Р Е Ш Е Н И Е № 239
гр. Сливница, 14.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав,
в публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
участието на секретаря Паулина Велкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 736 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 330 ГПК.
Постъпила е
молба вх. № 3632/14.11.2018 г. по описа на РС- гр. Сливница, подадена от В.А.В.-
В., ЕГН **********, и Г.Л.В., ЕГН **********, с
която молителите заявяват, че са съпрузи от 18.03.1995 г., че от брака си имат
родени две пълнолетни деца, но поради непреодолимо разстройство на брачната
връзка желаят бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, като съдът
утвърди постигнатото между тях и представено по делото споразумение по чл. 51 СК.
Към молбата са приложени копие от Удостоверение за
сключен граждански брак № 027029 от 18.03.1995 г., издадено въз основа на Акт за
сключен граждански брак № 90 от 18.03.1995 г., съставен от ДЛГС към ТОА
„Сердика“ при СГО, област София, копие от Удостоверение за раждане № 83788 от
05.09.1995 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 144 от 06.09.1995 г. от
ДЛГС към ТОА „Сердика“ при СГО, област София, копие от Удостоверение за раждане № 236894 от
22.04.1998 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 70 от 22.04.1998 г. от
ДЛГС към Столична община, район „Оборище“, 2 бр. Декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние, статистически сведения за съпрузите,
както и вносна бележка за платена държавна такса.
В съдебното заседание молителите се явяват лично, като
поддържат молбата за допускане на развод по взаимно съгласие. Молят съда да
утвърди постигнатото между тях споразумение, като не желаят предоставяне на
възможност за помирение, както и медиация, или други способи за доброволно
уреждане на отношенията помежду им. Заявяват изрично, че след прекратяване на
брака не си дължат издръжка един на друг.
Районен съд- гр. Сливница, като съобрази представена
молба и събраните в хода на делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Бракът между молителите В.А.В.- В., ЕГН **********, и Г.Л.В.,
ЕГН **********, е сключен на 18.03.1995 г., видно от Удостоверение за сключен
граждански брак № 027029 от 18.03.1995 г., издадено въз основа на Акт за
сключен граждански брак № 90 от 18.03.1995 г., съставен от ДЛГС към ТОА
„Сердика“ при СГО, област София.
Видно от Удостоверение за раждане № 83788 от
05.09.1995 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 144 от 06.09.1995 г. от
ДЛГС към ТОА „Сердика“ при СГО, област София, и Удостоверение за раждане № 236894 от
22.04.1998 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 70 от 22.04.1998 г. от
ДЛГС към Столична община, район „Оборище“ от брака си молителите имат родени две
пълнолетни деца, съответно Деница Г.В., ЕГН **********, родена на 08.22.1995
г., и Марина Г.В., ЕГН **********, родена на *** г.
От представените по делото декларации за гражданство,
семейно и материално положение и имотно състояние се установява, че молителите
не притежават придобити по време на брака недвижими имоти и МПС, които да
представляват съпружеска имуществена общност.
Семейното жилище, находящо
се в гр. София, ж.к. „Левски зона Г“, бл. 29, вх. Д, ет. 3, ап. 124 ,
собственост на молителката, придобито по силата на дарение, се предоставя за
ползване на молителката В.А.В., като молителят В. е напуснал
същото и няма претенции към него.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима,
като подадена от процесуално легитимирани лица, до компетентен да се произнесе
по нея съд, като е съпроводена и от споразумение по чл. 51 СК, подписано от
молители.
Разгледана по същество молбата е основателна,
доколкото молителите и в споразумението и в проведеното открито съдебно
заседание заявяват своето сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод.
Същевременно съдът намира, че представеното от молителите споразумение отговаря на формалните и съдържателни
изисквания по чл. 51, ал. 1 СК, а обективираните в него клаузи не противоречат
на закона и добрите нрави, като в него са
уредени всички лични и имуществени отношения по начин, изключващ бъдещи спорове.
На основание чл. 329 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева, която,
предвид изрично уговореното между молителите, следва да бъде заплатена от молителя
Г.Л.В..
Воден
от горното, както и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен с Акт за сключен граждански брак № 90
от 18.03.1995 г., съставен от ДЛГС към ТОА „Сердика“ при СГО, област София,
между В.А.В.- В., ЕГН **********, и Г.Л.В., ЕГН **********, поради СЕРИОЗНО И
НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл. 51 СК, както следва:
1.
След прекратяване на брака молителите не си дължат
издръжка един на друг.
2. Семейното жилище по смисъла
на чл. 56 СК и § 1 от ДР на СК, находящо се в гр. София, ж.к. „Левски зона Г“, бл. 29, вх. Д, ет. 3, ап.
124 , собственост на молителката, придобито по силата на дарение, се предоставя
за ползване на молителката В.А.В., като молителят Г.Л.В. е напуснал същото и няма
претенции към него.
3. Движимите вещи, придобити по молителите по време на брака, са поделени
извънсъдебно и молителите нямат претенции помежду си за тях.
4. Молителите нямат претенции относно регистрираните
търговски дружества от всеки от тях, както и претенции към придобитите от всеки
от тях дялове и/или акции в търговски дружества.
5.
Влоговете, договорите за финансов
и/или оперативен лизинг, за потребителски кредит (и), кредитните карти,
договорите с банкови и/или финансови институции, на името на всеки от
молителите, остават за този, който е титуляр на сметката, като молителите нямат
претенции един към друг за влоговете, договорите за финансов и/или оперативен
лизинг, за потребителски кредит (и), кредитните карти, договорите с банкови
и/или финансови институции на всеки един от тях.
6. След прекратяване на
брака молителката В.А.В.- В., ще носи само предбрачното си фамилно име В..
7. Разноските по делото ще се
поемат от молителя Г.Л.В..
ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителя Г.Л.В., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр.
Сливница, окончателна държавна такса в размер на по 40,00 (четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: