Решение по дело №882/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от З.П.Ж. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-4332-002232/15.05.2023г. на Полицейски инспектор към СДВР, Отдел Пътна полиция, за прекратяване на регистрацията на ППС. Оспореният акт, издаден на основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, бил незаконосъобразен, тъй като били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и приложението на материалния закон, както и не била съобразена целта на закона. Заповедта била наложена на жалбоподателката в качеството ѝ на собственик на МПС, управлявано от Б. Н. на 02.03.2023г. в София. За водача било посочено, че не притежава СУ МПС, което да е валидно на територията на РБългария. Водачът бил български гражданин и управлявал МПС с чуждестранно национално свидетелство, издадено в Обединено Кралство Великобритания, без да е подменено след пребиваване повече от три месеца в РБългария. Съгласно чл.162, ал.1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват МПС на територията на РБ с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава – членка на ЕС, или от друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, или Конфедерация Швейцария, в срок до 3м. от датата на влизането им в страната. Относно Брекзит в рамките на преходния период – до 31.12.2020г., СУ МПС, издадено от ОК, се признава за СУ МПС, издадено от държава – членка на ЕС, и лицата притежаващи такова, могат да го ползват в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред. В настоящия случай не ставало ясно за коя хипотеза била приложена ПАМ – управление на МПС от неправоспособен водач; от водач, който не притежава СУ, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС; водач, лишен от право да управлява МПС по съдебен ред или административен; водач, чието СУ е отнето временно. Нормата на чл.162 от ЗДвП уреждала временна валидност, но отнесено към режима в преходния период на Брекзит, то намирала изключение за издадените от ОК свидетелства, които били запазили валидност за територията на РБ до 31.12.2021г. или до датата им на валидност, в зависимост коя от двете дати настъпи по-рано. От доказателствата се установявало СУ със срок на валидност до 19.06.2029г., т.е. за притежателя му нямало ограничение от 3 месеца по чл.162, ал.1 от ЗДвП, както бил възприел контролният орган. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

Ответната страна – Полицейски инспектор към СДВР, Отдел Пътна полиция, за прекратяване на регистрацията на ППС, не взема становище по същество по оспорването. При представяне на преписката прави възражение за прекомерност на разноските.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.05.2023г. – 21,40ч., в ***, посока Околовръстен път, Б. Б. Н. управлявал лек автомобил ***, собствен на З.П.Ж., като при проверката от служител на СДВР, Отдел ПП, се установява, че водачът управлява със СУ МПС №NIK0V006270B99JW, издадено във Великобритания, като било установено и че водачът като български гражданин управлява с посоченото СУ МПС повече от три месеца след последното му влизане в страната – 15.10.2022г. Поради това е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бл.№929810 относно нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП – български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3м., а АУАН бил връчен на водача на 02.05.2023г. – при съставянето му. Иззети са СР МПС №********* и 2 бр. рег.табели на автомобила. Изложените факти се установяват от приложената справка с резултата за пътуване на водача Н. за периода 01.01.-15.05.2023г. – влизане в РБ на 07.05.2023г., оспорени са с възражение от 03.05.2023г.

Представено е и копие от СУ МПС – л.7 от делото, издадено във Великобритания на 20.06.2019г. и валидно до 19.06.2029г.

Издадено е Наказателно постановление №23-4332-013393 от 06.07.2023г. на водача Н. за нарушени по чл.162, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба от 100,00 лева.

От Полицейски инспектор към СДВР, Отдел Пътна полиция /И. Й./ е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №23-4332-002232/15.05.2023г., с която на оспорващия в настоящото производство – З.П.Ж., като собственик на л.а. ***, е наложена ПАМ Прекратяване на регистрацията за 6 месеца, за това, че собственото ѝ МПС е управлявано от Б. Б. Н. на 02.05.2023г. – 21,40ч. в ***, като описана фактическата обстановка и посочен съставения за това АУАН бл.№929810, но без да е посочена установената в същия АУАН дата на последно влизане в страната – 15.10.2022г.

Относно компетентността на издателя на оспорения акт е представена Заповед №513з-8641 от 28.11.2019г. – за преназначаване и встъпване в длъжност, както и Заповед №513з-1618/26.02.2018г. – за определяне на дл.лица от СДВР да издават ЗППАМ по чл.171, т.2а и други от ЗДвП, между които полицейските органи от О ПП при СДВР.

Относно собствеността на процесния лек автомобил ответната страна представя справка по история на ПС, справка промяна регистрация и прекратяване регистрация, видно от които от 29.12.2022г. жалбоподателят е собственик на л.а. ***.

Съгласно представеното писмо вх.№8855/20.11.2023г. към момента на извършена проверка няма данни за връчване на процесната заповед.

При извършената по реда на чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира следното:

Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, което се установява от представените Заповед №513з-1618/26.02.2018г. и Заповед №513з-8641 от 28.11.2019г., за което няма и формиран спор между страните.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването й. Посочени са и разпоредените с акта правни последици- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Оспорената заповед е несъответна на материалния закон.

Със същата е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ е обоснована с допускане/предоставяне от жалбоподателя управлението на собствения му лек автомобил от Б. Б. Н., притежаващ СУ МПС, издадено във Великобритания, неподменено повече от три месеца при пребиваване на територията на РБългария. От описаните в заповедта фактически обстоятелства, които административният орган е възприел, е изведена като налична хипотезата по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП на управление на чуждо МПС от неправоспособен водач, при която ПАМ се прилага спрямо собственика на МПС. Между страните няма спор, че на процесната дата Н. е управлявал описаното в ЗППАМ МПС - собственост на оспорващата, но не се доказва, че водачът е неправоспособен. Действително, Н. не притежава българско СУМПС, но притежава свидетелство, издадено във Великобритания, за което няма твърдения да е невалидно или с изтекъл срок. Притежаваното от Б.Н. СУ МПС, е издадено във Великобритания на 20.06.2019г., и е валидно до 19.06.2029г. Разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. В българското законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените от Обединеното кралство преди 31.12.2020г. СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл, както е в конкретния случай. Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия - www.mvr.bg, в рамките на преходния период - до 31.12.2020г., свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред. След изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение №6 към конвенцията. Към процесната дата е изтекъл посочения преходен период, а Великобритания не е държава-членка, но същата е страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г.

С оглед на посоченото следва да се счита, че Н., след 30.12.2020г. не може да управлява МПС на територията на РБългария с издаденото му във Великобритания СУМПС, но не и че е неправоспособен водач. Необходимо е да се прави разграничение между невъзможността за управление на МПС и правоспособността да се управлява МПС. В случая жалбоподателката не е допуснала собствения ѝ автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач, а единствено от водач, който не притежава българско СУМПС. Отделно от това следва да се има предвид и установеното разминаване относно датата на последно влизане на територията на РБ – в АУАН е посочена дата 15.10.2022г., а в представената справка е 07.05.2023г., както и че в процесната заповед няма изрично посочване при описанието на установеното какво точно деяние е осъществила З.Ж.. Така съдът счита, че не е налице възприетата от административния орган хипотеза на управление на чуждо МПС от неправоспособен водач, имащо за последица по отношение на собственика на МПС да се приложи ПАМ от вида на процесната. Тъй като не се установиха изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, то оспорената заповед е издадена в несъответствие с материалния закон и следва да се отмени.

При извода за основателност на жалбата на жалбоподателката се следват да се присъдят направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса в размер от 10,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-4332-002232/15.05.2023г. на Полицейски инспектор към СДВР, Отдел Пътна полиция, за прекратяване на регистрацията на ППС.

ОСЪЖДА СДВР, МВР София, да заплати на З.П.Ж., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 10,00 лева.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.

Съдия: