Определение по гр. дело №40759/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 49196
Дата: 27 ноември 2025 г. (в сила от 27 ноември 2025 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20251110140759
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49196
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110140759 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за нередовност на
исковата молба. Непосочването на електронен адрес за връчване не представлява изискване
за редовност на исковата молба, когато ищецът изрично е посочил по делото адрес за
призоваване и връчване на съобщения, какъвто е настоящият случай. Фактът дали
претендираните от ищеца суми действително са платени на ответника подлежи на доказване
в хода на производството и по установяването му съдът дължи произнасяне с крайния акт по
съществото на спора.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена в исковата молба, при
депозит в размер на 420 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице ....., тел. **********, специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи заверен препис от цялото кредитно досие на процесния договор за кредит като
ненеобходимо.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.02.2026 г. от 10:35 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от
писмения отговор с приложенията.

1
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
М. С. М. е предявил срещу „.....“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за
потребителски кредит № ........ от 16.10.2024 г. поради противоречието му със закона,
обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за сумата от 1860 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожния договор.
Ищецът твърди, че на 16.10.2024 г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № ........, по силата на който ответникът отпуснал на ищеца заемна
сума в размер на 1800 лв. срещу задължението на ищеца да я върне на 12 месечни вноски
съгласно погасителен план. Уговорен бил размер на ГПР по кредита от 49,08% и размер на
фиксиран ГЛП по договора от 40,61%, при общо дължима сума в размер на 3660 лв., която
включвала главница, възнаградителна лихва и неустойка за неосигуряване на гаранция в
размер на 1440 лв. съгласно чл. 6, ал. 1 от договора. Релевира възражение за нищожност на
договора поради противоречието му със закона. Твърди, че уговорената между страните
възнаградителна лихва е прекомерна и надвишава трикратния размер на законната лихва.
Посочва, че в размера на ГПР не е включена дължимата се по договора неустойка за
непредоставяне на гаранция. Излага, че договорът е сключен в нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не съдържа начина на изчисляване на ГПР, липсва яснота как е
формиран неговият размер и кои точно разходи се включват в него, липсва ясно разписана
методика на формирането му. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да
разбере какъв е реалният процент на оскъпяване по кредита. Излага, че предвидената в чл. 6
неустойка е уговорена извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции и цели заобикаляне на закона. Счита, че нейната единствена цел е неоснователно
обогатяване на кредитора. Твърди, че кумулирането на неустойката с погасителните месечни
вноски води до скрито оскъпяване на кредита, тъй като по този начин размерът на ГПР
нараства, въвеждайки допълнителен източник на доход за икономически по-силната страна.
Ищецът твърди, че е погасил всички свои задължения към ответника, произтичащи от
процесния договор за кредит, в т.ч. и неустойката в размер на 1440 лв. С оглед
недействителността на договора за потребителски кредит, счита, че ответното дружество му
дължи връщане на всички платени по договора суми над чистата стойност по кредита, които
са в общ размер на 1860 лв., от които 1440 лв. – неустойка и 420 лв. – възнаградителна
лихва. Поддържа, че същите представляват недължимо платени суми без основание по
нищожен договор за потребителски кредит.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването между страните на
процесния договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставил на ищеца
заем в размер на 1800 лв. Не оспорва, че разходът за неустойка не е включен в размера на
уговорения по договора ГПР, като единственият включен в ГПР разход е този за
възнаградителната лихва. Поради това признава, че добавянето на останалите разходи по
договора към стойността на ГПР би довело до надвишаване на законоустановения праг по
2
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не оспорва, че на 01.11.2024 г. ищецът е извършил плащания по договора в
размер на 1892,48 лв., разпределени за погасяване на главницата в размер на 1800 лв. и на
възнаградителната лихва в размер на 92,48 лв. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност
на процесния договор, както и за неспазване изискванията на ЗПК, водещи до
недействителност на целия договор. Поддържа, че в приложението към договора за кредит
изрично е посочено, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е
усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски с
неизменни до края на срока разходи съгласно условията на кредита. Твърди, че неустойката
преследва законната цел да обезщети кредитора за вредите от неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение, като по своята правна
същност тя е компенсаторна. Излага, че не е начислявал на ищеца неустойка в твърдения от
него размер. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявения иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния
договор за потребителски кредит с ответника и неговото конкретно съдържание – права и
задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на неустоечно
вземане.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
установи действителността на процесния договор чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както
и че оспорената клауза за неустойка е индивидуално уговорена.

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е платил процесната сума, а в тежест на ответника - че е било налице годно основание за
имущественото разместване, респ. за задържане на получената сума.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: сключването между страните на процесния Договор за потребителски кредит
№ ........, по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 1800 лв.; че
единственият включен в ГПР по договора разход е този за възнаградителната лихва, респ. че
разходът за неустойка не е включен в размера на ГПР; че общият размер на извършените от
ищеца плащания по договора е 1892,48 лв.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
3
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4