РЕШЕНИЕ
№ 2217
гр. Пловдив, 24.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври,
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието на прокурора Здр. Я., като разгледа докладваното от съдия
Методиева касационно административно - наказателно дело № 2278 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Я.А.Б. с ЕГН ********** ***,
обжалва чрез пълномощника си адв. П. Решение № 1451 от 15.07.2022 г.,
постановено по АНД № 188/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 7 н.с. С
обжалваното решение е потвърден електронен фиш Серия К № 4660877 на ОД на МВР
Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на Я.Б. на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Със
същото решение жалбоподателят Б. е била осъдена да заплати в полза на ОД на МВР
Пловдив сумата от 80 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС
Пловдив, като неправилно и необосновано, както и за отмяна на потвърдения с него електронен фиш, като се излагат и нови
възражения по законосъобразността на фиша, невъзведени пред районния съд,
включително и в представена за съдебното заседание писмена молба от
пълномощника на жалбоподателя адв.П., като се моли и за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В
съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателят Б. не се явява и не се
представлява моли за присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив
не е взел изрично становище по жалбата и не изпраща процесуален представител.
Прокурорът от
ОП – Пловдив Я., заявява становище за потвърждаване на първоинстанционното
съдебно решение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с
нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов
срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, като е събрал относимите и достатъчни
доказателства, е възприел за установена описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е
ненужно да се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил на
направените със сезиралата го жалба възражения, като правилно е преценил, че
оспореният пред него електронен фиш е съответен на законовите изисквания
относно съдържанието му, като е счел, че събраните доказателства, сред които и
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и снимка на нарушението, в
достатъчна степен обосновават извода за доказаност на административното
нарушение за скорост и автомобила, с който то е осъществено. Въззивният съд е
преценил и че правилно е приложен материалният закон съобразно с установената
правна квалификация на нарушението и съответната му санкционна правна норма.
Изложени са и конкретни мотиви относно наведените от страна на жалбоподателя
доводи за наличие на заснет на снимката, приложена към електронния фиш, пътен
знак В34, като изрично е посочено в обжалваното съдебно решение, че това
обстоятелство не променя извода на съда относно установеното място на
нарушението. Тези изводи се възприемат и от касационния
съдебен състав като обосновани и правилни.
В тази насока, по изложените подробни
възражения в касационната жалба, както и допълващата я молба, настоящата
съдебна инстанция намира, че нито едно от тях не обосновава извод за
незаконосъобразност, или неправилност на решенето на първоинстанционния съд.
Изводите на районния съд
относно мястото на заснемане на нарушението, както и че то е било в рамките на
действието на ограничението на знак В26, поставен на км.49+860 на републикански
път II-64 /Карлово-Пловдив/ са изцяло обосновани, доколкото
се основават на събраните по делото писмени доказателства, част от които са и
приложените справки от ОПУ - Пловдив, които са съпоставени и с документите по
административната преписка и не са установени противоречия. Соченото от
жалбоподателя обстоятелство, че на снимката на автомобила със заснетото от АТСС
нарушение в горен десен ъгъл е видно да е заснета и част от пътен знак В34 и
правеният от това извод, че нарушението поради това е заснето на мястото на
разположението на този пътен знак, което се различава от мястото, отразено по
снимката и протокола от използване на АТСС, правилно е било коментирано от
въззивния съд, който е посочил, че видимо автомобилът е на неустановено
разстояние от коментирания пътен знак „Край на всички ограничения“. В тази
насока, действително, само фактът, че такъв знак е видим на снимката, не може
да доведе до сочения от жалбоподателя извод, доколкото, на първо място,
очевидно е от самата снимка, че автомобилът не се намира до знака, а знакът е
заснет като разположен зад автомобила, налице е видимо разстояние между
автомобила и знака, което не е възможно да се определи с точност от представената
снимка, а с оглед техническите характеристики на АТСС, с което е заснето
нарушението, а именно възможността да се контролират до четири ленти едновременно,
както и ъгълът на работа по отношение оста на пътното платно, както и
височината на разположение на техническото средство и разбира се, зрителното
поле на камерата и големината на контролирания участък, не е невъзможно
заснемането на обекти в друга лента за движение и то в обратната посока на
движение по същия път. При наличие на категорично съответствие между данните,
изписани върху снимката, както и тези, вписани в протокола от използване на
АТСС, касателно мястото на заснемане на нарушението, които впрочем са напълно
съответни и на допълнително събраните писмени доказателства относно
разположението на ограничаващия скоростта знак и обхвата на неговото действие,
правилен е изводът на районния съд за доказаност извършването на нарушението
именно на посочения км. 49+800 на описания в електронния фиш път в съответната
посока на извършван контрол от гр. Пловдив към с.Труд. В протокола за използване на АТСС,
на който се позовава и жалбоподателят при излагане на своите възражения,
изрично е отбелязано, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията
за обслужване на производителя и нормативните предписания, като това
удостоверяване е скрепено с подпис на удостоверилия го полицейски служител, за
който е видно от доказателствата да е било проведено специално обучение за
работа с техническото средство.
От
страна на жалбоподателя се твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че
било налице валидно ограничение на скоростта със знак В26, като в тази връзка
се излагат съображения за нарушена процедура по поставянето на пътния знак.
Следва да се има предвид в тази насока, че в рамките на първоинстанционното
производство е била извършена проверка и установено категорично
обстоятелството, че към датата на установеното нарушение на мястото, където е било
засечено движение на автомобила на жалбоподателя е действало ограничението на
поставения пътен знак В26 – 60 км/час, като този знак реално е съществувал на
мястото, описано в писмото от ОПУ –Пловдив, доколкото е бил позициониран там
след изпълнение на процедура по изпълнение на предписания на съвместна комисия
от представители на ОПУ - Пловдив и Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Пловдив, за което е оформен и констативен протокол. За съставомерността на
нарушението по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, респективно за реализиране
административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението, е от
значение установяването на факта на наличието на реално поставен пътен знак,
който ограничава скоростта за движение и движение на автомобил със скорост над максимално
допустимата такава, означена със знака и в обхвата на действие на същия. И това
произтича от общото задължение на водачите да съобразяват своето поведение с пътните знаци, при което не е налице предоставено правомощие на
водачите да извършват предварителна оценка дали законосъобразно, или не, е бил
поставен съответен знак и в тази насока дали да съобразят, или не, поведението
си с него.
Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и други средства за
сигнализиране на пътищата се поставят при спазване изискванията на наредбата по
силата на проект, изработен, съгласуван и одобрен при спазване изискванията на
Наредба № 1/2001 г. за организиране движението по пътищата. Според нормите на
последната, за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални
планове за организация на движението в населените места и проекти за
организиране на движението извън границите на населените места, които се
одобряват съответно от: изпълнителния директор на ИА „Пътища“, директора на
съответното пътно управление и кмета на съответната община. Следователно,
поставянето на пътни знаци се обуславя от ред административни процедури, които
следва да са приключили с издаване на окончателен административен акт.
Законосъобразността на същия обаче, не може да е предмет на обсъждане в
настоящото производство, което е специфично такова и относимо само към
въпросите, свързани с реализиране на административнонаказателната отговорност
на водача. Не се ангажират от страна на жалбоподателя и доказателства за отмяна
на административен акт, въз основа на който е било реализирано поставянето на
въпросния пътен знак, което единствено обстоятелство би могло да се вземе
предвид в настоящото производство. Не е допустимо обаче в същото да се извършва
инцидентен контрол за законосъобразността на процедурата по одобряване и
реализиране на проектите за поставяне на пътни знаци. Ето защо и в тази насока възраженията
на жалбоподателя са напълно неоснователни. В заключение, следва да се посочи,
че при въведено ограничение с пътен знак за водачите съществува задължението да
се съобразят с него, като ако същите считат, че този знак е незаконосъобразно
поставен, това не отменя автоматично задължението, а те имат отделен път на
защита, който обаче е извън рамките на настоящото производство.
Неоснователно е
възражението относно липсата на обвръзка между представената снимка на
автомобила и протокола за използване на АТСС, предвид липсата на отразени в
протокола номера на първо и последно статични изображения и липсата на номер на
изображението на самата фотоснимка. Действително е налице липса на описан
реквизит по протокола, но последното не съставлява съществено нарушение на
процедурата по установяване на нарушението, защото е видно от съдържанието на
снимката на автомобила, че в същата е отразен номера на техническото средство,
което е извършило заснемането, съвпадащ с номера, отразен в протокола, както и
на датата, мястото, локацията и часовия диапазон на осъщественото заснемане,
което категорично обвързва това изображение с осъществяваната с описаното в
протокола техническо средство работа на датата 04.04.2021 г. Тоест, налице е пълно
съвпадение на данните, залегнали в протокола по чл.10 от Наредба №
8121з-532/2015 г. и тези по снимката на автомобила.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се
потвърждава електронният фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила
като законосъобразно постановено. Конкретиката
на казусите по цитираните от касационния жалбоподател дела на касационната
инстанция не позволява механичното възприемане на разрешението, дадено от съда
по тези дела и прилагането му и към настоящия казус, който следва да се
разглежда индивидуално и преценката относно наличието на съществено нарушение
на процесуални правила да се прави не формално, а на базата на това какви
доказателства са налични и доколко всеки пропуск в процедурата се е отразил
върху крайния извод за наличието или липсата на осъществено административно
нарушение и дали недопускането му би довело до извод за различна фактическа
обстановка. В случая, дори и наличните допуснати пропуски по протокола за
използване на АТСС с неописване номера на първо и последно статично
изображение, което обаче е било обусловено от типа техническо средство и
начина, по който същото генерира записите, не се отразява съществено върху
крайния извод относно типа на нарушението и начина на извършването и
констатирането му, като категорично е установено именно нарушение за скорост с
описания в електронния фиш автомобил на посочените във фиша дата и място.
Приложената снимка, в качеството ѝ на веществено доказателствено средство
по чл.189, ал.15 от ЗДвП, не се спори от жалбоподателя да не е изведена от паметта
на посоченото в протокола за използване на АТСС техническо средство.
Предвид
изложеното и касационният съд намира, че не следва да уважава касационната
жалба.
При извършената служебно проверка от страна
на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон.
Затова и ще следва същото да се остави в сила изцяло.
С оглед
този изход на делото и направеното искане за присъждане на разноски за
жалбоподателя е неоснователно, а от страна на ответника не е претендирано
юрисконуслско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1451 от 15.07.2022 г., постановено по АНД № 188/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, 7 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.