РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1088/13.6.2022г.
гр. Пловдив, 13.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXV състав в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 505 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на Г.И.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0273-000027 от 15.02.2022г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник
РУ-Хисаря при ОД на МВР гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е
постановено временно отнемане на СУ МПС № ***и контролен талон № *** на К. до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателката претендира незаконосъобразност и неправилност на обжалваната ЗПАМ и
иска нейната отмяна, като отрича да е била водач на посоченото МПС в посоченият
в АУАН час, което изключвало съставомерност на
административното нарушение, от което следвало и че ЗППАМ е незаконосъобразна. Не
ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът - Началник РУ-Хисаря при ОД на МВР
- гр. Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата по подробно изложени
аргументи.
Съдът, като разгледа направените възражения и
приложената административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото е Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АД № 60 от 14.02.2022г., бл.№150613.
Констатациите, изложени в акта, се свеждат до следното: на 14.02.2022г., около 18:55
часа, в с. Ръжево Конаре, обл.Пловдив, общ.Калояново,
ул.„30-та“ № 33, Г.К. управлява лек автомобил марка „Опел“, модел „Алтара“, с рег. № ***, собственост на В.Г.К.,***, като
водачът отказва да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство Дрегер Drug Test 5000, с фабричен №ARMD-0129. На водача е
издаден талон за медицинско изследване № 074758, с който е уведомен, че следва
да се яви на доказателствен анализатор в ЦСМП, филиал
Калояново в срок до 120 минути от връчването на талона. Г.К. подписала АУАН,
където вписала, че няма възражения и талона за медицинско изследване, като
изрично посочила, че отказва да даде кръвна проба.
Въз основа на така съставения АУАН и
констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, като на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е
постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са
отнети СУМПС № ***и контролен талон №***.
Относно компетентността на органа, издал
обжалвания ИАА, по делото е представена заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
Директора на ОД на МВР – гр. Пловдив, с която в изпълнение на заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. По делото е представена и заповед № 812172-11228/16.07.2019г. на
министъра на вътрешните работи, съгласно която издателят на ЗПАМ главен инспектор
Пламен Арабски е преназначен на ръководна длъжност началник II-ра степен на Районно управление-Хисаря при
ОД на МВР – гр. Пловдив.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е налице
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издадена от компетентен орган.
По правното си действие заповедта има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като
при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2,
ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на Глава Пета,
Раздел Първи от АПК.
За да бъде една принудителна административна
мярка законосъобразна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде
прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде
налагана само от посочените в правната норма административни органи или
приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определен в
правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от ЗАНН целта на
принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
Обжалваната заповед съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, във връзка с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочени са фактическите обстоятелства, възприети от
органа при произнасянето му. Наред с
това, административният орган изрично се е позовал на съставения АУАН, като по
този начин е инкорпорирал в мотивите си съдържащите се в него констатации.
Правното основание за налагане на
принудителната административна мярка е чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, а
вмененото нарушение е по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.
Нарушението е установено и не е оборено нито в
хода на административнонаказателното производство, нито пред съда.
Налице е и редовно съставен АУАН, който се
ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му
правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Като
част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача
състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на
компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се
решава въпросът за отговорността. Затова и не е необходимо за налагането на
мярката да се изчакват резултатите от кръвното изследване, противно на
твърденията на жалбоподателя.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171
от ЗДвП. В конкретния случай административният орган е приел, че е налице
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. “б“
от ЗДвП,
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от
18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
В оспорената
заповед се сочи хипотезата на управление от водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор за химическо лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Както вече се посочи, К. изрично
посочила в талона за медицинско изследване, че отказва да даде кръвна проба.
Оспорената заповед съответства на целта на
закона. При прилагане на разпоредбата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен
да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се
прилага за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
В случая, въпросът за отговорността на
жалбоподателя е решена, видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач (л.14), с издаването на наказателно постановление (НП) № 22-0273-000039
от 23.02.2022г., с което е наложено административно наказание по чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 2 000лв., отнемане на 12 контролни точки и
временно лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Отнесено към охраняваните от закона цели
(подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя
на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни
инциденти участници в движението) процесното деяние изисква налагането на
административна принуда с превантивен характер,
за да се осуети възможността нарушителят да извърши други подобни нарушения. В
случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния
интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено
е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост
и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1
от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната
сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да
бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в
случая законодателно установения превес на обществените интерес спрямо личните
не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.
Съразмерността, по смисъла на разпоредбата на чл. 6 от АПК, винаги следва да се
съобразява с основната цел на закона. С оглед спецификите на настоящия казус,
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство в срок, който е
минимален по продължителност, не ограничава правата на жалбоподателя в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел.
Не се установява нарушение и в частта относно
отнемането на СУМПС. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите
по чл. 171, т. 1, букви
"б", "д", "е" и "ж" свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето
на акта за установяване на административното нарушение. Тоест, действията на контролните органи тук са определени императивно
и се извършват именно при установяване на административното нарушение със
съставянето на АУАН.
По изложените съображения, съдът намира,че
процесната мярка е наложена законосъобразно и жалбата против нея следва да се
остави без уважение.
Водим от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.И.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0273-000027 от 15.02.2022г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от
Началник РУ-Хисаря при ОД на МВР гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУ МПС № ***и
контролен талон № *** до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: