Решение по дело №234/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по входирана в деловодството на съда жалба с вх. № СДА-01-1425 от 07.06.2024 г., на «Био- НЛ – България» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, [улица], ЕИК: *********, против Уведомително писмо /УП/ на изпълнителния директор на Държавен фонд «Земеделие» - София № 432, подмярка 4.2 с изх. № 07-2600/8144 от 07.05.2024 г., в частта му в Раздел втори.

С процесното УП жалбоподателят е уведомен, че по подадено от него проектно предложение с идентификационен номер № BG06PDNP001-4.015-0100 в ИСУН по процедура чрез подбор № BG06PDNP001-4.015 по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 – 2020 и след направена оценка, същото проектно предложение получава 35 точки по критериите за оценка и е включено в списъка на проектните предложения за финансиране по процедурата с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ /БФП/ 647 483.36 лв., съставляващи 50% от одобрените инвестиционни разходи.

Оценителната комисия извършила корекция на проектобюджета на основание чл. 19, ал. 7, т. 1 и т. 4 от Постановление № 162 от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на БФП във вр. с т. 14 и т. 17 от Раздел 14.3 – „Недопустими разходи“ и т.6 и т. 8 от Раздел 14.2 – „Условия за допустимост на разходите от условията за кандидатстване“, като в обжалвания пункт втори от процесния ИАА е приела за недопустими за финансиране следните заявени от кандидата разходи:

1.Разходи за специализиран транспорт – GAZELLE NN Cargo 2,0 TDI 136 HP, в заявен размер 49 975.00 лв., като недопустимите за финансиране от тях са цялата сума, т.к. предвиденият в тази връзка за закупуване автомобил не отговаря на дефиницията „специализирани транспортни средства“, които са такива с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват ползването им за други цели.

2.Разходи за СМР – Подобект 1. Склад за пакетиране и продажба със заявена за финансиране сума от 854 953.20 лв., от които недопустими за финансиране – 148 201.20 лв., като редукцията е направена поради това, че разходите не попадат в обхвата на определените от РА референтни разходи. За същите е приложен лимит с референтен код „СМР 4 Д“ от Приложение № 8 от Списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи от Условията за кандидатстване.

3.Разходи за СМР – Подобект 2 – вертикална планировка с площадкови мрежи с площ от 319 кв. м, като заявени за финансиране са 75 995.56 лв., от които недопустими са 3 263.56 лв. За тях също е определен лимит с референтен код „СМР 11.2 Д“ от Приложение № 8 „Списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи“ от Условия за кандидатстване.

4. Разходи за СМР – Подобект 3 – озеленяване/ ландшафтна архитектура с площ от 9.7 кв. м, заявени за финансиране 475.34 лв., от които недопустими са 281.34 лв. За тях е определен лимит от 20.00 лв. с референтен код „СМР 11.3 Д“ от Приложение № 8 „Списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи“ от Условия за кандидатстване.

5. Разходи за СМР – Подобект 4 – ажурна ограда с площ от 21.3 л.м, заявени за финансиране 13 959.00 лв., от които недопустими са 9 251.70 лв. За тях е определен лимит от 221.00 лв. с референтен код „СМР 12.2 Д“ от Приложение № 8 „Списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи“ от Условия за кандидатстване.

6. Разходи за СМР – Подобект 6 – телена ограда с площ от 99 л.м, заявени за финансиране 8 175.70 лв., от които недопустими са 1 641.70 лв. За тях е определен лимит от 66.00 лв. с референтен код „СМР 12.3 Д“ от Приложение № 8 „Списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи“ от Условия за кандидатстване.

7. Разходи за СМР – Подобект 7 – мрежова фотоволтаична система с мощност от 14.85kWp, заявени за финансиране 45 866.60 лв., от които недопустими са 8 741.60 лв. За тях е определен лимит от 2 500.00 лв. с референтен код „СМР 19.2 Д“ от Приложение № 8 „Списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи“ от Условия за кандидатстване.

8.Разходи за консултантски услуги, като заявени за финансиране са 66 000.00 лв., от които недопустими са 4 523.39 лв. Те са част от разходите по т. 2 от Раздел 14.1 “Допустими разходи“ от УК, които са редуцирани, т.к. според горецитираното Постановление допустимите разходи за този вид услуги не могат да превишават 5% от допустимите инвестиционни разходи и не могат да са повече от 61 474.61 лв. Общата стойност на счетените за недопустими, но заявени за финансиране суми възлиза на 225 881.49 лв.

Също така с пункт трети от оспорения ИАА преди подписването на административния договор се изискват посочени в УП документи.

ИАА е получен от адресата си по електронен път на 07.05.2024 г., видно от комуникационната бележка на л. 32 от делото. Жалбата против него е подадена по пощата на 21.05.2024 г. /л. 9/ и като подадена от заинтересована страна в законния срок, против подлежащ на съдебно оспорване пред административен съд индивидуален административен акт се явява допустима.

В жалбата си дружеството моли за отмяна на процесното УП в частта му, касаеща пункт втори – извършени корекции на заявеното финансиране. Конкретно по пункт № 1 се сочи, че въпросният автомобил е оборудван с постоянни стелажи, поставени по начин, по който могат да се ползват само с едно предназначение.

Оспорва се и размерът на посочените в ИАА лимити, твърди се, че е налице неправилно посочване на референтен код /несъществуващ или погрешно посочен/, а от там – и на счетените за недопустими за финансиране разходи.

Така, по отношение на т. 2, подобект 1, референтен код СМР 4 Д се отнася до кв. м. метален навес ново строителство, а според техническия проект подобект 1 – склад за пакетиране и продажба, попада в определението за производствена сграда със система за климатизация /самостоятелна сграда/ ново строителство, с референтен код СМР 3 Д.

По т. 3, подобект 2, приложен е лимит от 228.00 лв. с референтен код /РК/ 11.2Д, който не съществува.

По т. 4, подобект 3, приложен е лимит от 20.00 лв. с референтен код СМР 11.3 Д, какъвто не съществува. Обектът касае референтен код СМР 5.3.Д.

По т. 5, подобект 4, лимитът от 221.00 лв. се отнася до РК 12.2 Д, докато приложим е РК СМР 6.2 Д.

По т. 6, подобект 6, приложен е лимит от 66.00 лв. по РК СМР 12.3 Д, докато приложим за обекта е РК СМР 6.3.

По т. 7, подобект 7, с приложен лимит от 2 500 лв. за РК СМР 19.2 Д е следвало да се приложи РК СМР 8.2 Д.

Съответно от изменението на тези предходни пунктове се влияе изцяло и пункт № 8, който зависи от стойността на останалите и се определя въз основа на процентен показател от нея.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В. П. от АК - Габрово, която поддържа жалбата и моли за присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна не се представлява.

В процеса на цялостен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения акт съдът изследва наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, вкл. и такива, които не се съдържат в жалбата.

От фактическа и правна страна се правят следните установявания и изводи:

УП е издадено от И. П. И. - изпълнителен директор на Фонда от същата дата, на 07.05.2024 г. С Решение от заседание на Управителния съвет, съгл. Протокол № 228 от същата дата, г-жа И. е избрана за изпълнителен директор на ДФЗ, поради което и с оглед формулировката относно автора на процесния ИАА съдът счита, че той е издаден от същата в това й качество. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Фонда организира и ръководи дейността на същия и го представлява. Според чл. 20а от същия нормативен акт той е и ръководител на Разплащателната агенция /РА/, като организира и ръководи дейността й и я представлява. Поради така изложеното съдът намира, че процесният ИАА следва да се счита за издаден от компетентен административен орган, в рамките на предоставената му със закон компетентност.

По делото не е спорно, че на 12.03.2022 г. жалбоподателят е подал заявление за кандидатстване за финансиране по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.2. – „Инвестиции в преработката/ маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 – „Инвестиции в материални проекти“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Проектното предложение е за изграждане на склад за пакетиране и продажба на сушени плодове и зеленчуци в с. Стоките, [рег. номер] по приоритетна ос инвестиции в материални активи. Проектът включва изграждането на този склад; закупуване на необходимото технологично оборудване; изграждане на пречиствателна станция; изграждане на фотоволтаична система; видеонаблюдение; закупуване на хладилна и почистваща техника; закупуване на специализиран транспорт; закупуване на допълнително технологично оборудване. Описани са конкретните разходи по видове и планирана стойност, като безвъзмездната финансова помощ /БФП/ по програмата и самофинансирането са 50:50. Предвиденото за закупуване транспортно средство е за превоз на суровини и готова продукция на стойност 49 975.00 лв. Цялостното строителство на склада /СМР/ е на стойност 953 558.80 лв., на фотоволтаичната система – 49 866.60 лв., а на разходите за консултантски услуги – 66 000.00 лв. Общата искана за финансиране сума е 760 424.11 лв., като същата сума е предвидена и като съфинансиране. Представен е в цялост инвестиционният проект на обекта, изработен след допускане от Община Севлиево за изработване на комплексен проект за изграждане на този склад. Приложени са и оферти на доставчиците на стоки и услуги, предвидени да бъдат ползвани за реализацията на проекта, вкл. по всеки един от пунктовете, описани в Раздел втори за УП. След разглеждането на офертите жалбоподателят се е произнесъл с решение, с което е определил доставчиците и цените на отделните доставки.

Административният орган не изключва финансирането по тези пунктове изцяло, освен на специализирания транспорт, за която се заявява, че не отговаря на изискванията за такъв, т.к. може да се ползва и за други цели. По останалите пунктове се определя само частична недопустимост на финансирането поради това, че в Приложение № 8 от Списъка с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, са предвидени определени ценови лимити, които са били надвишени. В Решението на дружеството, с което се определят доставчиците, е определено, че специализираното транспортно средство ще се достави от „Ауто Италия“ за 49 975.00 лв. без ДДС. Фотоволтаичната система е предвидено да се достави и монтира от „Никет“ ЕООД за 49 866.60 лв. без ДДС, а консултантските услуги 0 от „Конто – М“ за 66 000.00 лв. без ДДС. Съгласно представен договор за СМР с „ЛНЦ Билдинг“ ЕООД общата стойност на СМР без ДДС е 953 558.80 лв., в които влизат СМР по подобектите, описани в пунктове от 2 до 6 в обжалваната част на ИАА.

В обосновка от 19.04.2023 г. на доставчика на транспортното средство – лек автомобил – „Ауто Италия“ ЕАД е посочено, че същият ще бъде дооборудван със специални метални стелажи, монтирани стационарно, без възможност за демонтаж, които ще се използват за превоз на готова продукция, произведена в предприятието на жалбоподателя. Конфигурацията на стелажите е съобразена с конкретните размери на товарния отсег и с размерите на опаковките готова продукция, предоставени от клиента, като по този начин големината и разпределението им ще гарантират оптимална ефективност.

Със Заповед № 03-РД/326 от 24.01.2024 г. изп. директор на ДФЗ е определен съставът на оценителна комисия за разглеждане, извършване на оценка, класиране на подадените проектни предложения и изготвяне на административни договори за БФП, респективно – откази за предоставяне на такава по процесната подмярка. Комисията е задължена да изготви доклад за подадените по същата предложения до 23.04.2024 г.

В оценката за административно съответствие е посочено, че предложението на „БИО – НЛ България“ ЕООД не се отхвърля и се допуска до техническа и финансова оценка.

Към преписката е приложен в тази връзка Протокол за техническа и финансова оценка, но той не съдържа обосновка на присъдения брой точки на окончателната оценка, нито причината за одобрената в по-малък размер от заявената субсидия.

На 10.04.2024 г. такъв Доклад за подбор на проекти е изготвен, подписан от членовете на тази комисия и входиран в деловодството на Фонда. Същият е одобрен от изпълнителния му директор на 30.04.2024 г. От съдържанието на Доклада е видно, че за проектното предложение на жалбоподателя е извършена Оценка на административното съответствие за допустимост и се предлага за финансиране, като за него се присъждат 35 точки на етап техническа и финансова оценка с одобрен размер на БФП от 647 483.36 лв.

До управителя на дружеството са повдигнати въпроси, свързани с изпълнението на предложението му, като във връзка с правния спор е отразено, че „не е ясно закупуваният по проекта автомобил как отговаря на изискванията на т. 1.1.5 за „специализирани транспортни средства“ от раздел 14.1. – „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване /УК/.

В тази връзка в административната преписка, приложена по делото от административния орган, се съдържа обосновка от 19.04.2023 г. на доставчика на транспортното средство – лек автомобил – „Ауто Италия“ ЕАД, в която е посочено, че същият ще бъде дооборудван със специални метални стелажи, монтирани стационарно, без възможност за демонтаж, които ще се използват за превоз на готова продукция, произведена в предприятието на жалбоподателя. Конфигурацията на стелажите е съобразена с конкретните размери на товарния отсег и с размерите на опаковките готова продукция, предоставени от клиента, като по този начин големината и разпределението им ще гарантират оптимална ефективност.

По този въпрос по искане на ответната страна съдът е назначил СТЕ, която да установи вида на транспортното средство, начина му на използване, за да се направи извод дали то отговаря на изискванията то УК за специализирано такова. Съдътвзе предвид, че в раздел 14 от тези условия са изложени правилата за категории разходи, допустими за финансиране. Административният орган мотивира отказа си за отпускане на финансиране за закупуването на този актив с пункт 14.3 от УК – „Недопустими разходи“ и по-конкретно с т. 17 от тях, според която закупуването на превозни средства – ППС, МПС, вкл. автомобили, с изключение на транспортните средства по т. 1.1.5 от Раздел 14.1 – „Допустими разходи“. Съгласно тази норма допустими са разходите за закупуване, вкл. чрез лизинг, на специализирани транспортни средства за превоз на суровини и готова продукция, които се използват и/или произвеждат от предприятието. В случая е предвидено, че този автомобил ще се използва именно за такива цели. Останалата част от разпоредбата касае вътрешноцехов транспорт, което е неотносимо към спора. В УК няма легална дефиниция за специализирано транспортно средство.

Според цитираната разпоредба на чл. 186, §.3, б. е от Регламент 2018/2014 на ЕП и Съвета, допустимите разходи, действително направени от бенефициера, съгласно посоченото в член 125, параграф 1, първа алинея, буква б), трябва да са приемливи, обосновани и да отговарят на принципа на добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността. Тази норма е изключително обща, не съдържа каквито и да било параметри, нито дефиниция за „специализирано транспортно средство“. По делото няма данни въз основа на нея административният орган да е правил изследване, дали конкретното МПС съответства на такова изискване и дали и защо евентуално би се считало, че закупуването му не отговаря на тези общи принципни изисквания. Нормата не е основание за отказване на финансирането по този пункт.

Другата цитирана разпоредба е тази на чл. 48, §.2, б. „д“ от Регламент 809/2014, според която административните проверки на заявленията за подпомагане гарантират съответствието на операцията с приложимите задължения, установени от правото на Съюза или националното право или от програмата за развитие на селските райони, включително тези в областта на обществените поръчки, държавните помощи и другите задължителни стандарти и изисквания. Проверките включват по-специално проверка по отношение на разходите, посочени в член 67, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013, с изключение на вноските в натура и амортизационните разходи — удостоверяване на основателността на представените разходи. По делото не е спорно, че ДФЗ има право на такава проверка. Но няма данни такава да е била направена и конкретно да е установила причини и мотивирала извод дали и по какви причини МПС за транспортиране на продукцията да не може да се финансира по програмата. Налице е само общо твърдение в поставения въпрос от страна на председателя на оценителната комисия в тази връзка, по който повод е дадено разяснение от фирмата – доставчик, че транспортното средство ще бъде подсигурено с трайно прикрепени стелажи, чиито размери и отстояния ще отговарят на изискванията на производителя за пакетаж на тази стока. Нормата на този Регламент също е изключително обща и не може да даде отговор на въпроса по каква причина транспортното средство, което е предвидено да се закупи за изпълнение на проекта, не отговаря на предвиждането за специализирано такова. Не е налице обосновка от страна на административния орган по какви причини намира, че това оборудване на МПС от страна на доставчика е недостатъчно и какво разбира всъщност под „специализирано транспортно средство“, както и на какво правно основание е изградил това свое виждане. Необоснованото твърдение, че посоченото МПС не съответства на това общо изискване е недостатъчно за мотивиране на отказ от финансиране на предложението в този му пункт, след като автомобилът се закупува именно с цел превозване на собствена произведени или преработена продукция, съобразно посочените по-горе правила от УК. Така и остава неясно виждането на административния орган какъв следва да е специализирания транспорт на продукцията на жалбоподателя, за да отговори на това общо изискване.

В подкрепа на тези съждения е и експертното заключение, според което въпросният автомобил все още не е закупен. Той е заявен като планирана покупка, което не е пречка за финансирането. Заключението потвърждава, че в проекта е заложено автомобилът да бъде снабден със специални метални стелажи за превоз на готовата продукция, като се цитира и визираната по-горе обосновка на доставчика от 19.04.2023 г., както и направеното от „БИО – НЛ България“ ЕООД възражение от 14.05.2024 г. до изп. директор на ДФЗ, в което такава информация също се съдържа. Стелажите ще са постоянно монтирани с водачи и рафтове за поставяне на кашони с продукти и това не би позволило използването на ППС за други цели. По тази причина вещото лице счита, че транспортното средство отговаря на дефиницията за специализирано такова.

Към административната преписка е приложен и договор от 27.01.2022 г. за покупката на този автомобил, в който договор също е описано, че по желание на купувача то ще бъде оборудвано с такива стелажи, постоянно монтирани в него.

С оглед така изложеното съдът намира, че УП следва да бъде отменено в частта си досежно раздел втори, т. 1 – „Разходи за специализиран транспорт“, като немотивирано и издадено в противоречие с процесуалния и материалния закон, както и с неговите цели.

Относно останалите пунктове по обжалваната част от УП съдът изрично е изискал ответната страна да докаже наличието на лимитите по пунктове от 2 до 7, вкл., но в представеното Приложение № 8 от УК, нито в самите тях няма такива, в които да са налице конкретни показатели и цифри. Такива указания съдът е дал не веднъж.

Така, с Определение № 971 от 19.07.2024 г., на ответника изрично е указано, че следва да представи по делото доказателства за определени лимити на процесните разходи за СМР, както и че те касаят процесните разходи по съответните пунктове от индивидуалния административен акт, както и начин, по който от съдържанието на преписката се установява как са изчислени недопустимите разходи спрямо заявените такива. Указанията не са изпълнени до края на производството. Вместо това страната е поискала експертиза, която да установи „размер на недопустимите разходи“, който въпрос е правен и следва да се реши от съда въз основа представените от страните по делото доказателства. По тази причина съдът е оставил без уважение искането, като с Определение от о.с.з. от 03.10.2024 г. е мотивирал отказа си и е дал още веднъж възможност на страната да изпълни дадените й указания.

В тази връзка с последваща молба от 21.10.2024 г. на ответника същият е поискал вещо лице да установи какъв е размерът на разходите за всяка от отделните позиции. Така поставената задача е неточна и неясна, от въпроса не става ясно дали ответникът желае да се установят реалните разходи по отделните пунктове /което няма отношение към правния спор/ или лимитите, като, още веднъж следва да се подчертае, че ако става въпрос за определени предварително лимити/ референтни разходи, то наличието им, акта, с който същите са определени, основанието за тяхното определяне следва да се установи от страната – административният орган, която се позовава на наличието на такива и в каквато насока са тези указания. Дори и вещо лице да опише подобри граници, то също следва да се позове на конкретен юридически документ, с който те се определят, а такъв нито е приложен по делото, нито е цитиран в процесното УП.

В последното си определение, в протокол от о.с.з. от 20.12.2024 г., съдът отново изрично е указал на ответната страна, че следва да приложи в пълнота УК и Приложение № 8, на което се е позовал в акта си, като се вземе предвид, че в УП той изрично е посочил, че в това приложение са налице такива лимити. В пунктове от 2 до 7 е отразил, че „за горепосочения разход е приложен лимит от … лв., с референтен код ….. от Приложение № 8 от УК“, но въпросното Приложение съставлява един списък в табличен вид, в който не са вписани каквито и да било стойности. Съдът е изискал изрично и доказателства за датата и начина на запознаване на жалбоподателя с тези доказателства. Въпреки изрично дадените ясни указания административният орган отново не е представил доказателства, от които да е видно по какъв начин, от кого, как и на какво основание са определени тези лимити за проекта на дружеството. Не е ясно и кой и на какво основание е определил визираните в УП отделни подобекти. Така, напр., по какви причини и как е определена стойността на вертикалната планировка, ландшафтната архитектура, ажурната ограда, телената ограда и ги е обособил и отграничил от всички СМР по изграждането на обекта, отразени в т. 2 от раздел втори на оспорения ИАА. По тази причина съдът намира, че не е установено по безспорен начин наличието на такива лимити, още по-малко на техните размери и съотнасянето им към конкретни подобекти и, съответно, намаляването на заявеното финансиране по тези пунктове се явява немотивирано в процесния ИАА. Съдът не е длъжен и няма право сам да установява първично основания – фактически и правни, за издаването на ИАА. Той може и е задължен единствено да изследва дали изложените изрично в акта такива съответстват на приложимото право.

Едва в експертното заключение вещото лице, назначено за установяване техническата специфика на автомобила по пункт № 1, сочи, че със Заповед № 03-РД/1337 от 31.03.2023 г. на изп. директор на ДФЗ са определени референтни разходи в лева без ДДС, но съдът не установи наличието на тази заповед на сайта на ДФЗ или на МЗ, нито тя е цитирана в процесния ИАА, за да съставлява част от административната преписка. Тя не е цитирана и в последствие, в хода на делото, от ответната страна, не е представена и от нея. Жалбоподателят няма по какъв начин да направи преценка за правилното съотнасяне на определени видове задачи към конкретни пунктове от такъв един липсващ акт. Съдът също не може да прецени каква е била волята на органа, който го е издал, на какво основание е издаден той, какво е съдържанието му, както и дали изобщо такъв един акт поражда правни последици. Няма данни дали такава е наистина налице, какво е нейното съдържание, на какво основание е издадена, от кой административен орган, дали и кога жалбоподателят е бил запознат със съдържанието й, за да може, евентуално да съобрази поведението си с нея.

Публикуваният на сайта на ДФ "Земеделие" списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи при извършване на СМР за подмярка 4.2, наличен към момента в електронна форма там, не може да изпълни предназначението си във вида, в който е публикуван, защото, в него са посочени различните видове активи, дейности и услуги с определени референтни разходи, но не са посочени конкретни стойности, нито цитираните в ИАА подобекти могат по несъмнен начин да се обвържат с конкретни пунктове от този списък. А и той също не е визиран в процесното УП и не може да съставлява част от мотивите му поради тази причина.

Съгласно чл. 30, ал. 8 от Наредба № 20/27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представените оферти. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 50 от същата, "Референтни разходи" са цени и пределни стойности, ползвани от РА за сравняване при определяне основателността на разходите за различни инвестиции. Тези цени нямат отношение към изготвянето на проекта, а към оценката за неговото съответствие с критериите за подпомагане. В рамките на проверката на подадените заявления административният орган разполага с правомощието да извърши преценка на допустимостта на разходите, предназначени за постигане целите на проекта. С цитираната едва от вещото лице Заповед № 03-РД/1337 от 31.03.2023г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" следва да е обявил референтните разходи за строително монтажни работи, финансирани по Програмата за развитие на селските райони по подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", но липсват данни същата да е обявена в ИСУН, както и в сайта на МЗХГ и на ДФЗ. Няма данни тази заповед да е била достъпна до кандидатите по подмярката в цитираните сайтове, нито пък административният орган се е позовал на същата в уведомителното писмо, в оспорената част на раздел ІІ, т. 2-7, както бе отразено по-горе.

Смисълът на нормата на чл. 30, ал. 9 от наредбата е да се осигури публичност и прозрачност на процеса на финансиране, като до знанието на кандидатите да достигнат конкретните референтни цени, за да могат да представят съответстващи с тези цени проекти, съответно изначално да им е известно за риска част от разходите да не бъдат одобрени, ако не са съобразени с така определените от Разплащателната агенция референтни разходи. Заповед № 03-РД/1337 от 31.03.2023г., обаче не е публикувана в ИСУН, нито на сайта на ДФЗ или Министерство на земеделието, храните и горите, т.е обективно кандидатите не са имали възможност да се запознаят със същата.

Липсата на публикувани конкретни стойности на референтни разходи представлява нарушение на основния принцип на административното право за достъпност, публичност и прозрачност, залегнал в чл. 12 от АПК. В случая, административният орган не е изпълнил задължението си да осигури откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство по издаване на заповеди за одобряване на безвъзмездно финансиране по Програмата за развитие на селските райони 2014- 2020 г., защото именно незнанието на размера на допустимите разходи е причина за несъобразяването с тях, тъй като поставя заявителите в невъзможност да съобразят проектите си и заложените в тях разходи с определените от органа референтни разходи.

Освен това в случая досежно пунктове 2 – 7 е налице и съществено процесуално нарушение и нарушение на изискванията за форма на акта, като същите са правно и фактически немотивирани, което е съществена пречка за адресата на акта и за съда да установят съответствието на акта със съдържанието на конкретни релевантни правни норми. Налице е пълна неяснота кой, кога, на какво основание и с какъв акт е дефинирал посочените в тези пунктове подобекти и референтните стойности за тях, както и кога и по какъв начин заинтересованите лица са уведомени за тях и са имали възможност да съобразят поведението си с тези лимити. Липсата на мотиви е винаги основание за незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акт, защото, от една страна, възпрепятства страната да организира адекватно защитата си и, от друга страна, не дава възможност на съда да извърши преценката за законосъобразност на акта, както е в настоящия случай, защото мотивите не могат да бъдат извлечени и от никакви други, съдържащи се в административната преписка документи. А в случая такива документи по делото и не са налице. От мотивите на оспореното уведомително писмо следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани и следва да бъде посочен актът, с който референтните разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да осъществи правото си на защита, а на съда - да извърши контрол за законосъобразност. Безспорно е, че според Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая, това означава, че най- малко по преписката е следвало да бъде приложен актът /актовете/, с които референтни разходи са определени, както и в оспореното уведомително писмо или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът /актовете/, с които референтните разходи са определени. В случая по делото такива документи не са представени нито към административната преписка, нито при изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, въпреки нееднократно даваните от съда в тази насока изрични указания.

Пункт № 8 е в пряка връзка с предходните седем, т.к. размерът на разходите за консултантски услуги съставлява процент от определените като допустими разходи, а след като първите не са правилно установени и определени, то и по този пункт следва да бъде постановена отмяна от страна на съда, като немотивиран и неустановен като размер и основание.

С оглед на гореизложеното съдът следва да отмени обжалвания административен акт в процесната му оспорена част изцяло и да върне преписката за ново произнасяне на административния орган по подаденото до него заявление на жалбоподателя.

С оглед крайния изход на спора, своевременно заявено и основателно се явява искането на жалбоподателя от 20.12.2024 г. за присъждане на направените от него по делото разноски /л. 105/ на обща стойност от 1 850.00 /хиляда осемстотин и петдесет/ лв., съответно в размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лв. /л.55, 587, 107, 109/ договорени и платени разходи за съдебно представителство - адвокатски хонорар и 50.00 /петдесет/ лв. държавна такса /л.50/.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 73, ал 4 от ЗУСЕФСУ, Административен съд - Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-1425 от 07.06.2024 г., на «Био- НЛ – България» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, [улица], ЕИК: *********, Уведомително писмо /УП/ на изпълнителния директор на Държавен фонд «Земеделие» - София № 432, подмярка 4.2 с изх. № 07-2600/8144 от 07.05.2024 г. в обжалваната част – пункт II, от т. 1 до т.8, вкл.

ВРЪЩА преписката на ответната страна за ново произнасяне по проектно предложение № BG06RDNP001-4.015-0100 в ИСУН по Процедура чрез подбор №BG06RDNP001-4.015 на жалбоподателя.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на «Био - НЛ – България» ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, [улица], ЕИК: *********, сумата от 1 850.00 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция, от които 1 800.00 лв. адвокатски хонорар и 50.00 лв. платена ДТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд – Габрово.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК настоящото решение да се съобщи на страните по делото чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.