала към трето лице. Не е депозирано и заявление за
промяна на партидата, като в този случай се прилага разпоредбата на чл.62
ал.2 изр. 2 от ОУ - при липса на
подадено заявление по чл.62 ал.1 от ОУ, както и при липса на споразумение между
наследниците, ВиК открива партида на всички
наследници по реда на чл.59 ал.4, при което отчетените количества се
разпределят поравно между потребителите.
Тук е нужно да се отбележи, че не ищецът следва да докаже,
че ответницата е приела наследството на починалия наследодател, а ответната
страна, в случай че твърди, трябва да ангажира доказателства , че се е отказала
от наследството.
Нормата на чл. 48 ЗН съставлява
законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност
по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване на противното, т.е. на отказа от наследство.
Твърденията за отказ обаче следва да бъдат
ясно и своевременно заявени от ответника, с отговора на исковата молба и едва тогава за съда ще възникне
задължение за докладването им и разпределяне на доказателствена
тежест по правилата на чл. 154 ГПК. Такива твърдения обаче в случая не са релевирани.
С оглед изложеното, съдът приема,
че ответницата е наследник на К.Д.П.,
респ. същата е собственик на имота и
съответно потребител на предоставяните от ищеца ВиК
услуги.
От приложените писмени доказателства е видно,
че за потребител е бил вписан К.Д.П., както и че срещу показанията от
06.02.2017г., 06.03.2017г.,
06.04.2017г., 09.05.2017г., 02.06.2017г., 03.07.2017г., 02.08.2017г. и 02.10.2017г. са налице подписи, като в случая ответницата
не ги е оспорила. Така с полагането им
абонатът е признал отчетеното количество консумирана вода.
По отношение на показанията от 09.2017г., 11.2017г., 05.12.2017г., 01.2018г.,
02.2018г. и 03.2018г., срещу които липсва подпис на абоната, настоящият
състав намира за нужно да отбележи, че
отчетът, съставен от инкасатор на ищцовото дружество,
в който е отразено количество консумирана вода, представлява частен
свидетелстващ документ, и притежава формална доказателствена
сила, която се състои единствено в това, че съдът приема факта на писменото
изявление и неговото авторство, без да обхваща никакви други данни, за които документът
свидетелства, и доколкото в обсъжданата част този документ не съдържа подписа
на абоната, не би могло да се приеме, че документът доказва потреблението на
посоченото в него количество вода.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ,
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписът си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета, а при неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лица на ВиК оператора, като се посочват трите имена и
адреса на свидетеля, а изключение от това правило се допуска само при
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет, което изключение
следва да се приложи за периода 06.03.2018г.- 06.11.2018г. За този период
според съдебният състав, количеството вода е надлежно отчетено.
Настоящият състав обаче намира, че чрез обсъждания
хартиен карнет по безспорен начин е установено количеството потребена
вода, релевантно за настоящия спор, единствено за периода от 04.09.2017г. – 02.10.2017г.
/ Фактура № **********/31.10.2017
г. за 8
куб. м. вода/ , доколкото същото се явява извънсъдебно признато,
поради положен срещу тези показания подпис
в графа „подпис потребител“.
Това е така, понеже карнетът, както вече се спомена, не
се ползва с обвързваща съда доказателствена сила по
отношение на отразените в него отчетени количества вода, а други доказателства,
че абонатът е потребил и останалите записани в
карнета количества вода не са
ангажирани.
За яснота следва да се отбележи, че останалите отчетни
дати, срещу които е наличен подпис на абоната не касаят периодите на процесните фактури.
Видно от Решение № Ц-30/29.07.2016 г. за утвърждаване,
считано от 01.08.2016 г. на цени за ВиК услуги,
предоставяни от "Водоснабдяване - Дунав" ЕООД, гр. Р., налично на официалната страница на ДКЕВР се
установява, че относимата към процесния
период цена за услугата доставка на вода на потребителите е 2.10 лв., за
отвеждане на отпадъчни води 0.08 лв. и
за пречистване на отпадъчните води 0.17 лв., или общо 2.35 лв. за куб. м. без
ДДС /2.82 лв. с ДДС/, от което следва, че в издадените фактури потребеното количество вода е коректно остойностено.
Така, за отчетен период 04.09.2017г. – 02.10.2017г. за 8 куб. м. вода, за който е издадена Фактура № **********/31.10.2017 г. се дължи сумата от 22.64 лв.с ДДС. От същата е
видно обаче, че след извършено частично плащане на главния дълг и лихва за
забава, е останала дължима сумата от 1.52 лв. с ДДС
За отчетен период 05.06.2018г. –
05.07.2018г. за 5 куб м.вода, за който е издадена Фактура № **********/
31.07.2018 г, се дължи плащане в размер на 14.10 лв. с ДДС
За отчетен период 05.07.2018г. –
08.08.2018г. за 4 куб м.вода, за който е издадена Фактура
№ **********/ 31.08.2018г., се дължи плащане в размер на 11.28 лв. с ДДС
За отчетен период 08.08.2018г. – 04.09.2018г. за 6 куб м.вода, за който е издадена Фактура №
**********/28.09.2018г., се дължи плащане в размер на 16.92 лв. с ДДС.
За отчетен период 04.09.2018г. –
03.10.2018г. за 15 куб м.вода, за който е издадена Фактура № **********/
31.10.2018 г., се дължи плащане на сумата от 42.30 лв. с ДДС
За отчетен период 03.10.2018г. – 06.11.2018г. за 10 куб м.вода,
за който е издадена Фактура № **********/ 30.11.2018г., се дължи сумата от
28.20 лв. с ДДС.
За отчетните периоди 10.04.2018г. – 03.05.2018г.
за 5 куб. м. вода и от 03.05.2018г. –
05.06.2018г. за 5 куб м.вода, по делото не
се твърди, а и не са налични
доказателства да са издадени фактури;
С оглед изложеното съдът намира, че
за сумата от 114.32 лв. с ДДС, представляваща сбор от дължимото по посочените
фактури, искът се явява доказан по основание и размер, при което следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния претендиран
размер от 229.69 лв. и по Фактура
№ **********/30.11.2017 г. за 8 куб. м. вода за отчетен период 02.10.2017г. –
02.11.2017г., по Фактура № **********/28.12.2017 г. за 10 куб. м. вода за отчетен период 02.11.2017г. –
05.12.2017г., Фактура № **********/30.01.2018 г. за 8 куб. м. вода за отчетен
период 05.12.2017г. – 05.01.2018г., Фактура № **********/28.02.2018 г. за 8 куб
м. вода за отчетен период 05.01.2018г. – 07.02.2018г. и Фактура №
**********/30.03.2018 г. за 7 куб. м. вода за отчетен период 07.02.2018г. –
06.03.2018г. подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 86 от ЗЗД:
По иска с посоченото правно
основание, ищецът носи тежестта да докаже, че главното
задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията
си.
Ищецът в настоящото производство
успя да докаже вземането си до размера от от 114.32 лв. с ДДС , поради което същото се явява
ликвидно.
Вземането е и изискуемо на
основание чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД,
според която разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Тъй като ответникът не е заплатил на
ищцовото дружество дължимите по издадените фактури
суми в посочения срок, то той е изпаднал в забава, за което дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Така по Фактура №
**********/31.10.2017 г., за отчетен период 04.09.2017г. –
02.10.2017г. върху главницата от 1.52 лв. с ДДС за периода 30.11.2017г. –
18.11.2019г. дължимото обезщетение за забава е 0.31 лв.
По Фактура № **********/
31.07.2018 г. за отчетен период 05.06.2018г. –
05.07.2018г. върху главницата от 14.10
лв. с ДДС за периода 31.08.2018г. -
18.11.2019г. е дължимо обезщетение за забава от 1.74 лв.
По Фактура № **********/31.08.2018г.
за отчетен период 05.07.2018г. – 08.08.2018г. върху
главницата от 11.28 лв. с ДДС за периода
30.09.2018г. - 18.11.2019г. е дължимо обезщетение за забава в размер на 1.30
лв.
По фактура Фактура № **********/28.09.2018г за отчетен период 08.08.2018г.
– 04.09.2018г. върху главницата от 16.92
лв. с ДДС за периода 28.10.2018г. - 18.11.2019г. е дължимо обезщетение за забава
в размер на 1.82 лв.
По Фактура № **********/
31.10.2018г. за отчетен период 04.09.2018г. – 03.10.2018г. върху
главницата от 42.30 лв. с ДДС за периода
от 30.11.2018г. - 18.11.2019г. е дължимо обезщетение за забава в размер на 4.16
лв.
По Фактура № **********/
30.11.2018г., за отчетен период
03.10.2018г. – 06.11.2018г. върху главницата от 28.20 лв. с ДДС за периода 30.12.2018 -
18.11.2019г. е дължимо обезщетение за
забава в размер на 2.54 лв.
Изчисленията са направени чрез интернет
калкулатор от www.calculator.bg
Ето защо, исковата претенция се явява
основателна до размера от 11.87 лв. и
следва да бъде уважена, а за разликата до претендирания
размер от 32.02 лв. и за периода 30.10.2017г. – 30.11.2017г. следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковите претенции.
В случая ищцовото
дружество е направило разноски в размер на 50.00 лв. за държавна такса и 300.00
лв. за адвокатско възнаграждение.
Така, ответникът дължи на ищеца,
пропорционално на уважената част от исковете, деловодни разноски в общ размер на 168.76 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответната страна също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
В случая по делото е представен
Договор за правна защита и съдействие от 07.02.2020г. , видно от който се
установява, че осъщественото от адв. Н.Г. процесуално
представителство е безплатно на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Въз основа на посочената
разпоредба и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100.00 лв.
Така, пропорционално на
отхвърлената част от исковите претенции, ищецът следва да заплати на адв. Н.Г.Т. – ТАК, сумата от 51.78 лв. за осъщественото
процесуално представителство на ответницата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА МАРИAНА Д.П.
с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ –
ДУНАВ” ЕООД - град Р. със седалище и
адрес на управление гр. Р ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя инж. С.Р.И.,
СУМАТА от 114.32 лв. /сто и
четиринадесет лева и тридесет и две стотинки/
с ДДС, представляваща
стойността на предоставени ВиК услуги за абонат с № 279031 за имот с адрес град П ***, от
които, за отчетен период 04.09.2017г. – 02.10.2017г. за 8 куб. м. вода, по Фактура №
**********/31.10.2017 г. сумата
от 1.52 лв.с ДДС, за отчетен период 05.06.2018г. – 05.07.2018г. за 5 куб
м.вода, по Фактура № **********/ 31.07.2018 г, сумата 14.10 лв. с ДДС, за отчетен период
05.07.2018г. – 08.08.2018г. за 4 куб м.вода, по Фактура
№ **********/ 31.08.2018г., сумата от 11.28 лв. с ДДС, за отчетен период 08.08.2018г. – 04.09.2018г. за
6 куб м. вода, по Фактура № **********/28.09.2018г., сумата от 16.92 лв.
с ДДС, за отчетен период 04.09.2018г. – 03.10.2018г. за 15 куб м.вода, по Фактура
№ **********/ 31.10.2018 г., сумата от 42.30 лв. с ДДС и за отчетен период 03.10.2018г. – 06.11.2018г. за 10 куб м.вода,
по Фактура № **********/ 30.11.2018г., сумата от 28.20 лв. с ДДС, като за разликата до пълния претендиран размер от 229.69 лв.
и относно Фактура №
**********/30.11.2017 г. за 8 куб. м. вода за отчетен период 02.10.2017г. –
02.11.2017г., Фактура № **********/28.12.2017 г. за 10 куб. м. вода за отчетен период 02.11.2017г. –
05.12.2017г., Фактура № **********/30.01.2018 г. за 8 куб. м. вода за отчетен
период 05.12.2017г. – 05.01.2018г., Фактура № **********/28.02.2018 г. за 8 куб
м. вода за отчетен период 05.01.2018г. – 07.02.2018г. и Фактура №
**********/30.03.2018 г. за 7 куб. м. вода за отчетен период 07.02.2018г. –
06.03.2018г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
МАРИAНА Д.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
– ДУНАВ” ЕООД - град Р., със седалище и
адрес на управление гр. Р ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя инж. С.Р.И.
СУМАТА от 11.87 лв. /единадесет лева и
осемдесет и седем стотинки/ - лихви за забава, от които по Фактура № **********/31.10.2017 г., върху главницата
от 1.52 лв. с ДДС за периода
30.11.2017г. – 18.11.2019г. сумата от 0.31 лв.,
по Фактура № **********/ 31.07.2018 г. върху главницата от 14.10 лв. с ДДС за периода 31.08.2018г.
- 18.11.2019г. сумата от 1.74 лв., по
Фактура № **********/31.08.2018г. върху главницата от 11.28 лв. с ДДС за периода 30.09.2018г. -
18.11.2019г. сумата от 1.30 лв., по фактура Фактура № **********/28.09.2018г. върху главницата от 16.92 лв. с ДДС за периода 28.10.2018г. -
18.11.2019г. сумата от 1.82 лв.,
по Фактура № **********/ 31.10.2018г. върху главницата от 42.30 лв. с ДДС за периода от 30.11.2018г.
- 18.11.2019г. сумата от 4.16 лв., по Фактура
№ **********/ 30.11.2018г., върху главницата от
28.20 лв. с ДДС за периода 30.12.2018 - 18.11.2019г. сумата от 2.54 лв., като за разликата
до пълния претендиран размер от 32.02 лв. и за периода 30.10.2017г. –
30.11.2017г. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
М.Д.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
– ДУНАВ” ЕООД - град Р., със седалище и
адрес на управление гр. Р ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя инж. С.Р.И.,
СУМАТА от 168.76 лв. /сто шестдесет и
осем лева и седемдесет и шест стотинки/- разноски в исковия процес, пропорционално на уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД - град Р., със седалище и адрес на управление
гр. Р ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя инж. С.Р.И. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Н.Г.Т. – ТАК с ЕГН: ********** с адрес на упражняване
на дейността гр. П ***, СУМАТА от 51.78
лв. /петдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/- разноски в исковия
процес, пропорционално на отхвърлената
част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: