РЕШЕНИЕ
№ 909
гр. Пловдив, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20255300501303 по описа за 2025 година
Обжалвано е решение №937/04.03.2025г. по гр.д.№14586/2023г. по описа на РС-
Пловдив,V гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от
ГПК,вр. с чл.410,ал.1,т.2 и 3 от КЗ,вр.с чл.49 и 45 от ЗЗД,касаещо заплащане на обезщетение
за имуществени вреди от застрахователното дружество по повод настъпило ПТП на *** в
размер на ***в.,като жалбоподателя в настоящото производство и ответник в
първоинстанционното производство счита решението за неправилно и
незаконосъобразно,тъй като счита,че не е доказана щетата,а така също се позовава на
изтекла погасителна давност.Моли решението да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно и да се отхвърли исковата претенция.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна,която счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед
становището на страните и събраните доказателства по делото,намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори,че на процесната дата 07.03.2016г. е настъпило ПТП на пътя по
автомагистрала „Тракия“ на километър ***водачът на лек автомобил марка „М*** ВА е
попаднал в дупка,която е била необезопасена и несигнализирана,като по автомобила са
настъпили щети.Автомобила е бил застрахован със застраховка „Каско“,като е била заведена
щета в дружеството,но е било отказано първоначално плащане и едва след като има влязло в
1
сила решение на съда,с което застрахователното дружество е било осъдено да заплати
щетите по автомобила,същото е извършило плащане на сумата **** лв. с
ДДС.Застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахования и се е снабдило
със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,но спрямо тази заповед е било
възразено от ответника,поради което се е стигнало до завеждането на настоящото дело за
установяване на вземането.Претенцията на ищеца е за сумата от *** лв.,която е платено
обезщетение за настъпилата щета по застраховка „каско“ на процесния автомобил.И тъй
като първоинстанционния съд е отхвърлил претенцията за заплащане на мораторна лихва за
забава и решението в тази му част не е обжалвано,то за настоящата остава да се произнесе в
частта относно претенцията за *** лв.Исковата молба е завадена в срок от легитимно
лице,поради което се дължи произнасяне по нея.
Към момента на извършване на ПТП-то в сила е била полицата по застраховка
„Каско“,поради което за нанесените щети по автомобила е била заплатена сумата от ****
лв.,което на база заплащане на материали и труд по цени,определени от застрахователя,но
по делото е била назначена и СТЕ,от чието заключение става ясно,че действително
нанесените щети отговарят за цени на материали и труд по определените.Ответникът е
отговорен за поддръжката на пътя,тъй като същия се явява собственост на държавата и АПИ
е бил длъжен да обозначи по начин,удобен за водачите на МПС,неравностите по пътя,но тъй
като той не е свършил това свое задължение се е стигнало до попадането в дупката и оттам
до нанасянето на щети по автомобила.Следователно вината на ответника е доказана,а при
деликт необходими са кумулативно свързани предпоставки,освен вината да има наличие на
противоправно поведение,което в случая е също налице,както и причинно-следствена връзка
между вината и противоправното поведение.Настъпването на ПТП е станало поради
необезопасяването и непосочването на препятствие по пътя,довело до настъпването
му.Установява се от представените по делото доказателства,че е постъпил сигнал на тел.112
за попадане на лек автомобил „М.“ в дупка на пътното платно и оттам нанесени щети по
автомобила,което удостоверение е издадено от държавен орган в кръга на компетенцията му
и същото следва да се приеме като меродавно.Следователно вследствие на действията или
бездействията на органите на АПИ относно поддръжката на автомагистрала „ Тракия“ е
настъпила щетата по автомобила,поради което е платена и обезщетение за понесените
вреди.След като застрахователното дружество е изплатило обезщетението,то същото е в
правата си да встъпи в регресната отговорност на застрахования.При това положение се
установява,че изплатеното обезщетение,за което се претендира,като такова в размер на ***
лв. се дължи от ответника.
Ответника е възразил за погасяване по давност на исковата претенция,но видно от
заповедното производдство,заявлението е подадено на 29.03.2023г.,а плащането на щетата е
извършено на 26.04.2018г. по заведеното изпълнително производство.Следователно от
момента на плащането до момента на завеждането на заповедното производство не са били
изтекли пълни пет години,поради което съдът намира,че възражението за погасяване по
давност на претенцията е неоснователно.
2
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва
да го потвърди
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски за юрисконсултско
възнаграждение и такива следва да се присъдят в размер на 200лв.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №937/04.03.2025г. по гр.д.№14586/2023г. по описа на
РС-Пловдив,V гр.с-в.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК-*** със съдебен
адрес:гр.С. ,бул.“М*** чрез Областно пътно управление-гр.П.,ул.“Х** да заплати на ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.“С*** направените от него
разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 200лв./двеста лв./ за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3