№ 4924
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110170627 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С.... Б срещу СД „П...“ ЕИК: .. , гр.С..., общ.Столична, обл.
София (столица) с искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които
ищцовото дружество желае да бъде прието за установено спрямо ответника,
че дължи следните суми на ищеца: сума за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019 г. в размер на 1 290,36 лева като стойност на цена за доставена от
дружеството топлинна енергия ведно със законна лихва от 03.08.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.12.2018г. до 28.07.2021 г. в
размер на 314,99 лева, сума за периода от 01.11.2018г. до 30.06.2019 г. в
размер на 27,40 лева като цена на извършена услуга за дялово разпределение
ведно със законна лихва от 03.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 31.12.2018г. до 28.07.2021г. в размер на 6,16 лева, която
топлоенергия е доставена за имот, находящ се на адрес: гр. С... магазин за
промишлени стоки, аб.№ 339532 и за които суми по ч.гр.дело № 45589 /2021
г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК с № 10061 от датата 31.08.2021г.
1
Поддържа се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с
абонатен № 339532 през исковия период за имот с гореописания адрес като
сумите се дължат за ползване топлоенергия, за която няма сключен договор с
ищеца. Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Отговор по делото е постъпил, с който се оспорват исковете като
неоснователни. Излага се, че не са доказани нито извършените доставки на
топлоенергия, нито тяхното количество. Не се оспорва обстоятелството, че не
е налице договор между страните за доставката на ТЕ. Оспорва се и
твърдението, че в имота е ползвана ТЕ. Навежда се давност и се твърди се, че
имотът е бил отдаван под наем и не ответникът е задължен по материалното
правоотношение. Оспорват се и протоколите на ЕС във връзка с приложения
договор за избор на топлинен счетоводител и се оспорва и стойността на
услугата за дялово разпределение. Оспорват се част от доказателствата на
ищеца вкл. и СТЕ и ССчЕ, като в условията на евентуалност се поставят
задачи към тях. Ангажират се доказателства.
Tретото лице – помагач на ищеца не изразява становище, но ангажира
доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното:
Страните не спорят, а и това се установява от договор за продажба с
разсрочено плащане на обособена част от общинско предприятие от
09.10.2000г., че исковият имот – магазин за промишлени стоки в
ж.к.Банишора, бл.53, вх.Д с площ от 97.63 кв.м. е собственост на ответното
дружество.
Не се спори по делото, че договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и ответника не е сключван. Няма спор, а и това се установява от
показанията на водения от ответната страна свидетел – М. Д., чийто
показания съдът кредитира като незаитересован от изхода на спора се
установява, че когато към края на 2018г., свидетелят ходил на оглед в
магазина за закупуването му, е имало само затапени тръби. Такова е било
2
състоянието на имота и през юни 2019 г. , когато пък бащата на свидетеля е
искал да купи имота и когато е установил, че в него няма радиатори. Излага,
че няма как да се сложат тези радиатори и след тези периоди тъй като
магазинът е заключен с ключове, които са у свидетеля.
От приетото заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел
без възражения от страните, се установява, че този имот е с партида с №
339532. През исковия период 01.11.2018г. до 30.04.2019г. в магазина е имало
девет броя отоплителни тела и един брой водомер за топла вода като и на
деветте броя тела са били поставени измервателни устройства с радиоотчет.
Вещото лице заключва, че от 10.01.2003г. е било изключено отоплението на
стълбите. Сумата, която е начислявана за стойността на топлата вода за
магазина е била по прогнозни стойности поради неосигурен отчет и всъщност
тя е била начислена за стойност на сградната инсталация от 363.54 лева, за
имота е от 921.68 лева и за БГВ от 4.45 лева. Съгласно заключението на
вещото лице общата сума по фактури за сградна инсталация, топлоенергия за
имот и БГВ е в размер на 1 387.32 лева.
Вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като обосновано и без
възражения от страните, дава заключение, че общата сума за начислена и
неплатена стойност на ТЕ за процесния период 01.11.2018г. до 30.04.2019г .
вкл. възлиза на 1638.91 лева, от която като стойност на главница за ТЕ е
сумата от 1290.36 лева, 27.40 лева като такава за дялово разпределение, както
и 314.99 лева за лихва върху главницата и 6.16 лева като лихва върху
главницата за стойност на услугата за дялово разпределение.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния
случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от
3
17.07.2012 г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен
между страните, като предявената искова претенция е на основание
настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва
следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна
и това разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването
може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на
пасивите му. В случая липсата на сключен договор за продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди, обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по за процесния имот, но въпреки това,
такава е ползвана. Като не е заплатила нейната стойност ответницата е
спестила разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през целия
процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия
за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите/.
Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности
и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответникът е
потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период,
4
като собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност
досежно размера се доказа по делото.
Исковете са доказани и основателни и следва да бъдат уважени. Във
връзка със стореното възражение за давност съдът намира същото за
неоснователно. Съдът е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК на
03.08.2021г. като с давност, кратката от три години, са покрити всички суми
за периода преди 03.08.2018г. или в конкретния случай това са вземанията за
периода от 01.07.2018г. до 01.08.2018г.. Видно обаче от даденото заключение
на вещото лице тези суми са погасени с плащане и съответно за остатъка от
главница, за която няма плащане, не е налице и давност. Или исковете са
основателни в пълен размер.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства така, както са сторени или 1001.78 лева като сбор
от разноски по гр.дело с № 70627 / 2021г. – 150 лева за възнаграждение на
юрисконсулт, 169 лева за държавна такса и по 300 лева за възнаграждения на
вещи лица и по гр.дело с № 45589 /2021г.–32.78 лева за държавна такса и 50
лева за възнаграждение на юрисконсулт.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С.... Б, че СД „П...“ ЕИК: .., гр.С..., общ.Столична, обл. София
(столица) на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155
ЗЕ и чл.86 ЗЗД дължи следните суми на ищеца: сума за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019 г. в размер на 1 290,36 лева като стойност на цена
за доставена от дружеството топлинна енергия ведно със законна лихва от
03.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.12.2018г. до
28.07.2021 г. в размер на 314,99 лева, сума за периода от 01.11.2018г. до
30.06.2019 г. в размер на 27,40 лева като цена на извършена услуга за дялово
разпределение ведно със законна лихва от 03.08.2021г. до изплащане на
5
вземането, мораторна лихва от 31.12.2018г. до 28.07.2021г. в размер на 6,16
лева, която топлоенергия е доставена за имот, находящ се на адрес: гр. С...
магазин за промишлени стоки, аб.№ 339532 и за които суми по ч.гр.дело №
45589 /2021 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК с № 10061 от датата 31.08.2021г. и
ОСЪЖДА О...., с адрес: гр. С... да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С.... Б на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1001.78 лева
– съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 70627/2021г. и по ч.гр.дело №
45589/ 2021г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т...“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6